Постинг
23.03.2015 09:52 -
Пловдив: Дълго чакан възход
Вторият по големина град диша във врата на София като дестинация за IT и аутсорсинг бизнес
Една статия на Капитал.
Иван Джеферов е доказателството, че в Пловдив нещо се случва. Млад програмист с хоризонт за работа целият свят, който се чувства повече от щастлив да живее в родния си град. Харесват му духът и хората, но това, което истински го вдъхновява тук, е да бъде част от нещо ново, което тепърва се заражда, оформя и развива. Иван е двигателят на малката start-up общност в Пловдив и свързващата връзка с бързо растящата IT индустрия. Той обитава карето в центъра между ул. "Отец Паисий" и бул. "6-ти септември", където се намират двата му проекта - co-working пространството Hackcafe и лабораторията за иновации "Печатницата". И двете с мисия да свързват младите хора с идеи, визия и потенциал, независимо дали се занимават с програмиране, дизайн, архитектура или бизнес.
Докато крачиш след Иван из възродения арт квартал "Капана", срещаш много от тях. Някои са се върнали от чужбина, други от София, а трети никога не са избирали да живеят на друго място. Но през последните години всички те са открили много причини да са тук - работа, възможности за развитие, среда за създаване на семейство, интересен и богат социален живот.
Teзи живи общности са знак, че Пловдив изживява своя дълго чакан възход. Защото, както ще ви кажат всички тук - доброто място за живот е и добро място за бизнес. Пловдив и околностите му са един от най-бързо развиващите се региони в страната и според макроикономическите показатели. Областта е шампион в привличането на чуждестранни инвестиции благодарение на мащабния индустриален център "Тракия икономическа зона". Компаниите, обединени в него, са вложили над 1 милиард евро досега. Производството формира около половината от БВП на региона и дава работа на 67 хиляди души, а местната икономика е в растеж дори в годините на криза и стагнация.
Въпреки че Пловдив се гордее с титлата "индустриална столица на България", през последните няколко години общинската администрация полага целенасочени усилия да привлича и сектори с висока добавена стойност като IT и BPO (аутсорсинг на бизнес процеси - бел. ред.). Според Industry Watch Пловдив вече е втората дестинация след София за аутсорсинг на бизнес процеси. IT и BPO компаниите с офиси в града вече са около 100 и наемат 3500 души. Според проучвания на общината секторът има потенциал да достигне 10 хиляди заети в следващите няколко години и това е възможност за града да задържа младите хора, но и да привлича таланти от цялата страна. Пловдив от години е притегателен център за хората от Смолян, Стара Загора, Пазарджик и безработицата в града е пренебрежимо малка.
И въпреки това никой няма да определи успеха на Пловдив като бум. Истината е, че в развитието си градът не е имал резки пикове и спадове. Дългите години некадърно управление на града забавиха възможността той да се изяви като лидер по-рано. А добрите резултати, които забелязваме днес, са продукт на натрупване - на целенасочени усилия на бизнеса и плавен ръст. Моделът на Пловдив стъпва на няколко важни стълба - ясен профил на икономиката, който не я поставя в зависимост от един сектор подобно на големите морски градове, малка основна община, което е довело до естествено обединение със съседните за привличане на повече инвестиции, екосистема от предприятия, в която едни бизнеси водят след себе си други, и компании, готови да инвестират в преодоляване на ключовите недостатъци на средата - образование и пазар на труда.
Как се печели бизнес
"Няма община по-активна от нас", хвали се кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ), когато разказва какво прави администрацията, за да привлича инвестиции. В общината работи отдел за бизнес развитие, който обслужва потенциалните инвеститори, отделя ресурси за проучвания на средата с идеята да спестява пари на компаниите, работи активно с Агенцията по инвестиции. Тотев обаче е наясно, че е нужно много повече. И основната му работа всъщност е да убеди собствениците на предприятия, че Пловдив ще бъде гостоприемен град за техните семейства. "Правим проекти, които да правят града по-хубав, и като дойде жената на инвеститора, да каже "това е едно добро място за живот", обобщава той. И дава примери с разширяването на пешеходните зони в града, изграждането на велоалеи, подобряването на пътищата, обновяването на центъра и квартал "Капана".
Естествено титлата Европейска столица на културата, която Пловдив спечели миналата година в състезание с четири български града, се използва като маркетингов инструмент за привличане на бизнес. Едрите индустриалци в региона са ангажирани в подготовката на конкурса, някои са привлечени и като спонсори, защото идеята е да започнат "да горят с града", както се изразява кметът. Ухажването на инвеститори обаче е бавен и труден процес. "Борили сме за компании по 10-12 месеца и накрая нищо, но продължаваш напред", вдига рамене Тотев. Днес той говори със самочувствие и поради факта, че ГЕРБ е на власт, а това означава и по-голямо внимание на държавата към Пловдив. Тотев все още има доста спорен имидж в града заради видео, в което говори за фалшифициране на изборни бюлетини, но развитието някак оставя това на заден план.
Основите в Пловдив обаче са поставени отдавна, още когато регионът избира да се позиционира като индустриален център. Инициативата започва като частна - строителната фирма "Сиенит" изкупува парцелите, окрупнява ги, оформя зоните, работи по привличане на първите чужди компании Liebherr, Ferrero, Miroglio. "Тракия" нямаше обаче да се развие в мегапроекта, който е днес, без подкрепата на местната власт, смята председателят на борда на директорите на "Сиенит холдинг" и съуправител на икономическата зона инж. Пламен Панчев. "Никой не може да успее сам - нито Пловдив, нито ние, нито малките общини", категоричен е той. И разказва, че процесът по изграждане на взаимно доверие между бизнес и администрация е не по-малко дълъг и сложен от това да привлечеш инвестиции за един милиард евро: "Да можеш да се обадиш на човек от администрацията и да му кажеш "внесохме документите, можете ли да ги разгледате за една седмица вместо за месец, защото инвеститорът ще открие 1200 работни места" или да ти се обади кметът и да каже "трябва да дадете още един документ, за да можем да ви свършим работа, това е двустранен процес".
В "Тракия икономическа зона" са обединени 9 общини (Пловдив и по-малките Марица, Раковски, Куклен и т.н.) и 6 индустриални зони, всяка със собствен профил, които предлагат много по-големи площи и възможности на инвеститорите. Клъстърът е сериозен индустриален център, конкурентен на алтернативите в Югоизточна Европа. Сега зоната се радва на нова вълна от инвестиции, предимно от компании от Западна Европа и Америка. Само през тази година е закупена земя за изграждането на още три завода на обща стойност над 100 милиона евро, които в следващите години ще създадат заетост за 2000 души.
"Създадохме вече една критична маса от предприятия и когато дойде нова компания, вижда, че има екосистема. Имаме нещо, което е устойчиво", твърди кметът Иван Тотев. А зам.-кметът по инвестициите Стефан Стоянов допълва, че тенденцията да идва голям инвеститор, който да изтегля след това и изпълнители в региона, е много силна. Например германският концерн за хладилна техника Liebherr, който е в Пловдив от 15 години, има около 2500 работници, разширявал е производството си няколко пъти и е довел още 7-8 подизпълнители, разкрили работни места за 1000 души. "Ефектът се мултиплицира и в това е смисълът на клъстъра", обяснява Стефан Стоянов. Според данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) Пловдив предлага най-добрата среда за малки и средни предприятия. Това е тъкмо заради наличието на голям бизнес, който могат да обслужват.
Общините в клъстъра си помагат на същия принцип. И според инж. Пламен Панчев тъкмо в това е най-големият успех на проекта - че Пловдив работи със съседните общини и подпомага развитието им. По парадоксален начин това, което винаги е пречело на града - разделянето на три общини (Пловдив, Марица и Родопи), сега помага, тъй като ги сближава по неволя. Въпреки че на територията на Раковски и Марица работят заводи за милиони евро, те имат малки бюджети, по-ограничен достъп до еврофондове и трудно могат да изградят инфраструктурата, нужна на бизнеса. Тази година община Пловдив финансира пътни проекти на съседните общини с идеята, че това е добре за бизнеса. "Няма значение дали заводът ще бъде отворен в Пловдив или в съседната община, важното е да бъдат създадени работни места в региона", разсъждава зам.-кметът Стефан Стоянов и добавя: "Тези хора след това купуват жилища, създават семейства, пазаруват в града."
