Постинг
28.08.2016 20:27 -
До покрива на Балканите - част 1/4 (Трещеник-Грънчар)
Автор: asthfghl
Категория: Туризъм
Прочетен: 5481 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2016 11:05
Прочетен: 5481 Коментари: 3 Гласове:
24
Последна промяна: 02.09.2016 11:05
Тия дни се поразходих из Рила, а целта ми разбира се бе да покоря балканския първенец Мусала. Доста отдавна бях планирал този поход, а предните няколко седмици дори бях загрял с едно скоростно изкачване на Гьозтепе и едно по-сериозно - на Черни връх. И ето, че дойде уреченият ден и нашата дружинка потегли към Септември, откъдето щяхме да хванем теснолинейката до Якоруда. Маршрутът наистина бе малко нестандартен - повечето планинари предпочитат да изкачат Мусала откъм Боровец, предвид всичките удобства, включително кабинковия лифт. Ние обаче се прицелихме в южната страна на Рила. И скоро разбрахме, че никак няма да съжаляваме. Но нека караме подред.
Маршрутът:
[ + ]
Теснолинейката Септември-Добринище започва да ми се превръща в най-любимото превозно средство напоследък. Това е второто ми пътуване с нея за това лято и ми се струва, че занапред ще бъде много често използвана. Този път избрахме спирка Якоруда за крайна дестинация по тази толкова любопитна и живописна линия. Но разбира се, няма как да пропуснем да отбележим гара Аврамово - най-високата ж.п. спирка на Балканите. Все пак, нали темата е по-по-най на Балканите!
Първият етап от двудневната, почти петдесеткилометрова обиколка на Рила, бе само загрявка за това, което предстоеше по-нататък. Пътят от Якоруда до хижа Грънчар е в отлично състояние и се използва активно както от летовници-планинари, така и от бракониери-дървосекачи. Дължината му е 14 км и се преодолява за около 3 ч., заедно с почивките и снимките. А панорамни гледки в този район има наистина премного. Не се поддадохме на изкушението да хванем на автостоп някой от пърпорещите нагоре джипове - та какви планинари ще сме, ако се движим на автостоп от самото начало!?
Места за отдих и може би пикник в този район никак не липсват.
Повечето чешми за жалост са пресъхнали по това време на годината. Август е твърде засушлив месец, дори за Рила.
Вилите по поречието на р.Чесна зачестяват с навлизане все по-навътре в планината.
Стръмните завои свършват след около десетина километра и оттук следва полегатото било.
Край пътя сред боровите сенки можеш да намериш не едно място за отмора, а защо не и за бивакуване.
Пасторалната идилия е осезаема за всички сетива - включително и за обонянието. А може би особено за него!
И ето, че най-сетне достигаме местността Трещеник. Последните завои на шосето си ги спестяваме и катерим направо по преките пътеки, докато пред погледа сред ливадите не изплува новият хотел Трещеник.
Наричат го "новия хотел", но за жалост в момента тук тече ремонт и хотелът е затворен. Затова пък на входа ни посреща старовремска трошка.
Окъснелите планинари да не се притесняват - въпреки, че повечето постройки и хижи в района са или временно затворени, или занемарени и изоставени, отсреща новата хижа Трещеник си работи - макар и само през летния сезон.
Хижата разполага с капацитет 77 места със собствени санитарни възли и бани. Водоснабдена е, електрифицирана и с централно отопление. Много добре е поддържана, а огромно предимство е достъпността й с автомобил. Състои се очевидно от стара част и по-нова пристройка, а на първия етаж има голяма столова. За полянките отпред няма какво да коментираме - гледките са наистина прекрасни. Тук със сигурност би могъл да се уреди един по-големичък събор.
В непосредствена близост до работещата хижа се намира вила Десислава. Тук цените са доста по-високи в сравнение с хижата и засега неработещия хотел - много екстри за много пари. Собственик е небезизвестният Антоан Николов - бивш шеф на софийския общински съвет от времето на Софиянски. Сега закупил постройката на безценица и превърнал я в доходоносен хотел.
Няма съмнение и че параклисът, който в момента се строи малко по-нагоре покрай пътя, е дело на същия инвеститор. Може би има някакви грехове за изкупване - кой знае!
За разлика от долните хотел, хижа и вила, старата хижа Трещеник е отдавна изоставена и се руши. Единственото движение наоколо е поради поддържащата станция на голямата телекомуникационна кула.
Продължаваме все нагоре, а пътят се вие в посока към местността Нехтеница. Панорамата към Западните Родопи се открива все по-широко.
Нехтеница представлява кантон, разположен на естествен кръстопът между циркуса с Якорудските езера, местното лесничейство, хижа Белмекен (по Кайзеровия път) и нашата цел за деня - х. Грънчар.
Тук има удобни подслони, ливади за къмпингуване, водопад, голяма чешма, изобилие от горски плодове и билки и разбира се - страхотни гледки. При Нехтеница свършва асфалтираният път - тъкмо при входа към национален парк Рила. Оттук нататък вече определено мирише на истинска планина.
Студентските бунгала "Академик" са разположени на стратегическо място при разклона за Белмекен и Грънчар. Отгоре е надвиснал първият сериозен връх край маршрута ни - Суха вапа (2639 м).
Кайзеровият път се вие на север в посока х. Заврачица и яз. Белмекен. Нарича се така, защото е построен от Фердинанд специално по случай посещението на кайзер Вилхелм II. Пътят е бил скоростно изграден, за да може Фердинанд да се похвали пред знатния си гост с красотите на най-високата българска планина. Посрещнал го е в Боровец и го е прекарал през самото сърце на Рила. Ние обаче се отклоняваме от Кайзеровия път скоро след Нехтеница, защото целта ни е друга.
Тук панорамата се разширява максимално, докато горският път подсича от изток вр. Суха вапа.
Имаме си компания - малко стадо диви планински коне. Наближава краят на лятото и кончетата са поотраснали.
Иззад поредния завой се подават внушителните снаги на отсрещните върхове - кой от кой по-висок: Юрушки чал, Песоклива вапа...
Ручеите са на всеки стотина метра, а вадите текат обилно през самия път. Това е водосборът на р. Ропалица - приток на Бела Места.
Каменните морени са като застинали реки, изваяни от хилядолетния скулптор.
В далечината се чумери Белмекенският дял на Рила, а някъде там долу все така се вие Кайзеровият път.
Късен следобед е и слънцето клони към заник зад далечното било, а ето, че след шест часа крачене, изнурените планинари най-сетне правят последните крачки до заветната цел за деня - х. Грънчар. Тук, край ледените брегове на едноименното езеро, ни чака гореща чорба и пружинено легло. Какво друго му трябва на странника!
Но за хижа Грънчар и последвалото катерене на другата сутрин ще разкажа в следващата част.
Следва: Част II (Грънчар-Билото)
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Маршрутът:
[ + ]
Теснолинейката Септември-Добринище започва да ми се превръща в най-любимото превозно средство напоследък. Това е второто ми пътуване с нея за това лято и ми се струва, че занапред ще бъде много често използвана. Този път избрахме спирка Якоруда за крайна дестинация по тази толкова любопитна и живописна линия. Но разбира се, няма как да пропуснем да отбележим гара Аврамово - най-високата ж.п. спирка на Балканите. Все пак, нали темата е по-по-най на Балканите!
Първият етап от двудневната, почти петдесеткилометрова обиколка на Рила, бе само загрявка за това, което предстоеше по-нататък. Пътят от Якоруда до хижа Грънчар е в отлично състояние и се използва активно както от летовници-планинари, така и от бракониери-дървосекачи. Дължината му е 14 км и се преодолява за около 3 ч., заедно с почивките и снимките. А панорамни гледки в този район има наистина премного. Не се поддадохме на изкушението да хванем на автостоп някой от пърпорещите нагоре джипове - та какви планинари ще сме, ако се движим на автостоп от самото начало!?
Места за отдих и може би пикник в този район никак не липсват.
Повечето чешми за жалост са пресъхнали по това време на годината. Август е твърде засушлив месец, дори за Рила.
Вилите по поречието на р.Чесна зачестяват с навлизане все по-навътре в планината.
Стръмните завои свършват след около десетина километра и оттук следва полегатото било.
Край пътя сред боровите сенки можеш да намериш не едно място за отмора, а защо не и за бивакуване.
Пасторалната идилия е осезаема за всички сетива - включително и за обонянието. А може би особено за него!
И ето, че най-сетне достигаме местността Трещеник. Последните завои на шосето си ги спестяваме и катерим направо по преките пътеки, докато пред погледа сред ливадите не изплува новият хотел Трещеник.
Наричат го "новия хотел", но за жалост в момента тук тече ремонт и хотелът е затворен. Затова пък на входа ни посреща старовремска трошка.
Окъснелите планинари да не се притесняват - въпреки, че повечето постройки и хижи в района са или временно затворени, или занемарени и изоставени, отсреща новата хижа Трещеник си работи - макар и само през летния сезон.
Хижата разполага с капацитет 77 места със собствени санитарни възли и бани. Водоснабдена е, електрифицирана и с централно отопление. Много добре е поддържана, а огромно предимство е достъпността й с автомобил. Състои се очевидно от стара част и по-нова пристройка, а на първия етаж има голяма столова. За полянките отпред няма какво да коментираме - гледките са наистина прекрасни. Тук със сигурност би могъл да се уреди един по-големичък събор.
В непосредствена близост до работещата хижа се намира вила Десислава. Тук цените са доста по-високи в сравнение с хижата и засега неработещия хотел - много екстри за много пари. Собственик е небезизвестният Антоан Николов - бивш шеф на софийския общински съвет от времето на Софиянски. Сега закупил постройката на безценица и превърнал я в доходоносен хотел.
Няма съмнение и че параклисът, който в момента се строи малко по-нагоре покрай пътя, е дело на същия инвеститор. Може би има някакви грехове за изкупване - кой знае!
За разлика от долните хотел, хижа и вила, старата хижа Трещеник е отдавна изоставена и се руши. Единственото движение наоколо е поради поддържащата станция на голямата телекомуникационна кула.
Продължаваме все нагоре, а пътят се вие в посока към местността Нехтеница. Панорамата към Западните Родопи се открива все по-широко.
Нехтеница представлява кантон, разположен на естествен кръстопът между циркуса с Якорудските езера, местното лесничейство, хижа Белмекен (по Кайзеровия път) и нашата цел за деня - х. Грънчар.
Тук има удобни подслони, ливади за къмпингуване, водопад, голяма чешма, изобилие от горски плодове и билки и разбира се - страхотни гледки. При Нехтеница свършва асфалтираният път - тъкмо при входа към национален парк Рила. Оттук нататък вече определено мирише на истинска планина.
Студентските бунгала "Академик" са разположени на стратегическо място при разклона за Белмекен и Грънчар. Отгоре е надвиснал първият сериозен връх край маршрута ни - Суха вапа (2639 м).
Кайзеровият път се вие на север в посока х. Заврачица и яз. Белмекен. Нарича се така, защото е построен от Фердинанд специално по случай посещението на кайзер Вилхелм II. Пътят е бил скоростно изграден, за да може Фердинанд да се похвали пред знатния си гост с красотите на най-високата българска планина. Посрещнал го е в Боровец и го е прекарал през самото сърце на Рила. Ние обаче се отклоняваме от Кайзеровия път скоро след Нехтеница, защото целта ни е друга.
Тук панорамата се разширява максимално, докато горският път подсича от изток вр. Суха вапа.
Имаме си компания - малко стадо диви планински коне. Наближава краят на лятото и кончетата са поотраснали.
Иззад поредния завой се подават внушителните снаги на отсрещните върхове - кой от кой по-висок: Юрушки чал, Песоклива вапа...
Ручеите са на всеки стотина метра, а вадите текат обилно през самия път. Това е водосборът на р. Ропалица - приток на Бела Места.
Каменните морени са като застинали реки, изваяни от хилядолетния скулптор.
В далечината се чумери Белмекенският дял на Рила, а някъде там долу все така се вие Кайзеровият път.
Късен следобед е и слънцето клони към заник зад далечното било, а ето, че след шест часа крачене, изнурените планинари най-сетне правят последните крачки до заветната цел за деня - х. Грънчар. Тук, край ледените брегове на едноименното езеро, ни чака гореща чорба и пружинено легло. Какво друго му трябва на странника!
Но за хижа Грънчар и последвалото катерене на другата сутрин ще разкажа в следващата част.
Следва: Част II (Грънчар-Билото)
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Може ли Октомврийската революция да съще...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Аз немам президент!
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Аз немам президент!
Следващ постинг
Предишен постинг
Показването на маршрута е много добра идея за представа през кои места се преминава. Благодарности .
цитирайБлагодаря! Когато натрупаните впечатления са вдъхновяващи се получава и добър очерк.
цитирайМерси за документирането! Потвърждава подозрението ми, че лесничействата в България не си вършат хич работата. Хубаво е, че има хора, които уважават природата, изключая тези, дето я бетонират па макар и с параклиси, вместо да я поддържат!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация