Позоваването на популярност, или "argumentum ad populum" е подвеждащ логически трик, според който просто защото нещо е популярно, то непременно е вярно (или желателно). Несъмнено, много популярни схващания са си съвсем верни, но тяхната вярност не се дължи на популярността им.
"Яжте говна. Няма начин двайсет трилиона мухи да грешат". -- Бил Мейхър, комедиант
Този риторичен трик често се използва от децата като извинение, когато желаят да притежават нещо ("Другите деца имат джиесеми!") или за оправдание за някаква беля ("И другите деца го правят!"). Въпреки детинската същност на този аргумент, той често се използва и от хора, от които са очаква да са далеч по-зрели. Особено от онези, които се опитват да наложат своя начин на мислене на околните. Един пример е нарасналият напоследък натиск в САЩ за въвеждане на Креационизма като научен предмет в американските училища. В най-общи линии аргументът се свежда до това, че понеже мнозинството американци вярват в Креационизма, то той следва да се изучава като наука.


Произход на понятието
Populus (вин.п.: populum) означава "народ" на латински. Лингвистите не са на едно мнение за произхода на израза; едно често срещано позоваване на популярност сред самите тях е, че той може би произхожда от етруския език.
Научен консенсус
И така, каква е разликата между "повечето хора смятат, че Х" и "научния консенсус", който в крайна сметка се свежда до "повечето учени смятат, че Х"? Последното не прави ли учените някаква висша категория членове от народа? Всъщност има две съществени разлики:
1. Научният консенсус не твърди, че разполага с абсолютната и неизменна истина. Всичко, което твърди е, че предлага най-смисленото обяснение на дадено явление, с което разполагаме, предвид към момента наличните знания, данни и изследвания по съответния въпрос. Научните твърдения за познаването на нещо винаги по дефиниция са подлежащи на изменение, вместо да са окончателни. Дори ако често пъти представляват доста впечатляващи (но изменяеми) твърдения за истината.
2. Научният консенсус се гради върху логиката и систематичните данни - т.е. научния метод - вместо върху догма (или върху това, което се учи в неделното училище), или пък върху популярните предразсъдъци и суеверия. Консенсусът се постига не чрез сляпо следване на някакви авторитети, а именно чрез щателно и критично изследване и подлагане на проверка от други хора, вещи по дадения въпрос. Нека отбележим, че дори дълго поддържан научен консенсус по даден въпрос може да бъде отхвърлен поради появата на по-добра логика и по-надеждни свидетелства, която промяна често е предшествана от аномални наблюдавани резултати от изследванията.


Позоваване на популярност... без популярност
Едно често срещано производно на този подвеждащ аргумент е твърдението, че някаква идея е по-популярна, отколкото в действителност е, и използването на тази предполагаема популярност, за да се оправдаят някакви крайни мерки срещу предполагаемите разпространители на съответната идея. Някои примери:
- Християнските фундаменталисти се противопоставят на системата за набиране на самоубийствени атентатори на ислямските терористи, като на свой ред промиват мозъците на децата с идеята, че "ние сме бойци от свещената армия на Исус и през целия си живот трябва да се борим срещу всичко светско, тленно и сатанинско". Примери за подобен начин на мислене са дадени в документалния филм "Лагерите Исусови".
- Твърденията на Джоузеф Маккарти и Обществото на Джон Бърч, че по света действа огромна тайна комунистическа конспирация, която цели да подчини свободния западен свят и да го спечели на страната на Съветския съюз.
- Твърденията за глобална конспирация за набиране привърженици на хомосексуалната "кауза", често изричани от популярния консервативен телевизионен водещ Бил О"Райли (на картинката горе), който не спира да бръщолеви за предполагаемата лесбийска епидемия. Според такива като него, конспираторите се опитват да пробутат идеята, че хомосексуализмът превъзхожда хетеросексуалната ориентация. Това си твърдение той използва като оправдание за идеята си, че хората с различна сексуална ориентация трябва да бъдат изключвани от училищната система.
- Някои преувеличени твърдения от такива издания като списанието Seachlight, че Британската Национална Партия е толкова популярна, че в съвсем скоро време ще превърне Великобритания във фашистка диктатура и ще започне да ограничава правата на гражданите. Изданието твърди, че това означава, че гражданските права дори на хората, пряко или косвено свързани с БНП, ще бъдат ограничени - в което няма никаква логика. Никой не би действал в ущърб на собствените си интереси.


"Просто питам"
Това е производен на горния аргумент и представлява опит да се намери оправдание за всякакви изфабрикувани обвинения, като се формулират като въпроси, вместо като съждения. Цялата стратегия се заключава в това да задаваш подвеждащи въпроси в опит да повлияеш на възгледите на събеседника, независимо от отговорите, които той дава на въпросите. Аргументът се нарича "просто питам" заради честото твърдение на питащия, че той просто задава въпроси, въпреки че способът, който използва, не е много различен от тактиките, прилагани в "пуш-анкетите" (които са изрично предназначени да променят мнението на питания по даден въпрос, без дори той да го осъзнава). Освен това, тази тактика е начинът на някой невежа да избяга от отговорността на задължението да предостави свидетелства за някакво свое налудничаво твърдение.


Мълчаливото мнозинство
С това понятие често се обозначават ситуации, когато изказващият някакво твърдение се позове на популярност, без всъщност да има доказателство, че твърдението му изобщо е популярно. Тук веднага се забелязва логическото несъответствие: ако мнозинството е мълчаливо, то тогава откъде можем да знаем какви точно са възгледите му по дадения въпрос?
Петдесет милиона французи
"Няма начин петдесет милиона французи да грешат" е израз, често използван саркастично, за да се оправдае някаква гледна точка, като се намекне за всеобщо приемане на дадено схващане от публиката. Това е типичен пример за позоваване на популярност и произхожда от увлечението на французите през 60-те на миналия век по гениалния автор на комикси Джери Люис. На свой ред, той го е взаимствал от песента от 1927 г. "Петдесет милиона французи не грешат" която сравнява нагласите на свободомислещ Париж от 20-те с цензурата и сухия режим в САЩ. Един сходен и (както показва историята) съвсем погрешен довод е, че "няма начин цялото население на Германия да греши два пъти подред".


Мъдростта на тълпата
Това е предполагаемият феномен, когато група хора е в състояние да вземе по-мъдри и по-информирани решения от отделния индивид. Повечето "свидетелства" за състоятелността на този аргумент са изцяло анекдотични. За пръв път той е бил формулиран по време на някакъв църковен фестивал през XIX в., където тълпата била помолена да отгатне точното тегло на едно прасе (а може и да е било точният брой бобени зърна в един буркан - знаете как действат подобни забавни игри). Разбира се, предположенията като цяло варирали в доста широки граници - от разумно звучащи отговори до направо смехотворни предположения. И разбира се, повечето отговори били напълно погрешни, а е напълно възможно и нито един от тях да не е уцелил точно. И все пак, един от присъстващите отбелязал, че ако се разгледат всички отговори като цяло и се пресметне средно аритметичният резултат от тях, то те не просто ще се доближават максимално до действителния отговор, ами ще бъдат абсолютно точни! Следователно тълпата като цяло прави по-добри преценки от индивида.
А наистина ли е така?
Някои данни сочат, че подобен подход действа, но само до известна степен и в определен тип ситуации. А именно такива, където необходимото познание е много точно дефинирано. Това може да се наблюдава при играта "Стани богат", където играчът използва жокер "помощ от публиката" и разполага с 4 възможни отговора (или 2, ако преди това е използвал жокера "50/50"). В този случай публиката се разделя на две групи: тези, които със сигурност знаят отговора и другите, които не го знаят. Първите ще дадат верния отговор, а останалите, поне на теория, ще разпределят отговорите си произволно и сравнително равномерно между четирите (или двете) възможности. Това дава превес на онези, които знаят отговора и така верният отговор ще изпъкне в резултатите от допитването. С изключение на случаи, в които отговорът е част от някакъв широкоразпространен мит или е прекалено общо и неясно дефиниран, този подход като цяло действа сравнително добре и аргументът за мъдростта на тълпата изглежда работи.
Цялата идея, че група хора взима по-мъдри решения от индивида, е крайъгълен камък при изборната система в демокрацията. Тя също е ключов компонент от системата на Уикипедия, където публикуваното от потребителите преминава през прегледа на множество доброволни редактори, за да се постигне накрая възможно най-надеждният и качествен информационен материал, чиято степен на достоверност се оценява чрез максимално представителен консенсус сред публиката (чрез системата за оценяване на статиите от самите потребители).


