Постинг
29.12.2015 14:49 -
Литературен разбор: "Момиче като мен"
[Автор: Христо Станчев]
Гери-Никол Георгиева
„Момиче като мен”
Христо Станчев
“За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.”
Умберто Еко
Песента „Момиче като мен” представлява може би най-пълния портрет на специфичната емоционална обагреност на лириката на Гери-Никол.
Родила се като изповед за задушевни вълнения, като въплащение на истинската патетична личност на изпълнителката, тя носи издълбоко молитва за неутолимия копнеж, произлизащ от личната предопределеност на жаждата на Гери-Никол, с който тя показва естетическите си придобивки, които непосредствено рефлектират и върху нейната лирика. В стиховете само тук-таме извира краткотрайна форма на размисъл, а в повечето случаи индиректно се разкрива гордото високомерие на самата Гери-Никол. В тях извира радост, родена от заетостта и проявлението на славата, от съкровен копнеж чак до явна форма на пренебрежение към мъжкия образ, който потенциално се опитва да приближи особата на звездата.
Славата е често срещан мотив в любовната лирика на Гери-Никол. Самотността и отдалечеността от любимия са създадени именно от самата нея. Освен всичко, тя даже успява да се изповяда: „Момиче като мен няма работа с теб. Да, мерси за поканата, но денят ми е зает.” Мотивът за отказа от близост с може би не толкова въображаемото момче служи за поетичен орган на вълнения, преживени от самата Гери. По-точно – и чрез тях тя успява да изкаже себе си. Нейното око, така чувствително за външните преживявания, се спира на една характерна особеност на лирическото повествование, а именно образът на нея самата:
Момиче като мен пари като реотан,
дълго няма да те бави… удря ток и си до там!
Това е всичко. Сякаш субективната жанрова картина носи едно особено звучене – звученето на съкровения, интимен токов удар.
Идеята за мъчителната красота на реотана тя проецира в света на собствената си особа, показвайки своите отличителни черти: тя е момиче, което няма работа с теб. Тя е момиче, което ще откаже на твоята покана, защото денят й е зает. Тя е момиче, което с остър език използва сравнението с реотан, за да може да изрази своята непоносимост. Тя е момиче, което има само два въпроса към теб:
Ти ли си това, което търсех?
Ти ли си това…
Къде беше до сега?
Питам те… къде беше до сега?
С директно отправените въпроси към своя отдавна изгубен (и едновременно нежелан) обожател Гери прави своята първа крачка към антитезата на своята творба. Спомнете си онзи химн за копнежа, желанието и схемите на любимия на Гери – „Ела и си вземи”. Именно там тя за първи път поставя образа на издирвания от нея принц на бял кон. А причината за нейната припокрита скръб е той – веселият нехайник, клубният маниак, онзи, който пълни нейната кутия с тайни и разкрива тяхната мистерия едва тогава. Вечният кръговрат на биполярността на Гери наподобява този на деня и нощта. И в това произведение тя отново ни показва що значи да „не живееш в граници, бариери и контури” – именно когато някой се опита да я приближи, тя му показва истинската сила на реотана. А когато той се опитва да се отдръпне, тя отново потайно го примамва в мрежата си, където той скоро ще бъде оплетен и етикиран с логото на „колекционер на трофеи” – един от които трофеи е именно и самата лиричка.
Липсата на култура у обществото неуморимо тормози българската прима. Тя неколкократно изразява неприязъна си към тъжната действителност на днешното поколение, по-конкретно насочено към обкръжението на нейния ухажор:
Момичетата с теб, има много като тях!
Със манталитет, обаче не ги видях
Многобройността на компанията на жребеца на Гери изобщо не я притеснява. Тя намира неговият антураж за стена, която тя ще преодолее с цената на едно счупено токче и безброй хвърлени салфетки по пода на клуб „Текила”. Нейният манталитет е с класи по-изразен от тези на компаньонките на неговото сепаре, именно защото самата тя такъв не вижда. Манталитетът е в дефицит, а Гери е по-готова от всякога да покаже на хорските образи какво значи истинската сила на една жена – силата й не се изразява в това колко може да вдигне с ръцете си, а с това колко вариационна може да бъде нейната езикова култура:
Ти недей, ти недей никъде без мен!
Ти недей, ти недей!
Ти недей, ти недей никъде без мен!
