Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2014 15:39 - Псевдонауката парапсихология
Автор: asthfghl Категория: Технологии   
Прочетен: 3445 Коментари: 2 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Парапсихологията е предполагаемо научно изследване на паранормални явления, свързани с човешкия разум. Това включва такива любопитни неща като психокинезата, ясновидството и телепатията.
Целта е да се приложат методи, които наподобяват научния метод, както и постиженията на човешкия ум в областта на психологията и да се напаснат към света на паранормалното. На практика повечето експерименти в тази област се оказват твърде зле скалъпени и с неубедителни или откровено съмнителни резултати. Често бива използвано ниско ниво на научен контрол (ако въобще се използва), недостатъчно големи и представителни извадки, зле дефинирана терминология и неясни процедури. Рядко се прилага принципът на двойно-слепия експеримент.
Просто защото в думата се съдържа терминът "психология", това не означава, че тази така наречена "наука" има нещо общо с психологията. Мнозина критици на психологията или не разбират, или отказват да разберат това.
image

Под-дисциплини
Парапсихолозите изследват цяла гама от паранормални явления, като например:
- Телепатия - Прекогниция - Ясновидство - Медиумски способности - Психокинеза - Извънтелесни преживявания - Прераждане - Явяване на духове и ангели

image
Енергията "пси"

"Пси" е един доста неясно и общо дефиниран феномен, който се просмуква из цялата парапсихология. Психологът Джеймс Алкок пише по въпроса за дефиницията за "пси":
"Парапсихологията е единствената област на обективно изследване, в която всички явления са дефинирани негативно, т.е. чрез понятия, изключващи нормалните обяснения. Разбира се, да изключиш всички възможни нормални обяснения не е никак лесна задача. Може някое нормално обяснение да ти убегне, или пък може да бъдеш заблуден от обекта на изследването си, или пък сам да се заблудиш. Ако наистина можехме да изключим всички нормални обяснения, тогава какво ни остава? Какво всъщност е "пси"? За жалост - просто един етикет. Не съществува смислена дефиниция отвъд това просто да заявим, че всички нормални обяснения се налага да бъдат изначално отхвърлени. Разбира се, парапсихолозите като цяло приемат, че явлението няма нищо общо с някакво умение на съзнанието да прескача отвъд познатите ни природни закони, но цялата тази работа е твърде мъгляво дефинирана, което по никакъв начин не ни помага при научното й изследване".
В действителност съществуването на мистериозното явление "пси" досега никога не е било демонстрирано. Парапсихолозите не отричат, че е невъзможно напълно да се изключи възможността за не-паранормални (т.е. нормални) причини за описваните от тях явления. Досега не е бил открит независим метод, който да доказва недвусмислено нито съществуването, нито отсъствието на "пси". Според едно изследване на Молтън и Кослин (2008):
"За да се документира присъствието на пси е бил използван магнитен резонанс. Ако пси съществуваше, следва да има ефект върху мозъка и следователно като директно изследваме мозъка, би трябвало да можем да постигнем по-точни резултати, отколкото чрез наблюдение на поведението (както е правено досега). За да увеличим чувствителността на метода, експериментът е настроен така, че да произвежда положителен резултат в случай на проява не телепатия, ясновидство (т.е. директно засичане на влияние от разстояние върху дейността на мозъка) или прекогниция (т.е. познание за предстоящи събития). Освен това изследването включва участници, които са биологично и емоционално свързани помежду си (т.е. близнаци) и са използвани емоционални стимули в опит да се максимизират експерименталните условия, които се предполага да подпомагат проявата на пси. Въпреки всички тези характеристики на изследването, стимулите за проявата на пси не са произвели никакви забележими разлики в невронните процеси. Единственият фактор, който е повлиял, са познатите конвенционални начини на психологическо въздействие. Тези резултати са възможно най-убедителното свидетелство срещу съществуването на паранормални психични явления".
image

