Блогът на asthfghl :: 10 метода на псевдолечение от миналото

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.04.2015 13:46 - 10 метода на псевдолечение от миналото

Автор: asthfghl Категория: Технологии

Прочетен: 1744 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.04.2015 13:54

Само за 2012 г. са направени над 6 млн. инжекции с токсина ботулин тип А - една от най-разпространените съвременни козметични процедури. В днешно време доста хора навярно биха се върнали с озадачение към спомена за ботоксовите инжекции, които са се използвали до не толкова отдавна: "Какво по дяволите сме си въобразявали! Да си инжектираме този смъртоносен, парализиращ токсин в усилието си да си възвърнем младостта?" Наистина цялата идея звучи доста налудничаво, нали? И изглежда като най-странното нещо, което бихме могли да си причиним - също като това как пушенето на цигари някога се е считало за надежден лек срещу астма.

Днес разглеждаме всичките тези медицински практики и поверия (били те древни или по-наскорошни, но всичките - вече опровергани и отхвърлени) през погледа на хора от XXI век. И наистина много се изумяваме. Макар и още от времето на древните египтяни да са се практикували някои доста напредничави медицински практики, същевременно е имало и куп абсурдни схващания - като например че мозъкът служи за охлаждане на кръвта в организма, докато сърцето е отговорно за чувствата и мислите. Дори знаменитият Хипократ, считан за бащата на съвременната медицина, е грешал в ред неща. Например в убеждението си за "местещата се утроба". Така че нека разгледаме десетина от най-разпространените в миналото медицински практики, които някога са били доминиращи в съответните им общества, а днес се считат за меко казано смехотворни, да не кажем опасни и дори смъртоносни.

Клизма с тютюнев дим
През XVII и XVIII в., ако сте имали нужда от спешно животоспасяващо лечение, е можело да се наложи да ви се приложи тютюнева клизма. Правилно сте разбрали - говорим буквално за вкарване на дим отзад! Дори е имало специално приспособление за тази цел - "димен апарат", включващ гумени ректални тръбички и подобно на ковашки мех духало.

Цялата идея била, че тютюневият дим би трябвало да затопли почти изстиналото тяло на умиращия и да възстанови дишането. Макар и първоначално да се прилагала само на удавници, тютюневата клизма постепенно се превърнала в моден начин за лечение на всичко - от настинка и главоболие през херния и тифозна треска та чак до холера и дори смърт. В основата на това така наречено "лечение" бил никотинът в тютюна. Като активна съставка, той действа като стимулант върху организма и подпомага производството на адреналин. На пръв поглед звучи логично - само дето никак не е ефикасно (да не говорим пък за здравословно) да се прилага за клизми. През 1811 г. учените са открили токсичните ефекти на никотина върху човешкото сърце и впоследствие цялата практика била изоставена.

Живак
Счита се, че първият китайски император Чин Ши Хуан бил погребан в гробница, оградена с пръстени от течен живак - което донякъде е забавно, тъй като той всъщност починал, след като погълнал токсични количества от тежкия метал в опит да стане безсмъртен. Планът очевидно не сработил - императорът не доживял до 40 години.

Живакът се използва като антисептик за лекуване на кожни заболявания и се прилага при солните разтвори в козметиката. Ако сте имали лошия късмет да се разболеете от сифилис преди ерата на пеницилина от 40-те на миналия век, вашият доктор вероятно е щял да третира венерическите ви заболявания с живак - щял е да ви предпише мехлеми и мазила, хапчета или еликсири с някакво съдържание на живак. Само дето от своя страна живакът е причинявал ред други проблеми - от окапване на зъбите до колабиране на цели ограни (най-често - черния дроб или бъбреците), или увреждане на централната нервна система и в крайна сметка - смърт.

Въртележки
Детската въртележка се появява през XIX в. като част от тогавашната мода да се избягва заключването на душевноболните в мрачни, мръсни килии и този подход да се замени с по-хуманни начини на психиатрично лечение (поне за времето си считани за хуманни). Тук се включват ледени бани, разхлабителни, терапия с инсулиново причинена кома и дори фронтална лоботомия.

Въртележката е точно това, което навярно си представяте: стол с пружина и лостове отстрани, на който пациентите се завъртали, докато изгубят съзнание. Считало се, че бясното въртене ще излекува заболявания като шизофрения и други психични разстройства, като разбърка съдържанието на мозъка.

Радиоактивна вода
Началото на нашия век донесе модата на напитката комбуча, но в началото на миналия век радиоактивната вода е била последният писък на модата. Сред медицинската общност се е считало, че тя може да лекува психични заболявания и дори да забавя стареенето, понеже имала способността да стимулира растежа на клетките. По едно време станала толкова популярна, че даже редовият американски хирург я е считал за обичайно средство за лекуване на разстройство и малария.

Започнали да слагат радий не само във водата, ами и в шоколада, противозачатъчните, пастата за зъби и медицинските свещички. Посетителите на балнеолечебни заведения често ходели на "радийна баня" - дотогава представяна с безобидното име "горещи извори" - и консумирали радиоактивна вода, също както ние пием минералната вода.

Днес вече е известно, че продължителното излагане на радиация е смъртоносно и че макар и тялото да е в състояние да филтрира около 80% от токсичния радий, който бихме могли да погълнем, останалите 20% се натрупват в костите, кръвта и тъканите. А що се отнася до предполагаемата способност на радия да стимулира клетъчния растеж - единственото, което той постига, е да стимулира растежа на раковите клетки (като рак на костите, левкемия и лимфома).

Уротерапия
Излиза, че "Танг" не е единствената напитка, която се сервира в космоса. Специална система за рециклиране на тоалетните отпадъци позволява на космонавтите да превръщат собствената си урина в гориво... и дори в питейна вода. Но тази система е полезна, единствено защото тя използва ограничените ресурси, с които разполагат космическите пътешественици - а не защото поначало има някакви особени здравословни качества.

Разбира се, водата е основната съставка в урината, но урината не е изцяло само вода. Следващият по-значим компонент е уреята, а тя наистина има антимикробни свойства: антибактериални, антигъбични и антивирусни. Въпреки очевидния й лечебен потенциал обаче, не съществуват свидетелства урината да има каквито и да било значими лечебни ефекти. Все пак е имало време, когато медицинската общност е считала пиенето на урина или налагането на лапа с урина за ефективно лечение на болежки от акне и астма до мигрена и дори рак. Някои все още вярват, че тя може да избелва зъбите. И макар че вероятно не е вредно или опасно да я пием в ограничени количества, всъщност днес никой сериозен медик не би ви препоръчал уротерапията за лекуване на каквото и да било. Със сигурност няма да ви помогне при опарване от медуза например - даже може и да влоши леко нещата.

Вибратори за лечение на женска "истерия"
Имало е епоха, в която всички са "знаели" със сигурност, че жените не постигат оргазъм. От друга страна по онова време се е считало, че те са склонни към психични разстройства, т.е. истерия. И че се е налагало техният доктор да им прилага специална тазова терапия, за да постигне така наречения "истеричен пароксизъм". На съвременен език това си е чиста проба оргазъм.

Тазовите масажи дълго време са били популярни - още от древна Гърция, където са се използвали за лекуване на "подвижна утроба". Тази практика е продължила чак до 20-те на миналия век. Към края на XIX в. около 75% от всички американски дами са страдали от тази въображаема "истерия". Лечението е станало токова популярно, че докторите са търсели по-бързи и ефикасни начини за неговото прилагане, услужливо използвайки собствените си ръце. В крайна сметка първият електрически вибратор се появил на пазара в края на XIX в. - още преди да бъде изобретена прахосмукачката. Което значително скъсило продължителността на процедурата от около час до по-малко от 10 минути.

През 20-те на миналия век, вибраторите започнали да се появяват и в еротичните филми и това наложило низвергването им от страна на медиците. В следващите десетилетия жените вече свободно можели да си купуват вибратори по каталог. Дали това е ограничило масовата "истерия" или не - нека всяка дама сама прецени за себе си.

Пиявици и кръвопускане
Едно време е можело да отидете в бръснарницата, за да ви подстрижат, но и ей така, между другото, да си платите да ви извадят я зъб, я да ви наместят някой изкълчен крайник. Бръснарите, известни по онова време още като бръснаро-хирурзи, също са прилагали небезизвестната практика на кръвопускане. (Ако се чудите защо символът на бръснарницата е червено-бял стълб, то е тъкмо поради старата традиция на кръвопускането).

Някога кръвопускането се е практикувало като способ за изгонване на злите духове от тялото и също се е считало за подходящо лечение за ред заболявания - от кървящ нос до пневмония. Също е бил основна терапия в така наречаната "хуморна медицина", която е основана на четирите течности в човешкото тяло: флегма, жълта жлъчка, черна жлъчка и кръв. Считало се е, че кръвопускането поддържало баланса между четирите течности. Макар и да датира отпреди хиляди години, повечето хора навярно го свързват с Викторианска Англия от края на XVIII и началото на XIX в., когато милиони пиявици са били прилагани като вид услуга вместо по-късно използваните вендузи (или в още по-древни времена - просто остър трън или клечка за отваряне на вената).

Днес кръвопускането все още продължава да съществува, макар че сега се нарича "флеботомна терапия". Използва се в ограничен брой случаи за лекуване на хомохроматоза (състояние, при което в тялото се натрупват извънредни количества желязо). Пиявиците, използвани в кръвопускането още от времето на древните египтяни, също имат своето място в XXI в., макар и вече доста по-ограничено. Използването на медицински пиявици е официално призната процедура в някои страни като помощен способ при присаждане и заздравяване на тъкани, поради противосъсирващите си свойства.

Пробутване на морфин и опиати под масата
Опиумният морфин, кръстен на гръцкия бог на сънищата, някога е бил основен артикул във всяка докторска чантичка. Той продължава да има своето място и в модрната медицина - всъщност повече от 230 тона от него се произвеждат за болкоуспокояващи всяка година. И въпреки, че са изминали почти 200 години на медицински прогрес от първоначалното му прилагане, опиатът продължава да е също толкова проблематичен, колкото и полезен. Той е силно пристрастяващ и има редица странични ефекти като запек, сърбежи и силно гадене.

Морфинът е тясно обвързан с военната медицина и в миналото широко се е използвал в битка. Освен във военната медицина, той също е широко разпространен при домашното лечение. В началото на XX в. всеки е можел да си купи опиати под масата - например лауданий (силно пристрастяваща смес от алкохол и опиум), както и кокаин, хероин, морфин и съдържащи опиум медикаменти за лекуване на простуда, безсъние, менструални спазми и всевъзможни други болежки. Комплекти с инжекции с морфин (или кокаин) се продавали в основните търговски вериги по каталог. Дори пеленачета с болки във венците поради покарващи зъби често са били успокоявани с еликсири, съдържащи опиум, като например богатата на морфин "Успокоителна Супа на г-жа Уинслоу".

Трепанация
Пробиването на дупки в черепа на пациент (при това без упойка) някога се е считало за добра медицина. Трепанацията е сред най-древните хирургически процедури и датира от мезозойската ера (преди 10 000 г. пр.н.е.), още преди хората да са използвали метални сечива. Това също я прави много по-стара от пионери на медицината като Хипократ в Гърция или Гален в Рим.

Архаичната медицина по-скоро е клоняла към мистичното и ритуалистичното, а не толкова към научното и емпиричното. Трепанацията не прави изключение. Археолозите смятат, че според практикуващите лечители този способ е позволявал да се изкарат злите духове, затворени в затвора на човешката душа (вътрешните демони са се считали за причинител на всички психични проблеми). Има свидетелства, че техниката се е използвала срещу мигрена и епилептични припадъци и с годините се е развила до неврохирургическа интервенция при травми като черепни фрактури и костни контузии.

Макар и да звучи доста варварски, има сведения, че някои от пациентите все пак са оцелявали след процедурата. Просто се уверете, че не натискате прекалено силно, докато лекувате черепната травма, предупреждава Гален - иначе "пациентът моментално ще изгуби всякаква чувствителност и ще се обездвижи". Макар че днес в XXI в. да звучи съвсем логично, за времето си това наблюдение било съществено откритие за развитието на анатомията и познанието на човешкия мозък.

Канибализъм
Съвременната медицина понякога използва едно тяло за лекуване на друго - при даряването на кръв или органи, например. Но някога е съществувало и такова нещо като така наречената "трупна медицина". Без майтап! Имате главоболие? Древните египтяни са вярвали, че стрити на прах останки от мумия ще ви помогнат. А в продължение на векове се е смятало за напълно подходящо да се използва натрошен на ситно череп за лекуване на мигрена.

Имате мускулна треска? Просто натрийте мястото с човешка мазнина. Епилепсия? Древните римляни са вярвали, че ако изпиеш кръвта на гладиатор, ще се излекуваш. Човешки органи, мазнини, кости, кръв и мумифицирани останки - всичко това се е считало за магическо, а древните и средновековни лечители са продължили да използват всевъзможни канибалски илачи чак до XVIII в. Общата идея при тези практики е била, че пациентът ще извлече полза от лечебната енергия на духа на донора (бил той жив, мъртъв или полумъртъв).
[Политика на модерация]

Нагоре