"Богът на празнините" е тип теологична аргументация, която привиква на помощ божествена или свръхестествена намеса като обяснение за естествени явления, които науката все още не е в състояние напълно да обясни. Основният й принцип е, че ако не знаем как точно се случва нещо, то би следвало да приемем, че то е "дело Господне". Разбира се, учените и повечето рационални хора биха отвърнали, че в крайна сметка винаги е възможно да се намери естествено обяснение за иначе наглед мистериозни явления.
Богът на празнините е един възможен начин донякъде интелигентният и научно грамотен теист да се справи с когнитивния дисонанс, с който е просмукана вярата във всепроникващия бог.

История на "празнините"
Човешкият мозък изглежда е така устроен, че да открива причини за всеки "ефект", който наблюдаваме в реалния свят: от странни и непознати звуци, страховити гръмотевици и ужасяващи земни трусове, до смъртоносни болести. Първобитните хора, в търсенето си на обяснения за естествени, но и чудновато изглеждащи събития, които са се случвали в окръжаващия ги свят, са твърдели, че всички тези неща се причиняват от боговете или от други свръхестествени същества (като духове, призраци, вещици, шамани и т.н.). Съответно мнозина от ранните божества са били посветени на природните стихии: богът на гръмотевиците Тор, боговете на ветровете (ками в Япония) и др. Самият акт на раждане изглежда е бил с магическо естество и следователно - божествено дело.
Само че с развитието на цивилизацията, докато човекът изследвал и осмислял все повече сфери на живота, той откривал още и още естествени обяснения за иначе прости явления, които дотогава са приписвали на боговете. С развиването на опростен научен метод, с помощта на все по-усъвършенстващото се научно разбиране на естествените процеси в природата, постепенно били запълвани все повече "празнини" в човешкото познание. Богът на свръхестественото повече не бил необходим, за да ги обясни.
И така се стигнало дотам, че науката се превърнала в основно средство в безспирното търсене на повече знания за света. Всяка крачка напред в научното познание все повече стеснявало територията, в която била необходима божествена намеса. Галилео и Нютон направили излишна идеята, че движението на планетите се постига чрез усилията на безброй ангели. Било установено, че светкавицата представлява разреждане на електрически заряди в атмосферата. Човекът научил, че земетресенията се причиняват от разместването на подземните пластове при триенето на тектоничните плочи в земната кора. Дори неща, които все още не са обяснени с пълна сигурност, имат вероятно естествено обяснение, както науката постоянно го показва. Така например откритите от астрономите органични молекули в космоса подсказват, че зараждането на живота на Земята е напълно възможно да се е случило и без намесата на Творец.

Запълване на празнините
Когато дадена празнина бъде запълнена, вярващият е принуден да се прехвърли към следващата. Тази игра на гоненица продължава до безкрай, тъй като човешкото познание вероятно никога няма да е в състояние да обясни абсолютно всичко (като следствие от самата дефиниция за безкрайност и съгласно принципите на теоремите за непълнотата на Гьодел). При все това, този аргумент е пример за логическия трик "аргумента на невежеството". Крайната "празнина" в познанието, която вероятно никога не може да бъде запълнена, е по твърдението "ами ето - Господ създаде всичко". Защото дори ако някаква хипотеза като например М-теорията предостави достоверно и доказуемо обяснение за това как Вселената се е пръкнала от Голям взрив и в крайна сметка бъде потвърдена, все ще се намери някой да попита, "да, ама какво е създало тези сблъскващи се мембрани?"
По същата логика можем и да попитаме: добре, ами кой е създал Създателя?

Живот и еволюция
Един от най-известните примери за мислене тип "Бог на празнините" е Интелигентният дизайн, залегнал в основата на креационизма. Според него, някои аспекти от процеса на създаване и развитие на живота са невъзможни за обяснение по естествен начин - т.е. не просто съвременните научни познания не могат да ги обяснят, ами никакви научни познания НИКОГА няма да са в състояние да го сторят.
Друга една изтъркана празнина е абиогенезата. Отново, понеже все още няма общоприето обяснение за появата на живота на нашата планета, креационистите автоматически си правят заключението, че той трябва да е резултат от свръхестествена намеса.

Философски аспект
Аргументът за Бога на празнините намира може би най-популярен израз в идеята за първопричината. В крайна сметка, някои хора винаги ще вярват, че е невъзможно нещо да се създаде от нищо и че всякакви възможни научни обяснения за създаването на Вселената ще се нуждаят от НЕЩО, което да е "причинило" създаването й.
По ирония, теоремите на непълнотата на Гьодел доказват, че Бог винаги ще има на разположение някаква остатъчна празнина, в която удобно да може да се пъхне, без значение колко много познания е постигнало човечеството.
Типичен пример за този тип подход е декларацията на популярния консервативен американски ТВ водещ Бил О"Райли, че океанските приливи и отливи не могат да бъдат обяснени, като така намеква, че Всевишният предизвиква вълнението в океаните. ("Tide goes in, tide goes out"). В този случай грешката му е още по-забавна поради факта, че приливите и отливите отдавна са обяснени в най-големи подробности от науката.

Божие дело
Тази логическа стратегия е един от основните похвати на креационистите и библейските буквалисти, които активно я използват в споровете си с натуралистите и рационалистите. Според нея ВСИЧКО е възможно поради всесилието Божие. Особено силно се залага на Божието умение да променя законите на времето, логиката и физиката както си пожелае. Това означава, че аргументи, които се фокусират върху достоверността на световния Потоп например (необходимостта от анализ на необходимите количества вода, начина на изхранване на обитателите на Ноевия ковчег и чисто инженерния аспект на построяването на Ковчега) могат с едно махване на ръка да бъдат пропъдени и игнорирани.
Концепцията, че нещо е "Божие дело", може да се използва за създаване на необорими (но и непроверими) теории. На креациониста не му се налага да се съмнява в Сътворението, тъй като Бог е в състояние да сътвори всичко - и точка. Този аргумент често се използва и като евфемизъм, когато нещо не може да бъде напълно обяснено от познатите ни до момента естествени закони - най-вероятно поради непълнота на информацията и познанието ни по конкретния въпрос.

Простота на подхода
Една от основните причини този тип аргументация да е толкова популярна е очевидната й простота. По същество това е възможно най-простото обяснение за всичко, което се случва във Вселената. Защо да се занимаваме със сложни уравнения, търсене на проверяеми свидетелства или нещо подобно, след като просто можем да заявим, че Бог се е намесил и това ще ни е достатъчно да обясним всяко нещо във Вселената? Това прави Бога на празнините най-прекия и лесен отговор на всеки възможен въпрос (макар че ако посмеете да зададете въпроса как ТОЧНО се предполага да действа цялата работа със заявяването "Да бъде светлина" и сътворяването на Вселената чрез едно-единствено изречение, вероятно ще бъдете обявен за еретик и ще ви бъде заповядано да млъквате и да се махате).
Въпреки очевидното удобство на Бога на празнините, креационистите не са спрели дотам, ами са си направили труда да изпишат цели библиотеки с литература в опит да избегнат твърде честото позоваване на този възможно най-опростенчески аргумент. Т.е. те са в непрестанно търсене на извинения за ирационалното си упование в един съвсем буквален прочит на някаква дебела книга, написана преди хиляди години от хора, живели в родовообщинния строй.
Особено забавни са опитите на креационистите да си създадат собствена "наука", с която да дадат повече плът и кръв на изсмуканата си между пръстите теория, докато същевременно те заклеймяват науката като "лъжа", дело на Сатаната и отклонение от "Истината" (каквото и да означава това). Цялото това търсене на обяснения и тези опити да се играе по правилата на "противника" разкриват някаква неувереност в силата на собствения си аргумент. Ако Бог наистина беше способен да стори абсолютно всичко, тогава защо въобще им трябва да търсят естествени обяснения за нещо, което според собствената им дефиниция е свръхестествено? Дали не е защото самите те са започнали да осъзнават вътрешните противоречия в собствения си аргумент и несъстоятелността на собствените си "свидетелства", които не издържат дори на елементарна научна проверка?
По ирония, ако използваме принципа на Бръснача на Окам, самото съществуване на един комплексен Бог, толкова по-комплексен от самата Вселена, че да е в състояние да я създаде и управлява, неминуемо извиква въпроса дали не би било далеч по-логично наличието на набор от простички, естествени правила в природата (каквито непрестанно се наблюдават и ден след ден се потвърждават без нито един случай, който да ги опровергава), да е по-вероятният отговор на всички фундаментални въпроси?