Ти недей…
С този рязък пример на лирическо повторение гениалната персона на Георгиева отново успява да ни въвлече в патоса на нейното ежедневие. Заповедността на нейния тон рязко отбелязва началото на една нова ера – тя командва, а ти я слушаш. Тя показва, а ти я гледаш. Сама по себе си строфата показва надмощието на Гери над личността на останалите хора – с нея тя намеква, че образът на обожателя не може да съществува никъде, ако самата тя не съществуваше. Вече цялата Вселена се спира пред пейзажа, рисуван от нейния глас и замлъква в любовно томление, оформящо ново значение на думата “естетика”. Картината не губи физическите си черти, а напротив – прави ги още по изразени: салфетките по пода на клуба се превръщат в памучени кърпи, а счупените токове в изящни тризъбци, служещи за отбраната на егото на изпълнителката. Тя вече не поставя условия, тя не е символистка; студената красота, която тя излъчва не е толкова либерална – тя е по-консервативна от всякога и е готова да чупи стъклените погледи на останалите „момичета с манталитет”.
В тази песен се усеща полъхът на небето, виждат се понесените от вятъра облаци, усещат се промените в света. Песента не е просто песен; тя е революция. А тази революзия лежи именно в краката на контесата Гери-Никол. Така тя успява едновременно и да ни просветли със своя лирически блян, и да разкаже за себе си едно интимно – макар и леко потиснато – любовно преживяване, с лек привкус на доминация от нейна страна.
Знам, че искаш да си с мене от първото ми здравей!
„Първото здравей” на Гери е като новото пришествие на Божия син. В лириката си тя въвежда този божествен образ – макар и пасивно – за да може да покаже своята истинска стойност: тя вече не е малкото момиче от музикалния формат, тя е дете на същинската музикална реформация. Тя пречиства картината, изградила имиджа й, и се освобождава от онова, което е излишно. Тя открива в новото си Аз вътрешен смисъл и го свързва със своята орисия, идваща под формата на едно просто, но едновременно есенциално, „здравей”.
Други забрави, миналото остави!
Най-добрия избор в живота си направи!
Вече общувайки лице в лице с олицетворението на нейния личностен копнеж, Георгиева успява да навлезе в по-дълбоки води. Сякаш с реквизита на най-добрия избор тя най-сетне успява да даде знак за собственото си настроение, за отношението й към скуката на един полу-провинциален момък, от който пръска царско спокойствие. Тя намира неговото бездействие за пример на допотопно дело: само индивид с първосигнална система на обосноваване би изпуснал шанса, който му се предоставя. Препратката към миналото служи за отклонение от главния поток на мисъл, а метафората „живот” служи за назоваване на конкретния клуб (или бар) – в който двамата се намират. Песента на Гери-Никол вече звучи, а той има само няколко секунди да избере какво иска да направи с нея.
Къде се губи до сега?
Къде си бил преди това?
Спонтанното развитие на случая оставя лека нотка на любовна дейност у човешкото съзнание. Четейки тези стихове, в ума на човек излизат образи на вървеж, на напредък и на положителен изход от ситуациата. Гери и нейния любим може би вече са се отдали на пламенни ласки, осветени от флуоресцентните лампи на диско подиума и оплитат нежните си думи, също вплитайки физическите им рефлекции. Тази асумпция не се въвежда чрез прякото уподобяване на въпросите с визуални образи; тази асумпция просто служи на изпълнителката да покаже едно спонтанно развитие, доста характерно и за нейни предишни творби.
Прегледно казано, в „Момиче като мен” поетесата Гери-Никол показва (и повтаря) само най-общото в настроенията, които изразява, показва се най-общото както в образите, с които тя си служи, така и в музикално-песенните репризии, към които тя лично прибягва. Впечатленията й от мъжкото внимание не са никак достойни за споменаване, чак докато тя не забелязва неговата компания. Едва тогава тя го слага под прицела си и позволява на белотата и светлината си да осветят неговата нощ. Тази нейна песен, както и всяка друга, се ражда със своя ритмика, със свое настроение и мелодично оформяне. Тези малки песни на Георгиева ни учат как да обичаме и да тъгуваме поради неутолен копнеж, поради тихото настъпване на истинността и поради острата изява на човешката воля върху тежката съдба на бедния и слабия.
Гери-Никол Георгиева
„Момиче като мен”
Христо Станчев
“За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.”
Умберто Еко
Песента „Момиче като мен” представлява може би най-пълния портрет на специфичната емоционална обагреност на лириката на Гери-Никол.
Родила се като изповед за задушевни вълнения, като въплащение на истинската патетична личност на изпълнителката, тя носи издълбоко молитва за неутолимия копнеж, произлизащ от личната предопределеност на жаждата на Гери-Никол, с който тя показва естетическите си придобивки, които непосредствено рефлектират и върху нейната лирика. В стиховете само тук-таме извира краткотрайна форма на размисъл, а в повечето случаи индиректно се разкрива гордото високомерие на самата Гери-Никол. В тях извира радост, родена от заетостта и проявлението на славата, от съкровен копнеж чак до явна форма на пренебрежение към мъжкия образ, който потенциално се опитва да приближи особата на звездата.
Славата е често срещан мотив в любовната лирика на Гери-Никол. Самотността и отдалечеността от любимия са създадени именно от самата нея. Освен всичко, тя даже успява да се изповяда: „Момиче като мен няма работа с теб. Да, мерси за поканата, но денят ми е зает.” Мотивът за отказа от близост с може би не толкова въображаемото момче служи за поетичен орган на вълнения, преживени от самата Гери. По-точно – и чрез тях тя успява да изкаже себе си. Нейното око, така чувствително за външните преживявания, се спира на една характерна особеност на лирическото повествование, а именно образът на нея самата:
Момиче като мен пари като реотан,
дълго няма да те бави… удря ток и си до там!
Това е всичко. Сякаш субективната жанрова картина носи едно особено звучене – звученето на съкровения, интимен токов удар.
Идеята за мъчителната красота на реотана тя проецира в света на собствената си особа, показвайки своите отличителни черти: тя е момиче, което няма работа с теб. Тя е момиче, което ще откаже на твоята покана, защото денят й е зает. Тя е момиче, което с остър език използва сравнението с реотан, за да може да изрази своята непоносимост. Тя е момиче, което има само два въпроса към теб:
Ти ли си това, което търсех?
Ти ли си това…
Къде беше до сега?
Питам те… къде беше до сега?
С директно отправените въпроси към своя отдавна изгубен (и едновременно нежелан) обожател Гери прави своята първа крачка към антитезата на своята творба. Спомнете си онзи химн за копнежа, желанието и схемите на любимия на Гери – „Ела и си вземи”. Именно там тя за първи път поставя образа на издирвания от нея принц на бял кон. А причината за нейната припокрита скръб е той – веселият нехайник, клубният маниак, онзи, който пълни нейната кутия с тайни и разкрива тяхната мистерия едва тогава. Вечният кръговрат на биполярността на Гери наподобява този на деня и нощта. И в това произведение тя отново ни показва що значи да „не живееш в граници, бариери и контури” – именно когато някой се опита да я приближи, тя му показва истинската сила на реотана. А когато той се опитва да се отдръпне, тя отново потайно го примамва в мрежата си, където той скоро ще бъде оплетен и етикиран с логото на „колекционер на трофеи” – един от които трофеи е именно и самата лиричка.
Липсата на култура у обществото неуморимо тормози българската прима. Тя неколкократно изразява неприязъна си към тъжната действителност на днешното поколение, по-конкретно насочено към обкръжението на нейния ухажор:
Момичетата с теб, има много като тях!
Със манталитет, обаче не ги видях
Многобройността на компанията на жребеца на Гери изобщо не я притеснява. Тя намира неговият антураж за стена, която тя ще преодолее с цената на едно счупено токче и безброй хвърлени салфетки по пода на клуб „Текила”. Нейният манталитет е с класи по-изразен от тези на компаньонките на неговото сепаре, именно защото самата тя такъв не вижда. Манталитетът е в дефицит, а Гери е по-готова от всякога да покаже на хорските образи какво значи истинската сила на една жена – силата й не се изразява в това колко може да вдигне с ръцете си, а с това колко вариационна може да бъде нейната езикова култура:
Ти недей, ти недей никъде без мен!
Ти недей, ти недей!
Ти недей, ти недей никъде без мен!
Ти недей…
С този рязък пример на лирическо повторение гениалната персона на Георгиева отново успява да ни въвлече в патоса на нейното ежедневие. Заповедността на нейния тон рязко отбелязва началото на една нова ера – тя командва, а ти я слушаш. Тя показва, а ти я гледаш. Сама по себе си строфата показва надмощието на Гери над личността на останалите хора – с нея тя намеква, че образът на обожателя не може да съществува никъде, ако самата тя не съществуваше. Вече цялата Вселена се спира пред пейзажа, рисуван от нейния глас и замлъква в любовно томление, оформящо ново значение на думата “естетика”. Картината не губи физическите си черти, а напротив – прави ги още по изразени: салфетките по пода на клуба се превръщат в памучени кърпи, а счупените токове в изящни тризъбци, служещи за отбраната на егото на изпълнителката. Тя вече не поставя условия, тя не е символистка; студената красота, която тя излъчва не е толкова либерална – тя е по-консервативна от всякога и е готова да чупи стъклените погледи на останалите „момичета с манталитет”.
В тази песен се усеща полъхът на небето, виждат се понесените от вятъра облаци, усещат се промените в света. Песента не е просто песен; тя е революция. А тази революзия лежи именно в краката на контесата Гери-Никол. Така тя успява едновременно и да ни просветли със своя лирически блян, и да разкаже за себе си едно интимно – макар и леко потиснато – любовно преживяване, с лек привкус на доминация от нейна страна.
Знам, че искаш да си с мене от първото ми здравей!
„Първото здравей” на Гери е като новото пришествие на Божия син. В лириката си тя въвежда този божествен образ – макар и пасивно – за да може да покаже своята истинска стойност: тя вече не е малкото момиче от музикалния формат, тя е дете на същинската музикална реформация. Тя пречиства картината, изградила имиджа й, и се освобождава от онова, което е излишно. Тя открива в новото си Аз вътрешен смисъл и го свързва със своята орисия, идваща под формата на едно просто, но едновременно есенциално, „здравей”.
Други забрави, миналото остави!
Най-добрия избор в живота си направи!
Вече общувайки лице в лице с олицетворението на нейния личностен копнеж, Георгиева успява да навлезе в по-дълбоки води. Сякаш с реквизита на най-добрия избор тя най-сетне успява да даде знак за собственото си настроение, за отношението й към скуката на един полу-провинциален момък, от който пръска царско спокойствие. Тя намира неговото бездействие за пример на допотопно дело: само индивид с първосигнална система на обосноваване би изпуснал шанса, който му се предоставя. Препратката към миналото служи за отклонение от главния поток на мисъл, а метафората „живот” служи за назоваване на конкретния клуб (или бар) – в който двамата се намират. Песента на Гери-Никол вече звучи, а той има само няколко секунди да избере какво иска да направи с нея.
Къде се губи до сега?
Къде си бил преди това?
Спонтанното развитие на случая оставя лека нотка на любовна дейност у човешкото съзнание. Четейки тези стихове, в ума на човек излизат образи на вървеж, на напредък и на положителен изход от ситуациата. Гери и нейния любим може би вече са се отдали на пламенни ласки, осветени от флуоресцентните лампи на диско подиума и оплитат нежните си думи, също вплитайки физическите им рефлекции. Тази асумпция не се въвежда чрез прякото уподобяване на въпросите с визуални образи; тази асумпция просто служи на изпълнителката да покаже едно спонтанно развитие, доста характерно и за нейни предишни творби.
Прегледно казано, в „Момиче като мен” поетесата Гери-Никол показва (и повтаря) само най-общото в настроенията, които изразява, показва се най-общото както в образите, с които тя си служи, така и в музикално-песенните репризии, към които тя лично прибягва. Впечатленията й от мъжкото внимание не са никак достойни за споменаване, чак докато тя не забелязва неговата компания. Едва тогава тя го слага под прицела си и позволява на белотата и светлината си да осветят неговата нощ. Тази нейна песен, както и всяка друга, се ражда със своя ритмика, със свое настроение и мелодично оформяне. Тези малки песни на Георгиева ни учат как да обичаме и да тъгуваме поради неутолен копнеж, поради тихото настъпване на истинността и поради острата изява на човешката воля върху тежката съдба на бедния и слабия.
Да повторя отново, защо не трябва да се ...
Приказка за скромното момиче
ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЕЛИЯ ЧОВЕК
Приказка за скромното момиче
ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЕЛИЯ ЧОВЕК
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация