Постинг
13.12.2012 12:00 -
Сривът в образованието
Сривът в знанията вече започва в четвърти клас
10-годишните българчета изпаднаха от световния елит по четивна грамотност
Знанията на българските ученици вече се сриват още в началното училище, а не в прогимназията, както беше досега. Доказателство за рязкото влошаване на качеството на българското образование са резултатите от авторитетното международно изследване на уменията за четене на 10-годишните PIRLS 2011.
От 2006 г. до сега българчетата падат с цели 12 места - от 10-о на 22-ро място (от 49 държави и региона), и вече не са част от световния елит по четивна грамотност. Българските четвъртокласници са постигнали резултат от 532 т., което все пак е над средното за участниците в изследването - 500 т. Вчера българското Министерство на образованието не коментира изследването - на сайта на МОМН не се появи никаква информация. Министър Сергей Игнатов беше на посещение в Белгия, а ресорната му заместничка Милена Дамянова - в Норвегия. На сайта на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието, който е и координатор на изследването в България, също нямаше и ред за резултатите.
Световните лидери са Хонконг (571 т.), Русия и Финландия (568 т.) и Сингапур (567 т.). С близки до постиженията на българските ученици са връстниците им в Словакия (535 т.), Нова Зеландия (531 т.) и Словения (530 т.). След нас остават държави като Австрия, Франция, Испания, Норвегия, Белгия (френската общност). На дъното са Мароко (310 т.) и Оман (391 т.). Прави впечатление, че съседна Румъния върви в обратна на нашата посока и от 489 т. през 2006 г., през 2011 г. постига среден резултат от 502 т.
Макар и да е далеч от най-слабите, България отстъпва сериозно и по дял на учениците, които са постигнали най-високи резултати. Групата на българските ученици, които са достигнали 625 т., е 11%, докато средният процент за държавите, участващи в PIRLS, е 8%. През 2006 г. обаче отличниците са били 16% от извадката. Според стандартите на PIRLS учениците с високи резултати могат да четат, разбират и интерпретират сравнително сложна информация в разкази и статии от 800 до 1000 думи. В Сингапур делът на такива деца е почти една четвърт (24%), следвани от връстниците им в Русия, Северна Ирландия, Финландия, Англия, Хонконг, САЩ, Ирландия и Израел - делът на отличниците в тези държави варира от 15 до 19%. Прави впечатление, че много от страните успяват да обучат почти всички четвъртокласници на базовото ниво по четене. В Холандия на практика всички 10-годишни са усвоили базовите умения за четивна грамотност (за сравнение: в България делът им е 93%). Държавата с най-ниски резултати - Мароко, успява да обучи една пета от четвъртокласниците си на базовото ниво.
И последното изследване PIRLS потвърждава тенденцията момичетата да се справят по-добре от момчетата. В международен план момичетата имат среден резултат от 520 т., докато при момчетата той е 504 т. Държавите и регионите, в които на практика няма разлика в постиженията на момичетата и момчетата, са Колумбия, Италия, Франция, Испания и Израел. Най-големи разлики - от 27 до 54 т., са регистрирани в някои арабски държави - Обединените арабски емирства, Мароко, Катар, Оман и Саудитска Арабия. По този показател България е в средата на скалата - разликата между момичетата и момчетата е 15 т. и се доближава до средното за PIRLS. Момичетата на 10 години у нас имат средно 539 т., а момчетата - 524 т.
България участва и в трите изследвания PIRLS - през 2001, 2006 и 2011 г., и това позволява сравнимост на данните. В доклада с международните резултати се подчертава, че сривът в постиженията по четене са предимно в европейски държави и се среща по-често в сравнение с 2006 г. България заедно с Литва, Холандия и Швеция е сред четирите европейски държави, които показват най-голям нетен спад в постиженията по четене през последното десетилетие. За 10 години резултатите им са намалели с 18 точки - през 2001 г. резултатът им е бил 550 т., през 2006 г. се наблюдава спад до 547 т., а през 2011 г. вече е 532 т. През 2006 г. българчетата бяха на 10-о място с връстниците си от Холандия и фламандската част на Белгия.
Като цяло подобрение на постиженията е отчетено в шест държави - Сингапур, Русия, Хонконг, САЩ, Словения и Иран. В Дания и Норвегия пък има повече деца, които постигат най-ниското и средното ниво на четивна грамотност, но няма промяна в групата на най-добрите и напредналите.
Досега постиженията на малките ученици бяха гордостта на родното образование, а сривът ставаше драматичен при 15-годишните. Например резултатите от международното изследване PISA 2009 показаха, че в началото на гимназията цари масова неграмотност по математика и четене. И в трите оценявани области - четене, математика и природни науки, средните резултати на страната ни са ниски, а делът на слабите ученици, неуспяващи да покрият критичния праг на грамотност, се колебае от 39 до 47%.
МЕТОДИКА
PIRLS е може би най-авторитетното международно проучване в света, което отчита постиженията по четене на учениците от IV клас. То се провежда от 2001 г. през 5 години. През 2011 г. в него участват почти 325 000 ученици от 49 държави и региона, като в 45 от тях се изследва грамотността на учениците от IV клас (в останалите се изследват други класове порази различия в степените на образователната система). През 2011 г. в изследването се включват три канадски провинции, две от емирствата, областта Андалусия в Испания и американският щат Флорида. В България в изследването се включиха около 4800 ученици от 150 училища. PIRLS се реализира от Международния център на TIMSS&PIRLS към Бостън Колидж, САЩ, заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA).
10-годишните българчета изпаднаха от световния елит по четивна грамотност
Знанията на българските ученици вече се сриват още в началното училище, а не в прогимназията, както беше досега. Доказателство за рязкото влошаване на качеството на българското образование са резултатите от авторитетното международно изследване на уменията за четене на 10-годишните PIRLS 2011.
От 2006 г. до сега българчетата падат с цели 12 места - от 10-о на 22-ро място (от 49 държави и региона), и вече не са част от световния елит по четивна грамотност. Българските четвъртокласници са постигнали резултат от 532 т., което все пак е над средното за участниците в изследването - 500 т. Вчера българското Министерство на образованието не коментира изследването - на сайта на МОМН не се появи никаква информация. Министър Сергей Игнатов беше на посещение в Белгия, а ресорната му заместничка Милена Дамянова - в Норвегия. На сайта на Центъра за контрол и оценка на качеството на образованието, който е и координатор на изследването в България, също нямаше и ред за резултатите.
Световните лидери са Хонконг (571 т.), Русия и Финландия (568 т.) и Сингапур (567 т.). С близки до постиженията на българските ученици са връстниците им в Словакия (535 т.), Нова Зеландия (531 т.) и Словения (530 т.). След нас остават държави като Австрия, Франция, Испания, Норвегия, Белгия (френската общност). На дъното са Мароко (310 т.) и Оман (391 т.). Прави впечатление, че съседна Румъния върви в обратна на нашата посока и от 489 т. през 2006 г., през 2011 г. постига среден резултат от 502 т.
Макар и да е далеч от най-слабите, България отстъпва сериозно и по дял на учениците, които са постигнали най-високи резултати. Групата на българските ученици, които са достигнали 625 т., е 11%, докато средният процент за държавите, участващи в PIRLS, е 8%. През 2006 г. обаче отличниците са били 16% от извадката. Според стандартите на PIRLS учениците с високи резултати могат да четат, разбират и интерпретират сравнително сложна информация в разкази и статии от 800 до 1000 думи. В Сингапур делът на такива деца е почти една четвърт (24%), следвани от връстниците им в Русия, Северна Ирландия, Финландия, Англия, Хонконг, САЩ, Ирландия и Израел - делът на отличниците в тези държави варира от 15 до 19%. Прави впечатление, че много от страните успяват да обучат почти всички четвъртокласници на базовото ниво по четене. В Холандия на практика всички 10-годишни са усвоили базовите умения за четивна грамотност (за сравнение: в България делът им е 93%). Държавата с най-ниски резултати - Мароко, успява да обучи една пета от четвъртокласниците си на базовото ниво.
И последното изследване PIRLS потвърждава тенденцията момичетата да се справят по-добре от момчетата. В международен план момичетата имат среден резултат от 520 т., докато при момчетата той е 504 т. Държавите и регионите, в които на практика няма разлика в постиженията на момичетата и момчетата, са Колумбия, Италия, Франция, Испания и Израел. Най-големи разлики - от 27 до 54 т., са регистрирани в някои арабски държави - Обединените арабски емирства, Мароко, Катар, Оман и Саудитска Арабия. По този показател България е в средата на скалата - разликата между момичетата и момчетата е 15 т. и се доближава до средното за PIRLS. Момичетата на 10 години у нас имат средно 539 т., а момчетата - 524 т.
България участва и в трите изследвания PIRLS - през 2001, 2006 и 2011 г., и това позволява сравнимост на данните. В доклада с международните резултати се подчертава, че сривът в постиженията по четене са предимно в европейски държави и се среща по-често в сравнение с 2006 г. България заедно с Литва, Холандия и Швеция е сред четирите европейски държави, които показват най-голям нетен спад в постиженията по четене през последното десетилетие. За 10 години резултатите им са намалели с 18 точки - през 2001 г. резултатът им е бил 550 т., през 2006 г. се наблюдава спад до 547 т., а през 2011 г. вече е 532 т. През 2006 г. българчетата бяха на 10-о място с връстниците си от Холандия и фламандската част на Белгия.
Като цяло подобрение на постиженията е отчетено в шест държави - Сингапур, Русия, Хонконг, САЩ, Словения и Иран. В Дания и Норвегия пък има повече деца, които постигат най-ниското и средното ниво на четивна грамотност, но няма промяна в групата на най-добрите и напредналите.
Досега постиженията на малките ученици бяха гордостта на родното образование, а сривът ставаше драматичен при 15-годишните. Например резултатите от международното изследване PISA 2009 показаха, че в началото на гимназията цари масова неграмотност по математика и четене. И в трите оценявани области - четене, математика и природни науки, средните резултати на страната ни са ниски, а делът на слабите ученици, неуспяващи да покрият критичния праг на грамотност, се колебае от 39 до 47%.
МЕТОДИКА
PIRLS е може би най-авторитетното международно проучване в света, което отчита постиженията по четене на учениците от IV клас. То се провежда от 2001 г. през 5 години. През 2011 г. в него участват почти 325 000 ученици от 49 държави и региона, като в 45 от тях се изследва грамотността на учениците от IV клас (в останалите се изследват други класове порази различия в степените на образователната система). През 2011 г. в изследването се включват три канадски провинции, две от емирствата, областта Андалусия в Испания и американският щат Флорида. В България в изследването се включиха около 4800 ученици от 150 училища. PIRLS се реализира от Международния център на TIMSS&PIRLS към Бостън Колидж, САЩ, заедно с Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA).
ТУРИСТИ, ПОСЕТЕТЕ СЕЛО ДОЙКИНЦИ!!!
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Психопатите в професионална среда
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Психопатите в професионална среда
За съжаление бъдещето принадлежи на специализираните потребители,а не на знаещите.
цитирайПо ме засяга какви ще са производителите на блага.
цитирайТо да беше само четенето...
Тази есен окончателно се убедих с какви бързи темпове образованието ни отива на кино. Което и окончателно ме отказва от желанието ми да работя в училище.
Не ми се мисли, когато в училище влязат децата на децата на демокрацията... Тогава ще стане страшно.
цитирайТази есен окончателно се убедих с какви бързи темпове образованието ни отива на кино. Което и окончателно ме отказва от желанието ми да работя в училище.
Не ми се мисли, когато в училище влязат децата на децата на демокрацията... Тогава ще стане страшно.
една болна тема. Болна , защото сме безсилни. Мога да говоря много и с право , защото съм в системата от 20 години и зная защо и къде ни стиска цървулът. Точно цървулът! - ние от преди век не сме го събули още.
Та за системата и за неграмотността с две думи: 1. Познавам много добри учители и много неспособни . Донякъде проблемът е и в учителя. Но не съвсем. Защото: 2. В България няма адекватен закон за народната просвета. Дотолкова адекватен , че да гарантира отговорностите на родители и на ученици, а не само правата им. 3. Докато в системата върлува делегираният бюджет и парите следват ученика в условията на демографска криза, не търсете грамотност. И не на последно място, даже на първо и много важно : Никой никъде и при никакви случаи не отбелязва следния факт- с всяка изминала година съотношението българи - роми при изследваните деца е в превес на ромите. Ясно е колко са грамотни и колко искат да са грамотни! Ясно е и какви ще са резултатите от едно такова изследване. Идентична е картинката и с нивото на резултатите от матурите. България е потъмняла. Отворете сайта на проект " Успех" и разгледайте снимките на учениците от градове и села в цяла България. И пак казвам проблемът не е в ромите, нито в българското училище ,което все още държи някакво ниво въпреки безумията на системата. Проблемът е в неадекватните закони и нормативни документи, които не гарантират качество на обучение, но пък на 100 процента осигуряват преливане " от пусто в празно" и "вързват ръцете" и на способните учители...
цитирайТа за системата и за неграмотността с две думи: 1. Познавам много добри учители и много неспособни . Донякъде проблемът е и в учителя. Но не съвсем. Защото: 2. В България няма адекватен закон за народната просвета. Дотолкова адекватен , че да гарантира отговорностите на родители и на ученици, а не само правата им. 3. Докато в системата върлува делегираният бюджет и парите следват ученика в условията на демографска криза, не търсете грамотност. И не на последно място, даже на първо и много важно : Никой никъде и при никакви случаи не отбелязва следния факт- с всяка изминала година съотношението българи - роми при изследваните деца е в превес на ромите. Ясно е колко са грамотни и колко искат да са грамотни! Ясно е и какви ще са резултатите от едно такова изследване. Идентична е картинката и с нивото на резултатите от матурите. България е потъмняла. Отворете сайта на проект " Успех" и разгледайте снимките на учениците от градове и села в цяла България. И пак казвам проблемът не е в ромите, нито в българското училище ,което все още държи някакво ниво въпреки безумията на системата. Проблемът е в неадекватните закони и нормативни документи, които не гарантират качество на обучение, но пък на 100 процента осигуряват преливане " от пусто в празно" и "вързват ръцете" и на способните учители...
Калпавите закони са само половината от историята. Другата, далеч по-важната половина, е интелектуалното оскотяване на населението. Никакви закони не са в състояние да помогнат, ако детето е постоянно изложено на простотия у дома.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация