Постинг
28.08.2016 20:27 -
До покрива на Балканите - част 1/4 (Трещеник-Грънчар)
Автор: asthfghl
Категория: Туризъм
Прочетен: 5604 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2016 11:05
Прочетен: 5604 Коментари: 3 Гласове:
24
Последна промяна: 02.09.2016 11:05
Тия дни се поразходих из Рила, а целта ми разбира се бе да покоря балканския първенец Мусала. Доста отдавна бях планирал този поход, а предните няколко седмици дори бях загрял с едно скоростно изкачване на Гьозтепе и едно по-сериозно - на Черни връх. И ето, че дойде уреченият ден и нашата дружинка потегли към Септември, откъдето щяхме да хванем теснолинейката до Якоруда. Маршрутът наистина бе малко нестандартен - повечето планинари предпочитат да изкачат Мусала откъм Боровец, предвид всичките удобства, включително кабинковия лифт. Ние обаче се прицелихме в южната страна на Рила. И скоро разбрахме, че никак няма да съжаляваме. Но нека караме подред.
Маршрутът:
[ + ]
Теснолинейката Септември-Добринище започва да ми се превръща в най-любимото превозно средство напоследък. Това е второто ми пътуване с нея за това лято и ми се струва, че занапред ще бъде много често използвана. Този път избрахме спирка Якоруда за крайна дестинация по тази толкова любопитна и живописна линия. Но разбира се, няма как да пропуснем да отбележим гара Аврамово - най-високата ж.п. спирка на Балканите. Все пак, нали темата е по-по-най на Балканите!
Първият етап от двудневната, почти петдесеткилометрова обиколка на Рила, бе само загрявка за това, което предстоеше по-нататък. Пътят от Якоруда до хижа Грънчар е в отлично състояние и се използва активно както от летовници-планинари, така и от бракониери-дървосекачи. Дължината му е 14 км и се преодолява за около 3 ч., заедно с почивките и снимките. А панорамни гледки в този район има наистина премного. Не се поддадохме на изкушението да хванем на автостоп някой от пърпорещите нагоре джипове - та какви планинари ще сме, ако се движим на автостоп от самото начало!?
Места за отдих и може би пикник в този район никак не липсват.
Повечето чешми за жалост са пресъхнали по това време на годината. Август е твърде засушлив месец, дори за Рила.
Вилите по поречието на р.Чесна зачестяват с навлизане все по-навътре в планината.
Стръмните завои свършват след около десетина километра и оттук следва полегатото било.
Край пътя сред боровите сенки можеш да намериш не едно място за отмора, а защо не и за бивакуване.
Пасторалната идилия е осезаема за всички сетива - включително и за обонянието. А може би особено за него!
И ето, че най-сетне достигаме местността Трещеник. Последните завои на шосето си ги спестяваме и катерим направо по преките пътеки, докато пред погледа сред ливадите не изплува новият хотел Трещеник.
Наричат го "новия хотел", но за жалост в момента тук тече ремонт и хотелът е затворен. Затова пък на входа ни посреща старовремска трошка.
Окъснелите планинари да не се притесняват - въпреки, че повечето постройки и хижи в района са или временно затворени, или занемарени и изоставени, отсреща новата хижа Трещеник си работи - макар и само през летния сезон.
Хижата разполага с капацитет 77 места със собствени санитарни възли и бани. Водоснабдена е, електрифицирана и с централно отопление. Много добре е поддържана, а огромно предимство е достъпността й с автомобил. Състои се очевидно от стара част и по-нова пристройка, а на първия етаж има голяма столова. За полянките отпред няма какво да коментираме - гледките са наистина прекрасни. Тук със сигурност би могъл да се уреди един по-големичък събор.
В непосредствена близост до работещата хижа се намира вила Десислава. Тук цените са доста по-високи в сравнение с хижата и засега неработещия хотел - много екстри за много пари. Собственик е небезизвестният Антоан Николов - бивш шеф на софийския общински съвет от времето на Софиянски. Сега закупил постройката на безценица и превърнал я в доходоносен хотел.
Няма съмнение и че параклисът, който в момента се строи малко по-нагоре покрай пътя, е дело на същия инвеститор. Може би има някакви грехове за изкупване - кой знае!
За разлика от долните хотел, хижа и вила, старата хижа Трещеник е отдавна изоставена и се руши. Единственото движение наоколо е поради поддържащата станция на голямата телекомуникационна кула.