Силата на обяснението
Да си припомним един научен анекдот, който прекрасно онагледява горното:
Един студент отишъл при професора си и му представил графика, която показвала последните резултати от научния му експеримент. Старият академик погледнал графиката и рекъл: - Аха! Във всичко това има доста смисъл! След което се впуснал в обяснение защо мислел така. Студентът помислил за момент и тогава забелязал грешката си: - Ох, извинете! - рекъл той. - Ама аз съм я държал наопаки! Студентът хванал листа, завъртял го надолу с главата и отново го връчил на професора. След няколко секунди взиране, студентът отново се обадил: - Аха! Професоре, сега и аз виждам смисъла!
В действителност повечето фундаментални физични закони действат както в едната, така и в другата посока на причинно-следствената верига. Така например, както материята може да се превръща в енергия, така и енергията може да се превръща в материя.

Аргументът "Бог го стори" на практика може да се използва за обяснение на всичко. Например защо Сахара е пустиня? Ами заради Потопа, ето защо. А защо Големият каньон е каньон? Заради Потопа, как иначе. Две абсолютно различни явления имат ЕДНО обяснение. Дори и пред лицето на всичките налични доказателства в противното. Очевидно тези доказателства не са никакви "истински доказателства". Креационистът и библейският буквалист винаги ще гледат да се въздържат да рискуват да съставят конкретен модел, който да предлага проверима хипотеза как точно следва да изглеждат резултатите от въпросната Божия намеса - просто защото една последваща проверка би могла да опровергае твърденията им. Макар и това затъкване на ушите да действа безотказно, когато някой иска да се предпази от възможността въобще да греши (поне според собствените му представи), тази крайна форма на когнитивен дисонанс означава, че те нямат никаква възможност да адаптират вижданията си така, че да отговарят на действителността. Вместо това ще вложат всичките си усилия във всячески опити да заглушат всичко останало и да се предпазят от "опасността" твърдолинейното им мнение да бъде застрашено от промяна.
Макар и наистина да е справедливо да очакваме, че хората са свободни да имат различни мнения и да вярват в каквото си поискат, това не означава, че подобни несъстоятелни мисловни процеси по някаква причина трябва да са имунизирани срещу критика.
Пример за такъв тип мислене
- Нещо се е появило от нищото. Това е Божие дело! - Има празнина в наличната информация за фосилите. Това е Божие дело! - Любовта е силно и мистериозно чувство. То е Божие дело! - Вселената изглежда фино настроена, за да позволи живот на Земята. Това е Божие дело! - Все още няма обяснение как точно действат спомените и сънищата. Те са Божие дело!
Толкова е лесно, нали?

Deus ex machina
"Богът от машината" е похват в литературата (често във фентъзито и научната фантастика), при който някакво внезапно и необяснимо, напълно неочаквано събитие разрешава натрупаните в историята проблеми и така действа подобно на всесилен Бог, който изведнъж е решил да се намеси и да спаси положението. Този похват има голямо сходство с принципа на Бога на празнините. Тук може да се приложи "ад хок" аргументация, за да се обясни необяснимата външна намеса, тъй като тези събития по същността си неизменно изглеждат несъвместими с останалата част от сюжета.
Фразата "deus ex machina" идва от латински, а концепцията зад нея идва от древните гърци и от честата практика на божествена намеса в тяхната митология - особено в ситуации, които са достигнали очевидно безизходно положение. В гръцкия театър актьорите, които са играели боговете, често били спускани на сцената с нещо като кран (оттам и "машината" в цялата работа). Тук е мястото да напомня, че боговете в гръцката митология са били силно антропоморфни персонажи, подобно на Йехова в Стария завет, и редовно се намесвали в делата на смъртните, сякаш си нямали друга, по-важна работа (Зевс например често обичал да се превъплъщава във всевъзможни животни, за да се съвокуплява с привлекателни човешки девици - в сравнение с него Йехова и Исус изглеждат доста скучновати).
Това донякъде помага да се намери извинение за често наглед произволните и дори своенравни действия на гръцките богове. Но в крайна сметка прекомерната употреба на този похват довела дотам, че започнали да се появяват историйки с твърде нескопосано скалъпен сюжет, ограничен обхват на героите и безброй изтъркани клишета в сценария. Наистина, за зрителя и читателя става прекалено трудно да изпита някакво състрадание към герои, изпаднали в затруднено положение, след като през цялото време знаят, че там някъде горе се крие някакво божество, което чака всеки момент да бъде спуснато с кран на сцената и да оправи нещата.
Конвенционалните истории обикновено имат някакъв елемент на справедливост: добрите герои преодоляват предизвикателствата, а лошите си получават заслуженото. Често това се случва по естествен начин като следствие от силните и слабите страни на героите, които определят изхода от техните взаимодействия. Но при решения от типа "deus ex machina", напрежението и противоречията се разрешават чрез неочакван външен фактор, който обикновено възстановява първоначалния баланс и така у зрителя остава известно чувство за неудовлетвореност. В тези случаи справедливостта е била наложена отвън и отгоре, вместо да бъде постигната от преките участници в историята.

