Блогът на asthfghl :: Псевдонаука: Проклятието

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.02.2014 16:43 - Псевдонаука: Проклятието

Автор: asthfghl Категория: Технологии

Прочетен: 3017 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.02.2014 23:41

Проклятието представлява опит на един или няколко индивида да сторят зло някому или да предизвикат съдбата да му навреди чрез свръхестествени средства. По същество, проклятието е обратното на молитвата.
Проклятието може да бъде извършено под формата на ритуал, който причинява вреда - например вуду куклите или "злите очи". Може да бъде призоваване на божество, демон, дух на мъртвец или друго някакво свръхестествено същество, което да свърши черната работа на заклинателя. Хора, които си изкарват прехраната с проклятия, често се наричат "вещици" или "магове".
На практика всяка култура е имала някаква форма на система от проклятия, както и съответните молитви, поверия, митове и ритуали. Поради предполагаемата връзка на проклятието с настъпването на някакво лошо събитие, понятието "проклятие" се свързва с "думите табу" на съответното общество. Първоначално, тези думи може да са били истински проклятия и заклинания от сорта на "Господ да те порази" или "дяволите да те вземат". В днешни дни, повечето думи, които са се използвали като "думи-проклятия", предимно се считат за "мръсни" думи.

Откъде произхождат проклятията
Според антропологическите изследвания, проклятията имат два или три социални аспекта, които водят до създаването на идеята, че можеш да "прокълнеш" някого. Хората изглежда са склонни да си задават въпроса каква е причината дадено събитие да се случва. И когато нямат готов отговор, който дори на примитивно ниво да напомня за някакво научно обяснение, най-добрият отговор е, че се е случило нещо "магическо" или свръхестествено. И разбира се, ако резултатът е лош, значи магията е била "зла". И така, в едно общество, лишено от научно познание, когато някой получи сърдечен удар, когато едно семейство бъде покосено от епидемия, или когато сушата порази това племе вместо съседното, най-лесното и удобно обяснение за тези несгоди е, че някой, който мрази съответния човек или група, нарочно ги е наранил по магически начин, като ги е проклел.
Друг аспект на проклятието е, че тези, които "професионално" си служат с проклятия (по своя си специфичен начин), обикновено са низвергнати от обществото. Антрополозите отбелязват, че това е бил обичайният начин, по който ранните общества са се справяли с хората, които не са "пасвали" съвсем на мястото си. Останалите ги обвинявали за всички злини, сполетели групата, и така ги превръщали в аутсайдери, нарочени за "вещици".
И накрая, да не забравяме аспекта на властта. Като заявиш, че ще прокълнеш някого и той наистина повярва, че притежаваш тази сила, ти вече оказваш огромно влияние върху него, дори и в действителност да не притежаваш никакви реални "магически" способности. В мнозина примитивни общности и ранни езически култури има примери за хора с предполагаема "магическа" власт, които са можели да проклинат другите. Например фараонът с неговата шайка жреци от Библията; магът Шамхат, който служи на царя в епоса за Гилгамеш; или пък легендарните китайски императори, които често били съпровождани от свита магьосници и прорицатели, чиято главна задача била да проклинат враговете на владетеля.

Щом няма нищо магическо, защо митът продължава да съществува?
В действителност проклятията наистина действат. Само че не по магическия начин, за който си мислят вярващите в тях. Проклятията действат чрез добре изпитания способ на "самоизпълняващото се предсказание". Работата е там, че човешкият ум е много склонен към самовнушения. Така че не е рядкост някой, който вярва, че е бил прокълнат, да подкрепи това си убеждение със самовнушения от типа "днес се спънах, значи съм прокълнат". В някои по-крайни случаи, човекът може дори физически да се саморазболее, защото е повярвал в проклятието.
Проклятията могат дори да убиват хора, ако жертвата е дълбоко убедена, че може да бъде прокълната до смърт и че няма надежда за оцеляване - т.нар. ефект "ноцебо" (обратното на плацебото). Например австралийската аборигенска церемония "Курдаича", включваща заострени кокали. Ефектът от проклятието се подсилва от специални ужасяващи напеви, а след ритуала другите започват да говорят за жертвата в минало време, за да подсилят убеждението, че той вече е обречен. Използват се специални драматично звучащи фрази и така низвергнатият индивид се отлъчва от групата, на практика превръщайки го в "смъртник".
По същия начин действа и лекуването чрез самовнушение. Пациентът се убеждава, че е излекуван чрез ритуала - съответно и започва да се чувства по-добре, или в най-лошия случай да забелязва само добрите ефекти и да игнорира отрицателните.
Също така, поради мистериозното и неведомо естество на "свръхестествените" сили, ако едно проклятие не подейства, значи то или е било твърде слабо, или нескопосано извършено, или пък някой добър човек е направил съответното притивозаклинание и така е неутрализирал проклятието. Тъй като не може да се докаже дали проклятието е подействало, няма начин да се докаже и че не е подействало - и така още повече се затвърждава убедеността в магическите възможности на проклятието у онези, които вече са решили за себе си, че то действа.

Злите очи
"Злите очи" са известно проклятие в народното съзнание. В основата му е поверието, че различни хора, често жени, които се обозначават с названието "вещици", могат да хвърлят проклятие над жертвите си чрез злонамерения си поглед. Ефектите върху жертвата може да са различни. Някои биват прокълнати с лош късмет. Други вярват, че злите очи имат още по-гибелна сила - могат да предизвикват болести, залиняване, дори смърт. Според някои култури, злите очи са по-скоро неумишлено причиняване на лош късмет, който някои хора могат да предават върху други само със силата на погледа си. Други считат, че, макар и да не е напълно умишлена, силата на злите очи може да дойде от греховното чувство на завист. В Южна Европа и Близкия изток, хората със сини очи са считани за преносители на проклятието, било то умишлено или не. В някои африкански страни албиносите се считат за прокълнати, което е довело до отхвърлянето им от обществото или дори до масови издевателства над тях. Всъщност днес, благодарение на науката, е станало ясно, че албиносите дължат цвета на кожата си на генетична аномалия, а цветът на очите също е свързан с гените.
Тези поверия изглежда са най-разпространени сред средиземноморските народи. На италиански злото явление е наричано jettatura или mal" occhio (зли очи), на гръцки baskania или matiasma. На латински, явлението е наричано fascinum, откъдето пък произхожда английската дума за "очаровам" (поставям под чар, омагьосвам) - fascinate. Поверието за злите очи съществува и в ислямската митология, макар че не се счита за част от ислямската канонична доктрина и по-скоро произхожда от предислямските езически религии. Вярата в силата на "злите очи" се е разпространила и в Северна Европа, особено сред келтските религии. Като цяло тя отсъства в местния фолклор на Далечния изток, макар че той така или иначе изобилства от ред други подобни суеверия.

В опитите си да се предпазят от злите очи, хората са прибягвали до използването на амулети, талисмани и всевъзможни други средства. Изображения на големи очи често са наблюдавани върху носа на средиземноморските кораби и лодки - целта им е била да отблъскват злите очи и да предпазват от зли поличби. Вярвало се е, че вторачените в нищото очи са отвръщали на злонамерения поглед на магьосника-орисник.

В древен Рим хората са вярвали, че фалическите заклинания и орнаменти са предпазвали от злите очи. Цялата идея била в това, че неприличните намеци, които се криели зад сексуалните символи, ще разсеят магьосника или вещицата от умственото усилие, необходимо за успешно извършване на проклинащото заклинание. Онези, които не са били снабдени с фалически талисмани, се налагало да правят сексуални жестове, за да постигнат същата цел. Това е една от причините за широката употреба на т.нар mano cornuto (дяволският знак, подобен на жеста на метъл феновете) и на mano fico (свит юмрук с палец, втъкнат между показалеца и средния пръст, символизиращ женски полов орган). В добавка към фалическите символи, римляните носели всевъзможни талисмани под формата на статуетки на ръце със съответните жестове и покрити с магически символи. В Бразилия например и до ден днешен се носят малки дърворезби с mano fico - за късмет и предпазване от злите очи.

Типичен пример за проклятие: Проклятието на Тутанкамон
Проклятието на Тутанкамон представлява убеждението, че хората, свързани с отварянето на гробницата на Тутанкамон, по някакъв начин са били "прокълнати" и скоро след това са загинали при тайнствени обстоятелства.
Младият фараон Тутанкамон потънал в забвение в паметта на древните египтяни скоро след преждевременната си смърт и останал напълно неизвестен до началото на XX в. Местоположението на гробницата му било забравено, тъй като впоследствие върху нея били надграждани още няколко гробници, които на свой ред били зарити от наводненията. През вековете в околността на няколко пъти са съществували временни поселища на работници, които не са и подозирали какво се крие под краката им. Когато в края на XX-та династия в Долината на Царете масово се разкопавали гробници на старите фараони, тази на Тутанкамон била подмината, вероятно защото била на най-долното ниво, а и самото име на младия фараон било заличено от архивите и задълго забравено.
През 1907 г., точно преди откриването на гробницата на Хоремхеб, Теодор М. Дейвис и неговият екип открили малка находка на погребални артефакти, които носели името на Тутанкамон. Като предположил, че става въпрос за гробницата на Тутанкамон, Дейвис довършил разкопките. Подробностите за двете находки били описани от самия Дейвис през 1912 г. в неговата публикация "Гробниците на Хармапи и Тутанкаману". Книгата завършва със забележката: "Опасявам се, че Долината на Царете вече е изчерпана". Но после Дейвис бил опроверган по изключително зрелищен начин.
На 4-ти ноември 1922 г., британският египтолог Хауърд Картър (на служба при Джордж Хърбърт, 5-ти Ярл Карнарвън) открил действителната гробница на Тутанкамон (отбелязана с означението KV62) в Долината на Царете, близо до входа към гробницата на Рамзес VI, с което възродил интереса към всичко египетско в модерния западен свят. Картър се свързал със своя наставник и на 26-ти ноември двамата мъже станали първите хора, стъпили в гробницата от 3000 години насам. След дълги седмици на внимателни разкопки, на 16-ти февруари 1923 г., Картър отворил вътрешната камера и за пръв път видял сакрофага на Тутанкамон.

В продължение на много години, слуховете за "Проклятието на Тутанкамон" (вероятно подклаждано от търсещите сензации вестници по онова време) продължили да витаят сред публиката, като постоянно се наблягало на ранната смърт на някои от първите посетители на гробницата. Сред най-известните "жертви" бил самият Лорд Карнарвън, който починал от отравяне на кръвта, след като се порязал по време на бръснене.
Въпреки това, по-съвременни изследвания на медицинските регистри и смъртните актове не показват никаква статистически значима разлика между възрастта, до която са доживели онези членове на експедицията, които са влезли в гробницата и на онези, които не са влезли. Всъщност самият Хауърд Картър починал през 1939 г. (цели 16 години след откритието) на достолепната за онова време възраст 64 години, а мнозина от другите членове на екипа дори доживели до 70 години и повече.

Нагоре

Тагове: псевдонаука,