Органичните храни представляват продукти, които са произведени без употребата на синтетични пестициди и торове, както и без участието на генетично модифициране и на някои техники за съхранение като например облъчване с радиация. Терминът "органично" също включва месо и други животински продукти (мляко, сирене, мед), които са били произведени без употреба на антибиотици и хормони на растежа. Органичното фермерство е разработено от Джероум Родейл - известен застъпник за алтернативната медицина от началото на ХХ в., възоснова на идеята, че синтетичните торове и пестициди нарушават вкусовите качества на храните. В днешно време тези продукти са се превърнали в много доходоносен бизнес, тъй като голям брой потребители се стремят да намалят въздействието върху околната среда при производството и употребата на храни, както и да намалят или напълно да елиминират такива проблеми като натрупването на пестициди в храните.

Правителствата по света обикновено задават определени стандарти, с които да регулират кои храни би следвало да се продават с етикет "органично" и кои - не. В някои страни тази регулаторна роля е поета от неправителствени организации, които също имат право да издават лицензи. В Щатите например тези органи позволяват използването на пестициди, стига те да не са синтетични. Но в този случай, дори и даден хранителен продукт да не носи етикета със сертифицираното органично лого, той все пак може да бъде продаван като "органичен", при това при значително завишени цени, а и без строг надзор.


"Органично" е скалъпено, ненаучно понятие, което няма връзка с научното определение за "органично" съединение - което всъщност е всяко съединение, съдържащо въглеродно-водородни или въглеродно-въглеродни връзки. Това се отнася за огромното мнозинство от въглеродните съединения, както и за всяко нещо с биологичен произход, а също и за множество небиологични съединения (например бензинът се състои от органични молекули, а и някои аминокиселини се образуват по неорганичен път). Така че в случая с органичните биохрани, терминът "органично" се основава изцяло на произволна хемофобия (т.е. ирационален страх от всякаква химия), с идеята, че "естествените" съединения по някаква причина са по-полезни за здравето от другите съединения. Противно на всеобщото схващане, в ред страни "органично" не означава задължително "лишено от пестициди", а органичните фермери могат да използват и "естествени" пестициди, включително Bt и меден сулфат. Тези пестициди в никакъв случай не са по-полезни от синтетичните, а в много случаи са дори по-вредни, имат по-ниска ефикасност и често са по-опасни поради по-дългия си период на разграждане. Все пак, в много страни органичното фермерство наистина не използва пестициди.

Разбира се, органичните храни имат и своите предимства. Едно от тях е по-малката консумация на пестицидни остатъци като цяло. Като оставим настрана потенциално малко по-високия риск от излагане на фекални бактерии, други особено големи опасности от органичните храни няма (в сравнение с останалите храни).

Макар и голяма част от органичното производство да се основава и да разчита на хемофобска антинаучна шарлатания, идеята зад опитите да се използват алтернативни методи за производство е да се избегне използването на пестициди и химични торове, както и да се намери приложение на фермерските отпадъци - което обаче не е някакъв кой знае колко сериозен научен довод.

Изследванията показват, че органичното фермерство, ако се приложи правилно, може да носи някои ползи за околната среда в сравнение с конвенционалното фермерство.


Устойчивостта е друго едно предимство на органичното фермерство. Накратко, тя представлява способността за поддържане на почвата постоянно плодородна без употреба на химически и други помощни средства. Това наистина е основната цел на мнозина органични фермери. Избягването на пестицидите е друг един важен проблем, тъй като много от тях са токсични за хората и животните. Макар че, противно на широкоразпространеното схващане, много пестициди продължават да се използват и в органичното производство в някои от водещите страни. Сред основните методи за постигане на устойчивост са: редуване на реколтите; използване на компост и "естествени" торове; комплексна борба с вредителите; поддържане здравето на пчелните семейства.

Органично произведените месни храни обикновено се получават от животни, изхранвани само с растителен фураж (като по този начин се предотвратява предаването на прионни заболявания и други болести, които се пренасят върху животните вследствие на употреба на животински вторични продукти). Също така, поне на теория, такива животни се отглеждат при по-малко стресиращи условия, отколкото тези в животинските фабрики. Млякото, добивано от крави, които са захранвани с трева вместо с царевица, съдържа по-малко омега-6 мастни киселини спрямо омега-3 киселините.

 
Недостатъци на биохраните
Като цяло практиките, използвани в органичното фермерство, не почиват на научни свидетелства и изследвания, а предимно на произволни общи съждения за това кое е "естествено". В този смисъл, тези практики по-скоро се причисляват към позоваването на природата като подвеждащ логически трик. Разбира се, напълно е възможно някои прилагани в органичното фермерство практики да имат положителни резултати, но пък други със сигурност имат отрицателни. Проблемът е, че не съществува надежден начин едните сами по себе си да се отсеят от другите. Застъпниците, производителите и търговците на органични продукти често се занимават с псевдонаучни практики, включително сензационни истерични кампании, които са предназначени да плашат хората с ГМО, радиационно облъчване и други страхотии.

Вероятно най-големият проблем с органичното земеделие е значително по-ниската му производителност в сравнение с конвенционните методи и съответно далеч по-голямата нужда от обработваема земя. При овошките тази разлика може и да е 3% и по-малко, но при маслодайните растения тя нараства до 11%, при зърнените става 26%, а при зеленчуците достига умопомрачителните 33%. Някои култури като алфалфата например могат да бъдат и по-производителни в своя "био" вариант. В добавка към този проблем, допълнитени площи са необходими за обслужването на био-посевите, тъй като там се използват естествени торове, т.е. големи площи трябва да се заделят за фуражи. Макар и "рециклирането" на торовете обикновено да се счита за добра идея, ако целият свят се занимаваше с органично производство, щеше да има недостиг на торове и земя, а продуктивността щеше да бъде толкова ниска, че щеше да се наложи да се изсичат гори и да се разорават диви територии, като така те щяха да бъдат безвъзвратно отнети от дивите животни и като цяло биоразнообразието щеше сериозно да пострада. Освен това, по-ниската продуктивност на био-културите означава, че за тях са необходими значително по-големи разходи на вода за напояване.

 
Жестоко отношение към животните
Едно от изискванията за поставянето на етикет "органично" върху месните и млечните хранителни продукти е съответното животно, от което са произведени, никога да не е било третирано с антибиотици. Това изискване произхожда от загрижеността от прекомерната употреба на антибиотици при едрия рогат добитък и от вероятността някои антибиотици да остават в месото, след като животното е заколено. Но от това произтича и един страничен ефект: ако едно животно се разболее, то не може да бъде лекувано с антибиотици, ако ще бъде "био" - дори и ако подобно лечение се препоръчва от ветеринарите с оглед запазването на живота и здравето на животното. И така, с цел да запазят неоправдано високата цена на крайната си продукция, "био" фермерите се въздържат да лекуват заболелите животни и те са обречени на страшни мъки - докато фермерът се надява те да се оправят от само себе си, в много случаи крайният резултат е мъчителна смърт.

 
Завишените цени
Органичните храни по правило са доста по-скъпи от своя "неорганичен" еквивалент - поради по-ниското ниво на добив и по-големите разходи (които не водят до някакви осезаеми ползи от научна гледна точка). Това е явна злоупотреба с доверчивостта на потребителя, като тук се разчита на невежеството на масовия консуматор, който се оставя да бъде подведен от умелата пропаганда на био-индустрията, предназначена да всява страх от не-органичните храни. Върхът на абсурда е случаят с "органичната" сол, в която по дефиниция няма нищо органично, тъй като тя е съставена от неорганична молекула и няма как да се произведе по никакъв "органичен" начин.

 
Органичната шарлатания
Органичните храни поначало се пласират на пазара с помощта на завоалирани, непочиващи на никакви научни факти и изследвания твърдения за храни, които са "здравословни", "естествени" и "полезни". Това е превърнало подобен род продукти в мода. Има и по-екстремни варианти на биодинамичното земеделие, които споделят много черти с по-разпространеното и масово биоземеделие, но се основават например на писания на такива шарлатани като Рудолф Щайнер и неговата "антропософска" религия - издънка на по-старата доктрина на "теософията". При тази конкретна практика (по някаква причина станала изключително популярна сред винарската индустрия) се наблюдава висока степен на ритуализъм, включително поклонничество пред други сходни шарлатании като хомеопатията, фън шуй и др.

В края на краищата при едно по-внимателно вглеждане и използване на научния метод бързо става ясно, че органичните храни като цяло не са по-здравословни или питателни от конвенционалните. Това обаче не е било пречка за създаването и поддържането на огромен пазар за готови и пакетирани органични храни, които не се различават драстично от конвенционалните си съответствия по рафтовете на обикновените магазини. Те със сигурност не биха ни направили по-здрави само заради наличието на етикета "органичен" на опаковката (макар че при тях наистина е по-вероятно да не са използвани консерванти, високофруктозен царевичен сироп или наситени мазнини).


Една доста разпространена заблуда сред поддръжниците на органичните храни е схващането, че като купуваме органични продукти, ние подкрепяме местните производители и така способстваме за устойчивото развитие на селското стопанство. Това не е задължително да е вярно, тъй като много от био-продуктите в местния ни супермаркет всъщност идват от големи хранопроизводителни корпорации, включително гиганти с недотам чиста репутация като Монсанто. В Щатите (основен източник на тази продукция) био-храните са индустрия за 39 млрд. долара (2014 г.), така че да говорим за поддържане на "дребния местен бизнес" е меко казано нелепо. В този контекст, предпочитането на био-храни не бива да се бърка с осъзнатото предпочитане на продукти местно производство (където "органичността" на продукцията, по обясними икономически причини, често е от второстепенно значение).

Друга една заблуда е, че органичните храни са лишени от пестициди. Всъщност органичните култури си се пръскат с пестициди - разликата е, че тук се използват различен тип химикали (които не е задължително да са по-безвредни от конвенционалните). При някои органични култури дори се допускат синтетични пестициди като меден сулфат, който несъмнено е силно токсичен за всяко живо същество на планетата Земя.

С две думи, когато влизаме в магазина и избираме какво да си купим за ядене, няма да е зле да използваме повече главния си мозък (онова нещо, с което разсъждаваме), отколкото амигдалата (т.е. онова нещо, което управлява първичните емоции като страха).


Допълнително четиво

• USDA publications on organic food
• Is Organic Food the Answer?
• The Truth About Organic Farming
• Hoefkens, C., Verbeke, W., Aertsens, J., Mondelaers, K., Van Camp, J. (2009). The nutritional and toxicological value of organic vegetables : consumer perception versus scientific evidence. British Food Journal 111 (10), 1062‐1077. Full text
• Gillman, Jeff, The Truth about Organic Gardening. Portland, OR: Timber Press, 2008, ISBN 978-0881928624.
• Cornell 22 Year Study - http://www.news.cornell.edu/stories/July05/organic.farm.vs.other.ssl.html
• Skeptoid dissects a lot of the myths surrounding organic food
• Mythbusting 101: Organic Farming > Conventional Agriculture
• Organic food causes autism

[Още по темата Псевдонауки]

[Политика на модерация]

не разбрах има ли на пазара био храна или няма?

Още в първия параграф става ясно, че има.

Би трябвало да знаеш, че е пълно с магазини за био храна, щандове за био храна и всякакви хранителни продукти с етикет "био". Не разбирам точно с каква цел задаваш въпроса.