За мнозина автори, историци и политолози, хитовият сериал Игра на Тронове повдига проблеми, които се припокриват с много от най-чувствителните теми на нашето съвремие. У мнозина от героите се откриват паралели с нашия свят. Някои - бегли, други - доста по-близки.

Досега не се е случвало огнедишащ дракон да изпепели член на щатския Сенат след особено високопарна и досадна реч, изнесена пред камерите на новинарския сайт C-SPAN. Нито пък някой кандидат за обществен пост е бил отравян от свой противник по време на сватбеното си тържество. Нито едно съживено зомби или леден демон от типа "бял бродник" не е завличалo пищящ от ужас скептик по въпроса за промяната на климата.
И все пак ако си мислите, че популярният сериал Игра на Тронове е просто една историйка за крале и замъци, пропускате всъщност колко много се доближава тя до действителни лица и събития от съвременния свят, особено Америка.
Фентъзи сериалът, базиран на поредицата на Джордж Р. Р. Мартин "Песен за огън и лед", се развива предимно на измисления континент Вестерос, където една малка група могъщи фамилии кроят планове една срещу друга в опит да установят контрол над Железния трон. Като се абстрахираме от всичките тези дракони и рицари обаче, ще установим, че между фантастичната история за света на Вестерос и днешните Съединени Американски Щати има поразяващо много прилики.

Това е игра само за елитите
В Игра на Тронове няма средна класа. 99-те процента мнозинство на Вестерос (селяните, бедняците, ханджиите, земеделците) живеят и умират според прищевките на ограничена група свръхбогати родове, които гледат на простолюдието с пренебрежение и се отнасят към него с безсрамна жестокост. Мартин е моделирал книгите по примера на средновековна Европа, където между бедни и богати е зеела огромна празнина, отбелязва Стивън Атъуел, автор на "Надпревара за Железния трон" и редактор на блога със същото име.
Средновековните мислители са оправдавали тази социална пропаст със същите аргументи, с които и мнозина днешни богаташи я оправдават днес: за всичко са виновни бедните. На бедните е обяснявано, че в тях има нещо изначално сбъркано: те са потомци на Ноевия син Хам, който и бездруго е прокълната библейска личност. "Понеже бедните са синове и дъщери на Хам, значи по Божията воля те трябва да слугуват на богатите", казва Атъуел. "На тях постоянно се цитират пасажи от Библията, които повеляват подчинение на краля и безпрекословна служба на господаря".
Социалната мобилност е била изключително ограничена през Средновековието. Селянинът е плащал данък на господаря си, който на практика го е притежавал като движимо имущество.
На всичко отгоре, "Хората трудно са можели да си представят друг строй освен монархията", допълва Атъуел. "Тогава не е имало примери за демокрация. Дори и когато отдолу са се надигали социални революции, след тях не е имало алтернативни модели на управление, към които да се обърнеш". Това в пълна сила важи и в Игра на Тронове, тъй като богатите контролират всичко. Те притежават земята и направляват политическия процес, а единствените претенденти за трона идват от малка група могъщи династични фамилии.


Описваната в сериала борба за власт между фамилиите доста близко отразява посоката, в която се е отправила американската политика, твърди и Джошуа Уайкърт, професор по политология към Колежа Олбрайт в Пенсилвания. През 2016 г. на президентските избори най-вероятно ще видим поредната надпревара между фамилиите Клинтън и Буш - Хилъри Клинтън ще се изправи срещу Джеб Буш. Дали един ден американците няма с ирония да си спомнят за "династията Буш" и "династията Клинтън"? В сериала пет-шест могъщи фамилии се боричкат или заформят съюзи помежду си, за да засилят политическите си позиции. Нима това не е сходно с машинациите на клановете Кенеди, Буш и Клинтън?
Когато богатите контролират политическия процес е много трудно за едно общество да запази демокрацията си (ако въобще някога я е имало), се казва в една от най-популярните в момента книги в САЩ. "Капиталът в XXI век" е не просто бестселър, а се е превърнала в културно явление. В нея френският икономист Томас Пикети предупреждава, че прекомерната концентрация на богатство по върховете неминуемо подкопава демокрацията. След изследване на икономическите данни от последните два века той заключава, че икономическото неравенство е втъкано в самата структура на капитализма и твърди, че САЩ са се запътили към едно аристократично бъдеще, което напомня за Европа през XIX в., където могъщите династии са управлявали останалите чрез наследственото си, често обожествявано право на власт.
Разбира се в САЩ сега няма монархически фамилии в онзи смисъл, но за мнозинството американци положението е много сходно с европейското средновековие и съответно - със света на Вестерос.


Свят, доминиран от мъжете
В Игра на Тронове няма да видите мъж, който да се бори за равенство между половете. Мъжете във Вестерос често пребиват жени, изнасилват жени или ги захвърлят на улицата като износена мебел. Естествено, сериалът не би бил толкова интересен, ако в него нямаше известен брой силни жени, които отказват да играят отредената им от обществото роля. Те не чакат някой рицар да дойде на бял кон да ги спаси от злия дракон. Една от тях сама владее три собствени дракона - Денерис Таргариен, единствената останала издънка на древна монархическа династия. Отначало тя е плаха пионка на мъжете около нея, които я насилват, използват като разменна монета и въобще я третират с презрение, сякаш е добитък. С течение на времето се превръща в легендарна жена-воин и мъдър владетел със собствена осъзната мисия.
Сред почитателите на сериала и книгите има много жени, които се отъждествяват с героини като Денерис. Те са вдъхновени от умението й да отстоява своето в един свят, изцяло доминиран от мъжете, казва Пол Левинсън, професор по комуникации в Университета Фордъм в Ню Йорк. "Те все по-често виждат жени на владетелска позиция", казва Левинсън. "Не само Хилъри, но и други жени като сенатор Елизабет Уорън или пък Сара Пейлин. Денерис олицетворява този аспект. Тя постоянно надделява над могъщите мъже".

Една от най-любимите героини на зрителите е Аря Старк - иначе наглед крехко невръстно момиче, което обаче е далеч по-умно и смело от много мъже. Макар и потомък на благородническо семейство, тя отхвърля идеята, че един ден ще трябва да се омъжи за някой лорд и да му народи деца и с това ще се измерва колко успешна е като жена. Вместо това тя се изгражда като способен боец и следва мисията си да отмъсти за честта на семейството си.
"Ние симпатизираме на Аря, защото тя предоставя една освежаваща алтернатива на всичките онези многострадални госпожици, с които обикновено изобилства в средновековните драми", казва Джейми Адар, редактор на блога "Историята зад Игра на Тронове". "Самоувереността на Аря съответства много повече на съвременния идеал за жена. Тя е движена от стремежа си към отмъщение и не се свени да бъде безпощадна".
Представянето на жените в сериала е отражение на едно по-дълбоко послание в книгите на Мартин: кралете може и да управляват, но възходът и падението им в крайна сметка зависи от обикновените хора, изтъква Чарли Карпентър, професор по политология в Университета Амхърст в Масачузетс. "Това, което е сторил Мартин, е да създаде една история за политиката на елитите, разказана обаче от гледната точка на отхвърлените от обществото: жените, проститутките, копелетата, джуджетата", допълва авторката на есето "Теория на Игра на Тронове" към списанието Foreign Affairs.


Политическата парализа застрашава бъдещето
В една от най-знаковите сцени в Игра на Тронове, друга една могъща жена, Серсей Ланистър, Кралицата на Вестерос, поучава свой съперник по въпроса за политическата власт: "Когато играеш играта на тронове, или печелиш, или умираш", казва тя. "Средно положение няма".
На Серсей Ланистър определено не й пука за компромиса и сътрудничеството. Тя би паснала идеално в американския Конгрес, който е на път да се превърне в най-непродуктивния и идеологически най-разделен Конгрес в цялата история на САЩ. (А също така най-богаташкият, както и първият Конгрес, където мнозинството представители са милионери).
Цената на политическата парализа е една от основните теми в Игра на Тронове и е все по-болезнен проблем и в съвременната американска политика. Във Вестерос управниците хвърлят повече усилия и време да се бият помежду си, отколкото да помагат на подопечните си. Повечето от тях са движени изцяло от собствените си дребнави интереси. Постоянно оспорват правото на съперниците си да бъдат крале и да управляват. Кралството дори си има своя собствена версия на конспиративната теория за легитимността на главата на държавата: кралят е обвиняван, че е незаконно копеле и че семейството му умишлено е укрило истината за действителния му произход, за да запази властта.

Цялата тази политическа парализа във Вестерос идва във възможно най-опасния момент. Боричкащите се управници напълно пропускат да забележат истинската огромна заплаха, която е надвиснала над целия им свят. Мистериозна армия от свръхестествени ледени демони, наричани "белите бродници", започва да настъпва откъм далечния Север и заплашва да потопи всичките кралства в ледена епоха на смърт и ужас. "Зимата иде" е девизът на фамилията, чиито земи са най-близко разположени до опасната зона и която изглежда е най в час с тези неща (и която по ирония същевременно се оказва най-наивната и неспособна в политическата игра на тронове). Техният семеен девиз е и мрачно предупреждение към останалия свят - но изглежда всички останали са твърде заети с жалките си междуособици, за да му обърнат някакво внимание.
Едва ли някъде във фентъзи литературата бихме срещнали по-адекватно сравнение с боричканията между така наречените политически лидери в САЩ, които са си затворили очите за промените в глобалния климат, казва Гордън Куунфийлд, професор по комуникации в Университета Виланова в Пенсилвания. "Разните фракции са прекалено заети да се бият помежду си", казва той, "и остават в пълно неведение и за надвисналия апокалипсис".


Управниците в Игра на Тронове също игнорират и друго едно политическо предизвикателство: подобно на Америка, Вестерос също има сериозен проблем с имиграцията, с който никой не иска и не смее да се занимае. Вместо това, управниците разчитат на Вала - една гигантска стена, някога издигната, за да държи надалеч "белите бродници", но сега използвана предимно да възспира "нелегалните" пресичания на границата от една окаяна група хора, които "цивилизованите" народи на Вестерос назовават с пренебрежителното "диваци". Риториката, която се използва за оправдаване на това разделение, е много сходна с езика, използван в имиграционния дебат в Америка, казва Уайкърт, професор по политология от Олбрайт Колидж.
"Политиците твърдят, че трябва да направим всичко възможно да не позволим на "онези отвъд" да дойдат тук и да разрушат драгоценното ни общество и култура", казва Уайкърт. "Явно едни хора са били късметлии да се родят откъм "правилната" страна на границата и съответно нямат никакъв интерес да допускат "онези" да се преместят отсам и да застрашат установения ред". На кого му пука, че за "диваците" прехвърлянето отсам стената е въпрос на живот и смърт, защото белите бродници вече са се разшавали зад гърба им? Да са се родили на юг от Вала. Кофти късмет и толкоз!


Нация, живееща отвъд реалните си възможности
В Игра на Тронове има всевъзможни магии, свръхестествени същества и жестоки злодеи, но има и една институция, която никой от тях не смее да ядоса: Желязната банка на Браавос. Ако сте си мислели, че финансовите магьосници от Уолстрийт, които наскоро почти доведоха световната икономика до пълен крах, са някакви коравосърдечни капиталисти, по-добре погледнете страховитите бюрократи от Желязната банка!
Това е най-мощната финансова институция в света на Игра на Тронове и тя изобщо не се интересува от мира и благосъстоянието на Вестерос или от съдбата на бедните хора, които преживяват с купа попара на ден в столичното гето "Въшлив гъз". Единственото, което ги интересува, е да си вземат обратно парите, иначе няма да се спрат пред нищо и ще отприщят пълен хаос, за да си получат своето. "И което е най-страшното при тази банка", казва Уайкърт, "ако не им платиш дължимото, те ще финансират врага ти, за да те свали от власт".
Мислете за Желязната банка като за американския държавен дефицит, казват някои почитатели на сериала: тя е като икономическата гилотина, която постоянно виси над бъдещето ти. Няколко крале на Вестерос са натрупали чудовищни национални дългове към Желязната банка, но са твърде ужасени от мисълта да признаят пред поданиците си, че страната им отдавна живее на кредит и отвъд собствените си възможности. По подобен начин и националният дълг на САЩ е като този на Вестерос: той е талъсъмът в килера на управляващите, който те не смеят да срещнат лице в лице. Но в крайна сметка изходът от това заравяне на главата в пясъка е повече от очевиден. Неслучайно мотото на банката е "Желязната банка винаги си получава дължимото".

Расата все още е от значение
Във Вестерос наглед може и да няма расистки скандали. Никой не е записвал тайно как някой управник ръси уронващи достойнството на дадена етническа група глупости (макар че крал Робърт нарече номадите от изтока с някои недотам лицеприятни названия). Но всичко това не означава, че расовите стереотипи в съвременна Америка не са се просмукали и в книгите на Мартин и оттам - в сценария на сериала.
Доста критики в това отношение има по адрес на Денерис Таргариен, младата кралица-воин в изгнание. В последно време бледоликата, среброкоса водачка се е впуснала в благородната мисия да освобождава от оковите де що види някой роб. А добрите онеправдани роби неизменно са тъмнокожи несретници, които Денерис среща по време на експедицията си през регион, поразително наподобяващ Северноафриканското крайбрежие. С помощта на трите си дракона и все по-нарастващата си военна мощ, тя смело троши оковите на потиснатите народи - въобще, едно похвално дело!


