"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост. Но не съм съвсем сигурен за първото". -- Алберт Айнщайн

Не е никак учудващо, че една новина, която се появи преди няколко месеца, остана подмината и незабелязана от целокупната общественост, която е прекалено вглъбена в сезонните промоции в "Лидъл" или последните изцепки в "Сървайвър". Навярно вече всички сме чували за споровете около разработването на стволови клетки, където редовно се сблъскват религиозни и философски съображения или просто ирационални страхове, породени от откровено невежество - особено предвид факта, че са замесени човешки ембриони.
Цялото това противоречие намери своето логично изражение в един указ на бившия вече президент на САЩ Джорд Буш-младши, с който се забраниха изследванията върху стволови клетки от човешки ембриони. За щастие, това решение бе впоследствие отменено от настоящия американски президент Барак Обама още в началото на неговото управление.
Защо казвам "за щастие"? Всъщност ако открехнем дебелото було на заблудите и евтините риторични трикове, към които религиозните фанатици и истеричните противници на прогреса редовно прибягват в отчаяните си опити да ни задържат в Средновековието, ще установим, че използваните в тези изследвания стволови клетки изобщо не се създават от изкуствено предизвикани аборти. Никой никъде не убива човешки зародиши, за да вземе тъкани от тях. Това е налудничава глупост, която не отговаря на истината. В действителност, тези клетки се взимат изключително и само от ембриони, които са били отхвърлени от организма на майката по една или друга причина - предимно при пропаднали опити за износване. Това са тъкани, които вече съществуват, а не се "отглеждат" при изкуствени условия - противно на така разпространеното сред религиозните фундаменталисти схващане.
Та да се върнем към новината, за която говорех. Изследователи от Харвардския Университет са установили, че е възможно ефикасно да се лекува диабет при плъхове, използвайки стволови клетки от мъртви ембриони. Цитат:
"Този решаващ резултат е особено обещаващ за жертвите на диабет тип I - едно заболяване, при което имунната система на организма убива всички свои бета клетки. Но то също предлага възможно облекчение за онези, които страдат от диабет тип II, известен още като старчески диабет. На много от тези лабораторни открития са необходими години и дори десетилетия, за да започнат да дават реални резултати. Харвардските учени обаче са обнадеждени. В партньорство с Чикагския Университет те планират тестове върху примати и се надяват до три години да започнат експериментални трансплантации на човешки пациенти."
Като се имат предвид огромните разходи в здравеопазването, заделяни за борба с диабета, може да се каже, че това откритие е историческо. Както е и с рака, повечето от нас могат да цитират името поне на един близък или познат, който е бил поразяван от това коварно заболяване - диабета. Или дори лично страдат от него.
Ако това не е основателна причина да бъдат продължени изследванията върху стволовите клетки, вече не знам кое би могло да отстрани стигмата, която обществото е поставило върху тази наука. Трябва да престанем да поставяме спънки пред прогреса в микробиологията, защото той е средството, което ще направи възможно лекуването на тежки и широко разпространени заболявания.

Една пародийна форма на контра-аргумента:

"Ама... изследването на стволови клетки е кощунство! Защото се бърка в замисъла Господен да продължим да измираме от потенциално лечими заболявания! Тези учени ще горят в Ада заради опитите си да спасят човешки животи!"