Още един пример: Мормонизмът
Джоузеф Смит, първият и главен "пророк" на мормонизма, отначало представил "превод" на мистериозни златни плочки, за които твърдял, че му били спуснати от ангел на име Морони. Неговият поддръжник Мартин Харис взел назаем преведените трудове, но после ги изгубил. Ако Смит наистина беше превел някакви златни плочки, той би трябвало да е в състояние да повтори приблизително процеса на възпроизвеждането им по спомени и в резултат да създаде нещо, което да наподобява първоначалната творба. Само дето вместо това той прибегнал до похвата "deus ex machina", като заявил, че Господ му се явил, за да го напътства как точно наново да преведе напълно и необяснимо липсващите в спомените му творби. Някои вярват, че Луси, жената на Харис, нарочно укрила преведения труд на Смит, за да го разкрие като шарлатанин, след като той не успее да възпроизведе липсващите ръкописи. Но Бог разбира се не би оставил приятелчето си в калта - Той надлежно се намесил там, където трябва, и спасил положението.
И така, днес изсмуканият между пръстите мормонски култ има милиони последователи по целия свят. По какви точно причини един култ като мормонизма следва да се счита за шарлатанска ерес, а друг като конвенционалното християнство - не (поне според настояването на последователите на второто), е въпрос, на който оставям всеки сам да отговори за себе си.

Епохално, фундаментално и разтърсващо-унищожително разкатаване на фамилията на религиозният фанатизъм.
Примерът с ковчега на Ной е, наистина, показателен за ограничеността на мислене, както на креационистите, така и на представителите на "сериозната" нАука.
Т.е. крационистът приема прочетеното в Библията за абсолютна истина и не си задава въпроса за несответствието на размерите на лодката и броя животни които може да побере тя. От своя страна, науката стъпва също на плоскостта на буквалният прочит, доказвайки с елемнтарни изчисления невъзможността на Ноевата мисия. Същевременно науката сама е открила необоримо доказателство (на днеше етап), че мисията на Ной е напълно изпълнима, но чудно защо и двата лагера, удобно и съвсем тендециозно, отбягват този силен аргумент. Защото, използвайки го, двата лагера, ще трябва тотално да преразгледат не само своята концепция, но и фундамента на който се крепи тя. А това е изключително много работа, което не е по вкуса на болшинството.

> От своя страна, науката стъпва също на плоскостта на буквалният прочит, доказвайки с елемнтарни изчисления невъзможността на Ноевата мисия

Единственото, което науката прави в случая е да използва собствените камъни на креационистите и библейските буквалисти по техните глави. Т.е. взима техния буквален подход към прочита на историята и демонстрира колко несъстоятелна е тя.

> двата лагера, ще трябва тотално да преразгледат не само своята концепция, но и фундамента на който се крепи тя

Обща приказка. Очаквам по-конкретно покритие на подобно твърдение. Коя точно част от концепцията си ще се наложи да промени науката? И какво точно разбираш под концепция на науката?

А линк към "необоримото доказателство" ?

По темата - "Човешкият мозък изглежда е така устроен, че да открива причини за всеки "ефект", който наблюдаваме в реалния свят:..."
Не само, че е устроен да открива причините за дадено събитие, но също така притежава способността да съставя обяснения за наблюдаваното събитие, което да прилага после за всички такива или подобни събития. Интересното е, че тези обяснения не е задължително да са верни. Те просто трябва да са удовлетворителни за момента. Първостепенната му задача е да ни запази живи, а не да открие защо светят светкавиците или защо дъждът е мокър.
Мозъкът се прадпазва (а също и нас) от шокови ситуации като приема някакво (каквото и да е) обяснение за дадено събитие, стига това обяснение да ни удовлетворява на първо време и да ни опази от стреса. За мозъка е от маловажно значение, дали светкавицата я пуска някой разгневен бог или е следствие на разреждане на електрически заряди - важно за него е да не се втурваме без посока , панически , всеки път като прегърми , защото това може пряко да застраши живота ни.

