Доста споменавам Струнната теория напоследък. Но факт е, че тя на сегашния етап е само една философска хипотеза (трудно е да се нарече и физическа). Има някои косвени индикации, че е донякъде на прав път, но само дотам. В момента просто нямаме инструментите да я проверим. Иначе изглежда много елегантно. Като казвам "елегантно", това ми напомня да препоръчам филма The Elegant Universe. Повечето обяснения от този мой постинг (който беше преди 2 години, когато бях доста по-бегло запознат с темата) са вдъхновени именно от The Elegant Universe. Филмът е по книгата на един от поколението младоци във физиката, Брайън Грийн (той е и водещ във филма). Това са хора, които промениха лицето на науката и я направиха достъпна за хората, интересна и забавна. Много ще ви хареса.

Да не забравяме и проблема със закостенялостта на учените - изнамират някаква теория и почват да си я защитават като бащиния срещу "посегателства" от разни нахални иноватори. Доста е парадоксално, като се има предвид, че учените са призвани именно да търсят нови и по-съвършени обяснения за нещата. Даже на Айнщайн не му е достигнала достатъчно смелост да допусне, че в някои части може и да не е прав и може да има по-добри обяснения от неговите. Затова и се е спрял до едно място и по-нататъка е бил неспособен да прозре. Пример: проблемът с квантовата гравитация (как действа гравитацията на суб-атомно ниво). Но пък и тогава са липсвали някои данни, които идват по-късно: че Вселената недвусмислено се разширява например. Айнщайн е настоявал, че има начин да стъкми така теориите си, че да я "накара" да си стои на едно място. Е, не става така.

Любимата ми фраза е: "Геният се крие в простотата". Така че вероятно е истина, че всичко е много по-просто, отколкото се опитваме да го изкараме.

Но сега на въпроса.

Говорим, че физиката на такова високо ниво като космологията и квантовата физика често граничи с чисто философски съждения с малко реално покритие. Примери много. Ето една щура теория: Вселената е просто една виртуална игра в нечий компютър! Нещо като Матрицата, но може би с цел нечие забавление. "Доказателството": на ниво звезди и тела и предмети, всичко работи според едни правила. Но като zoom-нем надолу, тези правила изчезват и почват да играят други правила (на квантовата механика). А като zoom-нем още по-навътре, всичко се размазва и достига до един предел, отвъд който вече няма плавно преминаване от едно zoom-състояние към друго, а всичко става рязко, хаотично и прекалено "random". Е, пита авторът на тази теория, нима това не е като твоят компютър? Ако zoom-ваш максимално, стигаш един момент, в който виждаш само едни пиксели, които не могат да се разбият на по-дребни неща, и всичко се размазва. Също друг довод е: ако приемем, че сред милиардите възможни цивилизации има такава, която напредне достатъчно, че нейните компютри да са толкова мощни, че да създадат една перфектно симулирана Вселена... то какъв е шансът (статистически) ние да СМЕ в една от тези компютърни симулации? В сравнение с шанса да сме в "истинска" Вселена? Оказва се, че шансът е милиарди пъти в полза на първата вероятност.

Но това са само теории, при това по-скоро философски :)

Не съм физик / смея да твърдя, че имам разчупен светоглед и съм отворен за нови идеи/, но имам приятели физици и обичам да си общувам с тях. И точно от хора на науката очаквах да имат по-отворено съзнание за новото, дори и недоказано. Но в поредица разговори долавям един скептицизъм. Млади хора са, но явно като работиш всеки ден стъпил здраво на доказани теории, тази част "философска" физика им е като цитирам:"алабалистика". Първо питат къде е математическия механизам на дадена теория и после -не сме развити технологично да я докажем, тоест загуба на време. Моето лично мнение е, че днес не трябва да се прави рязка граница между наука и философия и че се преплитат на моменти, но за мен физиката е хоби. Учените донякъде са като вярващите - много праволинейни. Има си резон в довода, че можеш да загубиш години в търсене на хартия да докажеш нещо и то да се окаже загубено време. Или че толкова искаш да си прав, че леко изкривяваш в твоя полза и не доглеждаш несъответствията. Винаги можем да кажем, че не сме доразвити, за да докажем една или друга теория, но защо да не сме "доразвити" да предполагаме, търсим, мислим. Нали се тръгва от теорията, за да се стигне до практиката? А истината е някъде там....

Нормално е да има скептицизъм и даже нихилизъм у хора, които са заети с безкрайни усилия по нещо, а шансът е голям то да се окаже загуба на време. Също прекомерният материализъм, който произтича от чисто материалния подход към правенето на наука ги е изкривило допълнително по този начин.

Все пак подозирам, че като казват "твърде сме недоразвити, за да разберем това", се има предвид, че към настоящия момент не разполагаме с достатъчно съвършени пособия да си обясним нещата, които откриваме. Т.е. технологията леко изостава спрямо разкритията. Нормално.

Съгласен съм, че философията има място в науката. Не водещо, но има място. Това личи особено много в космологията, защото тя се занимава със задаване на въпроси, при това от огромен мащаб, доста повече от която и да е друга естествена наука.