Извинявам се, че няма да се съглася с тезата, че Сидеров защитава интересите на държавата ни. Дори и да има такива цели, някак си всичките му действия компрометират "мисията" му дотолкова, че резултатът получава отрицателен знак.

Мога да направя паралел с Ричард Докинс - наистина гениален учен физик, но толкова агресивно атеистичен и анти-клерикален, че в резултат на цялото му арогантно държане (направо да си го наречем "тролене"), не само, че не печели нови привърженици на своя страна, ами даже губи от доскоро твърдите си привърженици.

Сидеров е един вид "трол" в реално време, а в политиката такива са много. Жалкото е, че екстремизмът, макар и изповядван от едно тясно малцинство, много често е непропорционално и много по-гръмогласен от умереното мнозинство. И често го поставя заложник на своите планове. Така се създава погрешното и опасно впечатление, че едва ли не у нас (или където и да е) властва екстремизъм, което не е така. С други думи - такива като него (независимо от коя страна на барикадата са), "замърсяват" общата картина и я изкривяват, като резултатът почти винаги е гротеска.

"Псевдонационалисти" е най-точният израз, с който можем да определим действията на Атака. Те не са никакви националисти, още по-малко патриоти. Това са някакви негативни фашизоидни елементи, обслужващи частни интереси и болни амбиции на един човек. Истинските националисти водят конструктивен спор с тези, които те смятат, че работят срещу интересите на нацията. Погледнете националистическите движения в нормалните държави. Льо Пен, въпреки всичките му кусури, си има ясни позиции по обществено значимите въпроси и си ги поставя където трябва и както трябва. Това е като един вид свободен пазар на идеи: "ето моите идеи, харесвате ли ги? да/не? гласувай / не гласувай за мен". А тези - не стига, че практически са в коалиция с управляващите, ами прибягват до натиска на улицата. Определено не е това начинът.

Сидеров, ако НАИСТИНА искаше да постигне нещо по въпроса с мегафоните, щеше да направи две-три обаждания където трябва и да постави въпроса в Парламента. Вместо това той избра циркаджийските изпълнения с цел печелене на някакви въображаеми политически точки. И това ще му изяде главата.

А междувременно по наистина важния въпрос с ислямизма нищо няма да се постигне, защото всички ще се занимават с това кой кого бил пребил и кой пръв започнал. Всичко у нас се върши по този начин.