Антиматерия е обратното на материята. Тя има същата маса, но противоположен електричен заряд. Джон Уилър и нобеловият лауреат Ричард Фейнман съставят теория за съществуването на антиматерията, базирана на идеята, че времето във физичните системи може да тече назад. Например, ако орбитите в нашата слънчева система се пуснат на обратно, те трябва да се подчиняват на същите правила, както сега. Това води до идеята, че антиматерията е обикновена материя, която се движи на обратно. Това би обяснило защо античастиците имат обратен заряд и ако при нормални условия се отблъскват, то при антиматерията се привличат. Това би обяснило и защо материята и антиматерията не могат да съществуват едновременно. Не става въпрос за две частици, които се сблъскват една в друга, а за една и съща частица, която изведнъж спира и тръгва назад във времето.

Макар тази теория все още да е доста спорна, третирането на антиматерия като материя, която се движи назад във времето математически се прилага и при други теории. Идеята намесва пътуването назад във времето, но не може да се използва за изпращането на информация във времето, понеже математическият модел не го позволява. Не може да се премести антиматерия, която да промени миналото, понеже това ще повлияе единствено на миналото на самата антиматерия.

(линк)

Има само материя. Няма антиматерия. Има структури на материята с различна организация на движението в тах, които не са съвместими еднаа с дуга и при сблъсък се разрушанат, както отровите и живите структури, което не ни дава основание отровата да я приемаме, кто антиматерия.
Ако две еднкви спирали се движат една срещи друго и едната и другата се въртят на дясно, по посока на собственото си движение те ще минат една през друга без да се разрушат, но ако едната се върти на дасно, а другата на ляво по посока на собственото си движение , при сблъсъка те ще се дефжрмшрат или разрушат във зависимост от скоростите с които се движат една спрямо друга.
Тази реалност е на лице, независимо от размерите на двете спирали, микро или макро структури са.
Във Всемира няма ненарушими природни закони отделно за макро и микроструктурите. Тяхното проявление, при различни условя обуславя различни резултати, като законът за гравитационната сила е един, но при падането на телата във вакуум и флуид реалнто гравитационно ускорение е различно.

Времето е просукт на движението. Както всяко движение има само една посока , вапред и никога едновременно напред и назад, така и времето има само една посока напред, независимо дали се движим от т.А към т.Б и обратно.
Когато смеиняме посоките на движение в пространството нашите часовници не сменят посоката на движение на своите стрелки и като се върнеим в точоката от която сме тръгнали те не показват времето в което сме тръгнали, не го възстановянат и не могат да го въдстановат. Могат само в относителен смисъл спрамо дадена отправна система да ни върнат в същата точака, но , при съхранението на движението в същата точака от пространството-

Ами да беше прочел написаното, може би?

Квантовата механика би желала да изрази своето несъгласие с теб. ;)

Суперсиметрията е именно едно такова явление. Да не говорим за тахионите.