Постинг
05.02.2015 10:42 -
Псевдонаука: Студено четене
(от Уикипедия, свободната енциклопедия)
Студеното четене е набор от похвати, използван от екстрасенси, гадатели, медиуми, но и от илюзионисти, с които такива хора научават детайли за събеседника си, често с цел да го убедят, че знаят за личността му повече от това, което събеседниците всъщност сами са разкрили. Не бива да се бърка с едноименната театрална техника.
Дори и без да разполага предварително с данни за личността, практикуващият студено четене може бързо да получи важна за събеседника си информация, като анализира неговия език на тялото, облекло, прическа, пол, сексуална ориентация, религия, раса, етнос, образованост, начин на изразяване. Практикуващите студено четене („четци“) правят догадки, като изказват твърдения, които са много вероятни, предвид взетите от тях външни белези, и вървят в посока на (често неволно) дадените от техните събеседници подсказки и бързо прикриват несполучилите догадки.
Основен механизъм
Преди началото на процедурата, четецът ще помоли, неявно, събеседника си да му съдейства, казвайки нещо от рода на: „Често виждам образи, които са ми неясни, най-вероятно защото имат смисъл само за вас, но не и за мен. Ако ми помогнете, може скоро да разкрием много неща за вас“. Един от основните моменти в случая е четецът да убеди събеседника си в съдействие за интерпретирането на мъгляви твърдения, които ще помогнат на четеца да догади факти: докато четецът изговаря по-голям брой думи, този, който внася смисъл в тях е събеседникът му. Събеседникът разкрива, съзнателно или не, конкретна информация с отговорите си, а четецът преформулира твърденията така, че да изглежда че информацията идва от него; в случаите, в които четецът бърка, той бързо изоставя догадките си, замазвайки и омаловажавайки грешките си.
Тънки подсказки, като промени в изражението на лицето или в езика на тялото показват на четеца дали дадена догадка е правилна или не. Комбинирайки студеното четене с получена по други пътища (със записващи устройства в чакалните при някои ясновидци, съгледвачи по опашките), без знанието на събеседника, информация, четецът оставя впечатлението, че знае за събеседника си повече от случаен непознат. Този ефект се подсилва от обичайната практика през голямата част от времето четецът да преувеличава „успешните“ си догадки и да увърта за грешките си.
Други механизми
Джеймс Ъндърдаун от Center for Inquiry отбелязва, че пред студийна публика ефектът от студеното четене не е много впечатляващ. В типично телевизионно студио има към 200 души. Ако приемем, че всеки от тях познава към 150 души, то когато някой екстрасенс попита „Някой от вас да познава Маргарита?“, то той търси жена на име Маргарита, сред социологическа извадка от 30 000 души.
Стреляне напосоки
Стрелянето напосоки е обичайна техника за студено четене. Четецът бавно изкарва огромно количество от изключително общи твърдения, често пред голяма публика (твърдения, които е много вероятно да бъдат верни, почти верни, или поне да извикват някакви асоциации сред присъстващите), наблюдава техните изражения и реакции, стеснява обхвата си сред хората, които демонстрират, че са засегнати от тези твърдения, преформулира твърдението си, така че да заиграе с емоциите на малка група хора или дори на един човек.
Стрелянето напосоки може да се изразява в серия от подобни твърдения:
- „Виждам проблем със сърцето при мъжки родител във вашето семейство…баща, дядо, чичо, братовчед…определено виждам болка в гръдния кош при някой от родителите ви от мъжки пол“ - „Виждам жена, която не е свързана кръвно с вас… някой, край когото сте израснал, леля, приятелка на майка ви, мащеха, с нещо тъмно в гърдите си, рак на белия дроб, сърдечна болест, рак на гърдата…“ - „Усещам как по-възрастна мъжка фигура, важна за живота ви, иска да знаете, че макар и да имате различия, той още ви обича.“
Използване на ефекта на Форер
Ефектът на Форер е склонността на някои хора да интерпретират различни мъгляви твърдения по начин такъв, че те да се отнасят за техния живот.
Този феномен (още наричан Ефект на Барнум) е констатацията, че хората дават висока оценка за точността на описания на своя характер, за които описания им се казва, че са написани лично за тях, а всъщност са неясни и достатъчно общи, така че да прилягат на възможно най-голям кръг хора. Този ефект отчасти обяснява широкото възприемане на вярването за точността на астрологията, графологията, биоритми, гадателството, хиромантия, както и някои личностни тестове.
Барнъмовите догадки (по името на Финиъс Барнъм) са твърдения, които изглеждат лични, но всъщност са верни за много хора. Привидно специфични, подобни догадки са често незавършени, оставяйки на събеседника достатъчно пространство за „маневриране“ при нагаждането им към неговата личност. Те са съставени така, че да предизвикат реакция у събеседника. Догадките могат да бъдат развити в сложни параграфи и привидно да разкриват голямо количество информация за събеседника. Талантлив и харизматичен четец може дори да изтормози събеседника си, искайки отново и отново да помисли за такива връзки, обвинявайки го, че просто не мисли задълбочено, или крие информация.
Догадки от този род са:
- „Усещам, че често се чувствате несигурен, особено с хора, които не познавате добре.“ - „Имате кутия неподредени снимки в къщата си.“ - „Виждам инцидент, свързан с дете и вода.“ - „Имате проблем с приятел или роднина.“ - „Баща ви е починал от проблеми в гръдния кош или стомаха.“
По отношение на последното твърдение, ако събеседникът е достатъчно възрастен, е вероятно баща му да е починал. А изказаното твърдение се отнася до изобилие от симптоми, като сиптомите на различните сърдечно-съдови заболявания, пневмония, диабети, бронхити, цироза, бъбречна недостатъчност, повечето видове рак, които са и най-честите причини за смърт.
Широкоспектърна догадка
Широкоспектърните догадки са специален тип догадки, които приписват на събеседника дадена черта и едновременно с това противоположната й. С подобна догадка, четецът покрива целия диапазон от възможности и привидно е направил правилна догадка за личността на събеседника си, без значение, че тя всъщност е мъглива и противоречива. Тази техника може да се прилага, както понеже личностните черти не могат да бъдат околичествявани, така и понеже на практика всеки е преживявал и дадена емоция и противоположната ?.
Примери от този род са:
- „През по-голямата част от времето сте позитивен и сърдечен, но в миналото е имало случаи, в които сте бил много ядосан.“ - „Вие сте много мил и деликатен човек, но някой иска да злоупотреби с доверието ви и дълбоко във вас се таи гняв.“ - „Бих казал, че сте предимо тих и скромен, но когато сте в настроение бързо ставате център на внимание.“
Студено четене при скептици
Сред илюзионистите, студеното четене се толерира, стига да е представено като само и единствено артистичен похват, без илюзионистът да претендира, че е екстрасенс.
Някои актьори открито признават, че използват студено четене в спектаклите си. Лин Кели, Кари Колеман, Йън Роуланд и Дерън Браун използват подобни техники за получаване на информация за личността по време на спектакли, претендирайки, че са медиуми. След като биват аплодирани от публиката, актьорите обявяват, че нямат свръхестествени сили, а само познания за психологията на човека и познания по студено четене.
В епизод от неговия сериал Trick of the Mind, излъчен през март 2006, Дерън Браун нагледно демонстрира как хората лесно се влияят от езика на студеното четене.
Склонност за потвърждаване
Склонност за потвърждаване (английски: confirmation bias) e склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Тези предварителни приемания и склонности на разсъждаване и интерпретация се появяват особено по отношение на емоционално значими въпроси и също за вече установени вярвания. Така например, когато четат материали относно контрола върху употребата на оръжие, хората обикновено предпочитат източници на информация, които потвърждават вече формираните им възгледи. Освен това проявяват склонност да интерпретират двусмислена иначе информация като подкрепяща тяхната позиция. Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация се използва като обяснение за поляризацията на нагласите (когато страни с различни гледни точки изострят несъгласията си, макар да боравят с едни и същи доказателства), постоянство на вярванията (когато човек продължава да вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства), ирационалния ефект на първенството (когато с повече доверие се кредитира тази информация, която е първа хронологически) и илюзионната корелация (когато хората погрешно правят асоциация между две събития или ситуации).
Серия от експерименти през 60-те на 20 век в САЩ предполагат, че хората се опират на предубеждения, за да потвърждават съществуващите си вярвания. По-късно тези резултати са реинтерпретирани като тенденция да се тестват идеи по едностранен начин, с фокус върху вероятностите и игнориране на алтернативите. В определени ситуации тази склонност може да повлияе върху заключенията на хората.
Литература по темата
Austin Cline What is Cold Reading? Skeptical Perspectives Hyman, Ray. Guide to Cold Reading Colin Hunter. Cold Reading: Confessions of a „Psychic“ Denis Dutton The Cold Reading Technique Dickson, D.H., & Kelly, I.W. „The "Barnum effect" in personality assessment: A review of the literature,“ Psychological Reports, 57, 367-382, (1985). Stagnaro, Angelo. Something from Nothing. Manipulix Books. 2002. Stagnaro, Angelo. The Other Side. Manipulix Books. 2005. Shermer, Michael. (2001). „Deconstructing The Dead: Cross Over One Last Time To Expose Medium John Edward,“ Scientific American, Aug. 1. Hyman, Ray. „"Cold Reading": How to Convince Strangers That You Know All About Them,“ The Skeptical Inquirer Spring/Summer 1977. Hyman, Ray. The Elusive Quarry : A Scientific Appraisal of Psychical Research (Prometheus Books, 1989). Keene, M. Lamar. The Psychic Mafia (Prometheus, 1997). Randi, James. Flim-Flam! (Buffalo, New York: Prometheus Books,1982).
Студеното четене е набор от похвати, използван от екстрасенси, гадатели, медиуми, но и от илюзионисти, с които такива хора научават детайли за събеседника си, често с цел да го убедят, че знаят за личността му повече от това, което събеседниците всъщност сами са разкрили. Не бива да се бърка с едноименната театрална техника.
Дори и без да разполага предварително с данни за личността, практикуващият студено четене може бързо да получи важна за събеседника си информация, като анализира неговия език на тялото, облекло, прическа, пол, сексуална ориентация, религия, раса, етнос, образованост, начин на изразяване. Практикуващите студено четене („четци“) правят догадки, като изказват твърдения, които са много вероятни, предвид взетите от тях външни белези, и вървят в посока на (често неволно) дадените от техните събеседници подсказки и бързо прикриват несполучилите догадки.
Основен механизъм
Преди началото на процедурата, четецът ще помоли, неявно, събеседника си да му съдейства, казвайки нещо от рода на: „Често виждам образи, които са ми неясни, най-вероятно защото имат смисъл само за вас, но не и за мен. Ако ми помогнете, може скоро да разкрием много неща за вас“. Един от основните моменти в случая е четецът да убеди събеседника си в съдействие за интерпретирането на мъгляви твърдения, които ще помогнат на четеца да догади факти: докато четецът изговаря по-голям брой думи, този, който внася смисъл в тях е събеседникът му. Събеседникът разкрива, съзнателно или не, конкретна информация с отговорите си, а четецът преформулира твърденията така, че да изглежда че информацията идва от него; в случаите, в които четецът бърка, той бързо изоставя догадките си, замазвайки и омаловажавайки грешките си.
Тънки подсказки, като промени в изражението на лицето или в езика на тялото показват на четеца дали дадена догадка е правилна или не. Комбинирайки студеното четене с получена по други пътища (със записващи устройства в чакалните при някои ясновидци, съгледвачи по опашките), без знанието на събеседника, информация, четецът оставя впечатлението, че знае за събеседника си повече от случаен непознат. Този ефект се подсилва от обичайната практика през голямата част от времето четецът да преувеличава „успешните“ си догадки и да увърта за грешките си.
Други механизми
Джеймс Ъндърдаун от Center for Inquiry отбелязва, че пред студийна публика ефектът от студеното четене не е много впечатляващ. В типично телевизионно студио има към 200 души. Ако приемем, че всеки от тях познава към 150 души, то когато някой екстрасенс попита „Някой от вас да познава Маргарита?“, то той търси жена на име Маргарита, сред социологическа извадка от 30 000 души.
Стреляне напосоки
Стрелянето напосоки е обичайна техника за студено четене. Четецът бавно изкарва огромно количество от изключително общи твърдения, често пред голяма публика (твърдения, които е много вероятно да бъдат верни, почти верни, или поне да извикват някакви асоциации сред присъстващите), наблюдава техните изражения и реакции, стеснява обхвата си сред хората, които демонстрират, че са засегнати от тези твърдения, преформулира твърдението си, така че да заиграе с емоциите на малка група хора или дори на един човек.
Стрелянето напосоки може да се изразява в серия от подобни твърдения:
- „Виждам проблем със сърцето при мъжки родител във вашето семейство…баща, дядо, чичо, братовчед…определено виждам болка в гръдния кош при някой от родителите ви от мъжки пол“ - „Виждам жена, която не е свързана кръвно с вас… някой, край когото сте израснал, леля, приятелка на майка ви, мащеха, с нещо тъмно в гърдите си, рак на белия дроб, сърдечна болест, рак на гърдата…“ - „Усещам как по-възрастна мъжка фигура, важна за живота ви, иска да знаете, че макар и да имате различия, той още ви обича.“
Използване на ефекта на Форер
Ефектът на Форер е склонността на някои хора да интерпретират различни мъгляви твърдения по начин такъв, че те да се отнасят за техния живот.
Този феномен (още наричан Ефект на Барнум) е констатацията, че хората дават висока оценка за точността на описания на своя характер, за които описания им се казва, че са написани лично за тях, а всъщност са неясни и достатъчно общи, така че да прилягат на възможно най-голям кръг хора. Този ефект отчасти обяснява широкото възприемане на вярването за точността на астрологията, графологията, биоритми, гадателството, хиромантия, както и някои личностни тестове.
Барнъмовите догадки (по името на Финиъс Барнъм) са твърдения, които изглеждат лични, но всъщност са верни за много хора. Привидно специфични, подобни догадки са често незавършени, оставяйки на събеседника достатъчно пространство за „маневриране“ при нагаждането им към неговата личност. Те са съставени така, че да предизвикат реакция у събеседника. Догадките могат да бъдат развити в сложни параграфи и привидно да разкриват голямо количество информация за събеседника. Талантлив и харизматичен четец може дори да изтормози събеседника си, искайки отново и отново да помисли за такива връзки, обвинявайки го, че просто не мисли задълбочено, или крие информация.
Догадки от този род са:
- „Усещам, че често се чувствате несигурен, особено с хора, които не познавате добре.“ - „Имате кутия неподредени снимки в къщата си.“ - „Виждам инцидент, свързан с дете и вода.“ - „Имате проблем с приятел или роднина.“ - „Баща ви е починал от проблеми в гръдния кош или стомаха.“
По отношение на последното твърдение, ако събеседникът е достатъчно възрастен, е вероятно баща му да е починал. А изказаното твърдение се отнася до изобилие от симптоми, като сиптомите на различните сърдечно-съдови заболявания, пневмония, диабети, бронхити, цироза, бъбречна недостатъчност, повечето видове рак, които са и най-честите причини за смърт.
Широкоспектърна догадка
Широкоспектърните догадки са специален тип догадки, които приписват на събеседника дадена черта и едновременно с това противоположната й. С подобна догадка, четецът покрива целия диапазон от възможности и привидно е направил правилна догадка за личността на събеседника си, без значение, че тя всъщност е мъглива и противоречива. Тази техника може да се прилага, както понеже личностните черти не могат да бъдат околичествявани, така и понеже на практика всеки е преживявал и дадена емоция и противоположната ?.
Примери от този род са:
- „През по-голямата част от времето сте позитивен и сърдечен, но в миналото е имало случаи, в които сте бил много ядосан.“ - „Вие сте много мил и деликатен човек, но някой иска да злоупотреби с доверието ви и дълбоко във вас се таи гняв.“ - „Бих казал, че сте предимо тих и скромен, но когато сте в настроение бързо ставате център на внимание.“
Студено четене при скептици
Сред илюзионистите, студеното четене се толерира, стига да е представено като само и единствено артистичен похват, без илюзионистът да претендира, че е екстрасенс.
Някои актьори открито признават, че използват студено четене в спектаклите си. Лин Кели, Кари Колеман, Йън Роуланд и Дерън Браун използват подобни техники за получаване на информация за личността по време на спектакли, претендирайки, че са медиуми. След като биват аплодирани от публиката, актьорите обявяват, че нямат свръхестествени сили, а само познания за психологията на човека и познания по студено четене.
В епизод от неговия сериал Trick of the Mind, излъчен през март 2006, Дерън Браун нагледно демонстрира как хората лесно се влияят от езика на студеното четене.
Склонност за потвърждаване
Склонност за потвърждаване (английски: confirmation bias) e склонност на хората да дават предимство на информация, която потвърждава техните предварителни концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна. В резултат на това хората събират информация и си припомнят такава избирателно, като я интерпретират по начин, определен от техни лични предпочитания и склонности. Тези предварителни приемания и склонности на разсъждаване и интерпретация се появяват особено по отношение на емоционално значими въпроси и също за вече установени вярвания. Така например, когато четат материали относно контрола върху употребата на оръжие, хората обикновено предпочитат източници на информация, които потвърждават вече формираните им възгледи. Освен това проявяват склонност да интерпретират двусмислена иначе информация като подкрепяща тяхната позиция. Пристрастното търсене, интерпретиране и запаметяване на информация се използва като обяснение за поляризацията на нагласите (когато страни с различни гледни точки изострят несъгласията си, макар да боравят с едни и същи доказателства), постоянство на вярванията (когато човек продължава да вярва в нещо, за чиято неистинност са представени доказателства), ирационалния ефект на първенството (когато с повече доверие се кредитира тази информация, която е първа хронологически) и илюзионната корелация (когато хората погрешно правят асоциация между две събития или ситуации).
Серия от експерименти през 60-те на 20 век в САЩ предполагат, че хората се опират на предубеждения, за да потвърждават съществуващите си вярвания. По-късно тези резултати са реинтерпретирани като тенденция да се тестват идеи по едностранен начин, с фокус върху вероятностите и игнориране на алтернативите. В определени ситуации тази склонност може да повлияе върху заключенията на хората.
Литература по темата
Austin Cline What is Cold Reading? Skeptical Perspectives Hyman, Ray. Guide to Cold Reading Colin Hunter. Cold Reading: Confessions of a „Psychic“ Denis Dutton The Cold Reading Technique Dickson, D.H., & Kelly, I.W. „The "Barnum effect" in personality assessment: A review of the literature,“ Psychological Reports, 57, 367-382, (1985). Stagnaro, Angelo. Something from Nothing. Manipulix Books. 2002. Stagnaro, Angelo. The Other Side. Manipulix Books. 2005. Shermer, Michael. (2001). „Deconstructing The Dead: Cross Over One Last Time To Expose Medium John Edward,“ Scientific American, Aug. 1. Hyman, Ray. „"Cold Reading": How to Convince Strangers That You Know All About Them,“ The Skeptical Inquirer Spring/Summer 1977. Hyman, Ray. The Elusive Quarry : A Scientific Appraisal of Psychical Research (Prometheus Books, 1989). Keene, M. Lamar. The Psychic Mafia (Prometheus, 1997). Randi, James. Flim-Flam! (Buffalo, New York: Prometheus Books,1982).
Оценка на риска от физическо, емоционалн...
Анкетна карта за оценка на симптоми за т...
Анкетна карта за физически, емоционални ...
Анкетна карта за оценка на симптоми за т...
Анкетна карта за физически, емоционални ...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