Относно бог - може би именно наличието изобщо на някакви физични закони е най-големият удар по идеята за съществуването на всемогъщ Създател. Защото каква е причината нещата да се съобразяват винаги и непременно с тези закони, ако се случваха по божията воля? Освен ако Господ всъщност не е решил, че е крайно интересно да създаде физични закони и да се забавлява с тях, а ние да сме просто следствие, някакъв страничен продукт от действието на споменатите закони.
Все пак е лесно да си представим Бог, който спасява Ной. Не е трудно и да приемем Бог, който спасява слонове, катерици и игриви агънца. Но съгласете се, че е малко нелепо да нарисуваме в съзнанието си картина как същият този Бог казва на Ной : - Не забравяй да качиш листните въшки и двете стъкленици с кучешка тения на борда на ковчега, че не ми се сътворява всичко отначало .

Както ти писах, не съществува нито едно доказателство против съществуването на БОГ ( обобщен израз), но съществува едно предположение което е със силата на доказателство за наличието на същият субект.
Сега като се замисля, твърдението ми за концепцията е малко неправилна. По-правилно е да кажа, че и двете страни трябва да се откажат от ината си и да подходят по-отговорно по разрешаването на редица загатки.
Креационизва и науката са съгласни в едно - съществуването на абсолютната нула (нищо) в абсолютното начало на нашата вселена. Т.е. съществуване на нищо във всичките му измерения, или по-точно казано - на абсолютен баланс. Науката предполага (нарено теория), че нашата вселена е ситуирана в това нищо в безкрайно малка точка свиваща се под въздействието на гравитацията. Т.е. нарушаване на равновесието. Това нарушаване е възможно само и единствено чрез външно въздействие. След това в един момент в тази точка се инжектира достатъчно ко-во енергия, достатъчна да изравни и в последствие да надвиши свиващата сила (гравитация), от което следва големият взрив (разширението) Т.е. и давата вида енергий идват от външен (един или повече) източника което е индиректна подкрепа от страна на науката за съществуването на външна сила наречена БОГ от креационизма.
Относно Ной положението е също толкова интересно. В плавателен съд с такива размери, наистина има възможност за прибиране на цялото животинско разнообразия. Как? Чрез извиличане и съхранение на генен материал, семенна течностхи яйцеклетки. Което вече предполага извода, че тъй наречен библейски БОГ не е нищо повече от събирателен образ на, присъстваща на Земята, високотехнологична извънземна (или земна) цивилизация, с огромни познания и възможности в генетиката. Това се потвърждава от откъса за създаване на Ева от реброто на Адам, което си е чиста доза кслониране и генна модификация.
Само това, би причинило огромни проблеми и доста глъвоболия в редица конципций и теории в науката.

Обяснението за светкавиците е малко наивно и реално не обяснява самото явление.
Предполага се, че това електрическо разреждане осъществявано между земята и облаците. На сушата това обяснение върши работа. Но в морето и океаните .....?
Т.е. имаме натрупване на различен потенциал в две еднородни среди - вода.
Ако на сушата имаме натрупване на различен потенциал върху различни среди земя/вода (облак), то по какъв начи се обяснява това в еднородни среди.
Но това е най-малкият проблем. Електрическо разреждане (светкавица) има не само от облаците към земята, но и от облаците към космическото пространство. А за това има гробно мълчание. Защо?

> не съществува нито едно доказателство против съществуването на БОГ

Както казах, доказването на отрицание е безсмислен риторичен похват.

Пробвай пак.

> предположение което е със силата на доказателство

Това е булшит.

> и двете страни трябва да се откажат от ината си и да подходят по-отговорно по разрешаването на редица загатки

Ти въобще наясно ли си как работи научният метод?