Практически научни проблеми
Парапсихологията е съвсем недвусмислено псевдонаука, при това една от най-типичните. В нея масово се толерират калпавите изследователски практики, а същевременно се наблюдава повсеместно отсъствие на потвърдими положителни резултати. Публикуването на отрицателни резултати се пренебрегва, отбягва и въобще потиска. Парапсихолозите, които обаче неизменно продължават да получават отрицателни резултати, биват постепенно измествани от други такива, които с готовност заемат мястото им, само за да продължат да бълват същите несъстоятелни теории.
Хипотезите на парапсихологията редовно влизат в разрез с иначе изключително ясно разбираеми, добре осмислени, стабилно обосновани и емпирично потвърдими научни дисциплини. Всъщност цялата история на парапсихологията е един низ от научни провали. Нито един експеримент, за който се е твърдяло, че демонстрира съществуването на паранормални явления, не е бил успешно възпроизведен в лаборатория и не е постигал същите резултати, което е основно изискване за достоверност в научния метод. Според парапсихолога Гарднър Мърфи, проблемът на парапсихологията е "да изнамери един наистина възпроизведим експеримент - дори един".
Известни парапсихолози като Дийн Радин и Чарлз Тарт настояват, че пси е реалност, че по същността си е нефизично явление и не действа според никой физичен закон, но въпреки това може да бъде доказан от науката чрез повторяеми експерименти. Същевременно, такива автори упорито отказват да включат пси в категорията на метафизичното. Как би могло нефизично явление като пси, което не действа по никой научен закон, да бъде тествано от емпиричната наука чрез физически експерименти, остава неясно. Все пак ние надлежно си отбелязваме поредното вътрешно противоречие в поредната псевдонаучна шарлатания.
image

Повечето парапсихолози са съгласни, че пси е нефизично явление, но така или иначе понастоящем не съществува нито една общоприета теория в парапсихологията, а само огромно множество от конкурентни и често противоречащи си модели, предлагани от всевъзможни самопровъзгласили се парапсихолози в опит да дадат обяснение за мистериозните паранормални явления. По този въпрос Терънс Хайнс пише в книгата си "Псевдонаука и паранормално" (2003): "Парапсихолозите са предлагали множество теории в опит да обяснят как действа пси. За скептика те звучат нескопосано и прибързано, тъй като явленията, които претендират да обясняват, все още не са потвърдени с убедителни доказателства".

Философът Раимо Туомела обобщава защо парапсихологията се счита за псевдонаука в есето си "Наука, протонаука и псевдонаука":
- Парапсихологията разчита на зле дефинирана онтология и по правило отбягва прецизното мислене. - Хипотезите и теориите в парапсихологията никога не са били доказвани, пълни са с вътрешни противоречия и между тях няма взаимно съгласие. - Постигнат е твърде малко напредък в областта на парапсихологията като цяло и особено в областите, където тя е в пряк конфликт с конвенционалната наука. - Парапсихологията най-вече страда от слабо изградена изследователска структура, както и с това, че се занимава предимно с доказване на самото съществуване на своя обект на изследване, вместо с изследването на неговите свойства. - Макар и в някои области на парапсихологията да са правени опити да се използва научният метод, в по-голямата си част нейната дейност е от ненаучно естество; във всеки случай, парапсихоложките изследвания могат да се определят като меко казано преднаучни, поради нестабилните си и твърде разнородни теоретични основи. - Парапсихологията е изключително ограничена и самоизолирана сфера на изследване.
В своята книга "Парапсихологията: наука или магия?" (1981), Джеймс Алкок пише: "Парапсихологията е нераличима от псевдонауката, а идеите й по същество са идеи на магията". Според скептика Робърт Тод Карол, изследванията в парапсихологията се окачествяват като "заблуда, измама и некомпетентност в съставянето на стойностни контролирани експерименти и в тълкуването на статистическите данни".
В един преглед на парапсихоложките доклади, Рей Хаймън пише: "Подборът на извадка често е неадекватен, повсеместно е използването на множество статистически тестове без настройка спрямо съответните нива на статистическа значимост, не се правят постъпки за предотвратяване загубата на данни за сетивните показатели, масово се допускат грешки при статистическото тестване, а документацията обикновено е меко казано неадекватна". Парапсихологът Дийн Радин е описал резултатите от изследването на пси като "съответстващи на същите стандарти като в други научни дисциплини", но според Рей Хаймън мнозина парапсихолози като Дик Биърман, Уолтър Лукаду, Дж.Е.Кенеди и Робърт Джан открито признават, че собствените им данни за пси са "непоследователни, невъзпроизводими и не отговарят на допустимите научни стандарти".
image

Критика на парапсихологията
Психологът Андрю Неер извежда четири основни критики към парапсихологията:
- Възможността усещането на едва доловими сетивни стимулатори да създава впечатление за парапсихични способности. - Възможността благоприятните изходи да са резултат от шанс и съвпадение. - Възможността за фалшификация на резултатите. - Неспособността на много изследователи да получат резултати, които да дават дори бегли подсказки в полза на хипотезата за пси.
В книгата си "Пси и експлозията на съзнанието" (1977), Стюарт Холройд (самият той вярващ в пси) обобщава основните възражения на научната общност към парапсихологията:
- Досега не е демонстрирано недвусмислено, че съществуват пси феномени. - Пси може и да съществува, но няма никакво отношение към науката. Естеството на феномена е такова, че той е неподатлив на изследване чрез научния метод. - Пси хипотезата не може да се окачестви като научна, тъй като не съществува възможен начин да бъде опровергана (едно от основните условия на научния метод). - Парапсихологията не съставлява част от научното познание - тя няма дори най-обща рамка на обосновка, а е просто произволен сбор от анекдотични примери.
Повечето парапсихолози упорито отбягват да се занимават с намиране на решение на тези проблеми. Така например енергията "пси" и свързаните с нея концепции са невъзможни за опровергаване, не съществува единна система от теории, нито пък единен масив от свидетелства в нейна подкрепа - наличните "данни" са винаги отделни примери, които не са възпроизведими в условията на контролиран научен експеримент.
Конеру Рамакришна Рао, бивш президент на Асоциацията на Парапсихолозите, пише, че липсата на общоприета теория в парапсихологията е единствената причина за всеобщия скептицизъм на научната общност по въпроса за съществуването на пси. Някои парапсихолози дори са се превръщали в скептици, като например Сюзън Блекмор и Джон Тейлър, които след години изследвания и никакъв напредък в доказването на съществуването на това явление, са минали на противоположното становище.
image

Фундаментални научни проблеми на парапсихологията
Големият проблем на парапсихологията като дисциплина е, че науката следва да е амалгама от отделни взаимодопълващи се и взаимно съвместими парчета. Например физиката е съвместима с химията, биологията и т.н. Така че въпросът не е "какви знания можем да постигнем, ако приемем, че не знаем нищо", а "какви знания можем да постигнем възоснова на това, което вече знаем?"
Основната физика въобще не е в услуга на твърденията на парапсихологията. Както отбелязва известният популяризатор на физиката Шон Каръл, както човешкият мозък, така и лъжицата, която той се опитва да извие от разстояние, са съставени от материя, от кварки и лептони; всичко останало, което те вършат, е вследствие от произтичащите от този строеж техни свойства и е възможно благодарение на специфичното поведение на тези кварки и лептони. А въпросните частици си взаимодействат чрез четирите основни физични сили: силната ядрена, слабата ядрена, електромагнетизма и гравитацията. Така че ако някога наблюдаваме някакво ново явление, то е причинено или от тези четири познати сили, или от някоя НОВА сила. А всяка нова сила, която действа в обхват над 1 мм и която още не е била наблюдавана, следва да притежава най-много една милиардна от силата на гравитацията - иначе досега вече да сме я засекли в дотук направените безброй експерименти. Така че "виновникът" за това явление ще е или електромагнетизмът, или гравитацията, или някаква нова сила, далеч по-слаба от гравитацията.
Но това не оставя никакво място за евентуална нова сила, която би могла да обясни например телекинезата. Телепатията би наложила наличието на нова сила, много по-слаба от гравитацията, която същевременно не е подвластна на Закона на обърнатите квадрати (т.е. "силата отслабва обратно пропорционално на квадрата на разстоянието"). А също ще е нужен такъв детектор в човешкия мозък, който да е достатъчно еволюирал, че да може да използва толкова неимоверно слаби сигнали. Прекогницията пък (т.е. поверието, че информацията може да се предава назад във времето), би била в пряко противоречие на квантовата теория на полетата (освен ако не намерим начин да изкривим пространство-времето достатъчно силно, като например при условията, които съществуват в една черна дупка или нещо също толкова непостижимо с нашите налични познания и технологии).
Това означава, че тези идеи въобще нямат шанс да бъдат доказани, докато не бъдат директно тествани. Но нали вече установихме, че според самите парапсихолози, те не подлежат на изследване с никакви научни средства - много удобно извинение, но то ги поставя в позицията да защитават една метафизична приумица, без да разполагат с никакви средства за демонстриране състоятелността й в реалния свят.
image

Заблудите на парапсихологията
Сферата на парапсихологията е изпълнена с всевъзможни заблуди, измами и трикове. Съвременните книги по темата неизменно продължават да проповядват паранормални лъжи. В действителност парапсихологията има доста дълга история на измами зад гърба си. Сестрите Крийри (Мери, Алис, Мод, Катлин и Емили) са били тествани през 1881 г. от физиците Уилям Барет, Фредерик Майерс и Едмънд Гърни от Обществото по Физични изследвания и първоначалното заключение е било, че притежават истински психични способности. Само че впоследствие през 1888 г. те били уличени в използване на кодирани знаци помежду си и в края на краищата били принудени да признаят за измамата. Изследователят физик Фредерик Уилям Хенри Майерс пък преспал с жените медиуми, които се предполагало да изследва и впоследствие гласувал в тяхна полза. Британският парапсихолог С.Г.Соул е бил осъден за измама, след като фалшифицирал данните от експериментите.
Г.А.Смит и Дъглас Блекбърн били приети като истински физици от Обществото по Физични изследвания, но по-късно Блекбърн признал за измамите си:
"В продължение на почти трийсет години телепатичните експерименти, проведени от мен и Г.А.Смит са били приети и цитирани като основно свидетелство за истинността на пренасянето на мисли... но всички тези предполагаеми експерименти бяха една измислица, произлязла от пламенния стремеж на двама младежи да покажат колко лесно хората с научно мислене и подходящата подготовка могат да бъдат заблудени, докато търсят свидетелства в подкрепа на една теория, която самите те копнеят да докажат".
Уолтър Дж. Ливай, който е бил директор на Института по Парапсихология, също бил хванат във фалшифициране на данни. Ливай признал, че е бърникал из компютърния апарат, за да изкара, че тестваните от него плъхове притежавали психокинетични способности. Накрая се наложило да подаде оставка. Х.Н.Банджерджи, директор на Сет Лоън Лал Мемориъл Институт по Парапсихология, също бил уличен в подобно деяние.
Книгата на парапсихолога Дийн Радин "Съзнателната Вселена: Научната истина за психичните феномени" (2009) е известна с това, че е изпълнена с грешки и че се застъпва за дискредитирани експерименти върху психични феномени, които страдат от липса на контролен елемент и недвусмислени данни за съществуването на пси. Радин не провежда анализа си правилно, допуска основни грешки в изчисленията си и напълно игнорира възможните не-паранормални (т.е. нормални) обяснения за данните.
Книгата "Наградата Ранди: Какво казват скептиците за паранормалното: Защо грешат и защо това е важно" (2010) описва себе си като книга, документирала "истината за паранормалното" и опровергаваща скептиците - но всъщност съдържа купища неточности, заблуди и откровени лъжи на почти всяка страница. Авторът Робърт МакЛуън дори посвещава цяла глава (над 40 стр.) на медиумството на Юсапия Паладино и заключава, че тя е истински медиум - макар че Юсапия е уличена в шарлатанство във всяка от държавите, където са си направили труда да я разследват. Използваните от нея трикове така и не са споменати от МакЛуън. Подобни измами има и в книгата на Крис Картър "Науката и психичните феномени: Крахът на скептиците" (2012). В нея Картър игнорира всякакви налични данни, които противоречат на твърдата му лична убеденост в правотата на паранормалното.
image

Едно възможно обяснение
Наистина не всичко, изследвано от парапсихологията, е резултат от някаква измама или трик. Според научната общност паранормалните явления имат естествени обяснения, произхождащи от психологични и физически фактори, които понякога създават впечатлението за паранормална дейност у някои хора, макар в действителност такава да липсва.
Британският психиатър Хенри Молдсли пише в книгата си "Естествени причини за свръхестествени проявления" (1886), че така наречените свръхестествени преживявания могат да се обяснят като различни видове разстройство на ума и са просто "криворазбрано наблюдение и погрешно тълкуване на природата". По-съвременните психолози детайлно обясняват как отразените явления като медиумството, прекогницията, извънтелесните преживявания и др. могат да се обяснят чрез психологията и без прибягване до свръхестественото.
Изследователите, занимаващи се с аномална психология, се стремят да изведат състоятелни не-паранормални свидетелства, подкрепени с емпирични данни, за това как психологичните и физически фактори могат да се комбинират, за да създадат впечатление за паранормална дейност при липсата на такава. Освен заблудата и самозаблудата, такива обяснения могат да бъдат когнитивният предразсъдък, аномални психични състояния, състояние на дисоциация, халюцинации, някои личностни фактори, проблеми в психичното развитие на индивида, или естеството на паметта. Повечето парапсихолози са крайно вражески настроени към аномалната психология, тъй като тя обяснява паранормалното с естествени процеси и явления и поради това представлява най-директната заплаха за поверието за съществуването на пси.
image

Психокинеза
Мартин Гарднър пише, че ако психокинезата съществуваше, би трябвало залагащите на хазарт да могат да влияят на изхода от играта - а такива ефекти никога не са били документирани.
Парапсихолозите твърдят, че психокинезата е била доказвана с научни експерименти, където субектите на изследването са влияели на произволното изтегляне на номера от един числов генератор. Но един обширен преглед на 380 такива изследвания (Бьош и др., 2006) излиза със заключителен мета-анализ по темата, който гласи: "Статистическата значимост на цялостния масив данни не предоставя никакво потвърждение за действителността на този феномен". Заключението е: "предубедеността при публикациите изглежда като най-закономерното и логично обяснение за така получените резултати от мета-анализа". Така че, противно на това, което можете да прочетете в купищата книги по парапсихология, с които са затрупани цели секции от книжарниците, психокинезата никога НЕ е била научно доказвана.
image

