Постинг
26.09.2014 10:37 -
Нещата, които не знаем за Космоса
(Източник: Obekti.bg)
Днес, в началото на XXI век, съвременната наука знае за Вселената повече откогато и да било. Доскоро генералната подредба на Космоса изглеждаше съвсем проста за разбиране от хората, които не се занимават с астрономия – планетите се движат по орбита около своите звезди, а светилата от своя страна обикалят около центровете на своите галактики.
Свръхскоростни звезди
Един от многото нови факти, които разбъркаха тази подредба, излезе на бял свят през 2005 г. Тогава за първи път бе потвърдено съществуването на т.нар. свръхскоростни звезди – светила, които се движат с такава огромна скорост, че са се откъснали от гравитацията на своята галактика и се носят свободно из пространството. Наличието на такива звездни скитници е крайно неприятна новина за всяка планетна система, която има лошия късмет да се озове на пътя им. За щастие, според всичко, което знаем към момента, свръхскоростните звезди са рядко явление.
Досега са открити общо 16 такива бегълци, движещи се със скорост от порядъка на 1000 км/сек. Добрата новина е, че нито една от тях не се движи към нас. Според изчисленията сред над 100 млрд. звезди в нашия Млечен път има не повече от 1000 такива светила.
Най-интересният факт, свързан със свръхскоростните звезди, е начинът, по който се образуват. Преди да промени коренно живота си, всяка от тях е била част от уравновесена звездна двойка (т.е. двойна звезда).
За нещастие, както се случва понякога, това щастливо звездно семейство е било разделено от трети космически обект с мощна гравитация – масивна черна дупка. Единият член на двойната звезда е бил хванат от притегателната сила на колапсара, а другият е бил изхвърлен с огромна скорост, за да се превърне в „свободен агент” - свръхскоростна звезда, която търси своя късмет в необятния Космос.
Бялото Слънце на Земята
Всички знаем, че Слънцето е жълто. Достатъчно е да погледнем за миг към небето или към слънцата, нарисувани от най-малките деца, които току-що са се научили да държат цветен молив в ръцете си. Астрономите от своя страна класифицират Слънцето като звезда от типа „жълто джудже”.
На този фон трябва да споменем един безспорен научен факт - ако погледнем нашето светило от Космоса с невъоръжено око, ще видим едно сияйно и чисто бяло кълбо. Основният фактор, определящ цвета на една звезда, е нейната температура.
Най-хладните звезди от т.нар. основна поредица са червените джуджета и червените гиганти от спектралните класове K и M. Техният цвят е съвсем недвусмислен, просто защото най-голяма част от тяхното лъчение се заема от нискоенергийни фотони от червената и инфрачервената част на спектъра.
В другата крайност са най-горещите звезди от класове O и B, които излъчват най-силно в синя и ултравиолетова светлина и съответно изглеждат сини и синьо-бели. Нашето Слънце е от спектрален клас G е някъде по средата със своята „цветова температура” от порядъка на 6000 Келвина. Тази средна позиция е ключова за разбирането на цветовия парадокс.
Светлината, която идва от Слънцето, включва целия спектър на неговата радиация - от тъмночервеното до виолетовото. Цялата тази разноцветна светлина просто потапя всички фотони от средата на спектъра, включително всички оттенъци на зеленото, жълтото и оранжевото. Крайният резултат от всичко това е искряща белота. На този фон фактът, че пиковото излъчване на нашето Слънце е в зелената част на спектъра, показва защо във Вселената няма зелени звезди.
В крайна сметка причината да виждаме жълто слънце, когато вдигнем глави към небето, е, че земната атмосфера филтрира виолетовите и сините лъчи и по този начин предава водачеството на жълтата светлина.
Великото пътешествие
Всички сме чували, че Космосът е невъобразимо огромен, и дори сме правили предварително обречени опити да си представим тази необятност. Друг начин да визуализираме Вселената е да си представим нейната динамика. Рядко си даваме сметка, че сме част от един главозамайващ космически въртоп, в който всичко се движи непрекъснато, в различни посоки и с огромна скорост.
Известен факт е, че нашата прекрасна малка планета се върти около оста си и освен това обикаля в орбита около Слънцето със скорост от 30 км/сек. Освен това нашата звезда заедно със своето планетно семейство се движи в орбита около центъра на галактиката (Млечния път) със скорост от 225 км/ сек. Млечният път пък е част от местната галактическа група (наречена просто Местната група), в която участват най-малко 54 гравитационно обвързани звездни купа, всеки от които се движи с различна скорост по своя път.
Движението в нашия „галактически квартал” не е особено подредено, ако съдим по факта, че Млечният път и галактиката Андромеда се доближават със скорост от 130 км/сек, за да се сблъскат след около 4 млрд. години. За да направи нещата още по-объркващи, в момента нашата галактическа група и съседният клъстер Дева се раздалечават със скорост от 1100 км/сек. Поради огромната гравитация на съседния галактически куп в далечното бъдеще Местната група ще започне да се приближава към Дева, за да бъде погълната от него.
Това обаче не пречи на нашата Местна група и на клъстера Дева да участват заедно в хаотичния пътен трафик във вътрешността на суперклъстера Дева. Въпреки различната си скорост и траектории, всичките над 100 звездни групи в колосалното образувание (с диаметър 11 млн. светлинни години) вкупом се движат към т.нар. Велик атрактор – гравитационна аномалия с огромна притегателна сила, разположена на разстояние 150 млн. светлинни години.
Най-накрая, като завършек на цялото това движение суперклъстерът Дева е едно от милионите подобни образувания във видимата Вселена, които се носят из пространството като пухчета от топола, разбягвайки се във всички посоки, съгласно „Закона на Хъбъл”. Иначе казано, когато стигнете до края на тази статия, ще се намирате в точка от Вселената, отдалечена на десетки хиляди километри от мястото, на което сте били, когато сте прочели заглавието.
Днес, в началото на XXI век, съвременната наука знае за Вселената повече откогато и да било. Доскоро генералната подредба на Космоса изглеждаше съвсем проста за разбиране от хората, които не се занимават с астрономия – планетите се движат по орбита около своите звезди, а светилата от своя страна обикалят около центровете на своите галактики.
Свръхскоростни звезди
Един от многото нови факти, които разбъркаха тази подредба, излезе на бял свят през 2005 г. Тогава за първи път бе потвърдено съществуването на т.нар. свръхскоростни звезди – светила, които се движат с такава огромна скорост, че са се откъснали от гравитацията на своята галактика и се носят свободно из пространството. Наличието на такива звездни скитници е крайно неприятна новина за всяка планетна система, която има лошия късмет да се озове на пътя им. За щастие, според всичко, което знаем към момента, свръхскоростните звезди са рядко явление.
Досега са открити общо 16 такива бегълци, движещи се със скорост от порядъка на 1000 км/сек. Добрата новина е, че нито една от тях не се движи към нас. Според изчисленията сред над 100 млрд. звезди в нашия Млечен път има не повече от 1000 такива светила.
Най-интересният факт, свързан със свръхскоростните звезди, е начинът, по който се образуват. Преди да промени коренно живота си, всяка от тях е била част от уравновесена звездна двойка (т.е. двойна звезда).
За нещастие, както се случва понякога, това щастливо звездно семейство е било разделено от трети космически обект с мощна гравитация – масивна черна дупка. Единият член на двойната звезда е бил хванат от притегателната сила на колапсара, а другият е бил изхвърлен с огромна скорост, за да се превърне в „свободен агент” - свръхскоростна звезда, която търси своя късмет в необятния Космос.
Бялото Слънце на Земята
Всички знаем, че Слънцето е жълто. Достатъчно е да погледнем за миг към небето или към слънцата, нарисувани от най-малките деца, които току-що са се научили да държат цветен молив в ръцете си. Астрономите от своя страна класифицират Слънцето като звезда от типа „жълто джудже”.
На този фон трябва да споменем един безспорен научен факт - ако погледнем нашето светило от Космоса с невъоръжено око, ще видим едно сияйно и чисто бяло кълбо. Основният фактор, определящ цвета на една звезда, е нейната температура.
Най-хладните звезди от т.нар. основна поредица са червените джуджета и червените гиганти от спектралните класове K и M. Техният цвят е съвсем недвусмислен, просто защото най-голяма част от тяхното лъчение се заема от нискоенергийни фотони от червената и инфрачервената част на спектъра.
В другата крайност са най-горещите звезди от класове O и B, които излъчват най-силно в синя и ултравиолетова светлина и съответно изглеждат сини и синьо-бели. Нашето Слънце е от спектрален клас G е някъде по средата със своята „цветова температура” от порядъка на 6000 Келвина. Тази средна позиция е ключова за разбирането на цветовия парадокс.
Светлината, която идва от Слънцето, включва целия спектър на неговата радиация - от тъмночервеното до виолетовото. Цялата тази разноцветна светлина просто потапя всички фотони от средата на спектъра, включително всички оттенъци на зеленото, жълтото и оранжевото. Крайният резултат от всичко това е искряща белота. На този фон фактът, че пиковото излъчване на нашето Слънце е в зелената част на спектъра, показва защо във Вселената няма зелени звезди.
В крайна сметка причината да виждаме жълто слънце, когато вдигнем глави към небето, е, че земната атмосфера филтрира виолетовите и сините лъчи и по този начин предава водачеството на жълтата светлина.
Великото пътешествие
Всички сме чували, че Космосът е невъобразимо огромен, и дори сме правили предварително обречени опити да си представим тази необятност. Друг начин да визуализираме Вселената е да си представим нейната динамика. Рядко си даваме сметка, че сме част от един главозамайващ космически въртоп, в който всичко се движи непрекъснато, в различни посоки и с огромна скорост.
Известен факт е, че нашата прекрасна малка планета се върти около оста си и освен това обикаля в орбита около Слънцето със скорост от 30 км/сек. Освен това нашата звезда заедно със своето планетно семейство се движи в орбита около центъра на галактиката (Млечния път) със скорост от 225 км/ сек. Млечният път пък е част от местната галактическа група (наречена просто Местната група), в която участват най-малко 54 гравитационно обвързани звездни купа, всеки от които се движи с различна скорост по своя път.
Движението в нашия „галактически квартал” не е особено подредено, ако съдим по факта, че Млечният път и галактиката Андромеда се доближават със скорост от 130 км/сек, за да се сблъскат след около 4 млрд. години. За да направи нещата още по-объркващи, в момента нашата галактическа група и съседният клъстер Дева се раздалечават със скорост от 1100 км/сек. Поради огромната гравитация на съседния галактически куп в далечното бъдеще Местната група ще започне да се приближава към Дева, за да бъде погълната от него.
Това обаче не пречи на нашата Местна група и на клъстера Дева да участват заедно в хаотичния пътен трафик във вътрешността на суперклъстера Дева. Въпреки различната си скорост и траектории, всичките над 100 звездни групи в колосалното образувание (с диаметър 11 млн. светлинни години) вкупом се движат към т.нар. Велик атрактор – гравитационна аномалия с огромна притегателна сила, разположена на разстояние 150 млн. светлинни години.
Най-накрая, като завършек на цялото това движение суперклъстерът Дева е едно от милионите подобни образувания във видимата Вселена, които се носят из пространството като пухчета от топола, разбягвайки се във всички посоки, съгласно „Закона на Хъбъл”. Иначе казано, когато стигнете до края на тази статия, ще се намирате в точка от Вселената, отдалечена на десетки хиляди километри от мястото, на което сте били, когато сте прочели заглавието.
Късна есен(от къде идват мечтите)
КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ НАТРАПЧИВИТЕ ЛОШИ МИ...
Учтиви идилци от Дон в Париж
КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ НАТРАПЧИВИТЕ ЛОШИ МИ...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
