Фундаментализмът е течение, което се стреми към идеологическа "чистота" в коя да е религия - чистота, която се предполага с течение на времето да е била "изгубена" от повечето последователи на въпросната религия. Фундаменталистите често заявяват превъзходството на собствената си тясна интерпретация на религиозните текстове, която произхожда от вярвания, нрави и порядки, съществували преди столетия. Това ги поставя в пряк конфликт не само с принципите на светското общество, но и с повечето членове на собственото си вероизповедание, които не са толкова фанатични и които фундаменталистите считат за по-недостойни от себе си.
  
Фундаменталистката реторика
Тя често включва апокалиптични препратки, които служат за оправдание за своеобразен кръстоносен поход срещу неверниците или друговерците, задвижван от тясно дефинирани теологични правила и принципи. Обичайното им твърдение е, че светът е станал твърде упадъчен и корумпиран; че тяхната религия е била покварена от съвременните порядки; че Бог (който и да е той) всеки миг ще отприщи безграничния си гняв над целия този покварен свят. Само онези, които успеят да постигнат произволно определяното от тях необходимо ниво на нравствена "чистота", ще бъдат спасени от Страшния съд. В по-крайните случаи, само малцина избрани и посветени (а и в някои случаи - посочени от божеството още по рождение) ще имат шанс за спасение, а останалите нещастници, независимо колко праведно са живели, са поначало обречени на вечни мъки от едно арогантно, капризно и своенравно божество.
Макар и подобна реторика да служи за набиране на доверчиви фанатици за фундаменталистката кауза, тя също служи и за естествен ограничаващ фактор за това доколко успешна може да бъде фундаменталистката мисъл извън тези кръгове. По-просто казано, мнозинството от хората обикновено реагират с недоверие на такива крайни послания. Фактът, че фундаменталистите се опитват всячески да пробутат възгледи, отбелязани преди стотици и хиляди години в някакви книги, написани по време на късния родовообщинен строй, говори сам по себе си за възможната дълбочина и надеждност на техните принципи и доколко те съответстват на съвременните научни и рационални разбирания. Например след като указаната дата на очаквания апокалипсис мине и замине, нормално е да очакваме някакво подобие на извинение от страна на най-яростните проповедници на апокалипсиса. Но вместо това, те си търсят всякакви оправдания и извинения, след което най-безсрамно насрочват нова дата на следващия свършек на света.


Петте основи на християнския фундаментализъм
1. Безпогрешност на Библията. Фундаменталисткото схващане за Библията е като за божестевно вдъхновена творба, написана от хора, които са действали под преките заповеди на самия Бог и следователно произведението им е напълно лишено от грешки.
2. Буквален прочит на Писанието. Библейският буквализъм е подход към интерпретирането на Библията, при който буквалистите настояват, че значението на текста следва да бъде разбирано едно към едно като самата действителност. Само онези пасажи, които очевидно са написани с алегорична и символична цел, следва да се четат като алегория. От друга страна, да отсееш "истинните" пасажи от алегоричните си е само по себе си доста трудно, да не кажем произволно начинание.
3. Рождението на Исус Христос от девственица. Фундаменталистите твърдо отстояват това вярване и постоянно го използват срещу настъпващия материализъм, който все повече стеснява диапазона на мистериозното и свръхествественото.
4. Доктрината на заместващото изкупление. Христос е въвел собствената си перфектна непогрешимост и божественост в един изначално грешен свят, след което я е жертвал, за да компенсира греховността на всички нас, посредством един необясним и изпълнен с логически противоречия божествен механизъм на изкупление.
5. Възкресението, т.е. съживяването на Христос в неговата телесна и материална форма, както и неминуемото предстоящо завръщане на сина Божи, който един ден ще дойде да ни съди за греховете ни. Тази основа на фундаментализма се поддържа в противовес на онези, които имат дързостта да допускат, че Христос само се е явил на Петър под формата на дух или видение и че възкресението му е само една символична алегория.


Еврейски фундаментализъм
Терминът може да се отнася до войнствения религиозен ционизъм или до ортодоксалния юдаизъм на ашкеназите или сефардите, а също и до по-крайните елементи в движението на израелските заселници като например Мейр Кахан.
В последно време тази форма на фундаментализъм намира своето видимо изражение в различни нравствено-религиозни послания, изтипосани на публични места, принудителната сегрегация между половете (жените са принуждавани да сядат в дъното на обществените автобуси, да вървят по отсрещния тротоар и т.н.). През 2013 г. също започва етническа сегрегация в обществения транспорт на Израел, но това може и да няма съвсем пряка връзка с еврейския религиозен фундаментализъм, а да е по-скоро ретроградно социално явление.
Понякога еврейският фундаментализъм преминава в насилие, като например погромите срещу палестинци, извършени от заселниците на Западния бряг (или преди време в Газа), или от вдъхновен от юдаизма тероризъм като този на Западния бряг, или в случаи като изстъпленията на Бат Аин Ъндърграунд, или като насилствени, донякъде подпалвачески демонстрации, които в последните години са често явление в Израел и където правителството е подлагано на натиск да престане да взима мерки срещу родителите, които използват телесни наказания над непослушните си деца.


Ислямски фундаментализъм
Наричан още ислямизъм. Той разглежда Шериата (ислямският традиционен закон, основан на текстове от Корана) като основен крайъгълен камък на тази вяра. Основната задача на тези фундаменталисти е създаването на теократични държави, в които властва Шериатът. Страни като Иран и Саудитска Арабия редовно са критикувани заради бруталното си отношение към жените, хомосексуалистите и немюсюлманите. Един пример: за "престъплението", че е била изнасилена, една саудитска жена може да бъде пребита от бой, може и до смърт, от собственото си семейство - задето е "обезчестила" племето си. Вероотстъпничеството, или изоставянето на вярата на родителите си, се счита за обида към Аллах и е наказуемо със смърт.


Ислямистки тероризъм
Няколко теократични държави, в които властва Шериатът, са обвинявани в спонсориране на терористични групи. Сред последните най-известни са талибанското правителство в Афганистан, което покровителстваше Осама бин-Ладен и неговата терористична оганизация Ал Кайда, преди да бъдат изритани от страната от съюзническите сили и да се укрият в граничните райони на Пакистан.


Характеристики на фундаменталистите
1. Религиозен идеализъм на основата на лична и общностна идентичност. 2. Убеденост, че "истината" е неотменима и универсална за всички и се научава чрез откровение свише. 3. Умишлена скандалност (външните хора не могат да разберат нашата вяра и винаги ще си останат аутсайдери). 4. Фундаменталистите се възприемат като част от някаква грандиозна световна битка между справедливостта и злото. 5. Те изопачават историческите събития и явления и ги представят през призмата на тази свещена борба.
6. Те демонизират своите опоненти и ги представят като реакционни. 7. Фундаменталистите грижливо подбират кои аспекти и части от своята религиозна традиция да подчертават и кои да избягват да споменават. 8. Те предимно принадлежат на една тясно специфична демографска група (напр. бели мъже). 9. Те завиждат на съвременната културна хегемония на модернизма и се стремят да я отхвърлят и да постигнат преразпределение на властта (разбира се, в тяхна полза). 10. Тяхната логика толкова се различава от нормалната логика, че с тях е напълно невъзможно да се спори по рационален начин. Така например, в спора за съществуването на Бог, при който се предполага първоначално нищо да не бъде приемано като даденост, фундаменталистите априорно приемат като аксиома, че Бог съществува и че всяко противоречащо на тази догма съждение е без значение.


Религиозният фундаментализъм и образованието
Една от основните черти на религиозния фундаментализъм е, че твърде лесно "чистото" може да бъде омърсено - което води до постоянно желание за водене на живот възможно най-далеч и извън основното общество. Очевидно, ограниченият контакт с други хора и с различни мнения и вярвания е опасно за младия фундаменталист, а липсата на такива възможности за контакт може да се постигне чрез домашно образование или чрез установяване на цели институции, посветени на поддържането на "чистотата" на обучаваните, със съответното поставяне на ударението върху ефективната индоктринация на подрастващите. Примерите са много.


Светът на фундаменталиста
Той е населяван от змиеукротители; свидетели на Йехова; сектанти на Мун; примитивни брадясали мъжаги и женоря със старовремски забрадки; тесногръди баптисти; изкукуригали врещящи телевизионни и радио водещи от типа "пратете ни Вашето дарение и благодарете на Исус!"; чудати битници; грубияни, които редовно тупат децата и жените си като брашнени чували; злобни проповедници, които тряскат дебелото свето Писание в масата; начумерени имами, размахващи ятагани; лъскави пастори, които събират по някой петак от всеки вярващ и тънат в разкош, докато проповядват скромност и аскетизъм; шарлатани и педофили; редовните изпълнени с омраза антисемити; или просто обичайни хейтъри-загубеняци; расисти неонацисти; скинхедове; Ку-Клукс Кланаджии; загрижени родители, които държат да пренапишат учебниците по история и наука; заблудени креационисти; изперкали конспиративни теоретици; нечленоразделни вонещи на чесън селяндури; колекционери на смъртоносни огнестрелни оръжия и амуниции; очакващи поредния апокалипсис параноици, събрали тонове провизии за оцеляване в мазето си; ужасени от демоничния Хари Потър истерици и всякакви други хаховци.


Атеистичен фундаментализъм?
Всъщност такова нещо едва ли може да съществува, защото атеизмът поначало не е никаква религия и не се подчинява на никоя строго определена система от доктрини, а напротив - той е липса на вяра. И така, концепцията за "фундаментализъм" по дефиниция няма как да бъде приложена към атеизма. При все това, понятия като "атеистичен фундаментализъм" често се използват от полуграмотните критици на невярата, които всячески се стремят да поставят знак за равенство между неколцината почти толкова шумни и противни атеисти като например Ричард Докинс и неизброимите изстъпления и изцепки на религиозния фанатизъм.
Допълнително четиво
"Всички фундаменталисти вярват в едно и също" "Как да мислим като фундаменталисти" "Фундитата разправят най-страшните глупости!"

- - - - - ЗАБЕЛЕЖКА - - - - -
И накрая един полезен съвет за всевъзможните тролове, хейтъри, фотьойлни бойци или просто обичайни простаци: изобщо не се напъвайте! Всякакви коментари, съдържащи нецензурен език, псувни, лични нападки, обидни квалификации и умишлени опити за отклоняване на темата, ще бъдат моментално трити без предупреждение, а имената на съответните простаци и тролове ще бъдат изваждани на показ в секцията с коментарите.
Можете да се чувствате предупредени! На който това не му отърва е свободен да бяга да реве в собствения си блог, където да получи дружеска утеха и потупване по рамото от обичайните си клакьори, почесване по егото или каквато друга форма на душевна мастурбация го устройва.
В крайна сметка, чистотата е здраве.

в 21 век хората все още се избиват заради ирационални средновековни заблуди...

Спасението е в умението за самокритика и... ирония.

Пенсионираният професор по религиозни науки Родерик Хиндри пръв изброява положителни качества, приписвани на политически, икономически, или други форми на културен фундаментализъм. Те включват „жизненост, ентусиазъм, желание за подкрепа на думите с действия и избягването на лесен компромис“.
уикипедия

Екстремизмът и тероризмът също се отличават с "жизненост, ентусиазъм, желание за подкрепа на думите с действия и избягването на лесен компромис". Това значи ли, че присъствието на тези качества автоматично го прави положителен за обществото?

Компромисът никога не е "лесен". В това е цялата красота на търсенето на компромис, докато за фундаменталиста всичко е много просто - черно и бяло.