Специфични програми
Навярно най-известният пример за чиста и неподправена парапсихология е Изследователската Лаборатория по Инженерни Аномалии към Принстън (PEAR). Тя се опитва да докаже, че човешките мисли могат да влияят на начина на функциониране на машините. Използват се специални устройства, за да се предизвикат произволни явления и след това субектите на изследването биват накарани да се фокусират върху нарушаването на произволния характер на резултатите. Твърди се, че е демонстрирано как групата от субекти са се фокусирали върху целта да накарат машината да работи по определен начин и в определена желана посока. Въпреки това твърдение, анализът на процедурата и данните поставят това заключение под сериозен въпрос. Всички предполагаеми "ефекти" са били наблюдавани от един-единствен наблюдател, който е член на лабораторията, а експериментът така и не е бил предоставен за анализ от други учени от същата научна област, нито пък някой някога е успявал да го възпроизведе - фрапиращо нарушение на принципите на научния метод. Както може да се очаква, в днешни дни PEAR не функционира.
Трябва да споменем и някой си Джоузеф Б. Райн, директор на Университета Дюк от средата на XX в., който провел пространни изследвания на парапсихологията и до голяма степен бил отговорен за възприетия от тази псевдонаучна дисциплина калпав протокол на изследване. Райн разработил специално тесте карти, съдържащо пет видимо различими форми, и го използвал в експериментите си върху телепатията и ясновидството. Но същевременно си затворил очите за неизменния неуспех на всеки от експериментите, когато били поставени в условията на надежден научен контрол.
image

Приложения на парапсихологията
Парапсихологията предлага удобни и лесни за възприемане примери за идеи, които няма как да бъдат доказани, както и за това как самозалъгването и самозаблудата могат да пуснат дълбоки корени в човешкото съзнание, дори след като границата на физически невъзможното отдавна е била премината.
Алан Кросман споделя, че самата парапсихология може да служи като един вид контролирана група за научно изследване от науката. Тя е област, която използва научни методи, но в която "нулевата хипотеза" винаги е валидна. Ако случайно се получат положителни резултати (каквито понякога случайността действително предоставя) и ако тези резултати по някакво чудо се окажат неизменни (което все още не се е случило, но от гледна точка на винаги отворения за всякакви възможности научен ум, такова развитие на нещата никога не бива напълно да се изключва), то биха били налице конкретни насоки накъде тази (засега псевдо)научна дисциплина би могла да се развие. Дотук обаче в нея се наблюдава пълна липса на единна система от принципи, около които да може да се изгради някакво смислено изследване.
Това води до философския проблем, че по-скоро би се наложило напълно да се отхвърлят всякакви възможни положителни резултати, отколкото те да бъдат надлежно окачествени просто като нелепо невероятни. За щастие, това и бездруго не би представлявало практически проблем - поне докато добре издържаните тестове, проведени според всички правила и принципи на научния метод, неизменно продължават да водят до отрицателни резултати; а единствените тестове с нещо, наподобяващо положителни резултати, винаги проявяват вродените в модела на Дарил Дж. Бем недостатъци.
image

И малко за ноетиката
Ноетиката е особено забавна форма на псевдонаучна измишльотина, застъпена от прословутия автор Дан Браун в книгата му "Изгубеният символ". Трябва да се отбележи, че ноетичната "наука" и ноетичната философия са две съвсем различни неща. Ноетичната философия (от гръцки: noetikos, "мисловен") е философия, която се занимава с разума, интелекта и съзнанието. В днешни дни обаче този тип философия се обозначава с понятия като "теория/философия на разума". Същевременно, ноетичната "наука" е доста по-близо до псевдонауката парапсихология и други подобни Ню-ейдж безсмислици от сорта на "да разширим съзнанието си", които звучат също толкова несвързано и налудничаво като псевдоквантовата шарлатания например.


Тагове:   псевдонаука,


Гласувай:
26



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vandela007 - Тук
07.06.2014 20:05
в един текст, който се чете за 3 минути, съм изказала мнение, което може да ти се стори интересно (дай Боже!). И аз го смятам за единствено правилното обяснение на паранормалните явления, някои от които не са човешко шарлатанство, а наистина намеса на.... прочети :)
http://vandela007.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/05/20/velikata-borba-v-3-minuti.1266675
цитирай
2. asthfghl - 1.
07.06.2014 20:39
Дяволът? Падналите ангели?

Доообре...

И аз имам един пост за теб, който се чете за 3 минути:

http://asthfghl.blog.bg/technology/2014/05/18/lunatizmyt-iz-blogoprostranstvoto.1265988

Добре дошъл/а в списъка ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 3805757
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11389
Архив