Как се задържат инвеститори
Местната власт е фокусирала усилията си по привличане на нови инвестиции в секторите, в които разпознава потенциал - автомобилната индустрия, аутсорсинга и IT. "Вече започваме да подбираме инвеститорите, с които ще работят нашите отдели. Ако е просто поточна линия, не ни е много интересно, защото все още ни липсват в града достатъчно работни места за висшисти", обяснява Стоянов. Преди три години тръгват от офис на офис, за да представят възможностите на града. Днес компаниите в сферата наемат по 100 - 200 души. Миналата година общината организира конференция за аутсорсинг, след която още фирми проявяват интерес към Пловдив. Офиси вече са разкрили "Софика", Telus, Scale Focus, Unify и 60К.
Софтуерната компания "Вискомп", клон на германската Euroweb Group, е една от първите, стъпили на пазара в Пловдив през далечната 2007 г. Започват с 5 души, сега са 80. Георги Гроздев е пловдичанинът, който тогава убеждава немския си партньор, че е важно да отвори офиса си тъкмо тук. Пловдив не е загубил конкурентните си предимства си от тогава - голям брой студенти, 30% по-ниски разходи за наеми и заплати спрямо София, по-висока лоялност на служителите. "Аутсорсингът е първата стъпка за по-висококвалифициран труд и предполагам, че лека-полека след тях ще започнат да идват и други фирми. А и София се препълни", коментира Гроздев. Паралелно с това в града се оформя и физиономията на предприемаческа общност, която се стреми да създаде вътрешна икономика около присъствието на IT и BPO компании. В Hackcafe и "Печатницата" на Иван Джеферов например се събират малки екипи, които работят върху иновации, свързани с продукти на същите тези бизнеси.
Голямото предизвикателство и пред традиционните индустрии, и пред IT сферата обаче и тук са хората. Въпреки че Пловдив е вторият по големина регион в България, въпреки че привлича миграция от съседни области, въпреки че има 7 университета с 40 хиляди студенти, бизнесът все още има сериозен проблем да си набавя кадри. От една страна, защото хората на Пловдив дълго време изтичаха към София и е нужно време този тренд да се обърне, от друга - защото тези, които са тук, имат да наваксват с образованието. Съществува голямо несъответствие между свободните работни позиции и уменията на хората, записани в бюрата по труда. Или както обобщава икономистът от Industry Watch Георги Стоев: "Образованието трябва да бъде приоритет на всякакво ниво - политика, бизнес и община, защото, хубаво, има ниски данъци, евтина земя и заводи, но като ти трябва да наемеш трима души, ги няма." Инж. Панчев от "Тракия икономическа зона" също подчертава, че голяма част от усилията им за задържане на инвеститори в момента минава през убеждението, че има подготвена работна ръка. И големите бизнеси дори са готови да участват с инвестиции в подобряване на образованието, в свързването му с реалната икономика. Те спонсорират и част от курсовете и обученията, които се провеждат в Hackcafe. "Тази екосистема извън училище всъщност създава новото поколение трудов ресурс", коментира Георги Стоев. Той организира курс по предприемачество за ученици в Пловдив и наблюдава, че и от другата страна има глад за обучение.
Наред с това в Пловдив действа и IT клъстър, в който влизат общината, ПУ, ТУ и 25 частни компании, които съфинансират неговите проекти. Основната му цел е да създаде обучителни центрове, които да подготвят кадри буквално според нуждите на всяка една фирма. Директорът на Математическата гимназия в Пловдив Ивайло Старибратов, който управлява клъстъра, е оптимист, че до началото на следващата учебна година ще бъдат поставени основите на едно добро бизнес образование в града. Защото, както казва той: всичко, което бизнесът иска, са мислещи хора.
Седем причини за успеха на Пловдив
1. Ясен профил на икономиката
2. Има хора. Пловдив задържа и привлича таланти
3. Бизнесът инвестира в образование
4. Администрацията не пречи на бизнеса
5. Пловдив подкрепя по-малките общини в региона
6. Местната власт инвестира в култура
7. Смесването на професионални общности и култури
Една статия на Капитал.
Иван Джеферов е доказателството, че в Пловдив нещо се случва. Млад програмист с хоризонт за работа целият свят, който се чувства повече от щастлив да живее в родния си град. Харесват му духът и хората, но това, което истински го вдъхновява тук, е да бъде част от нещо ново, което тепърва се заражда, оформя и развива. Иван е двигателят на малката start-up общност в Пловдив и свързващата връзка с бързо растящата IT индустрия. Той обитава карето в центъра между ул. "Отец Паисий" и бул. "6-ти септември", където се намират двата му проекта - co-working пространството Hackcafe и лабораторията за иновации "Печатницата". И двете с мисия да свързват младите хора с идеи, визия и потенциал, независимо дали се занимават с програмиране, дизайн, архитектура или бизнес.
Докато крачиш след Иван из възродения арт квартал "Капана", срещаш много от тях. Някои са се върнали от чужбина, други от София, а трети никога не са избирали да живеят на друго място. Но през последните години всички те са открили много причини да са тук - работа, възможности за развитие, среда за създаване на семейство, интересен и богат социален живот.
Teзи живи общности са знак, че Пловдив изживява своя дълго чакан възход. Защото, както ще ви кажат всички тук - доброто място за живот е и добро място за бизнес. Пловдив и околностите му са един от най-бързо развиващите се региони в страната и според макроикономическите показатели. Областта е шампион в привличането на чуждестранни инвестиции благодарение на мащабния индустриален център "Тракия икономическа зона". Компаниите, обединени в него, са вложили над 1 милиард евро досега. Производството формира около половината от БВП на региона и дава работа на 67 хиляди души, а местната икономика е в растеж дори в годините на криза и стагнация.
Въпреки че Пловдив се гордее с титлата "индустриална столица на България", през последните няколко години общинската администрация полага целенасочени усилия да привлича и сектори с висока добавена стойност като IT и BPO (аутсорсинг на бизнес процеси - бел. ред.). Според Industry Watch Пловдив вече е втората дестинация след София за аутсорсинг на бизнес процеси. IT и BPO компаниите с офиси в града вече са около 100 и наемат 3500 души. Според проучвания на общината секторът има потенциал да достигне 10 хиляди заети в следващите няколко години и това е възможност за града да задържа младите хора, но и да привлича таланти от цялата страна. Пловдив от години е притегателен център за хората от Смолян, Стара Загора, Пазарджик и безработицата в града е пренебрежимо малка.
И въпреки това никой няма да определи успеха на Пловдив като бум. Истината е, че в развитието си градът не е имал резки пикове и спадове. Дългите години некадърно управление на града забавиха възможността той да се изяви като лидер по-рано. А добрите резултати, които забелязваме днес, са продукт на натрупване - на целенасочени усилия на бизнеса и плавен ръст. Моделът на Пловдив стъпва на няколко важни стълба - ясен профил на икономиката, който не я поставя в зависимост от един сектор подобно на големите морски градове, малка основна община, което е довело до естествено обединение със съседните за привличане на повече инвестиции, екосистема от предприятия, в която едни бизнеси водят след себе си други, и компании, готови да инвестират в преодоляване на ключовите недостатъци на средата - образование и пазар на труда.
Как се печели бизнес
"Няма община по-активна от нас", хвали се кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ), когато разказва какво прави администрацията, за да привлича инвестиции. В общината работи отдел за бизнес развитие, който обслужва потенциалните инвеститори, отделя ресурси за проучвания на средата с идеята да спестява пари на компаниите, работи активно с Агенцията по инвестиции. Тотев обаче е наясно, че е нужно много повече. И основната му работа всъщност е да убеди собствениците на предприятия, че Пловдив ще бъде гостоприемен град за техните семейства. "Правим проекти, които да правят града по-хубав, и като дойде жената на инвеститора, да каже "това е едно добро място за живот", обобщава той. И дава примери с разширяването на пешеходните зони в града, изграждането на велоалеи, подобряването на пътищата, обновяването на центъра и квартал "Капана".
Естествено титлата Европейска столица на културата, която Пловдив спечели миналата година в състезание с четири български града, се използва като маркетингов инструмент за привличане на бизнес. Едрите индустриалци в региона са ангажирани в подготовката на конкурса, някои са привлечени и като спонсори, защото идеята е да започнат "да горят с града", както се изразява кметът. Ухажването на инвеститори обаче е бавен и труден процес. "Борили сме за компании по 10-12 месеца и накрая нищо, но продължаваш напред", вдига рамене Тотев. Днес той говори със самочувствие и поради факта, че ГЕРБ е на власт, а това означава и по-голямо внимание на държавата към Пловдив. Тотев все още има доста спорен имидж в града заради видео, в което говори за фалшифициране на изборни бюлетини, но развитието някак оставя това на заден план.
Основите в Пловдив обаче са поставени отдавна, още когато регионът избира да се позиционира като индустриален център. Инициативата започва като частна - строителната фирма "Сиенит" изкупува парцелите, окрупнява ги, оформя зоните, работи по привличане на първите чужди компании Liebherr, Ferrero, Miroglio. "Тракия" нямаше обаче да се развие в мегапроекта, който е днес, без подкрепата на местната власт, смята председателят на борда на директорите на "Сиенит холдинг" и съуправител на икономическата зона инж. Пламен Панчев. "Никой не може да успее сам - нито Пловдив, нито ние, нито малките общини", категоричен е той. И разказва, че процесът по изграждане на взаимно доверие между бизнес и администрация е не по-малко дълъг и сложен от това да привлечеш инвестиции за един милиард евро: "Да можеш да се обадиш на човек от администрацията и да му кажеш "внесохме документите, можете ли да ги разгледате за една седмица вместо за месец, защото инвеститорът ще открие 1200 работни места" или да ти се обади кметът и да каже "трябва да дадете още един документ, за да можем да ви свършим работа, това е двустранен процес".
В "Тракия икономическа зона" са обединени 9 общини (Пловдив и по-малките Марица, Раковски, Куклен и т.н.) и 6 индустриални зони, всяка със собствен профил, които предлагат много по-големи площи и възможности на инвеститорите. Клъстърът е сериозен индустриален център, конкурентен на алтернативите в Югоизточна Европа. Сега зоната се радва на нова вълна от инвестиции, предимно от компании от Западна Европа и Америка. Само през тази година е закупена земя за изграждането на още три завода на обща стойност над 100 милиона евро, които в следващите години ще създадат заетост за 2000 души.
"Създадохме вече една критична маса от предприятия и когато дойде нова компания, вижда, че има екосистема. Имаме нещо, което е устойчиво", твърди кметът Иван Тотев. А зам.-кметът по инвестициите Стефан Стоянов допълва, че тенденцията да идва голям инвеститор, който да изтегля след това и изпълнители в региона, е много силна. Например германският концерн за хладилна техника Liebherr, който е в Пловдив от 15 години, има около 2500 работници, разширявал е производството си няколко пъти и е довел още 7-8 подизпълнители, разкрили работни места за 1000 души. "Ефектът се мултиплицира и в това е смисълът на клъстъра", обяснява Стефан Стоянов. Според данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) Пловдив предлага най-добрата среда за малки и средни предприятия. Това е тъкмо заради наличието на голям бизнес, който могат да обслужват.
Общините в клъстъра си помагат на същия принцип. И според инж. Пламен Панчев тъкмо в това е най-големият успех на проекта - че Пловдив работи със съседните общини и подпомага развитието им. По парадоксален начин това, което винаги е пречело на града - разделянето на три общини (Пловдив, Марица и Родопи), сега помага, тъй като ги сближава по неволя. Въпреки че на територията на Раковски и Марица работят заводи за милиони евро, те имат малки бюджети, по-ограничен достъп до еврофондове и трудно могат да изградят инфраструктурата, нужна на бизнеса. Тази година община Пловдив финансира пътни проекти на съседните общини с идеята, че това е добре за бизнеса. "Няма значение дали заводът ще бъде отворен в Пловдив или в съседната община, важното е да бъдат създадени работни места в региона", разсъждава зам.-кметът Стефан Стоянов и добавя: "Тези хора след това купуват жилища, създават семейства, пазаруват в града."
Как се задържат инвеститори
Местната власт е фокусирала усилията си по привличане на нови инвестиции в секторите, в които разпознава потенциал - автомобилната индустрия, аутсорсинга и IT. "Вече започваме да подбираме инвеститорите, с които ще работят нашите отдели. Ако е просто поточна линия, не ни е много интересно, защото все още ни липсват в града достатъчно работни места за висшисти", обяснява Стоянов. Преди три години тръгват от офис на офис, за да представят възможностите на града. Днес компаниите в сферата наемат по 100 - 200 души. Миналата година общината организира конференция за аутсорсинг, след която още фирми проявяват интерес към Пловдив. Офиси вече са разкрили "Софика", Telus, Scale Focus, Unify и 60К.
Софтуерната компания "Вискомп", клон на германската Euroweb Group, е една от първите, стъпили на пазара в Пловдив през далечната 2007 г. Започват с 5 души, сега са 80. Георги Гроздев е пловдичанинът, който тогава убеждава немския си партньор, че е важно да отвори офиса си тъкмо тук. Пловдив не е загубил конкурентните си предимства си от тогава - голям брой студенти, 30% по-ниски разходи за наеми и заплати спрямо София, по-висока лоялност на служителите. "Аутсорсингът е първата стъпка за по-висококвалифициран труд и предполагам, че лека-полека след тях ще започнат да идват и други фирми. А и София се препълни", коментира Гроздев. Паралелно с това в града се оформя и физиономията на предприемаческа общност, която се стреми да създаде вътрешна икономика около присъствието на IT и BPO компании. В Hackcafe и "Печатницата" на Иван Джеферов например се събират малки екипи, които работят върху иновации, свързани с продукти на същите тези бизнеси.
Голямото предизвикателство и пред традиционните индустрии, и пред IT сферата обаче и тук са хората. Въпреки че Пловдив е вторият по големина регион в България, въпреки че привлича миграция от съседни области, въпреки че има 7 университета с 40 хиляди студенти, бизнесът все още има сериозен проблем да си набавя кадри. От една страна, защото хората на Пловдив дълго време изтичаха към София и е нужно време този тренд да се обърне, от друга - защото тези, които са тук, имат да наваксват с образованието. Съществува голямо несъответствие между свободните работни позиции и уменията на хората, записани в бюрата по труда. Или както обобщава икономистът от Industry Watch Георги Стоев: "Образованието трябва да бъде приоритет на всякакво ниво - политика, бизнес и община, защото, хубаво, има ниски данъци, евтина земя и заводи, но като ти трябва да наемеш трима души, ги няма." Инж. Панчев от "Тракия икономическа зона" също подчертава, че голяма част от усилията им за задържане на инвеститори в момента минава през убеждението, че има подготвена работна ръка. И големите бизнеси дори са готови да участват с инвестиции в подобряване на образованието, в свързването му с реалната икономика. Те спонсорират и част от курсовете и обученията, които се провеждат в Hackcafe. "Тази екосистема извън училище всъщност създава новото поколение трудов ресурс", коментира Георги Стоев. Той организира курс по предприемачество за ученици в Пловдив и наблюдава, че и от другата страна има глад за обучение.
Наред с това в Пловдив действа и IT клъстър, в който влизат общината, ПУ, ТУ и 25 частни компании, които съфинансират неговите проекти. Основната му цел е да създаде обучителни центрове, които да подготвят кадри буквално според нуждите на всяка една фирма. Директорът на Математическата гимназия в Пловдив Ивайло Старибратов, който управлява клъстъра, е оптимист, че до началото на следващата учебна година ще бъдат поставени основите на едно добро бизнес образование в града. Защото, както казва той: всичко, което бизнесът иска, са мислещи хора.
Седем причини за успеха на Пловдив
1. Ясен профил на икономиката
2. Има хора. Пловдив задържа и привлича таланти
3. Бизнесът инвестира в образование
4. Администрацията не пречи на бизнеса
5. Пловдив подкрепя по-малките общини в региона
6. Местната власт инвестира в култура
7. Смесването на професионални общности и култури
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
