Постинг
16.01.2015 13:48 -
Религията в училище поражда само разделение
Автор: asthfghl
Категория: Политика
Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2015 13:55
Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 16.01.2015 13:55
(АНИ ЛОРИ ГЕЙЛЪР*)
Потръпвам от ужас, когато чуя въпроса “Трябва ли да преподаваме религия в обществените училища?” (тоест всички нечастни училища в САЩ - бел. прев.).
Защо? Понастоящем САЩ се намира в незавидната позиция да е почти на дъното в списъка от индустриализирани държави по отношение изучаването на еволюцията в нашите обществени училища. Като следствие почти половината от възрастните безрезервно приемат креационизма и отхвърлят еволюцията. Живеейки във времена на надигаща се религиозност, отхвърлянето на здравия разум застрашава нашите международни позиции и престиж. Как може една изостанала в науката страна да се състезава на глобалния пазар? Какво предвещава за нашето бъдеще общество, в което половината от населението отхвърля фактите и приема измислици?
Точно в този контекст трябва помислим дали може да се вярва на типичния учител в публично училище - и специално на учителя в началните класове - че ще бъде наистина обективен, когато “преподава” религия. Ученици и родители непрекъснато се обръщат към фондацията “Свобода от религията”, защото се оказва, че учители и директори редовно превръщат децата в слушатели по неволя, виждайки в тях лесна група за мисионерско вербуване. Ние работим по над 2000 оплаквания годишно от хора, загрижени за нарушаване на принципа за разграничаване на държава от религия, като огромната част от тези оплаквания се отнасят до нарушения в обществените ни училища. Налага ни се да следим отблизо дали се следва забраната за молитва и религиозно обучение, която е в сила вече 60 години. Наскоро ни се наложи да подадем жалби в много щати, тъй като децата в детските градини бяха насилени от техните учители да се молят!
Тази година се отбелязва 65-ата годишнина от епохалното решение на Върховния съд на САЩ по делото “Маккълън срещу Образователния борд”. Дело, след което религиозното обучение в нашите обществени училища беше забранено. По онова време Джим Маккълън беше единственото дете в началното училище, което не влизаше в религиозните часове. Той и неговите родители бяха преследвани за отстояване на позицията, че не е работа на училищата да учат децата на религиозна вяра. Тази година отбелязваме и 50-годишнина от делото “Абингтън срещу Сшемп”, след което бяха забранени четенето на библията и декламирането на молитви към Господ. Ищците по тези дела бяха низвергнати заради смелостта им да говорят открито срещу религията в обществените училища. За нещастие даже днес учениците, които настояват за разделянето на църква от държава, често биват отхвърляни от обществото, както показа малтретирането на гимназиалната ученичка Джесика Ахлкуист миналата година. След като спечели федерално дело в щата Род Айланд да бъде премахнато молитвено пано от училището , в един период Джесика трябваше да бъде ескортирана от полиция до гимназията . Наложи се даже да премине на частно обучение поради повтарящи се злостни заплахи за насилие и отмъщение.
Религията в нашите обществени училища поражда разделение, а осъзнаването на религиозните различия често построява стени между учениците.
През далечната 1890 година родители католици в моя щат Уисконсин завеждат дело срещу практиката на набожно четене на (протестантска) библия в обществените училища. В аргументацията на решението, което определя такова четене на библията като неконституционно, един от членовете на Върховния съд на Уисконсин мъдро отбелязва:
“Не съществува друг източник и причина за несъгласие, караници, битки, зловредно противопоставяне, преследвания и войни и всякакви злини в държавата, какъвто е религията. Позволете да се вмъкне в гражданските ни дела и нашето правителство скоро ще бъде разрушено. Позволете да влезе в училищата ни и те скоро ще бъдат унищожени.”
Религиозният инструктаж и практика, разбира се, са много различни от това да се учи за религията. Въпреки това, даже по начина, по който този въпрос е поставен, използвайки “религия” вместо “религии”, изважда наяве присъщите опасности от такова обучение.
Ищецът във Върховния съд Ващи Маккълън в отговор на въпрос за преподаване на религия в училищата често казваше: “Ако ние преподаваме религия, чия религия да е тя? Почти винаги религията която “се преподава” е доминиращата религия с подпъхнати символични препратки към другите религии.”
Би било идеално, разбира се, училището да включи поне на гимназиално ниво, предмет по сравнителна религия. В повечето от класовете по обществени науки и география вече се изучават принадлежността на дадена област към някоя от религиите, както и някои от идентифициращите тези религии вярвания. По същата причина обаче учениците не трябва да остават в неведение за вече изчезналите вярвания в света или за факта, че нерелигиозните са измежду най-многобройните групи в обществото. Понастоящем един от всеки пет възрастни и един на всеки трима младежи в САЩ се определя като “нерелигиозен”. Ако започнем да преподаваме религия в училищата, ние би трябвало да преподаваме също и атеизъм. Готови ли са американците да правят това по честен и безпристрастен начин? Учителите ще казват ли, че групата на нерелигиозните е втората най-голяма “деноминация” след католиците в Съединените щати? В крайна сметка целта на всеки образователен предмет, независимо какъв е той, е да учи на умението да се мисли критично. Готови ли са религионистите (последователи на религия и по-специално фанатични последователи - бел.прев.) да се съгласят, че децата в обществените училища трябва да учат и да се съмняват в религията?
Вероятно именно религионистите са тези, които трябва най-много да се плашат от “преподаването на религия” в обществените училища. Атеистите и свободомислещите често са много по-добре образовани за религията и библията в сравнение с типичния вярващ. Преди няколко години форумът за религиозен и обществен живот “Пю” публикува изследване, показващо, че религиозните познания на атеисти и агностици са по-високи от тези на всички вярващи, които се оказват често печално неуки за основните принципи на собствената си религия. Членовете на фондацията “Свобода от религията” често споделят, че са отхвърлили религията, след като са прочели библията. Непредубеденото и академично изучаване на твърденията на религиите, противопоставено на набожното зубрене и папагалстване на някои от по-приятните параграфи от библията, почти неминуемо ще доведат всеки мислещ човек до знанието: Съществуват хиляди религии в света, всички с претенцията да бъдат “Единствената Истинна Вяра”. Всичките те едновременно не могат да са истина… Тогава може би всички те грешат!
*Ани Лори Гейлър е съосновател и съпрезидент на фондацията “Свобода от религията” - организация с клонове във всичките 50 щата и с повече от 19 000 активни членове. Ани Гейлър е автор на множество публицистични материали и е чест гост на дискусионни телевизионни и радиопредавания в САЩ.
[ОРИГИНАЛ НА СТАТИЯТА]
Потръпвам от ужас, когато чуя въпроса “Трябва ли да преподаваме религия в обществените училища?” (тоест всички нечастни училища в САЩ - бел. прев.).
Защо? Понастоящем САЩ се намира в незавидната позиция да е почти на дъното в списъка от индустриализирани държави по отношение изучаването на еволюцията в нашите обществени училища. Като следствие почти половината от възрастните безрезервно приемат креационизма и отхвърлят еволюцията. Живеейки във времена на надигаща се религиозност, отхвърлянето на здравия разум застрашава нашите международни позиции и престиж. Как може една изостанала в науката страна да се състезава на глобалния пазар? Какво предвещава за нашето бъдеще общество, в което половината от населението отхвърля фактите и приема измислици?
Точно в този контекст трябва помислим дали може да се вярва на типичния учител в публично училище - и специално на учителя в началните класове - че ще бъде наистина обективен, когато “преподава” религия. Ученици и родители непрекъснато се обръщат към фондацията “Свобода от религията”, защото се оказва, че учители и директори редовно превръщат децата в слушатели по неволя, виждайки в тях лесна група за мисионерско вербуване. Ние работим по над 2000 оплаквания годишно от хора, загрижени за нарушаване на принципа за разграничаване на държава от религия, като огромната част от тези оплаквания се отнасят до нарушения в обществените ни училища. Налага ни се да следим отблизо дали се следва забраната за молитва и религиозно обучение, която е в сила вече 60 години. Наскоро ни се наложи да подадем жалби в много щати, тъй като децата в детските градини бяха насилени от техните учители да се молят!
Тази година се отбелязва 65-ата годишнина от епохалното решение на Върховния съд на САЩ по делото “Маккълън срещу Образователния борд”. Дело, след което религиозното обучение в нашите обществени училища беше забранено. По онова време Джим Маккълън беше единственото дете в началното училище, което не влизаше в религиозните часове. Той и неговите родители бяха преследвани за отстояване на позицията, че не е работа на училищата да учат децата на религиозна вяра. Тази година отбелязваме и 50-годишнина от делото “Абингтън срещу Сшемп”, след което бяха забранени четенето на библията и декламирането на молитви към Господ. Ищците по тези дела бяха низвергнати заради смелостта им да говорят открито срещу религията в обществените училища. За нещастие даже днес учениците, които настояват за разделянето на църква от държава, често биват отхвърляни от обществото, както показа малтретирането на гимназиалната ученичка Джесика Ахлкуист миналата година. След като спечели федерално дело в щата Род Айланд да бъде премахнато молитвено пано от училището , в един период Джесика трябваше да бъде ескортирана от полиция до гимназията . Наложи се даже да премине на частно обучение поради повтарящи се злостни заплахи за насилие и отмъщение.
Религията в нашите обществени училища поражда разделение, а осъзнаването на религиозните различия често построява стени между учениците.
През далечната 1890 година родители католици в моя щат Уисконсин завеждат дело срещу практиката на набожно четене на (протестантска) библия в обществените училища. В аргументацията на решението, което определя такова четене на библията като неконституционно, един от членовете на Върховния съд на Уисконсин мъдро отбелязва:
“Не съществува друг източник и причина за несъгласие, караници, битки, зловредно противопоставяне, преследвания и войни и всякакви злини в държавата, какъвто е религията. Позволете да се вмъкне в гражданските ни дела и нашето правителство скоро ще бъде разрушено. Позволете да влезе в училищата ни и те скоро ще бъдат унищожени.”
Религиозният инструктаж и практика, разбира се, са много различни от това да се учи за религията. Въпреки това, даже по начина, по който този въпрос е поставен, използвайки “религия” вместо “религии”, изважда наяве присъщите опасности от такова обучение.
Ищецът във Върховния съд Ващи Маккълън в отговор на въпрос за преподаване на религия в училищата често казваше: “Ако ние преподаваме религия, чия религия да е тя? Почти винаги религията която “се преподава” е доминиращата религия с подпъхнати символични препратки към другите религии.”
Би било идеално, разбира се, училището да включи поне на гимназиално ниво, предмет по сравнителна религия. В повечето от класовете по обществени науки и география вече се изучават принадлежността на дадена област към някоя от религиите, както и някои от идентифициращите тези религии вярвания. По същата причина обаче учениците не трябва да остават в неведение за вече изчезналите вярвания в света или за факта, че нерелигиозните са измежду най-многобройните групи в обществото. Понастоящем един от всеки пет възрастни и един на всеки трима младежи в САЩ се определя като “нерелигиозен”. Ако започнем да преподаваме религия в училищата, ние би трябвало да преподаваме също и атеизъм. Готови ли са американците да правят това по честен и безпристрастен начин? Учителите ще казват ли, че групата на нерелигиозните е втората най-голяма “деноминация” след католиците в Съединените щати? В крайна сметка целта на всеки образователен предмет, независимо какъв е той, е да учи на умението да се мисли критично. Готови ли са религионистите (последователи на религия и по-специално фанатични последователи - бел.прев.) да се съгласят, че децата в обществените училища трябва да учат и да се съмняват в религията?
Вероятно именно религионистите са тези, които трябва най-много да се плашат от “преподаването на религия” в обществените училища. Атеистите и свободомислещите често са много по-добре образовани за религията и библията в сравнение с типичния вярващ. Преди няколко години форумът за религиозен и обществен живот “Пю” публикува изследване, показващо, че религиозните познания на атеисти и агностици са по-високи от тези на всички вярващи, които се оказват често печално неуки за основните принципи на собствената си религия. Членовете на фондацията “Свобода от религията” често споделят, че са отхвърлили религията, след като са прочели библията. Непредубеденото и академично изучаване на твърденията на религиите, противопоставено на набожното зубрене и папагалстване на някои от по-приятните параграфи от библията, почти неминуемо ще доведат всеки мислещ човек до знанието: Съществуват хиляди религии в света, всички с претенцията да бъдат “Единствената Истинна Вяра”. Всичките те едновременно не могат да са истина… Тогава може би всички те грешат!
*Ани Лори Гейлър е съосновател и съпрезидент на фондацията “Свобода от религията” - организация с клонове във всичките 50 щата и с повече от 19 000 активни членове. Ани Гейлър е автор на множество публицистични материали и е чест гост на дискусионни телевизионни и радиопредавания в САЩ.
[ОРИГИНАЛ НА СТАТИЯТА]
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