Проблеми на подхода
Идеята за "мъдростта на тълпата" обаче тотално се проваля в ситуации, където необходимото познание е неясно дефинирано. Точният резултат от задачи като "познай броя бобчета в буркана" например е пределно ясно определен. От друга страна обаче, резултатите от лотарията не са ясно определени и в такива случаи методът не издържа на проверката. При играта "Стани богат" той действа, защото въпросите са от обща култура, отговорът е сведен до няколко възможности, а и се очаква достатъчно голяма част от публиката да знае верния отговор. Ако отговорът е по-отворен, субективен или пък се очаква твърде малко хора да го знаят (толкова малко, че техният принос се оказва статистически незначителен), тогава цялата система рухва. Така че целият аргумент за мъдростта на тълпата се проваля, когато въпросната "тълпа" е подвластна на стадното мислене или ред други подвеждащи предразсъдъци и когато липсва присъствие на индивиди с профилирани познания, с които само един специалист може да разполага.
Липсата на специалисти сред тълпата е сред основните фактори, опровергаващи довода за "мъдростта на тълпата" и доказващи, че той не е универсално приложим - особено в ситуации, където въпросът е с отворен отговор и изисква експертно знание. Мнозинството от хората нямат детайлни познания за атмосферната химия, климатичните модели, хидросферната динамика и много други сфери на познанието, необходими за оценката на ефектите от климатичните промени на планетата например.
Наистина, когато гросмайстор Гари Каспаров изиграл партия шах срещу "целия свят", той с лекота спечелил. Предвид това, че единственият начин този подход да се приложи ефективно в повечето случаи е чрез гласуване и постигане на консенсус на мнозинството, това, което мнозинството мисли и вярва, не е задължително да е най-вярното. Повсеместното разпространение на безброй градски легенди и теории на конспирацията със сигурност го доказва.

Допълнително четене
BBC: "Трябва ли да се доверяваме на мъдростта на тълпата?"

В обществения живот освен научна истина има интерес на отделни групи и осъзнаване на тези интереси. При изборите всъщност се очертават тези интереси или би трябвало да е така. Така че всеки интерес/ група трябва да се стреми да има обществена изява за да бъде припозната. Проблемът у нас например с БСП е че привидно се обявява за изразител на един интерес - на социално слабите, а всъщност работи за съвсем друг. На електората му трябваха да разбере и да се увери в това около 15 години. Със "сините" пък проблемът според мен е, че те се обявяват искрено за изразители на "интереса на работещите за себе си" бизнес и прочие но не им достига познание и умение за да свършат някаква определена работа в полза на тази група. Като цяло в европейската цивилизация парите играят все по-голяма роля и обществото все по-трудно намира начин да ги накара да работят за обществото, съвкупност от различни групи. Според мен рано или късно тази система трябва да претърпи промяна, колкото по-рано толкоз по-добре и да се върви към пряка демокрация при която всеки сам представлява себе си и не се нуждае от "партии" да изразяват и работят за неговия интерес.

Абсолютно споделям технократските ти възгледи. Партиите са убиецът на демокрацията. Не е нормално неспециалисти да гласуват по въпроси, от които хабер си нямат. Те гласуват както им е наредено от партийните им ръководства и така решенията им не изхождат от добра информираност по даден въпрос, а от идеологически съображения. Те действат в полза на партийни и на практикаа олигархични интереси, а представителността на народа е само на книга и на думи.

Партийната система трябва и ще умре, рано или късно. В интерес на обществото е хората да са добре информирани и да взимат рационални решения, а техните представители във властта да изхождат от познанието за проблемите, които се опитват да разрешават, а не от интересите на тази или онази клика.

Позоваването на популярност може и да е в основата на сегашната форма на демокрацията, но тя очевидно е повече пречка, отколкото предимство.