Наскоро гледах Angels & Demons по Дан Браун. Това, което ми направи впечатление е, че филма е доста плосък като сюжет, не вкарва никаква интересна идея, над която да се замислиш (както беше с Шифъра) и е единствено насочен към екшъна. Умишлено са орязани всякакви елементи, които могат да забавят действието и така се губи основния замисъл - идеята, че науката и религията може да не са врагове, а да се допълват. Просто Рон Хауърд си е извел поука от Шифъра, който се възприе като прекалено муден филм, колкото и интересна да му беше идеята. Сега ни поднасят 100% екшън с леки елементи на загадки, но на тях не се набляга особено, а просто се търси динамика. Става за гледане и бързо забравяне.

Дан Браун винаги взаимства идеи от много места и винаги гледа да е актуален (ето сега - CERN, адронния ускорител и т.н.) и като е писал самата книга е имал едно наум, че евентуално ще се прави филм по нея. Обикновено такива книги не стават класика, но са си моментни бестселъри - както и филмите, които се правят по тях.

Не можах да го изгледам докрая. Ако книгите на Дан Браун са моментни бестселъри, то е защото са за полуинтелигентните, а те са преобладаващата част от обитателите на планетата http://en.wikipedia.org/wiki/Education_by_country .

Просто може би не трябва да се чете книгата преди филма. Така очакванията за филма са винаги твърде високи...

Всъщност ... и четирите книги на Дан Браун са на практика едни и същи. И са епизодирани, точно като за филм, дето викаш. Просто взема една идея и я прави като сценарий. Да може да вземе пари после и от филма. Най-много ми хареса 'Метеоритът'. Не мисля да гледам 'Ангели и Демони'. Не ми харесва Том Ханкс като Робърт Лангдън :)