Продължаваме все нагоре, а пътят се вие в посока към местността Нехтеница. Панорамата към Западните Родопи се открива все по-широко.
Нехтеница представлява кантон, разположен на естествен кръстопът между циркуса с Якорудските езера, местното лесничейство, хижа Белмекен (по Кайзеровия път) и нашата цел за деня - х. Грънчар.
Тук има удобни подслони, ливади за къмпингуване, водопад, голяма чешма, изобилие от горски плодове и билки и разбира се - страхотни гледки. При Нехтеница свършва асфалтираният път - тъкмо при входа към национален парк Рила. Оттук нататък вече определено мирише на истинска планина.
Студентските бунгала "Академик" са разположени на стратегическо място при разклона за Белмекен и Грънчар. Отгоре е надвиснал първият сериозен връх край маршрута ни - Суха вапа (2639 м).
Кайзеровият път се вие на север в посока х. Заврачица и яз. Белмекен. Нарича се така, защото е построен от Фердинанд специално по случай посещението на кайзер Вилхелм II. Пътят е бил скоростно изграден, за да може Фердинанд да се похвали пред знатния си гост с красотите на най-високата българска планина. Посрещнал го е в Боровец и го е прекарал през самото сърце на Рила. Ние обаче се отклоняваме от Кайзеровия път скоро след Нехтеница, защото целта ни е друга.
Тук панорамата се разширява максимално, докато горският път подсича от изток вр. Суха вапа.
Имаме си компания - малко стадо диви планински коне. Наближава краят на лятото и кончетата са поотраснали.
Иззад поредния завой се подават внушителните снаги на отсрещните върхове - кой от кой по-висок: Юрушки чал, Песоклива вапа...
Ручеите са на всеки стотина метра, а вадите текат обилно през самия път. Това е водосборът на р. Ропалица - приток на Бела Места.
Каменните морени са като застинали реки, изваяни от хилядолетния скулптор.
В далечината се чумери Белмекенският дял на Рила, а някъде там долу все така се вие Кайзеровият път.
Късен следобед е и слънцето клони към заник зад далечното било, а ето, че след шест часа крачене, изнурените планинари най-сетне правят последните крачки до заветната цел за деня - х. Грънчар. Тук, край ледените брегове на едноименното езеро, ни чака гореща чорба и пружинено легло. Какво друго му трябва на странника!
Но за хижа Грънчар и последвалото катерене на другата сутрин ще разкажа в следващата част.
Следва: Част II (Грънчар-Билото)
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Маршрутът:
[ + ]
Теснолинейката Септември-Добринище започва да ми се превръща в най-любимото превозно средство напоследък. Това е второто ми пътуване с нея за това лято и ми се струва, че занапред ще бъде много често използвана. Този път избрахме спирка Якоруда за крайна дестинация по тази толкова любопитна и живописна линия. Но разбира се, няма как да пропуснем да отбележим гара Аврамово - най-високата ж.п. спирка на Балканите. Все пак, нали темата е по-по-най на Балканите!
Първият етап от двудневната, почти петдесеткилометрова обиколка на Рила, бе само загрявка за това, което предстоеше по-нататък. Пътят от Якоруда до хижа Грънчар е в отлично състояние и се използва активно както от летовници-планинари, така и от бракониери-дървосекачи. Дължината му е 14 км и се преодолява за около 3 ч., заедно с почивките и снимките. А панорамни гледки в този район има наистина премного. Не се поддадохме на изкушението да хванем на автостоп някой от пърпорещите нагоре джипове - та какви планинари ще сме, ако се движим на автостоп от самото начало!?
Места за отдих и може би пикник в този район никак не липсват.
Повечето чешми за жалост са пресъхнали по това време на годината. Август е твърде засушлив месец, дори за Рила.
Вилите по поречието на р.Чесна зачестяват с навлизане все по-навътре в планината.
Стръмните завои свършват след около десетина километра и оттук следва полегатото било.
Край пътя сред боровите сенки можеш да намериш не едно място за отмора, а защо не и за бивакуване.
Пасторалната идилия е осезаема за всички сетива - включително и за обонянието. А може би особено за него!
И ето, че най-сетне достигаме местността Трещеник. Последните завои на шосето си ги спестяваме и катерим направо по преките пътеки, докато пред погледа сред ливадите не изплува новият хотел Трещеник.
