(Материал на Евгени Петров в Blitz.bg)


Всеизвестен е фактът, че освен най-бедната държава в ЕС, сме и най-миролюбивата. Нищо не може да ни извади от безразличието и овчедушието. Така, на протести в страната с 30 на сто външни тоалетни, обикновено се събират по 1000-2000 души и синдикалните активисти обикновено са повече от работниците.

Тези дни обаче се случи нещо обнадеждаващо. Първо на железничарите им писна, спряха влаковете само за един час и още същия ден се стигна до споразумения по въпроси, които се влачеха с години. Вчера пък хиляди българи, организирани в интернет, обсадиха бензиностанциите и скъсаха нервите на касиерките, зареждайки гориво за по 50 стотинки като протест срещу високите цени.

Пак вчера кметът на София Йорданка Фандъкова, стресната от масовото недоволство от увеличените данъци, свика спешна пресконференция, за да обяви че отменя новото райониране на столицата и връща старите налози.

Още съвсем малко трябва и откритото недоволство срещу цените на хранителните стоки ще се превърне в масово потребителско цунами, което може да помете политическото весело село.

На този фон скандалите с флашките и компроматите изглеждат като скучен криминален водевил, а шегичките на министър Мирослав Найденов пенсионерите да контролират цените бяха толкова уместни, колкото да свириш Менделсон на погребение. Подобен е и дебилният извод на министър Дянков, че цените се вдигали, защото средната класа искала да яде. Тя иска и да пие, но цената на ракията не е мръднала.

Вместо това финансовият министър да докладва публично колко средства допълнително се очаква да влязат в бюджета от ДДС и акцизи заради увеличените цени на петрола, горивата и основните храни. И да обясни къде ще отидат и защо при това положение не могат да се вдигнат минималните заплати и пенсиите.

Основният въпрос обаче е, защо премиерът Борисов мълчи. Той, който се спира да разговаря с всяка развълнувана групичка хора, по-голяма от опашка пред тотопункт, не обелва зъб за масовото недоволство и протести на собствените му избиратели, които подкопават най-милото на ГЕРБ – рейтингът. Той пък от своя страна продължава да пада.

От опит знам, че колкото повече една партия губи, толкова по-словоохотлива става. Знам и какво ще каже Бойко. Този път не са виновни предишните управляващи. Просто положението, така да се каже, е международно.