И все пак някои са си направили труда да забележат, че сюжетната линия на източния континент Есос може би някак неволно възражда редица расови стереотипи, които често се използват за оправдаване на американския империализъм: благородни бели спасители отървават безпомощни тъмнокожи хорица от варварството на собственото им общество - закъде са те без помощта на цивилизования бял човек? Бялото е "едновременно завоевателна и цивилизоваща сила" в Игра на Тронове, отбелязва комедиантът Аамер Рахман в своя блог. А британският блогър Шейн Томас нарича завоевателния поход на Таргариенската принцеса "турнето за спасяване на мургавелковците".


Саладин Ахмед, автор на "Тронът на Полумесеца", казва, че сериалът също утвърждава някои стереотипи за чернокожите и цветнокожите мъже, чрез образа на дотраките - номадско племе от цветнокожи, което авторът обрисува като хиперсексуално и свръхмилитаристично, с една дума - варварско.
Дори по-изпълнените със съдържание цветнокожи герои като Мисанде, едно дребничко, но величествено и изпълнено с достойнство момиче, което Денерис взима за преводач и съветник, също изпадат в стереотипни клишета. Актрисата Натали Емануел, която играе Мисанде, е наистина фантастичен талант. Но нейната героиня е едно подвижно клише. "Тя е типичната чернокожа доверена приятелка на главната героиня", казва Ахмед. "Тя няма своя собствена предистория, нито свои желания или цели. Тя просто е там, за да напътства Денерис".
С въвеждането на някои нови герои като принц Оберин Мартел от Дорн, известен също като "Червената пепелянка", може и да има намек, че сериалът би могъл да започне да третира цветнокожите си герои с повече комплексност и нюанс. Но това все още не се е случило, казва Ахмед и добавя, "Сериалът страда от същия проблем, който по принцип има и Холивуд: той свежда цветнокожите актьори или до ролята на злодеи, или на доверен приятел на главния герой, или на мъченик, който е много забавен, но винаги умира пръв".


Не е изключено Игра на Тронове да надскочи тези стереотипи и да се развие още повече. Част от чара му е, че винаги е непредсказуем. Никой не знае със сигурност накъде ще завие историята в следващия момент, защото самият Мартин все още не е довършил заключителните две книги от поредицата, а и явно не се притеснява ненадейно да убива най-любимите и обещаващи герои. Както самият той казва, "никой не е в безопасност!"
Не е изключено Мартин да изненада всички и да осигури хепи-енда, който никой от почитателите му не очаква от него. Но същевременно, докато мнозина американци продължават да гледат на бъдещето на страната си с тревога, някои от тях може и да кажат:
"Зимата иде!"

Някои паралели

Тивин Ланистър / Дик Чейни. Тивин не е точно крал, но малцина се съмняват, че ловкият стратег е истинският кукловод, който държи властта зад Железния трон. В качеството си на Ръка на Краля, той не се спира пред нищо, за да защити интересите на фамилията си. Чейни никога не е влизал в битка възседнал кон, но пък бившият вицепрезидент има репутацията на хладнокръвен задкулисен кукловод, комуто не са чужди всякакви морално съмнителни методи - включително и изтезанията, или както той ги нарича - "подобрени техники за разпит" - за да защити властта си.

Питър "Кутрето" Бейлиш / Владимир Путин. Ако Бейлиш можеше да види хитрите маневри на Путин в Украйна, той навярно би се подсмихнал с наслаждение към сродния талант. Дяволитият кралски съветник по финансите е майстор в използването на мека и твърда сила - насилие, отрова, нож в гърба, манипулация на чувството за чест у наивните благородници, както и икономически лостове - за да постигне желаните резултати. Путин заграби контрола над части от Украйна, използвайки вътрешните размирици в страната и икономическите лостове, които имаше на свое разположение. И двамата са съвсем наясно, че, както Бейлиш обича да казва, "Хаосът не е пропаст - хаосът е стълбица". Стълбица към властта.

Тирион Ланистър / Джон Стюарт. И двамата играят ролята на дворцовия шут в съответната си епоха. И двамата са аутсайдери, чийто остър език и дръзко чувство за хумор крият режещ като бръснач интелект и нескрито желание да използват страховитите си словесни умения, за да изобличават някои от най-могъщите хора и институции на своето време и да ги показват такива, каквито в действителност са. Те са тези, които викат "кралят е гол". С което естествено са си създали и много врагове. Несъмнено от Тирион, така нареченото "джудже", би излязъл чудесен водещ на сатирично телевизионно шоу.

Денерис Таргариен / Джордж Буш - младши. И двамата са потомци на владетели и членове на политически династии. И двамата са повели армии в пустинни земи и са водели войни, които са нарекли "освободителни". Войни, които впоследствие се оказват доста по-сложни, отколкото са си представяли. И двете войни са се крепели на оръжия за масово поразяване: Буш напразно търси такива в Ирак, докато Денерис използва трите си дракона, за да се сдобие с власт.

Станис Баратеон / Язовеца. Сериалът е изпълнен с противни герои, харизматични герои, умни герои - но Станис заема своя собствена категория с безличната си, непоклатима жажда за власт. Суровият законен претендент за престола може и да има характера на мекотело и осанката на дървен прът, но затова пък малцина могат да му се опрат по войнственост. Той дори е готов да се сражава срещу собствения си брат (и накрая да го елиминира чрез съмнителни средства), да прегърне религиозния фундаментализъм, да жертва невинни хора и хиляди животи, само и само да се домогне до Железния трон. Също като Язовеца - този тантурест, целеустремен хищник от известното онлайн видео, Станис не дава и пукната пара за нищо. В главата му е само едно: "Аз съм законният крал!"

Джон Сняг / Ал Гор. Джон, копелето на един от най-почтените и благородни герои в сериала (Нед Старк, който разбира се в цялата си наивност рано-рано бива сдъвкан и изплют от политическата машина на своето време), може и да има доста по-добра прическа от Ал Гор, но двамата споделят същата мисия. Сняг се опитва да предупреди сънародниците си за наближаващия апокалипсис, което се опита да стори и Ал Гор със своя филм "Неудобната истина". Посланието му за глобалната промяна на климата и до ден днешен се оспорва и отхвърля от консервативните медии и от много хора. Подобно на пламенната дивачка Игрит, по която Джон Сняг хлътва, и техният отговор неизменно е: "Ти нищичко не знаеш, Ал Гор!"

Аря Старк / Майли Сайръс. И двете са дъщери на прочути татковци и се наслаждават на постоянните си усилия да не оправдават хорските очаквания към себе си. Аря никога няма да стане сладникава принцеса, нито пък Майли. Изглежда никой не е в състояние да опитоми свирепото им чувство за независимост и неутолимия им стремеж да чупят всякакви ограничения и да минават всякакви граници. Някои от феновете на Игра на Тронове се чудят дали в един момент Аря няма просто да изпусне контрола. Мнозина от почитателите на Майли си задават същия въпрос.

Едард Старк / Джими Картър. Лорд Старк никога не е носил плетен пуловер и вратовръзка, докато е изнасял реч пред сънародниците си, но нима в него няма нещо от Картър? И двамата са лидери, които са уважавани надлъж и шир заради праволинейната си честност и вродената си скромност - и съответно и двамата набързо са смазани от политическата машина, понеже (както казват някои) са били "прекалени добряци".

Робърт Баратеон / Бил Клинтън. И двамата са харизматични, родени водачи, чийто престой на престола е бил неимоверно усложнен от неспособността им да си държат оная работа в гащите. И двамата са натоварили съпругите и страната си с похотливи секс скандали. Добре, че по времето на Робърт Баратеон е нямало жълта преса!

Серсей Ланистър / Хилъри Клинтън. Добре де, никой не твърди, че Хилъри е извършила някое от жестоките и морално покварени деяния, които се приписват на Серсей. Но когато разгледаме страховитата, интелигентна кралица на Вестерос и непоклатимите й опити да си отвоюва място сред един доминиран от мъжете свят и да замете следите от кашата, която нехайният й съпруг е забъркал, можем да се сетим как Серсей споделя същите предизвикателства с Хилъри. И двете са жени, които са решили, че няма да си стоят вкъщи и да простират прането.

Роб Старк / Барак Обама. И двамата са харизматични мъже, които са се появили на сцената с гръм и трясък и никога през живота си не са губили битка на политическата арена. Те увличат маси последователи след себе си, а враговете им редовно подценяват способността им да печелят битки. И двамата са протягали ръка на помирение към противниците си, само за да видят как те я хапят в отговор. Някои казват, че двамата вярват твърде много в доброто у враговете си - а това е нещото, което в крайна сметка ще изяде главата на всеки наивен политик.


Ходор. А това си ти, драги ми средностатистически гласоподавателю, който си въобразяваш, че от гласа ти зависи нещо! :-)

не съм чела нищо по -добро от тази статия!!!!благодаря!!!