Наричат го "новия хотел", но за жалост в момента тук тече ремонт и хотелът е затворен. Затова пък на входа ни посреща старовремска трошка.
Окъснелите планинари да не се притесняват - въпреки, че повечето постройки и хижи в района са или временно затворени, или занемарени и изоставени, отсреща новата хижа Трещеник си работи - макар и само през летния сезон.
Хижата разполага с капацитет 77 места със собствени санитарни възли и бани. Водоснабдена е, електрифицирана и с централно отопление. Много добре е поддържана, а огромно предимство е достъпността й с автомобил. Състои се очевидно от стара част и по-нова пристройка, а на първия етаж има голяма столова. За полянките отпред няма какво да коментираме - гледките са наистина прекрасни. Тук със сигурност би могъл да се уреди един по-големичък събор.
В непосредствена близост до работещата хижа се намира вила Десислава. Тук цените са доста по-високи в сравнение с хижата и засега неработещия хотел - много екстри за много пари. Собственик е небезизвестният Антоан Николов - бивш шеф на софийския общински съвет от времето на Софиянски. Сега закупил постройката на безценица и превърнал я в доходоносен хотел.
Няма съмнение и че параклисът, който в момента се строи малко по-нагоре покрай пътя, е дело на същия инвеститор. Може би има някакви грехове за изкупване - кой знае!
За разлика от долните хотел, хижа и вила, старата хижа Трещеник е отдавна изоставена и се руши. Единственото движение наоколо е поради поддържащата станция на голямата телекомуникационна кула.
Продължаваме все нагоре, а пътят се вие в посока към местността Нехтеница. Панорамата към Западните Родопи се открива все по-широко.
Нехтеница представлява кантон, разположен на естествен кръстопът между циркуса с Якорудските езера, местното лесничейство, хижа Белмекен (по Кайзеровия път) и нашата цел за деня - х. Грънчар.
Тук има удобни подслони, ливади за къмпингуване, водопад, голяма чешма, изобилие от горски плодове и билки и разбира се - страхотни гледки. При Нехтеница свършва асфалтираният път - тъкмо при входа към национален парк Рила. Оттук нататък вече определено мирише на истинска планина.
Студентските бунгала "Академик" са разположени на стратегическо място при разклона за Белмекен и Грънчар. Отгоре е надвиснал първият сериозен връх край маршрута ни - Суха вапа (2639 м).
Кайзеровият път се вие на север в посока х. Заврачица и яз. Белмекен. Нарича се така, защото е построен от Фердинанд специално по случай посещението на кайзер Вилхелм II. Пътят е бил скоростно изграден, за да може Фердинанд да се похвали пред знатния си гост с красотите на най-високата българска планина. Посрещнал го е в Боровец и го е прекарал през самото сърце на Рила. Ние обаче се отклоняваме от Кайзеровия път скоро след Нехтеница, защото целта ни е друга.
Тук панорамата се разширява максимално, докато горският път подсича от изток вр. Суха вапа.
Имаме си компания - малко стадо диви планински коне. Наближава краят на лятото и кончетата са поотраснали.
Иззад поредния завой се подават внушителните снаги на отсрещните върхове - кой от кой по-висок: Юрушки чал, Песоклива вапа...
Ручеите са на всеки стотина метра, а вадите текат обилно през самия път. Това е водосборът на р. Ропалица - приток на Бела Места.
Каменните морени са като застинали реки, изваяни от хилядолетния скулптор.
В далечината се чумери Белмекенският дял на Рила, а някъде там долу все така се вие Кайзеровият път.
Късен следобед е и слънцето клони към заник зад далечното било, а ето, че след шест часа крачене, изнурените планинари най-сетне правят последните крачки до заветната цел за деня - х. Грънчар. Тук, край ледените брегове на едноименното езеро, ни чака гореща чорба и пружинено легло. Какво друго му трябва на странника!
Но за хижа Грънчар и последвалото катерене на другата сутрин ще разкажа в следващата част.
Следва: Част II (Грънчар-Билото)
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Следващ постинг
Предишен постинг
Показването на маршрута е много добра идея за представа през кои места се преминава. Благодарности .
цитирайБлагодаря! Когато натрупаните впечатления са вдъхновяващи се получава и добър очерк.
цитирайМерси за документирането! Потвърждава подозрението ми, че лесничействата в България не си вършат хич работата. Хубаво е, че има хора, които уважават природата, изключая тези, дето я бетонират па макар и с параклиси, вместо да я поддържат!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация