„Истинската цел на научния метод е да гарантира, че природата не те е подвела да мислиш, че знаеш нещо, което всъщност не знаеш.“ – Робърт Пърсиг, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“

Замислете се откъде знаете повечето неща, които знаете за повечето неща. Истината е, че масата хора просто си знаят. Една от неприятните особености на живота е, че той не дава структурирана информация по важните теми в него, а небрежно ви подхвърля късчета несвързани данни, които с времето подреждате в главата си под формата на знание. И докато този метод може да ви даде относително добра представа за това дали намирате Адам Сандлър за забавен актьор, то той не е надежден източник на знание по въпросите за човешкото здраве.

Въпреки това, мнозина поставят „Просто си знам!“ на първо място в йерархията на данните и няма сила на този свят, която да ги убеди, че съществуват други методи за осведомяване, които са далеч по-обективни.


Цялата статия: ТУК.

...които явно предпочитат да се осланят на слухове и шесто чувство, вместо на факти:

1. appen13

Не съм прочела статията, която предлагаш, нямам време, понеже и други неща трябва да чета. Да научните методи са различни. Всеки метод взет отделно води до някакъв извод, който обаче не винаги е достатъчен за краен извод и спиране на изследванията. Най-доброто е, особено в някои случаи, да се използват няколко или всички методи, за да се доближим максимално до крайният извод, а също и той да бъде максимално точен.

Говорим за основен принцип на науката, наречен "научният метод". Не за отделни конкретни методи, които науката използва в изследванията си.

Ето подробности за същността на научния метод:

http://asthfghl.blog/technology/2014/06/03/nauchniiat-metod.1270274