Лечението с вендузи (или "вендузотерапия") е метод на лечение, използван от традиционната китайска медицина, който включва загряване на въздуха в купички и поставянето на обърнатата надолу купичка върху някоя част от тялото. Така се създава вакуум, който залепва купичката към кожата и придърпва кожата нагоре.
Практикуващите вендузотерапия вярват, че болестите се причиняват поради блокирана или застояла "чи" енергия и че така поставените купички могат да отблокират и пренаредят енергията "чи" и така да възстановят здравето на пациента.
"Мократа" вендузотерапия включва пробиване на кожата преди поставяне на купичките. Смята се, че това ще позволи на "отровите" и "токсините" да се изсмучат навън от тялото.
В някои случаи купичката може да се премести на ново място по време на активната част от сеанса, което предизвиква локално обтягане на кожата и мускулите под нея (както може да се очаква, техниката се нарича "плъзгане").
Привържениците на тази практика твърдят, че поставянето на вендузи кара тъканите да отделят натрупаните токсини, активират лимфната система, изчистват схващания по гръбнака, помагат да се активират и изчистят кръвоносните съдове, активират кожата, отстраняват подкожни петна и белези и лекуват разширени вени.
Купичките може и да не са стъклени. Понякога се ползват дървени, бамбукови, пластмасови, порцеланови и метални купички.
За тези, които държат да съчетаят магнитната терапия с вендузотерапията и така да се насладят на комбинацията от две псевдонауки наведнъж, за препоръчване е Магическата Купичка Менгши.
Като ефект от вендузотерапията се получава еритема (зачервяване на кожата заради разширяването на капилярите), едема (прекомерно струпване на течности в междутъканните пространства) и екхимоза (мораво обезцветяване на кожата поради скъсването и спукването на кръвоносни съдове). С други думи, най-очевидният резултат е зачервяване, посиняване и подуване, които в повечето случаи не са сериозни и са временни (освен ако не се прекали) и изчезват до няколко дни. Все пак, според проф. Едзард Ернст от Отдела по Допълваща Медицина към Университета в Екзитър, в по-екстремните случаи вендузотерапията може да предизвика и изгаряния. "Не съществуват никакви надеждни свидетелства за нейната ефикасност", заключава той. "Тази практика никога не е била подлагана на клинично тестване, но очевидно това не е попречило на хиляди и милиони пациенти да я считат за приемлива в продължение на 3000 години".

Действително, упованието във вендузотерапията напомня за кръвопускането, което в продължения на векове се е считало за универсално решение на всички болежки - до развиването на съвременната медицина.

Според Американското Общество по Раковите Заболявания, "Не съществуват научни доказателства, че вендузотерапията води до каквито и да е ползи за здравето... Нито едно изследване или научен тест не е проведен по въпроса. Всякакви твърдения за успешно лечение посредством вендузотерапия са изцяло анекдотични. Няма никакви научни данни, които недвусмислено да демонстрират, че вендузотерапията е в състояние да лекува рак или кое да е друго заболяване".
Интересно, но подобни купички също се използват за оценяване ароматния профил на кафето. ;-)

Като заключение, на този етап липсват каквито и да е доказателства, които да причисляват вендузотерапията към научно обоснованото лечение. Следователно към нея е най-разумно да се подходи със съответния скептицизъм, вместо да му се вярва безрезервно, само защото по вестниците гъмжи от статии за него, а холивудските знаменитости са го превърнали в поредната си модна прищявка. Или защото е част от архаичните традиции на този или онзи народ - между "древно" и "вярно" невинаги има знак за еквивалентност.

Допълнително четиво:

Energy Healing: Looking in All the Wrong Places Cupping, by Subhuti Dharmananda The Alternative Medicine Handbook  

Между другото, докато сме още на тема псевдонаучни лечебни практики:

Псевдонауката хомеопатия

в които се изтъква, че "тази практика никога не е била подлагана на клинично тестване" и "нито едно изследване или научен тест не е проведен по въпроса."
Това не пречи на "научният" извод: "Всякакви твърдения за успешно лечение посредством вендузотерапия са изцяло анекдотични."

Това ли е научният подход?

И малко лична информация- преди 40 години моите баби прилагаха вендузи, още преди да има информация за източните техники.

Разбира се, научният подход налага винаги да се остави отворена възможността въпросните практики да се окажат напълно състоятелни. Проблемът е, че те открито и масово претендират да са такива, без първо да са представили каквито и да било доказателства, издържащи и на най-елементарния тест. Докато не го сторят, те следва да се разглеждат като анекдотични и към тях да се подхожда с нужния скептицизъм - нещо, което за жалост като цяло не се наблюдава в обществото.

Под понятието "анекдотичен" се има предвид съвсем конкретно нещо, а именно представянето на отделни случаи като доказателство за цялостното твърдение. Пример: "Аз имах висока температура, но баба ми на село ми постави вендузи и веднага ми мина". Само че като поразпиташ малко човека се оказва, че баба му всъщност е извършила ред други действия наред с поставянето на вендузи: направила е компрес, разтривка, сварила е билки и т.н. и т.н. Това очевидно са външни фактори, които размиват причинно-следствената връзка между болестта и вендузотерапията като отделен метод. С други думи, няма начин да се установи дали именно тя е повлияла на състоянието на пациента или някой от другите методи (или комбинация от тях). Но това няма да попречи на въпросния твърдящ да представи тъкмо вендузотерапията като метода, който го е излекувал, нали? Защото той вече предварително е решил, че е така. И никакви свидетелства за противното не са в състояние да променят мнението му.

Ето това е типичен анекдотичен пример. Но науката не действа по този начин. Един действително научен тест би включвал например 100 пациенти със същите симптоми, прилагане на въпросния метод в стерилна и контролирана обстановка, където е изключена намесата на външни фактори и така може да се изолира именно този метод сам по себе си и да се установи дали съществува статистически значимо свидетелство, че той действа. Ако от тези 100 пациенти 4-5 например покажат някакви признаци на подобрение, значи методът в повечето случаи не действа и следва да се счита за несъстоятелен. Ако ли пък голямото мнозинство (например 80 и повече от тестваните) покажат недвусмислени свидетелства за подобрение, то тогава методът заслужава по-сериозно изследване и евентуално - признаване като състоятелен. Но не и преди това.

Разбира се, твърде малко хора се замислят над тези неща по този начин. Повечето предпочитат да се водят по нещо, чуто или прочетено някъде. И колкото по-често го срещат да се повтаря по медии и сред приятели и близки, толкова повече нараства убеждението им в истинността на изказваното твърдение. Както гласи поговорката, "Една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина".

Що се отнася до сходството в народните лечения по света, културните връзки между народите не са от вчера. Вече споменахме за кръвопускането, което дълго време повсеместно се е смятало за панацея. Докато по-нататъшното развитие на медицината постепенно не разкрило колко нелепо е то, а в някои случаи - дори противопоказно и опасно.

ако не помага поне в умерена употреба не вреди. замества силовият масаж на тялото. вместо масажиста да се поти , слага вендузи. ефекта е малко по зачервена кожа. и раздвижване на кръвообращението под кожата. тонизира , но за по кратък период от масажа при кинезе- терапевт.

> ако не помага поне в умерена употреба не вреди

Това няма нищо общо със заявения начин на действие на вендузотерапията. Тук говорим по-скоро за плацебо ефект (самолекуване чрез самовнушение и вяра).

Плацебо ефектът може да има много и различни причинители, включително упованието във всякакви научни и псевдонаучни методи. Това не прави последните ни най-малко по-научни. В това е цялата същина на темата. Никой не отрича силата на плацебо ефекта.

От предходната статия, която се отнася до хомеопатията:

"В интерес на истината, съществуват откъслечни свидетелства, които поне косвено намекват, че пациенти, потърсили хомеопатична помощ, често са подобрявали състоянието си. Но при един по-обстоен анализ проличава, че подобно на много други алтернативни форми на лечение, този резултат по-скоро се дължи на самия плацебо ефект (който при определени условия несъмнено може да бъде много мощен фактор за самолечение)."

