Постинг
02.02.2015 13:15 -
Кюбитите идват на помощ на Айнщайн
Квантов компютър потвърди теорията на относителността
Учените успяха за пореден път да докажат справедливостта на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн благодарение на използването на кюбити – квантови клетки памет – за демонстрация на това, че светлината се движи във всички посоки с еднаква скорост.
Международен екип от физици открили необичайно приложение за квантовия компютър – те използвали кюбити за демонстрация на това, че светлината се движи с еднаква скорост във всички посоки, което на свой ред доказва за пореден път специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн, се казва в статия, публикувана в сп. Nature.
Този експеримент се явява своеобразен аналог на прочутите експерименти на Майкелсън и Морли, опитали се още през 1887 година да потвърдят съществуването на така наречения ефир – специфична светоносна форма на материята, по която трябва да се разпространяват вълните светлина.
Според представите на физиците от онова време ефирът трябвало да притежава изключително ексцентрични свойства и скоростта на светлината в него следвало да не е постоянна, а зависеща от посоката на движение на лъча.
Опитите на Морли и Майкелсън, както и появилата се по-късно СТО на Айнщайн сложили край на тези заблуди и днес физиците смятат, че светлината и всички останали видове електромагнитно лъчение се движат във всички посоки с еднаква (инвариантна) скорост. По аналогичен начин всички физични закони работят по еднакъв начин с всички системи за изчисления и независимо от техния ъгъл.
Този постулат се явява крайъгълен камък на всички съвременни теории, включително и Стандартния физичен модел, без който те просто не могат да работят. И все пак съществува малка група физици, които се съмняват, че подобни опити се провеждат правилно, и продължават да вярват в съществуването на „светоносния ефир“.
Екип учени от Института за ядрена физика в Гатчина (Русия) и Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) са открили необичаен начин още веднъж да докажат постоянството на скоростта на светлината и инвариантността на пространството, като експериментирали с кюбити – клетки памет и прости изчислителни модули на квантовите компютри.
По време на един от експериментите с квантови изчисления изследователите забелязали, че кюбитите на база електрони трябва да реагират на най-малките изменения в структурата на пространството, тъй като неговата нееднородност трябва да нарушава тяхната работа в присъствието на силно магнитно поле. Това ги навело на мисълта, че подобни клетки памет могат да се използват по същия начин, както Морли и Майкелсън използвали лъчи светлина и огледала за търсене на светоносния ефир.
Ръководени от тази идея, авторите на статията създали два еднакви електронни кюбита, „заплели“ ги на квантово ниво и в продължение на денонощие следили дали ще се наруши връзката между тях с въртенето на Земята по орбита и около своята ос.
Както и очаквали учените, не успели да открият следи от подобни нарушения, като вероятността резултатът от експеримента да е грешен е пренебрежимо малка – едно на милиард милиарда (10^18), което е пет пъти по-малко от грешките в най-добрите опити на „оптична“ проверка на инвариантността на пространството.
„За първи път успяхме да използваме инструменти, използвани за предаване и обработка на квантова информация, за проверка на фундаментални видове симетрия. С други думи, успяхме да създадем квантово състояние, което по принцип не реагира на фоновия шум и при това остава чувствително спрямо нарушенията в структурата на пространството.
Силно ни учуди това, че експериментът сработи веднага, и сега имаме фантастичен метод за измерване на най-малките смущения на пространството“, казва Хармут Хафнер от Калифорнийския университет в Бъркли, един от авторите на статията.
Според Хафнер толкова висока летва далеч не е предел за кюбитите. Точността на такива измервания може да се подобри повече от десет хиляди пъти, ако се заменят „обичайните“ кюбити на база калций с по-чувствителни клетки памет, построени на основа на редкия елемент итербий.
Ако учените успеят да реализират тази идея, то физиците може да се замислят за използването на такъв инструмент за търсене на частиците неуловима материя, заключава изследователят.
Учените успяха за пореден път да докажат справедливостта на специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн благодарение на използването на кюбити – квантови клетки памет – за демонстрация на това, че светлината се движи във всички посоки с еднаква скорост.
Международен екип от физици открили необичайно приложение за квантовия компютър – те използвали кюбити за демонстрация на това, че светлината се движи с еднаква скорост във всички посоки, което на свой ред доказва за пореден път специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн, се казва в статия, публикувана в сп. Nature.
Този експеримент се явява своеобразен аналог на прочутите експерименти на Майкелсън и Морли, опитали се още през 1887 година да потвърдят съществуването на така наречения ефир – специфична светоносна форма на материята, по която трябва да се разпространяват вълните светлина.
Според представите на физиците от онова време ефирът трябвало да притежава изключително ексцентрични свойства и скоростта на светлината в него следвало да не е постоянна, а зависеща от посоката на движение на лъча.
Опитите на Морли и Майкелсън, както и появилата се по-късно СТО на Айнщайн сложили край на тези заблуди и днес физиците смятат, че светлината и всички останали видове електромагнитно лъчение се движат във всички посоки с еднаква (инвариантна) скорост. По аналогичен начин всички физични закони работят по еднакъв начин с всички системи за изчисления и независимо от техния ъгъл.
Този постулат се явява крайъгълен камък на всички съвременни теории, включително и Стандартния физичен модел, без който те просто не могат да работят. И все пак съществува малка група физици, които се съмняват, че подобни опити се провеждат правилно, и продължават да вярват в съществуването на „светоносния ефир“.
Екип учени от Института за ядрена физика в Гатчина (Русия) и Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) са открили необичаен начин още веднъж да докажат постоянството на скоростта на светлината и инвариантността на пространството, като експериментирали с кюбити – клетки памет и прости изчислителни модули на квантовите компютри.
По време на един от експериментите с квантови изчисления изследователите забелязали, че кюбитите на база електрони трябва да реагират на най-малките изменения в структурата на пространството, тъй като неговата нееднородност трябва да нарушава тяхната работа в присъствието на силно магнитно поле. Това ги навело на мисълта, че подобни клетки памет могат да се използват по същия начин, както Морли и Майкелсън използвали лъчи светлина и огледала за търсене на светоносния ефир.
Ръководени от тази идея, авторите на статията създали два еднакви електронни кюбита, „заплели“ ги на квантово ниво и в продължение на денонощие следили дали ще се наруши връзката между тях с въртенето на Земята по орбита и около своята ос.
Както и очаквали учените, не успели да открият следи от подобни нарушения, като вероятността резултатът от експеримента да е грешен е пренебрежимо малка – едно на милиард милиарда (10^18), което е пет пъти по-малко от грешките в най-добрите опити на „оптична“ проверка на инвариантността на пространството.
„За първи път успяхме да използваме инструменти, използвани за предаване и обработка на квантова информация, за проверка на фундаментални видове симетрия. С други думи, успяхме да създадем квантово състояние, което по принцип не реагира на фоновия шум и при това остава чувствително спрямо нарушенията в структурата на пространството.
Силно ни учуди това, че експериментът сработи веднага, и сега имаме фантастичен метод за измерване на най-малките смущения на пространството“, казва Хармут Хафнер от Калифорнийския университет в Бъркли, един от авторите на статията.
Според Хафнер толкова висока летва далеч не е предел за кюбитите. Точността на такива измервания може да се подобри повече от десет хиляди пъти, ако се заменят „обичайните“ кюбити на база калций с по-чувствителни клетки памет, построени на основа на редкия елемент итербий.
Ако учените успеят да реализират тази идея, то физиците може да се замислят за използването на такъв инструмент за търсене на частиците неуловима материя, заключава изследователят.
Вселената може да стане четириизмерна
Невероятната прецизност на Теорията на о...
Танц в тъмното, или в търсене на "л...
Невероятната прецизност на Теорията на о...
Танц в тъмното, или в търсене на "л...
Скоростта на светлината е еднаква във всички посоки спрямо източникът от който изхожда,независимо от това "неподвижен" или подвижен е, но не и по отношение на всички отправни системи. По отношение на пространството , пода реалността, че няма тяло, съответно светлинен източник неподвижен спрямо пространството ,скоростта на светлината спрямо пространството зависи от посоката на движение на източникът на светлина. Това не представлява трудност за специалистите, работещи институции с необходимото оборудване да го проверят.
От относителността на движението няма изключение. Не липсва и при светилния фотон, носител, носител на светлината. Не липсва и при гравитона, носител на гравитационната енергия. ако двете половини на орбитите по посока на движението на луната около земята не са симетрични, това ще е едно конкретно обективно доказателство, че скоростта на светлината от тяло на луната спрямо пространството зависи и от скоростта на луната. Ако орбитата на луната,спрямо земята е по ниска от орбитата и в обратната посока, това ще е доказателство , че и скоростта на гравитационното излъчване ще зависи от скоростта на небесните тела.
цитирайОт относителността на движението няма изключение. Не липсва и при светилния фотон, носител, носител на светлината. Не липсва и при гравитона, носител на гравитационната енергия. ако двете половини на орбитите по посока на движението на луната около земята не са симетрични, това ще е едно конкретно обективно доказателство, че скоростта на светлината от тяло на луната спрямо пространството зависи и от скоростта на луната. Ако орбитата на луната,спрямо земята е по ниска от орбитата и в обратната посока, това ще е доказателство , че и скоростта на гравитационното излъчване ще зависи от скоростта на небесните тела.
Това на какъв точно език е написано? Звучи ми доста несвързано.
цитирайasthfghl написа:
Това на какъв точно език е написано? Звучи ми доста несвързано.
Ами представи си че кавбой стреля по двете посоки на движещ се влак, изстрелите му са едновременни, по посока и обратна на движението на вагона в който се намира кавбоя. Така че при положение при което скоростта на куршумите изстреляни от кавбоя, са зависими от скоростта на влака в който се движи кавбоя . Те трябва да пристигнат едновременно до двете противоположни страни на вагона, които са успоредни на движението на вагона . И ако има още един кавбой който стреля едновременно с първият от същият вагон, но през прозореца на вагона към две табели извън вагона , тъкмо в момента когато разстоянието между него и двете табели стане еднакво, то при този кавбой, изстрелите макар и едновременно съвпадащи с изтрелите на другият кавбой , няма да попаднат едновременно върху двете табели, извън вагона, профучавайки покрай него.
"КАВБОЙ"!?
:-О
цитирай:-О
Ват дъ фак.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация