Постинг
12.08.2014 14:51 -
Параноичните апокалиптици
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 2110 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2014 15:46
Прочетен: 2110 Коментари: 0 Гласове:
19
Последна промяна: 12.08.2014 15:46
Съществува определена порода хора, които стигат до невероятни крайности в подготовката си за неминуемия и дългоочакван пълен колапс на обществото и инфраструктурата (известен още като "Краят на света такъв, какъвто го познаваме", или още "Когато всичко се сгромоляса".
Такъв род дейност може да включва складирането на припаси, боеприпаси и други неща от първа (че и втора, и трета) необходимост в специално изградени подслони, землянки, пещери и други укрити места, в очакване на какъвто там конкретен апокалипсис е особено актуален към момента. Има дори групи, които строят собствен Ноев ковчег - ей така, за всеки случай.
Също така тук включваме и покупката на отдалечен и изолиран от света поземлен участък, който да се използва за построяване на специално укритие "за черни дни"; поддържането на някаква система на бартерна размяна на основни продукти в очакване на пълния крах на паричната система и края на ерата на книжните пари (среброто и златото са често срещани убежища за "дългосрочна инвестиция", тъй като разбира се, то се подразбира, че когато всичко се обърка, хората направо ще се изтрепват да търгуват храна и муниции за няколко лъщящи дрънкулки); обучение по основни умения за оцеляване в дива обстановка, без електричество и подслон; изграждане на алтернативни енергоизточници, които да не са свързани към общата енергопреносна мрежа (особено възобновяеми такива, които не зависят от никакво гориво и не се изчерпват). И всичко това - в очакване светът, или поне отсамното му кьоше, изведнъж да остане без централно енерго- и храноснабдяване за неопределен период, често наричан "черни дни".
Какво е очакването за края на света и какво не е
Общата подготовка, обучението по оказване на първа помощ, научаването на елементарни умения за оцеляване в дива обстановка и поддържането на скромен запас от храна, вода и медикаменти от първа необходимост (които да стигнат до 3 дни например), пазенето на изправен фенер или свещи и кибрит, няколко прибори за хранене и аптечка, така или иначе се препоръчват от повечето правителствени институции по извънредните ситуации като Червения кръст, макар и повечето хора въобще да не си правят труда да съблюдават тази препоръка.
Важно е веднага да отбележим, че това, което отличава параноичното вманиачаване в очаквания предполагаем кай на света от гореописаната основна подготвеност за извънредни ситуации, е очакването за постоянно надвиснала и необратима внезапна разруха на обществената инфраструктура в първия случай. За разлика от това психическо състояние, състоянието на подготвеност за наводнения, торнада, урагани, пожари, спиране на тока, земетресения или някакви други природни бедствия, предполага, че тези събития ще имат временен ефект, а не постоянни и необратими последствия за обществото.
Така например, ако останем откъснати от света някъде сред пустошта, в основни линии необходимите условия за оцеляване включват просто разполагане с достатъчно храна, някакъв временен подслон и вода, за да се поддържаме живи, докато спасителният екип ни открие, а също и някаква възможност за подаване на бедстващ сигнал, който да може да бъде забелязан отвън. Това предполага обществената инфраструктура да е все още пригодна за използване и определя оцеляването като "оставане жив", докато се върнем обратно в обществото. А не постоянното напускане на обществото.
За разлика от обикновеното оцеляване, хората, вманиачени по края на света (или още "апокалиптици"), си се представят като някаква последна оцеляла отломка от едно в бъдеще разпаднало се общество. Те не желаят да бъдат спасявани в случай на бедствие; някои от тях дори се подготвят да защитават със сила своето "убежище" срещу злонамерени натрапници като Службата по спасяването, Червения кръст или някое местно доброволческо подразделение на планинската или противопожарната служба. И така, апокалиптиците обикновено са войнствени индивидуалисти, обрасли хипита или религиозни фундаменталисти, които предимно са загрижени за собственото си оцеляване и които по ред психологически и социални причини не желаят да имат нищо общо с останалите хора.
Произход на явлението
Популярният стереотип е, че маниаците на тема края на света винаги са облечени в камуфлажни военни дрехи, живеят в бункери или бунгала някъде вдън гори тилилейски, притежават огромни запаси от муниции, включително за автоматично оръжие, военни експлозиви, копия на "Моята борба", както и задължителен екземпляр на Библията (с твърди корици). Тъй че да ни е простено, ако сме добили впечатлението, че тази мания води началото си от хайдушкото или партизанското движение (а може и самите те да произлизат от нея) и в общи линии подсилва редиците си от контингента на отчаяните и отчуждени членове на обществото, които не откриват никакви перспективи за развитие в него. Друго популярно схващане е, че това "движение" се е подсилило особено много в годините на Студената война, когато всеобщото усещане е било, че съдбата на света постоянно виси на косъм - или по-скоро на един червен бутон. Наистина, по време на Кубинската ракетна криза нещата са изглеждали съвсем на ръба на масовото самоунищожение.
Всъщност обаче това движение има доста по-прозаични корени. То датира от края на 60-те и началото на 70-те. Частично бива подхранвано от хипитата, които са били главно мотивирани от комунални, природозащитнически подбуди от сорта на "да се върнем обратно към корените си". А също голяма част от него идва от либертарианските типажи, много от които всъщност произлизат от доста заможни кръгове - финансисти, предприемачи и др., които активно и доста гръмко са подтиквали хората да складират запаси от храна и ценни метали в очакване на неминуем икономически колапс.
Все пак расистко-парамилитаристичната репутация на това движение (особено на Запад) не е съвсем без основание. Причината e, че в САЩ например историята му може да се проследи до група разочаровани членове на Американската Нацистка Партия, които впоследствие са се присламчили към движението. Някои от ранните му членове като Кърт Саксън, известно време са гравитирали и към Сциентоложкия култ, Обществото Джон Бърч, Църквата на сатаната и др. Самият Саксън твърди, че той пръв е въвел понятието "survivalism" около 1975 г. Дали това е така или не, никой не може да каже със сигурност.
Един трети тласък на движението идва от Църквата на Мормон, която съветва членовете си да складират хранителни запаси за една година напред в домовете си, да купуват семена и градински принадлежности и да се научат как да съхраняват храна. Тази политика те наричат "Далновиден живот" в официалните си църковни памфлети и твърдят, че тя следва да влезе в употреба в случай на безработица или продължително заболяване. На даден етап обаче, съветът се е отнасял за складиране на припаси за 7 години напред, което няма как да се обясни с тези две ситуации. Тъй като прото-оцеляването е официална доктрина на мормонизма, най-гъсто заселените с мормони райони на САЩ като Юта, Айдахо, Аризона и Източна Невада, са развили просперираща индустрия за снабдяване на именията и къщите на мормоните със сухозамразена храна, прибори за затваряне на консерви в домашни условия и други средства за оцеляване.
Краят иде!!!
Тъй като са в постоянно бдително очакване на пълния крах на обществото (а да очакваш такъв пълен крах само поради някакви наводнения, пожари, заметресения или урагани си е меко казано нереалистично), маниаците се позовават на апокалиптични видения, които имат външни източници. Много от тях са си пълна хаховщина. Ето някои примери:
1) По-реалистични сценарии Има само няколко типа събития, които въобще биха се доближили до постигането на толкова грандиозен резултат като дългосрочното разпадане на обществената инфраструктура, но чиято степен на вероятност е доста ниска:
- НАСА счита икономическото неравенство и изчерпването на природните ресурси за две от основните заплахи за обществото.
- Достатъчно масивно и силно слънчево изригване или геомагнитна буря може да прекъсне електроснабдителната мрежа за месеци или дори години. Най-забележителният пример е изригването, което оставило Квебек без ток през 1989 г.
- Световна епидемия на заразна болест. Подобни примери са Черната смърт, испанската грипна епидемия от 1918 г. и СПИН кризата в Африка.
- Ядрена война. Макар и тази заплаха значително да е намаляла в Западния свят от 1989 г. насам, тя все още тегне над Индия и Пакистан - две ядрени сили, които четири пъти са воювали помежду си в период само от 7 години и които в най-добрия случай са в ледени отношения поради сериозния си граничен спор в Кашмир. Държавите в близост до Северна Корея (особено Япония и Южна Корея) също има за какво да се притесняват - макар че, предвид некадърността на севернокорейците в строенето и изстрелването на носещи ракети, вероятно това притеснение е по-скоро психологическо, отколкото почиващо на реалността.
- Удар от астероид. Няма какво да се обясняваме, това би било наистина драматично събитие, което би могло да промени целия климат на планетата.
- Икономически колапс. Примери има много: Голямата депресия, икономическата криза в бившия Източен блок, хиперинфлацията от 2001-02 в Аржентина, че защо не и наскорошната глобална финансова криза.
- Широкообхватна, продължителна гражданска война (или войни), като например тази в бивша Югославия или в Сирия, Либия, Ирак и т.н.
- Репресивно тоталитарно правителство с кръвожадни геноцидни наклонности, например Камбоджа на Пол Пот.
- Военна инвазия от съседна държава. Това е предимно проблем в Третия и Втория свят (например инвазията на Русия в Южна Осетия или разрухата в Чечения). Повечето развити страни са се отказали от прякото воюване помежду си (поради твърде високата икономическа цена), а по-слабите им второразредни съседи в повечето случаи са твърде импотентни във военно отношение, за да бъдат някаква заплаха.
- Разпад на държавността (и съответно - анархия).
- Изригване на супервулкан.
Що се отнася до останалите видове заплаха,
2) Сценарии със спорен характер
- По-песимистичните прогнози за глобалното затопляне или изчерпването на петрола. Макар и някои развиващи се страни, особено онези, разположени по крайбрежието или в тропически райони, да бъдат сериозно прецакани поради ограничения си достъп до ресурси и ограничените си възможности за адаптация към промените в климата, способността на развития свят да се адаптира чрез технологични способи и възобновяеми източници на енергия вече е предмет на дебат от години. Към настоящия момент могат да се изведат солидни доводи в коя да е от двете посоки. В допълнение, налице е и немаловажната вероятност най-лошият сценарий на изчерпване на петрола да е взаимоизключващ се със сценария на глобалното затопляне: от една страна, ефектите от изчерпването на горивата могат да доведат до намаляване на парниковите емисии, което на свой ред би намалило ефекта от глобалното затобляне. А от своя страна, всякакви планове да се намалят или ограничат (или адаптират) климатичните промени съответно биха намалили и консумацията на изкопаеми горива и така биха облекчили ефектите от техния недостиг.
- Проблемът Y2K бе широко обсъждан до самото настъпване на 1-ви януари 2000 г. и се оказа поредният широко раздут сапунен мехур. Макар и компютърният бъг "Y2K" да си беше съвсем истински, той в никакъв случай не би могъл да срине цялото общество, а просто би прецакал някои финансови транзакции - така де, поне до тяхното поправяне. Все пак тази истерия даде хляб на цели орди програмисти, които иначе преди това някак случайно бяха забравили да програмират компютрите да маркират прехвърлянето на хилядолетията. В действителност всеки знае, че светът ще свърши през 2038 г., когато 32-битовите Unix времеви маркери ще се претоварят - това в случай, че Бог се занимаваше с поддръжката на Unix.
3) Хаховски сценарии
- Промени в Земята: обръщане оста и посоката на въртене и всякакви подобни небивалици.
- Страшният съд: пророчество, директно взето от Библията. Християните ще се наложи да живеят "извън матрицата" в продължение на период от 3 до 7 години, за да не бъдат белязани със Знака на Дявола, 666, върху челата или китките си (или и двете)!
- Бог мрази ..... (попълнете точките) и се кани да извърши с грешниците това, което стори в Содом и Гомор! Защо ли? Ами защото го може!
- Апокалипсис 2012. Маите го предсказаха, той дойде и отмина и никой така и не го забеляза.
- Война на расите. Тя се задава! Защото белите не се множат така бързо като генетично по-низшите раси (демек малцинствата).
- Черните хеликоптери на ООН ще окупират свободомислещите богобоязливи народи, за да им наложат атеистичния Нов Световен Ред!
- Комунистите и те идват! Трябва да сме готови във всеки момент да грабнем пушките и да се изтеглим в балкана, откъдето да поведем патриотична освободителна партизанска война. Уф, чакайте малко, това не беше ли прийом на комунистите!?
- Хлор и флор в питейната ни вода! А също и оръжия за масов "майнд-контрол"! Кемтрейлс, HAARP, олеле божке! Отвсякъде ни облъчват с лъчи, за да ни направят по-тъпи (е, това в известен смисъл е вярно, особено ако гледаме прекалено много телевизия... или ако четем форуми и блогове на апокалиптици - забелязвате ли как колелото се завърта от само себе си?)
- Поредният Потоп като онзи с Ной. Очевидно се налага веднага да започнем да строим ковчези, в които да сме готови да полегнем при спешна нужда. Само внимавайте с пироните!
- Зомби апокалипсис. Къде без него. Холивуд вероятно би престанал да съществува, ако на година не излизаше поне по един филм със зомбита. Всъщност има доста майтапчийски групи като Зомби Отряда, които може и да не вярват сериозно в зомбита, но поне много се забавляват с темата за хипотетичния "зомбикалипсис". В общи линии, ако можеш да оцелееш при едно такова нашествие на зомбита, значи нищо друго не е в състояние да ти се опре. Чрез използване на зомбитата като своеобразна метафора за всякакъв вид хипотетични апокалиптични сценарии, можем по-свободно да говорим за неща като оцеляването, без да ни се налага да си лепим взаимно разни политически етикети и аргументи, както често се случва, когато темата е по-сериозна (икономически колапс, тероризъм, ядрена война и т.н.). Някои по-сериозни организации дори използват "зомби-сценария" като модел за отговор на действителни бедствия - Центърът за Контрол и Превенция на Заболявания на САЩ например наскоро използва сценария за епидемно нашествие на зомбита, за да привлече вниманието на обществеността върху необходимостта от елементарна подготвеност за извънредни ситуации.
4) Не просто хаховщини, ами направо инфантилщини
- Порасналите дечковци, за които "оцеляването" е просто още едно извинение да се шматкат безцелно из гори и баири, нагиздени в купешки камуфлажни дрешки и да четат лъскави списанийца за спец-отряди от сорта на Стивън Сегал, наемни бойци, страховити пушкала и нелепо огромни, свръхтежки високопроходими машини тип 4х4.
- Някои апокалиптици по някакви техни си съображения явно имат зъб на обществото като цяло и много държат то да се разпадне - често и чрез искреното вярване, че това е неминуемо. Този тип хора страстно желаят статуквото да се разруши (макар и да не са склонни самите те да участват в разрушаването му - все пак това би изисквало да станат от фотьойлите си, да се разделят с лаптопа и бирата и да сторят нещо, за което просто не са физически и професионално подготвени). А така вече отстраненото статукво те много биха искали да заменят с някаква тяхна бленувана форма на порядък (либертарианизъм, теокрация, примитивизъм, комунизъм, зелено общество, неонацизъм, както и всевъзможните и много популярни форми на анархизъм). Естествено, очаква се те да съставляват онзи 1% избраници, които ще направляват съдбините на останалите смърдящи, окаяни и невежи мизерници, в този бленуван от тях идеален нов свят.
Когато са замесени политиката и религията
По ирония, множество апокалиптици са и активно практикуващи християни - една религия, по начало изградена около желанието на изповядващия я да приеме личната си гибел в процес, известен като "мъченичество". Това течение включва и някои поклонници на ню-ейдж поверията, които са убедени в края на света, защото техният съответен гуру го е предрекъл, или защото "промените в Земята" предстоят скоро, или защото календарът на маите приключва през 2012 г., или поради някаква друга изсмукана между пръстите щуротевина. Тази мания е привлякла и голям брой расисти, които считат, че обществото неминуемо ще се разпадне поради присъствието на всичките тези досадни и непотребни малцинства, освен ако възможно най-скоро не бъде въведена евгениката.
Все пак трябва да отбележим, че не е задължително апокалиптиците да се падат в крайното дясно на политическия спектър. Има и такива от противоположния му край, а също и доста аполитични типове, крайнолеви хипита и ню-ейдж поклонноци от типа "назад към природата". Напоследък този контингент се завръща, главно облягайки са на екстремно тълкуване на потенциалните ефекти от глобалното затопляне и изчерпването на петролните запаси. Поради тези причини, в доскоро дясно доминираните форуми за следапокалиптично оцеляване, започват да зачестяват оплакванията за засиленото присъствие на левичари, които са се сетили да се включат някак "след дъжд качулка". Същевременно и интересът на крайнодясното в следапокалиптичното оцеляване бележи небивали висоти в последно време, по ред причини (Войната срещу тероризма, предричаният културен сблъсък на цивилизациите, голямата ислямска заплаха от Изток, антихристът Барак Обама, на свой ред наследник на другия антихрист Джордж Буш-младши, Новият световен ред на Илюминатите, Билдербергите шейпшифтъри и т.н.).
Обикновено това течение ту се засилва, ту отслабва с годините, но и продължава да се радва на определено постоянно ниво на интерес сред обществото, като се засилва особено по време на криза, когато и влиза в полезрението на основните медии. Например икономическият срив през 70-те, заплахата от световна ядрена война от 80-те, случаят Y2K от края на 90-те, отново икономическият колапс на нашето време и т.н. Гръмогласните, опулени психотични гурута и свързаните с тях крайнодесни или крайнолеви екстремисти и маргинали, по принцип твърде бързо отблъскват обикновените хора, които доста скоро осъзнават каква е разликата между обичайната подготвеност за извънредни ситуации и параноичната вманиаченост по следапокалиптичното оцеляване. И в крайна сметка избират първото, ако въобще някога си направят труда да предприемат някакви действия. При все това, към момента изглежда второто явление се радва на безпрецедентен разцвет.
Някои примери от реалния свят
1) Сомалия
Любопитно е, че дълготрайната всеобща разруха, която апокалиптиците така трепетно очакват, вече от години е факт в Сомалия - една страна, където малцина разполагат със средствата да преприемат коя да е от предпазните мерки, за които така гръмко тръбят горепосочените. За мнозина разглезени мамини синчета от развитите общества, "оцеляването" е един вид игра за отегчени охолни членове на средната класа и начин за себеизява и начесване на егото. Онези, на които в действителност им се налага ежедневно да се тревожат за оцеляването си, в общия случай едва ли могат да си позволят подобни занимания. Тук голямата ирония е, че ако това, което заблудените малоумни богаташчета на Запад очакват, наистина се случи, те (както и всички останали) внезапно ще се окажат затънали до шия в калта и ще бъдат принудени драстично да променят начина си на живот така, че той ще заприлича на онзи, който хората в Третия свят ежедневно водят в една непрекъсната борба за оцеляване. Кооперативното съжителство ще бъде не просто екзотична прищявка, а необходимост. А позицията на войнствен индивидуализъм (в този случай - по същество един евфемизъм за обозначаване на желанието да хакнеш ножа в гърба на някого в борба за поредната кутия мляко на прах), ще бъде най-прекият еднопосочен билет към самоунищожение чрез глад.
Освен всичко това, дори ако централното правителство се срине, много места ще запазят някаква форма на вътрешен ред. Дори в случая на Сомалия, където области като Сомалиленд и Пунтланд до голяма степен са възстановили централната власт и на практика са независими, напълно функциониращи държави - докато останалата част от страната представлява хаотична мозайка от феодални владения, управлявани от местни главатари, пиратски шайки или ислямистки шейхове.
2) Аржентина
Един аржентински "ескперт" по оцеляването на име Фернандо "Ферфал" Агуире поддържа свой блог, озаглавен "Оцеляване в Аржентина", посветен на преживяванията му по времето, когато в страната е властвала повсеместната икономическа и обществена разруха. Става въпрос именно за икономическата криза от 2001-02 г., настъпила след като страната обявава фалит. Наблюденията му определено противоречат на много от измишльотините на западните апокалиптици, а именно:
- Цялата идея на това да се "чупиш" в някой отдалечен район като начин да избягаш от властващия в градовете всеобщ хаос се оказала напълно лишена от смисъл, тъй като основни големи градове като Буенос Айрес и Кордоба често пъти са били първите места, в които редът е бил възстановяван. За разлика от тях, откъснатите колонии на "оцеляващи" апокалиптици често са били завладявани от значително по-добре въоръжени криминални банди, без да могат да получат помощ отникъде. Впоследствие се е установило, че много от тези комуни са били разграбени и изоставени, а в някои случаи жителите им са били избити до крак от бандите.
- Сривът на правителствените институции винаги е временен. През 2003 г. кризата в Аржентина вече е отминала и икономиката отново се развива бурно, отчасти поради икономическите корекции, естествено предизвикани от самата криза. По-конкретно, девалвацията и инфлацията на аржентинското песо предизвиква бум на производството, тъй като чуждестранните фирми се надпреварват да се възползват от изключително благоприятния обменен курс, за да инвестират в страната.
- Дори в най-мрачния период на кризата, колективните усилия са били най-ефективният начин за много семейства от работническата и средната класа да свързват двата края, както е видно от развитието на кооперативите, поддържани и до ден днешен от самите работници.
- Богаташите, вместо да се приземят болезнено от високия си клон, в по-голямата си част са се замогнали още повече след кризата - неравенството в доходите е нараснало между 2001-05 г., а дори в най-голямата криза, висшата класа е успяла да съхрани богатството и просперитета си, като е наемала въоръжена частна охрана.
- По подобен начин, упадъчната поп култура и стил на живот, която би следвало да бъде пометена от обществения колапс (поне според преценките на западните апокалиптици), всъщност е била още по-силно утвърдена. Ето един пример: аржентинските телевизионни студия и мрежи, засегнати от икономическия срив, трескаво са се стремели всячески да съкратят разходите си и са търсели възможно най-евтините програми. И така, икономическата криза всъщност е довела до експлозивен бум на скапаните реалити формати и също толкова рязък спад на образователните програми.
С други думи, пълната анархия и завръщането към провинциален бартерен начин на живот така и не се състояли, дори и по средата на най-бруталния икономически колапс в историята на южноамериканския континент.
Като заключение
Опитът на Сомалия и Аржентина нагледно извежда на показ множеството пукнатини в изкривената логика в мисленето на много апокалиптици - особено онези в крайното дясно. Сред тях преобладава схващането, че крайният индивидуализъм е добродетел и властва една идеализирана версия за живота, според която всеки човек трябва съвсем сам се справя с пот на челото, без да разчита на никого. В действителност, подобен подход най-много да ти докара някой куршум, докато онези, които се организират в групов начин на оцеляване (било то под формата на въоръжени банди, феодални главатари или нов тип градове-държави), веднага ще преодолеят конкуренцията на единаците и ще ги изтласкат вън от сцената (често по "лошия" начин). За такива философски доводи от рода на "естествения закон", на онези въоръжени хора, когато дойдат да тропат на вратата ти, ще им пука колкото и на хората от тъмното Средновековие им е пукало за римските закони. Противно на класическите холивудски уестърни, дори в Дивия запад не самотният смел каубой е побеждавал престъпността, а постепенно настъпващите на запад градчета на заселниците, в които се е установявала някаква що-годе сносна форма на колективна организация на сигурността, инфраструктурата и обществените услуги. С други думи: цивилизация.
Освен всичко друго, мнозина апокалиптици приемат, че завръщането към селски начин на живот би било "най-естественият" резултат от един обществен колапс, докато големите градове постепенно ще изпадат в пълен хаос, оставяйки провинцията сама да надживее бурята. В интерес на истината, тази идея се заражда по времето, когато заплахата от ядрена война (при която големите градове биха били основната цел на разрушителните атаки) е била съвсем реална и смислена. Но това, което тези хипотетични сценарии за икономическия колапс и другите бедствия пропускат да вземат под внимание е, че сриването на реда и закона би се случило навсякъде, включително и в самите селски комуни, заедно с упадъка на търговията, транспорта, културата, масовото потребление и масовите доставки на продукти от първа необходимост. С края на Студената война и отмирането на заплахата за Трета световна война вече е ясно, че тази идея по-скоро се основава на ирационални предразсъдъци и на необосновано упование в превъзходството на селския спрямо градския начин на живот, отколкото на каквато и да било реалистична оценка на причините, симптомите и начините за справяне с колапса.
Такъв род дейност може да включва складирането на припаси, боеприпаси и други неща от първа (че и втора, и трета) необходимост в специално изградени подслони, землянки, пещери и други укрити места, в очакване на какъвто там конкретен апокалипсис е особено актуален към момента. Има дори групи, които строят собствен Ноев ковчег - ей така, за всеки случай.
Също така тук включваме и покупката на отдалечен и изолиран от света поземлен участък, който да се използва за построяване на специално укритие "за черни дни"; поддържането на някаква система на бартерна размяна на основни продукти в очакване на пълния крах на паричната система и края на ерата на книжните пари (среброто и златото са често срещани убежища за "дългосрочна инвестиция", тъй като разбира се, то се подразбира, че когато всичко се обърка, хората направо ще се изтрепват да търгуват храна и муниции за няколко лъщящи дрънкулки); обучение по основни умения за оцеляване в дива обстановка, без електричество и подслон; изграждане на алтернативни енергоизточници, които да не са свързани към общата енергопреносна мрежа (особено възобновяеми такива, които не зависят от никакво гориво и не се изчерпват). И всичко това - в очакване светът, или поне отсамното му кьоше, изведнъж да остане без централно енерго- и храноснабдяване за неопределен период, често наричан "черни дни".
Какво е очакването за края на света и какво не е
Общата подготовка, обучението по оказване на първа помощ, научаването на елементарни умения за оцеляване в дива обстановка и поддържането на скромен запас от храна, вода и медикаменти от първа необходимост (които да стигнат до 3 дни например), пазенето на изправен фенер или свещи и кибрит, няколко прибори за хранене и аптечка, така или иначе се препоръчват от повечето правителствени институции по извънредните ситуации като Червения кръст, макар и повечето хора въобще да не си правят труда да съблюдават тази препоръка.
Важно е веднага да отбележим, че това, което отличава параноичното вманиачаване в очаквания предполагаем кай на света от гореописаната основна подготвеност за извънредни ситуации, е очакването за постоянно надвиснала и необратима внезапна разруха на обществената инфраструктура в първия случай. За разлика от това психическо състояние, състоянието на подготвеност за наводнения, торнада, урагани, пожари, спиране на тока, земетресения или някакви други природни бедствия, предполага, че тези събития ще имат временен ефект, а не постоянни и необратими последствия за обществото.
Така например, ако останем откъснати от света някъде сред пустошта, в основни линии необходимите условия за оцеляване включват просто разполагане с достатъчно храна, някакъв временен подслон и вода, за да се поддържаме живи, докато спасителният екип ни открие, а също и някаква възможност за подаване на бедстващ сигнал, който да може да бъде забелязан отвън. Това предполага обществената инфраструктура да е все още пригодна за използване и определя оцеляването като "оставане жив", докато се върнем обратно в обществото. А не постоянното напускане на обществото.
За разлика от обикновеното оцеляване, хората, вманиачени по края на света (или още "апокалиптици"), си се представят като някаква последна оцеляла отломка от едно в бъдеще разпаднало се общество. Те не желаят да бъдат спасявани в случай на бедствие; някои от тях дори се подготвят да защитават със сила своето "убежище" срещу злонамерени натрапници като Службата по спасяването, Червения кръст или някое местно доброволческо подразделение на планинската или противопожарната служба. И така, апокалиптиците обикновено са войнствени индивидуалисти, обрасли хипита или религиозни фундаменталисти, които предимно са загрижени за собственото си оцеляване и които по ред психологически и социални причини не желаят да имат нищо общо с останалите хора.
Произход на явлението
Популярният стереотип е, че маниаците на тема края на света винаги са облечени в камуфлажни военни дрехи, живеят в бункери или бунгала някъде вдън гори тилилейски, притежават огромни запаси от муниции, включително за автоматично оръжие, военни експлозиви, копия на "Моята борба", както и задължителен екземпляр на Библията (с твърди корици). Тъй че да ни е простено, ако сме добили впечатлението, че тази мания води началото си от хайдушкото или партизанското движение (а може и самите те да произлизат от нея) и в общи линии подсилва редиците си от контингента на отчаяните и отчуждени членове на обществото, които не откриват никакви перспективи за развитие в него. Друго популярно схващане е, че това "движение" се е подсилило особено много в годините на Студената война, когато всеобщото усещане е било, че съдбата на света постоянно виси на косъм - или по-скоро на един червен бутон. Наистина, по време на Кубинската ракетна криза нещата са изглеждали съвсем на ръба на масовото самоунищожение.
Всъщност обаче това движение има доста по-прозаични корени. То датира от края на 60-те и началото на 70-те. Частично бива подхранвано от хипитата, които са били главно мотивирани от комунални, природозащитнически подбуди от сорта на "да се върнем обратно към корените си". А също голяма част от него идва от либертарианските типажи, много от които всъщност произлизат от доста заможни кръгове - финансисти, предприемачи и др., които активно и доста гръмко са подтиквали хората да складират запаси от храна и ценни метали в очакване на неминуем икономически колапс.
Все пак расистко-парамилитаристичната репутация на това движение (особено на Запад) не е съвсем без основание. Причината e, че в САЩ например историята му може да се проследи до група разочаровани членове на Американската Нацистка Партия, които впоследствие са се присламчили към движението. Някои от ранните му членове като Кърт Саксън, известно време са гравитирали и към Сциентоложкия култ, Обществото Джон Бърч, Църквата на сатаната и др. Самият Саксън твърди, че той пръв е въвел понятието "survivalism" около 1975 г. Дали това е така или не, никой не може да каже със сигурност.
Един трети тласък на движението идва от Църквата на Мормон, която съветва членовете си да складират хранителни запаси за една година напред в домовете си, да купуват семена и градински принадлежности и да се научат как да съхраняват храна. Тази политика те наричат "Далновиден живот" в официалните си църковни памфлети и твърдят, че тя следва да влезе в употреба в случай на безработица или продължително заболяване. На даден етап обаче, съветът се е отнасял за складиране на припаси за 7 години напред, което няма как да се обясни с тези две ситуации. Тъй като прото-оцеляването е официална доктрина на мормонизма, най-гъсто заселените с мормони райони на САЩ като Юта, Айдахо, Аризона и Източна Невада, са развили просперираща индустрия за снабдяване на именията и къщите на мормоните със сухозамразена храна, прибори за затваряне на консерви в домашни условия и други средства за оцеляване.
Краят иде!!!
Тъй като са в постоянно бдително очакване на пълния крах на обществото (а да очакваш такъв пълен крах само поради някакви наводнения, пожари, заметресения или урагани си е меко казано нереалистично), маниаците се позовават на апокалиптични видения, които имат външни източници. Много от тях са си пълна хаховщина. Ето някои примери:
1) По-реалистични сценарии Има само няколко типа събития, които въобще биха се доближили до постигането на толкова грандиозен резултат като дългосрочното разпадане на обществената инфраструктура, но чиято степен на вероятност е доста ниска:
- НАСА счита икономическото неравенство и изчерпването на природните ресурси за две от основните заплахи за обществото.
- Достатъчно масивно и силно слънчево изригване или геомагнитна буря може да прекъсне електроснабдителната мрежа за месеци или дори години. Най-забележителният пример е изригването, което оставило Квебек без ток през 1989 г.
- Световна епидемия на заразна болест. Подобни примери са Черната смърт, испанската грипна епидемия от 1918 г. и СПИН кризата в Африка.
- Ядрена война. Макар и тази заплаха значително да е намаляла в Западния свят от 1989 г. насам, тя все още тегне над Индия и Пакистан - две ядрени сили, които четири пъти са воювали помежду си в период само от 7 години и които в най-добрия случай са в ледени отношения поради сериозния си граничен спор в Кашмир. Държавите в близост до Северна Корея (особено Япония и Южна Корея) също има за какво да се притесняват - макар че, предвид некадърността на севернокорейците в строенето и изстрелването на носещи ракети, вероятно това притеснение е по-скоро психологическо, отколкото почиващо на реалността.
- Удар от астероид. Няма какво да се обясняваме, това би било наистина драматично събитие, което би могло да промени целия климат на планетата.
- Икономически колапс. Примери има много: Голямата депресия, икономическата криза в бившия Източен блок, хиперинфлацията от 2001-02 в Аржентина, че защо не и наскорошната глобална финансова криза.
- Широкообхватна, продължителна гражданска война (или войни), като например тази в бивша Югославия или в Сирия, Либия, Ирак и т.н.
- Репресивно тоталитарно правителство с кръвожадни геноцидни наклонности, например Камбоджа на Пол Пот.
- Военна инвазия от съседна държава. Това е предимно проблем в Третия и Втория свят (например инвазията на Русия в Южна Осетия или разрухата в Чечения). Повечето развити страни са се отказали от прякото воюване помежду си (поради твърде високата икономическа цена), а по-слабите им второразредни съседи в повечето случаи са твърде импотентни във военно отношение, за да бъдат някаква заплаха.
- Разпад на държавността (и съответно - анархия).
- Изригване на супервулкан.
Що се отнася до останалите видове заплаха,
2) Сценарии със спорен характер
- По-песимистичните прогнози за глобалното затопляне или изчерпването на петрола. Макар и някои развиващи се страни, особено онези, разположени по крайбрежието или в тропически райони, да бъдат сериозно прецакани поради ограничения си достъп до ресурси и ограничените си възможности за адаптация към промените в климата, способността на развития свят да се адаптира чрез технологични способи и възобновяеми източници на енергия вече е предмет на дебат от години. Към настоящия момент могат да се изведат солидни доводи в коя да е от двете посоки. В допълнение, налице е и немаловажната вероятност най-лошият сценарий на изчерпване на петрола да е взаимоизключващ се със сценария на глобалното затопляне: от една страна, ефектите от изчерпването на горивата могат да доведат до намаляване на парниковите емисии, което на свой ред би намалило ефекта от глобалното затобляне. А от своя страна, всякакви планове да се намалят или ограничат (или адаптират) климатичните промени съответно биха намалили и консумацията на изкопаеми горива и така биха облекчили ефектите от техния недостиг.
- Проблемът Y2K бе широко обсъждан до самото настъпване на 1-ви януари 2000 г. и се оказа поредният широко раздут сапунен мехур. Макар и компютърният бъг "Y2K" да си беше съвсем истински, той в никакъв случай не би могъл да срине цялото общество, а просто би прецакал някои финансови транзакции - така де, поне до тяхното поправяне. Все пак тази истерия даде хляб на цели орди програмисти, които иначе преди това някак случайно бяха забравили да програмират компютрите да маркират прехвърлянето на хилядолетията. В действителност всеки знае, че светът ще свърши през 2038 г., когато 32-битовите Unix времеви маркери ще се претоварят - това в случай, че Бог се занимаваше с поддръжката на Unix.
3) Хаховски сценарии
- Промени в Земята: обръщане оста и посоката на въртене и всякакви подобни небивалици.
- Страшният съд: пророчество, директно взето от Библията. Християните ще се наложи да живеят "извън матрицата" в продължение на период от 3 до 7 години, за да не бъдат белязани със Знака на Дявола, 666, върху челата или китките си (или и двете)!
- Бог мрази ..... (попълнете точките) и се кани да извърши с грешниците това, което стори в Содом и Гомор! Защо ли? Ами защото го може!
- Апокалипсис 2012. Маите го предсказаха, той дойде и отмина и никой така и не го забеляза.
- Война на расите. Тя се задава! Защото белите не се множат така бързо като генетично по-низшите раси (демек малцинствата).
- Черните хеликоптери на ООН ще окупират свободомислещите богобоязливи народи, за да им наложат атеистичния Нов Световен Ред!
- Комунистите и те идват! Трябва да сме готови във всеки момент да грабнем пушките и да се изтеглим в балкана, откъдето да поведем патриотична освободителна партизанска война. Уф, чакайте малко, това не беше ли прийом на комунистите!?
- Хлор и флор в питейната ни вода! А също и оръжия за масов "майнд-контрол"! Кемтрейлс, HAARP, олеле божке! Отвсякъде ни облъчват с лъчи, за да ни направят по-тъпи (е, това в известен смисъл е вярно, особено ако гледаме прекалено много телевизия... или ако четем форуми и блогове на апокалиптици - забелязвате ли как колелото се завърта от само себе си?)
- Поредният Потоп като онзи с Ной. Очевидно се налага веднага да започнем да строим ковчези, в които да сме готови да полегнем при спешна нужда. Само внимавайте с пироните!
- Зомби апокалипсис. Къде без него. Холивуд вероятно би престанал да съществува, ако на година не излизаше поне по един филм със зомбита. Всъщност има доста майтапчийски групи като Зомби Отряда, които може и да не вярват сериозно в зомбита, но поне много се забавляват с темата за хипотетичния "зомбикалипсис". В общи линии, ако можеш да оцелееш при едно такова нашествие на зомбита, значи нищо друго не е в състояние да ти се опре. Чрез използване на зомбитата като своеобразна метафора за всякакъв вид хипотетични апокалиптични сценарии, можем по-свободно да говорим за неща като оцеляването, без да ни се налага да си лепим взаимно разни политически етикети и аргументи, както често се случва, когато темата е по-сериозна (икономически колапс, тероризъм, ядрена война и т.н.). Някои по-сериозни организации дори използват "зомби-сценария" като модел за отговор на действителни бедствия - Центърът за Контрол и Превенция на Заболявания на САЩ например наскоро използва сценария за епидемно нашествие на зомбита, за да привлече вниманието на обществеността върху необходимостта от елементарна подготвеност за извънредни ситуации.
4) Не просто хаховщини, ами направо инфантилщини
- Порасналите дечковци, за които "оцеляването" е просто още едно извинение да се шматкат безцелно из гори и баири, нагиздени в купешки камуфлажни дрешки и да четат лъскави списанийца за спец-отряди от сорта на Стивън Сегал, наемни бойци, страховити пушкала и нелепо огромни, свръхтежки високопроходими машини тип 4х4.
- Някои апокалиптици по някакви техни си съображения явно имат зъб на обществото като цяло и много държат то да се разпадне - често и чрез искреното вярване, че това е неминуемо. Този тип хора страстно желаят статуквото да се разруши (макар и да не са склонни самите те да участват в разрушаването му - все пак това би изисквало да станат от фотьойлите си, да се разделят с лаптопа и бирата и да сторят нещо, за което просто не са физически и професионално подготвени). А така вече отстраненото статукво те много биха искали да заменят с някаква тяхна бленувана форма на порядък (либертарианизъм, теокрация, примитивизъм, комунизъм, зелено общество, неонацизъм, както и всевъзможните и много популярни форми на анархизъм). Естествено, очаква се те да съставляват онзи 1% избраници, които ще направляват съдбините на останалите смърдящи, окаяни и невежи мизерници, в този бленуван от тях идеален нов свят.
Когато са замесени политиката и религията
По ирония, множество апокалиптици са и активно практикуващи християни - една религия, по начало изградена около желанието на изповядващия я да приеме личната си гибел в процес, известен като "мъченичество". Това течение включва и някои поклонници на ню-ейдж поверията, които са убедени в края на света, защото техният съответен гуру го е предрекъл, или защото "промените в Земята" предстоят скоро, или защото календарът на маите приключва през 2012 г., или поради някаква друга изсмукана между пръстите щуротевина. Тази мания е привлякла и голям брой расисти, които считат, че обществото неминуемо ще се разпадне поради присъствието на всичките тези досадни и непотребни малцинства, освен ако възможно най-скоро не бъде въведена евгениката.
Все пак трябва да отбележим, че не е задължително апокалиптиците да се падат в крайното дясно на политическия спектър. Има и такива от противоположния му край, а също и доста аполитични типове, крайнолеви хипита и ню-ейдж поклонноци от типа "назад към природата". Напоследък този контингент се завръща, главно облягайки са на екстремно тълкуване на потенциалните ефекти от глобалното затопляне и изчерпването на петролните запаси. Поради тези причини, в доскоро дясно доминираните форуми за следапокалиптично оцеляване, започват да зачестяват оплакванията за засиленото присъствие на левичари, които са се сетили да се включат някак "след дъжд качулка". Същевременно и интересът на крайнодясното в следапокалиптичното оцеляване бележи небивали висоти в последно време, по ред причини (Войната срещу тероризма, предричаният културен сблъсък на цивилизациите, голямата ислямска заплаха от Изток, антихристът Барак Обама, на свой ред наследник на другия антихрист Джордж Буш-младши, Новият световен ред на Илюминатите, Билдербергите шейпшифтъри и т.н.).
Обикновено това течение ту се засилва, ту отслабва с годините, но и продължава да се радва на определено постоянно ниво на интерес сред обществото, като се засилва особено по време на криза, когато и влиза в полезрението на основните медии. Например икономическият срив през 70-те, заплахата от световна ядрена война от 80-те, случаят Y2K от края на 90-те, отново икономическият колапс на нашето време и т.н. Гръмогласните, опулени психотични гурута и свързаните с тях крайнодесни или крайнолеви екстремисти и маргинали, по принцип твърде бързо отблъскват обикновените хора, които доста скоро осъзнават каква е разликата между обичайната подготвеност за извънредни ситуации и параноичната вманиаченост по следапокалиптичното оцеляване. И в крайна сметка избират първото, ако въобще някога си направят труда да предприемат някакви действия. При все това, към момента изглежда второто явление се радва на безпрецедентен разцвет.
Някои примери от реалния свят
1) Сомалия
Любопитно е, че дълготрайната всеобща разруха, която апокалиптиците така трепетно очакват, вече от години е факт в Сомалия - една страна, където малцина разполагат със средствата да преприемат коя да е от предпазните мерки, за които така гръмко тръбят горепосочените. За мнозина разглезени мамини синчета от развитите общества, "оцеляването" е един вид игра за отегчени охолни членове на средната класа и начин за себеизява и начесване на егото. Онези, на които в действителност им се налага ежедневно да се тревожат за оцеляването си, в общия случай едва ли могат да си позволят подобни занимания. Тук голямата ирония е, че ако това, което заблудените малоумни богаташчета на Запад очакват, наистина се случи, те (както и всички останали) внезапно ще се окажат затънали до шия в калта и ще бъдат принудени драстично да променят начина си на живот така, че той ще заприлича на онзи, който хората в Третия свят ежедневно водят в една непрекъсната борба за оцеляване. Кооперативното съжителство ще бъде не просто екзотична прищявка, а необходимост. А позицията на войнствен индивидуализъм (в този случай - по същество един евфемизъм за обозначаване на желанието да хакнеш ножа в гърба на някого в борба за поредната кутия мляко на прах), ще бъде най-прекият еднопосочен билет към самоунищожение чрез глад.
Освен всичко това, дори ако централното правителство се срине, много места ще запазят някаква форма на вътрешен ред. Дори в случая на Сомалия, където области като Сомалиленд и Пунтланд до голяма степен са възстановили централната власт и на практика са независими, напълно функциониращи държави - докато останалата част от страната представлява хаотична мозайка от феодални владения, управлявани от местни главатари, пиратски шайки или ислямистки шейхове.
2) Аржентина
Един аржентински "ескперт" по оцеляването на име Фернандо "Ферфал" Агуире поддържа свой блог, озаглавен "Оцеляване в Аржентина", посветен на преживяванията му по времето, когато в страната е властвала повсеместната икономическа и обществена разруха. Става въпрос именно за икономическата криза от 2001-02 г., настъпила след като страната обявава фалит. Наблюденията му определено противоречат на много от измишльотините на западните апокалиптици, а именно:
- Цялата идея на това да се "чупиш" в някой отдалечен район като начин да избягаш от властващия в градовете всеобщ хаос се оказала напълно лишена от смисъл, тъй като основни големи градове като Буенос Айрес и Кордоба често пъти са били първите места, в които редът е бил възстановяван. За разлика от тях, откъснатите колонии на "оцеляващи" апокалиптици често са били завладявани от значително по-добре въоръжени криминални банди, без да могат да получат помощ отникъде. Впоследствие се е установило, че много от тези комуни са били разграбени и изоставени, а в някои случаи жителите им са били избити до крак от бандите.
- Сривът на правителствените институции винаги е временен. През 2003 г. кризата в Аржентина вече е отминала и икономиката отново се развива бурно, отчасти поради икономическите корекции, естествено предизвикани от самата криза. По-конкретно, девалвацията и инфлацията на аржентинското песо предизвиква бум на производството, тъй като чуждестранните фирми се надпреварват да се възползват от изключително благоприятния обменен курс, за да инвестират в страната.
- Дори в най-мрачния период на кризата, колективните усилия са били най-ефективният начин за много семейства от работническата и средната класа да свързват двата края, както е видно от развитието на кооперативите, поддържани и до ден днешен от самите работници.
- Богаташите, вместо да се приземят болезнено от високия си клон, в по-голямата си част са се замогнали още повече след кризата - неравенството в доходите е нараснало между 2001-05 г., а дори в най-голямата криза, висшата класа е успяла да съхрани богатството и просперитета си, като е наемала въоръжена частна охрана.
- По подобен начин, упадъчната поп култура и стил на живот, която би следвало да бъде пометена от обществения колапс (поне според преценките на западните апокалиптици), всъщност е била още по-силно утвърдена. Ето един пример: аржентинските телевизионни студия и мрежи, засегнати от икономическия срив, трескаво са се стремели всячески да съкратят разходите си и са търсели възможно най-евтините програми. И така, икономическата криза всъщност е довела до експлозивен бум на скапаните реалити формати и също толкова рязък спад на образователните програми.
С други думи, пълната анархия и завръщането към провинциален бартерен начин на живот така и не се състояли, дори и по средата на най-бруталния икономически колапс в историята на южноамериканския континент.
Като заключение
Опитът на Сомалия и Аржентина нагледно извежда на показ множеството пукнатини в изкривената логика в мисленето на много апокалиптици - особено онези в крайното дясно. Сред тях преобладава схващането, че крайният индивидуализъм е добродетел и властва една идеализирана версия за живота, според която всеки човек трябва съвсем сам се справя с пот на челото, без да разчита на никого. В действителност, подобен подход най-много да ти докара някой куршум, докато онези, които се организират в групов начин на оцеляване (било то под формата на въоръжени банди, феодални главатари или нов тип градове-държави), веднага ще преодолеят конкуренцията на единаците и ще ги изтласкат вън от сцената (често по "лошия" начин). За такива философски доводи от рода на "естествения закон", на онези въоръжени хора, когато дойдат да тропат на вратата ти, ще им пука колкото и на хората от тъмното Средновековие им е пукало за римските закони. Противно на класическите холивудски уестърни, дори в Дивия запад не самотният смел каубой е побеждавал престъпността, а постепенно настъпващите на запад градчета на заселниците, в които се е установявала някаква що-годе сносна форма на колективна организация на сигурността, инфраструктурата и обществените услуги. С други думи: цивилизация.
Освен всичко друго, мнозина апокалиптици приемат, че завръщането към селски начин на живот би било "най-естественият" резултат от един обществен колапс, докато големите градове постепенно ще изпадат в пълен хаос, оставяйки провинцията сама да надживее бурята. В интерес на истината, тази идея се заражда по времето, когато заплахата от ядрена война (при която големите градове биха били основната цел на разрушителните атаки) е била съвсем реална и смислена. Но това, което тези хипотетични сценарии за икономическия колапс и другите бедствия пропускат да вземат под внимание е, че сриването на реда и закона би се случило навсякъде, включително и в самите селски комуни, заедно с упадъка на търговията, транспорта, културата, масовото потребление и масовите доставки на продукти от първа необходимост. С края на Студената война и отмирането на заплахата за Трета световна война вече е ясно, че тази идея по-скоро се основава на ирационални предразсъдъци и на необосновано упование в превъзходството на селския спрямо градския начин на живот, отколкото на каквато и да било реалистична оценка на причините, симптомите и начините за справяне с колапса.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
