Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2014 10:25 - Списък с логически грешки
Автор: asthfghl Категория: Технологии   
Прочетен: 4864 Коментари: 7 Гласове:
21

Последна промяна: 23.03.2015 21:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В логиката и реториката логическа заблуда е неправилно аргументиране, което често води до погрешно схващане или предположение. Мнозина използват (съзнателно или не) много от долуописаните похвати по една или друга причина по време на спор (предимно за да подведат опонента), така че нека ги представим един по един в подробности, защото вероятно ще ни се наложи в бъдеще често да се връщаме към този списък.

image
Ad hominem - Ad hominem аргумент е всеки, който се опитва да контрира нечии твърдения като атакува човека, вместо да адресира самия аргумент. Трябва да се отбележи, че личните забележки по същество не представляват логическа заблуда. Заблуда е, когато с характеристики на личността се оправдава истинността на някой аргумент. Например "Х е глупак" не е заблуда, но "Х не е прав, защото е глупак" е заблуда. Терминът "плюене в кладенеца" също се отнася за форма на ad hominem заблуда. Това е опит да се дискредитира аргумента на опонента като се предположи, че последният притежава отвратителна черта, или че се числи към вярванията на хора, които са погрешни или непопулярни. Често срещана форма на това дори си има собствено име: reductio ad Hitlerum (виж горната картинка). Това е плюене в кладенеца, като се прокарва аналогия между позицията на другия човек и тази на Хитлер или нацистите.
Аргумент от незнание - поддържа се, че една пропозиция e истина (или лъжа), само заради това, че не е доказано обратното. За да може да се направи позитивно едно специфично твърдение обаче, трябва да бъдат предоставени положителни доказателства за него. Липсата на друго обяснение означава единствено, че не знаем - не означава, че можем да си изобретим обяснение.
Позоваване на авторитет - основната структура на аргумента на авторитета е следната: Професор X вярва A, X има авторитет, следователно A е истина. Често този аргумент се вменява и с подчертаване на годините опит, научната степен и наградите на човека, правещ твърдението. Понякога обратното се използва, като се казва, че някой не притежава авторитет, научна степен или опит, следователно неговите твърдения са неверни. Има много подтипове на аргумента на авторитета. Често срещан пример е аргументът ad populi - твърдението трябва да е истина,защото е популярно, в общи линии приемайки авторитета на масите. Друг пример е аргумента от древността - твърдението трябва да е истина, защото съществува от много дълго време.
Позоваване на последствия - аргумент, в който предпоставката се представя за вярна или невярна въз основа на това дали последствията от нея са желани или нежелани.
Позоваване на популярност - твърдението се смята за вярно, защото се подържа от много хора или от високовалифицирания елит на обществото.
Прибързано обобщение - аргумент, в който размерът на извадката е твърде малък, за да може да се прави извод.
Подбиране на черешки - посочват се единични случаи и данни, които подкрепят дадена позиция, като се пропускат значително количество случаи и данни, които противоречат на позицията (виж предходна статия Псевдологика: анекдотичните примери).
Аргумент на личната недоверчивост - твърдение, което, поради това, че някой лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно - че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната. Не мога да обясня или да разбера това, значи то не може да бъде истина.
Post hoc ergo propter hoc - при тази заблуда се приема причинно-следствена връзка на две променливи, само защото едната предшества другата. X се случи преди Y; следователно X причини Y.
Паралелни следствия на една причина - две събития се разглеждат като причина и следствие, а в действителност са две следствия на някаква друга причина.
Грешна посока - аргументът се базира на обърната причинно-следствена връзка. Твърди се, че следствието причинява причината.
Погрешен континиум - идеята, че понеже няма ясна разграничаваща линия между две екстремности, разликата между двете екстремности е нереална или безсмислена, например: има неясна линия между култове и религия, следователно те са едно и също.
Фалшива дилема - ограничаване на набор от възможности до само две. Тази заблуда също може да се използва, за да се опрости континиум от вариации до само две черно/бели възможности.
Непоследователност - прилагането на критерии или правила към едно убеждение, твърдение, аргумент или позиция, но не и към други. Например, някои казват, че имаме нужда от по-силен контрол върху предписването на лекарства, за да подсигурим тяхната безопасност и ефективност, но в същото време спорят, че медицинските билки трябва да бъдат продавани без контрол.
Non-Sequitur - на латински означава "не следва". Това се отнася за аргумент, в който заключението не следва от предпоставките. С други думи, поставянето на несъществуваща логическа връзка.
Reductio ad absurdum - този аргумент следва формата, че ако предпоставките са приети за истина, аргументът трябва да води до абсурдно заключение (и следователно една от предпоставките трябва да е погрешна). С това често се злоупотребява, като се "разтягат локуми" по такъв начин, че аргументът насила да се доведе до абсурдно заключение.
Хлъзгав наклон - тази логическа заблуда е известна и с латинското си название "petitio principii". Става дума за аргумента, че дадена позиция не е последователна или защитима, защото ако се приеме тя, екстремният й вариант също трябва да бъде приет. Твърди се, че една малка стъпка неизбежно води до верига от свързани събития, стигайки се до значителна развръзка.
Ad-hoc разсъждаване - това представлява своеволното вкарване на нови елементи в аргумента с целта да се нагласи така, че да изглежда валиден. Понякога тази заблуда се извисява до нелепи екстремности, като повече и повече ад хок елементи се добавят, за да се обяснят грешките или логическите абсурди в дадено твърдение или система от убеждения.
Чучело - споренето срещу позиция, която е предварително създадена, за да бъде лесна за оборване, вместо споренето срещу позицията, която всъщност се държи от опонентите. (Може би най-често използваната от всички логически грешки).
Тавтология - тавтологията е аргумент, който включва кръгов (цикличен) размисъл, което означава, че заключението на аргумента е собствената му предпоставка. Структурата на тези аргументи е A=B, следователно A=B, въпреки че предпоставката и заключението могат да бъдат формулирани различно, така че на пръв поглед да не е очевидно за какво става дума.
Вдигане на летвата - метод за отричане, като своеволно се мести критерият за "доказателство" на определено твърдение. Представените доказателства се отхвърлят, като се изискват други, или друг тип, доказателства.
Tu quoque - (буквално: "и ти също") това е опит да се оправдае погрешно действие, защото някой друг също го прави. [ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА]

Просене на въпроса - тази заблуда се случва при съставянето на аргумент, в който се приемат предпоставки, за които не се знае дали са верни.
Подвеждащ въпрос - две иначе несвързани твърдения се обединяват и третират като едно. Очаква се те да бъдат приети или отхвърлени, като в действителност едното е приемливо, а другото - не.
Двусмислица в термина - използване на една и съща дума с две различни значения в дадено твърдение (едното значение не е на място).
Композиционна заблуда - предубеждението, че когато нещо е вярно за една съставна част, то трябва да е вярно за обекта, в който участва.
Заблуда от наследяване - предубеждението, че когато нещо е вярно за един обект, то трябва да е вярно за всичките му съставни части.
Следствието потвърждава предпоставката - твърди се, че предпоставката е вярна поради истинността на следствието. Ако A (е вярно), то B (е вярно). B (е вярно), следователно (и) А (е вярно).
Отрицанието на предпоставката отрича следствието - твърди се, че следствието е невярно поради невярността на предпоставката. Ако A (е вярно) то B (е вярно). A Не е вярно, следователно (и) B не е вярно.
Източник: Wikipedia.


Тагове:   логика,   бъзик,


Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zarenkow - Любопитен в въпроса
17.05.2014 16:12
какво е логиката, има ли разлика между формалните и философските определения, каква е тази разлика и до каква степен може да се вярва на логиката. Последния въпрос е свързан с любимата ти тема за квантовата физика и не съвсем убедителните и логични и превъплащения.
цитирай
2. asthfghl - 1.
17.05.2014 16:14
Не ти разбрах въпроса, ако обичаш уточни какво имаш предвид с това "какво е логиката" и с каква цел го питаш.
цитирай
3. zarenkow - Нещо с теб трудно се разбираме, има някакъв проблем,
17.05.2014 16:44
но проблемите са за това да се решават. За формалните логики е ясно, но логиката въобще от философска гледна точка какво е, както какво е мислене и все понятия, които употребяваме и за които говорим, но не всеки знае какво са. Нали като попитат някой какво е мислене , най много да ти каже ама ти не знаеш ли и с това да скрие незнанието си. Задавам въпросът, защото сам казваш че е грешка да се приема нещо априори и да се позовем на изводите. Та априори приемаме и че логиката правилно построена ще даде правилен резултат. за това питам какво е тя та да и вярваме и до колко да и вярваме.
цитирай
4. asthfghl - 3.
17.05.2014 17:04
Много добре разбирам какво ме питаш - това, което АЗ те питам е, с каква цел вкарваш този аспект на логиката в разговора и каква връзка имат формалните логики и философското измерение на логиката с очевидния подвеждащ характер на гореизброените риторични похвати, което е именно темата на тази статия.

Опитваш се да отклониш вниманието ли?
цитирай
5. asthfghl - 3. (2)
17.05.2014 17:27
Ако се изразяваше като хората, вероятно нямаше да имаме такива проблеми с комуникацията. Говориш меко казано несвързано:

"казваш че е грешка да се приема нещо априори и да се позовем на изводите"

Нещо в това изречение куца.

"за това питам какво е тя та да и вярваме и до колко да и вярваме"

Това изречение - също.

Какво е логиката, питаш? Добре. Определения за логика:

"Логиката е наука за формално-валидните умозаключения. Днес тя се изгражда най-често или като теория за логическата истина, или като теория за логическата импликация, за да се изследва кога една теза (извод, заключение) следва логически от дадени хипотези (предпоставки)." (Уикипедия)

Логика:
ж., само ед.
1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето.
2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. Има логика. В разсъжденията ти няма никаква логика. Логика на живота. В това има логика. Логиката на събитията. Търся логика. Не намирам логика в твоите действия.
3. Учебна дисциплина, както и учебник за нея.
(Тълковен речник на българския език)

Други въпроси някакви?

И по същинската тема тук имаш ли да добавиш нещо въобще, или смяташ да продължаваш да използваш "red herring" похвати?
цитирай
6. zarenkow - ок, red heriring
17.05.2014 18:07
не става разговор с оценки. Формално валидни заключения, всички са формални и след, като са формални са валидни в полето си . Защо да ги смятаме за обективни тогава. Има причина за това. Очевидно разговаряме наистина на различни езици. Чао успех в заниманията.
цитирай
7. asthfghl - 6.
17.05.2014 18:10
Окей. Когато решиш да разговаряме по темата на поста, заповядай. Дотогава - чао!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 2624554
Постинги: 1683
Коментари: 3145
Гласове: 11370
Архив