Това е заглавието на едно есе на Карл Сейгън, публикувано в неговата книга на тема псевдонауки, "Свят, населен с демони". В това есе авторът обобщава някои основни насоки как да разпознаваме и избягваме логическите и риторичните трикове на ответната страна по време на дискусия. Сейгън нарича така изведения набор от предупредителни признаци "Комплект за засичане на шикалкавене".
В долния списък ще изредим някои от най-разпространените риторични трикове - с техните наименования, дефиниция и някои типични примери за онагледяване.
Ad hominem - Аргумент, който лично атакува изразителя на даден аргумент вместо самия аргумент. Пример: "Светските геолози не могат да разберат истината за Сътворението Божие, защото академичната им индоктринация изобилства с антибиблейски, натуралистични и скептични съждения. Причината християните геолози също да не могат да прозрат истината е същата - в добавка към факта, че те винаги са давали повече вяра на установената наука вместо на Библията, в която твърдят, че уж вярват". Този тип довод всъщност не ни казва нищо за валидността или невалидността на аргументите на Креационизма, а единствено се фокусира върху личните мотиви на учените и така удобно отвлича вниманието от основната тема.
Позоваване на авторитет - Това е вид риторичен трик, който разчита на лесно разпознаваемата идентичност на даден авторитет, вместо да разглежда компонентите на самия аргумент, който се разглежда. Пример: "И не на последно място, вярващите в младата Земя креационисти считат, че Битие е по същността си историческа книга, която предполага Сътворение в рамките на шест дни, всеки от по 24 часа". Този довод постановява, че Библията е Словото Божие и следователно всичко, написано в нея, следва да е истина. Без да си прави труда да предложи доказателства за това.
Позоваване на неблагоприятни последици - Т.е. да се твърди, че понеже последствията от това дадено съждение да е истинно биха довели до негативни резултати, то съждението не би трябвало да е вярно. Пример: "Ако позволим на хората да вярват в еволюционната доктрина, според която хората не са нищо повече от животни, то човешката цивилизация ще бъде УНИЩОЖЕНА в приливна вълна от неморалност!"


Позоваване на невежество - Ако за нещо не сме сигурни, че е погрешно, то трябва да е вярно. Пример: Доводът в полза на непостоянната скорост на светлината според Отговори към Битие. Интересното е, че креационистите, които първоначално са проповядвали този довод, впоследствие са се отвърнали от твърденията си и в момента на същия сайт се твърди единствено, че съществуват всичко на всичко, цифром и словом около 2 (две) научни статии, които допускат дребни вариации в скоростта на светлината (но недостатъчно големи, за да обяснят огромния хронологичен проблем, който зее в креационистката теория). Изводът им е, че скоростта на светлината трябва да е била различна в миналото, следователно цялата концепция за постоянната светлинна скорост следва да бъде отхвърлена. Да не говорим за последствията от едно евентуално забавяне на светлината: атомите и енергията на фотоните щяха да са толкова объркани, че всякаква версия на една млада Земя би била незабавно изпържена. Разбира се креационистите не биха се посвенили да нагласят разрешението на проблема, като си измислят някакво несъществуващо "поле от забавено време" около Земята - и всичко ще бъде наред. Няма значение, че не съществуват никакви свидетелства за съществуването на такова нещо.
Специално пледиране - Започваме с някакъв универсален принцип, а след това настояваме, че по някаква причина той не е валиден за нашите твърдения. Пример: "За всичко ТРЯБВА да си има причина. Включително и за Бог!"
Подвеждащ въпрос / предрешаване на отговора - Това се случва, когато дадено твърдение е недоказано като факт, но все пак се представя като аксиома. Нарича се също "циклична логика". Пример: "Един първобитен човек, който види автомобил, може да допусне, че той е задвижван от вятъра или от някоя антилопа, скрита вътре в колата. Но когато отвори капака и види двигателя, той веднага ще осъзнае, че машината е била нарочно създадена" (Майкъл Бехе). По-голямата част от този аргумент е фокусирана върху извода, че ако нещо изглежда като изкуствено създадено, то непременно трябва да е такова. Това е типично предрешаване на отговора чрез подвеждащ въпрос.
Избирателни наблюдения - Подбиране само на положителните доказателства и игнориране на отрицателните. Пример: Когато си спомняме единствено случаите, когато успешно сме предсказали кога ще вали, а удобно забравяме за всички онези случаи, когато сме предрекли дъжд, а такъв всъщност не е паднал.


Статистика възоснова на ограничена извадка - Използване на статистически незначителна извадка, за да изведем обобщение за далеч по-широкообхватно явление (т.нар. "екстраполация"). Пример: "Членската ни маса е нараснала със 100% за изминалата година". В действителност това би могло да означава, че единственият предишен член е успял да привлече още един член, което не означава нищо за общия размер на въпросната група или организация. Една група от 100 хил. члена, която нараства с 100%, се е увеличила със 100 хил. души - което е доста по-различно от това към 1 човек да прибавим още 1, нали?
Неразбиране естеството на статистиката - Непознаване на основни статистически принципи и дори погрешно боравене с основни дефиниции и метрични понятия. Пример: Проява на изумление, когато се сблъскаме с факта, че половината човечество имат IQ под 100 - една стойност, която по начало се определя като средностатистическото ниво.
Непоследователност - Във всички нейни разновидности, особено когато става въпрос за прибягване до двойни стандарти. Пример: Еволюцията не е добра наука, тъй като не може да бъде доказана. Интелигентният дизайн обаче е добра наука, понеже не може да бъде опроверган. Тук се намесва и популярният риторичен трик "настояване за доказване на отрицание", или Чайникът на Ръсел.
Non sequitur - Латински за "оттук не следва". Пример: "И преди са откривани живи екземпляри от разреди животни, за които се е смятало, че са изчезнали преди милиони години - например различни видове иглолистни, катерици и риби. Следователно динозаврите са живеели редом с човеците." Само дето динозаврите нямат никаква връзка с иглолистните, катериците или рибите.


Post hoc, ergo propter hoc - Обясняване на причината с ефекта от нея и обръщане на хронологията. Пример: "В Румъния абортите са били забранени по времето на Чаушеску и съответно страната е имала едно от най-ниските нива на рак на гърдата в целия свят, доста под това на западните страни". Само защото ракът на гърдата е бил по-малко разпространен, това не означава, че незаконният статут на абортите е причината. С други думи, привидната взаимовръзка не означава задължително причинност.
Изключване на средното положение, или изкуствено противопоставяне - Представянето на дадено явление като избор между две противоположни крайности, без никакъв спектър между тях. Пример: "Или си с нас, или си с терористите" - Джордж Буш-младши.
Краткосрочно срещу дългосрочно - Приемане, че определена настояща тенденция е била винаги налице в миналото и ще продължи да е валидна и в бъдеще, макар че няма доказателства, които да потвърждават, че подобна произволна екстраполация е оправдана. Пример: "В момента интензитетът на магнитното поле на Земята е в процес на отслабване. При този темп, според времевата рамка, предлагана от еволюционистите, това поле трябва да е било толкова мощно в далечното минало, че Земята е била на практика необитаема". Разбира се, съществуват свидетелства, които сочат, че не просто интензитетът на земното магнитно поле постоянно се колебае, ами дори периодично сменя полюсите си.


Хлъзгавият склон (виж изключване на средното положение) - Да заявиш, че нещо е погрешно, защото то е гранично или косвено свързано с нещо друго, което е погрешно. Пример: "Ако узаконим еднополовите бракове, всички деца ще станат хомосексуалисти и в крайна сметка Сатаната ще победи!"
Бъркане на взаимовръзка с причинност - Само защото две явления се случват едновременно, това не означава, че едното е причинител на другото. Пример: "Хората, които ходят на църква, са по-щастливи от другите. Следователно, Бог прави хората щастливи, ако ходят на църква".
Сламено чучело - Умишлено погрешно представяне на позицията на събеседника с цел тя да бъде по-лесно оборена. Пример: "Еволюционистите вярват, че всичко просто изведнъж се е пръкнало от нищото!" Само дето те изобщо не твърдят нещо подобно.
Потискане на свидетелствата и изказване на полуистини - Извеждане на неоправдани заключения от съждения, които само отчасти са верни. Пример: Фактът, че климатолозите все още продължават да имат някои разногласия около подробностите по въпроса за глобалното затопляне, погрешно се представя като доказателство за предполагаемата липса на единогласие за самото съществуване на явлението. Същото се отнася и за еволюцията, по която наистина има спорове как точно се е случила, но това в никакъв случай не е достатъчно да постави самото й съществуване под съмнение.
Паразитни изрази - Използване на общо звучащи, неясни, неконкретни позовавания. Примери: "Казват, че...", "Счита се...", "Мнозина смятат..." и т.н.


Комплект за засичане на шикалкавене
Освен първата стъпка, а именно разпознаване и открито назоваване на тези и ред други подобни подвеждащи трикове, Сейгън предлага и някои "инструменти", които скептикът винаги трябва да има на разположение в своя комплект за засичане на шикалкавене. Това не са просто мерки за разпознаване на несъстоятелните аргументи, а конструктивни идеи как да предложим по-добра алтернатива от тях:
- Търсете независими източници, които да са в състояние да потвърдят или опровергаят наличните свидетелства. - Не се крийте от откритата дискусия на проблема и наличните свидетелства. - "В науката няма установени авторитети. В най-добрия случай това са просто експерти". - Предложете разнообразие от конкуриращи се хипотези, които да се опитват да обяснят дадено явление. Разглеждането на множество различни обяснения би намалило риска от проявяване на предразсъдъци и предрешаване на резултатите. - Не се вкопчвайте прекалено в идеите си, за да не се сблъскате със собствения си упорит отказ да ги отхвърлите, дори при наличието на очевидно опровергаващи ги свидетелства. - При всяка възможност изразявайте количествено разглежданото явление, като оставяте място за по-прости сравнения между относителната доказателствена мощ на различните хипотези. - Всяка стъпка в дискусията трябва да е логически издържана; една единствена слаба брънка може да обрече цялата ви логическа верига на крах. - Когато свидетелствата не водят до окончателно заключение, използвайте принципа на Бръснача на Окам, за да разграничите стойностните хипотези от несъстоятелните. - Обръщайте внимание на принципа на опровергамостта. Науката не се занимава с предложения, за които няма как да се намерят условия, при които те да бъдат опровергани - защото тогава нещата отиват към сферата на метафизиката.

Както казва физикът-нобелист Файнман, за да станеш учен, трябва да можеш "да живееш без да знаеш". В противен случай какво можеш да научиш, ако вече знаеш всичко?

Именно.

Може ли да помоля за един постинг за "откритието" на Роси? Знам, че е имало доста съветски измамници, които са били даже на път да спечелят Нобелова награда за "студен ядрен синтез". Даже се учудих, че през 2014 тази глупост отново се появява.

Абсолютно! Тъкмо на тази тема се канех да пиша в следващия постинг.

Много интересно тоя Роси дали ще работи на ползу роду и няма да иска и стотинка за "откритието" си? Демек дали пък той не се явява един скрит капиталяга, за ужЪСТ на русофилите? ;)