И също:

"Но не ме разбирайте погрешно. Истина е, че много конвенционални форми на лечение си остават неефективни. Истина е и че мощни фармацевтични корпоративни интереси властват навред сред медицинските среди. С всички ужасни ефекти върху здравето на хората и репутацията на медицинската практика, които произтичат от това. Множество и различни фактори имат интерес да изопачават биомедицинските изследвания. Но пък задълбаването в недоказани алтернативни методи никак не помага да се подобри положението. Точно напротив - то тласка здравеопазването в погрешната посока, още по-далеч от научния подход, от емпирично доказуемите, ефикасни, надеждни и безопасни методи на лечение. И в крайна сметка страдат хората, които са в най-голяма нужда от помощ.

Всъщност често пациенти с потенциално сериозни заболявания пропускат възможността да "хванат" заболяването в ранен стадий и да се справят с него, докато е рано, тъй като влагат цялото си внимание, надежди и средства в недоказани методи като хомеопатията.

Нека не забравяме и че хомеопатията също представлява огромен и много доходоносен бизнес, със съответните специални интереси и всичко останало, свързано с правенето на пари от здравето на хората. Да не се заблуждаваме: производителите на хомеопатични препарати също копнеят за печалби. В края на краищата, тези "лекарства" не се правят от Водната фея и не се доставят безплатно на хората. Нито пък лечителите си губят времето за без пари."


Макар че е написано за хомеопатията, то до голяма степен се отнася и за вендузотерапията.

Плацебото може да се предизвиква от почти всичко. Но това няма много общо с научната обоснованост (или не~) на този или онзи метод.

Плацебото може да бъде и полезно - но само при определени обстоятелства. И задължително под наблюдението на компетентен специалист. Всичко останало е игра със случайността.

а малка група руски учени вече разкриха тайната на живота...:-)))

http://vlajniochi.blog.bg/drugi/2014/01/17/dnk-i-paranormalni-iavleniia.1229125

И естествено липсват цитати, линкове към въпросното изследване, както и каквито и да било препратки към щателни анализи на "откритието" от други учени от съответната област. Което логично извиква въпроса дали такива въобще са налице.

С други думи - поредното псевдонаучно "откритие".

Най-нелепото е (пак ще се върна към хомеопатията), че един "лечител", за да получи кетап за практикуващ хомеотерапия, не му се налага да преминава през никаква професионална квалификация, да не говорим за стандартизирани тестове за компетентност. Всъщност не се налага дори да има бегли познания по анатомия, физиология, биология и химия. Само е "препоръчително", но не и задължително.

А същевременно, за да станеш "конвенционален" лекар, първо трябва да минеш през деветте кръга на Ада.

Да не говорим пък колко лесно разните псевдолечебни препарати получават разрешително за търговия - не са необходими никакви сериозни серии от тестове, никакви изследвания за странични ефекти както при лекарствата. Просто се водят от принципа "то може и да не действа, ама поне не е вредно". А същевременно вложените средства, време и усилия в разработката на едно лекарство, са несъразмерно огромни.

Действително е така. И въпреки това, едно е подобни лекарства непрестанно да са под наблюдение, да претърпяват тестове след тестове, да са обект на строги стандарти и изисквания за обозначаване на състава и възможните странични ефекти и да подлежат на евентуално пълно изтегляне от пазара в случай на противопоказания (примерите са много). И съвсем друго - един недоказан препарат (или лечебна практика) да се пробутва на потребителя под благовидния претекст, че бил "широко признат народен способ", без никакви ясни критерии или доказателства, че въобще действа (или че е безвреден).

Добре ни го рекна! :)))

Точно за това говорим. Твърде често хората прекалено се предоверяват на бабините илачи и когато се сетят да се обърнат към специалист, вече болестта е в напреднала фаза и лечението се оказва много по-мъчително, отколкото щеше да бъде, ако не бяха проявявали чак толкова много самоинициатива.

Нас предимно ни учеха как да се скрием при химическа и въздушна атака :/

Ние пък в началното училище правехме маски против химическа атака. И учехме различните видове сирени за бедствия и атаки.

:)