> Креационизва и науката са съгласни в едно - съществуването на абсолютната нула (нищо) в абсолютното начало на нашата вселена

Глупости. Науката не претендира да знае такова нещо. Всъщност има научни хипотези, според които преди сътворението на нашата вселена е имало друго НЕЩО.

Абсолютният баланс не е равносилно на "нищо". Първо си изясни понятията, преди да изказваш подобни съждения.

> Това нарушаване е възможно само и единствено чрез външно въздействие

Булшит. Къде ти е доказателството?

> Т.е. и давата вида енергий идват от външен (един или повече) източника което е индиректна подкрепа от страна на науката за съществуването на външна сила наречена БОГ от креационизма

Нищо подобно. Това е тъкмо пример за погрешно мислене от типа "Бог на празнотите".

> Чрез извиличане и съхранение на генен материал, семенна течностхи яйцеклетки

В Библията не пише нищо подобно. Съвсем недвусмислено Ной приютява по една двойка от всеки животински вид. Това пък е пример за "ад хок" аргумент - т.е. впоследствие нагласяне на твърдението, за да пасне на новите открития на съвремието. Не важи.

> тъй наречен библейски БОГ не е нищо повече от събирателен образ на, присъстваща на Земята, високотехнологична извънземна (или земна) цивилизация

Що не почна направо с извънземните, ми ти трябваха толкова заобикалки? За такива като теб имам един отговор:

http://blog.chron.com/sciguy/files/2013/08/mf-130103-2814287094487938560.png

И твоето намесване на извънземните като фактор от своя страна поражда следващия въпрос: а тях кой ги е създал?

Пс. "Загатки"? "Глъвоболия"? "Енергий"? "Конципций"? WTF...

> Мозъкът се прадпазва (а също и нас) от шокови ситуации като приема някакво (каквото и да е) обяснение за дадено събитие, стига това обяснение да ни удовлетворява на първо време и да ни опази от стреса

В това няма никакъв проблем. Въображението е вродено у човека с цел. Да го предпази.

Проблемите започват, когато подобен начин на мислене се превърне в траен фактор, който предопределя цялата ценностна система и поведение на значителни сегменти от обществото, а в определени епохи - и на цели общества.

> Все пак е лесно да си представим Бог, който спасява Ной. Не е трудно и да приемем Бог, който спасява слонове, катерици и игриви агънца. Но съгласете се, че е малко нелепо да нарисуваме в съзнанието си картина как същият този Бог казва на Ной : - Не забравяй да качиш листните въшки и двете стъкленици с кучешка тения на борда на ковчега, че не ми се сътворява всичко отначало .

Ей това ме уби! Сега ще се наложи намесата на Бог от машината да ме съживи :)))

> На сушата това обяснение върши работа. Но в морето и океаните .....?

Това твое изказване показва пълно непознаване на законите на електромагнетизма.

Съжалявам, не е тук мястото, нито имам време, пък и желание, тепърва да ти преподавам цял раздел от физиката. Да си внимавал в училище.

> Електрическо разреждане (светкавица) има не само от облаците към земята, но и от облаците към космическото пространство. А за това има гробно мълчание. Защо?

Може би защото не се случва? Къде ти са доказателствата? Досега удобно избягваш да представиш дори ЕДНО доказателство за поне ЕДНО от твърденията си.

Необичайните твърдения изискват необичайно убедителни доказателства. Къде са ти доказателствата?

Намирисва ми на поредния хахо.

1-1=0
Това е абсолютният баланс !!!!!!!!!!!
Електратехник съм и имам 4 семестъра в ВМИИ. (загубих интерес)
Има научни хипотези ( предположения които не са доказани ) че преди нашата вселена е съществуло НЕЩО !?!?!?!?!?!
И какво е това НЕШО, ако смея да попитам?
Всъщност това НЕЩО науката го е определила като абсолютното НИЩО! Т.Е абсолютната 0!
Както казах , ако се преодолее ината напредъка ще бъде главоломен.
Изрази като: "Това е булшит, Булшит. Къде ти е доказателството,
Нищо подобно. Това е тъкмо пример за погрешно мислене от типа "Бог на празнотите"." са израз на безсилие, и нежелание да се признае очевидното . Т.Е инат.

> нежелание да се признае очевидното

А това е израз на безсилие от твоя страна. За последен път: имаш ли доказателства за твърденията си, или ще продължаваш да ми губиш времето с празно бръщолевене? ДА/НЕ?

> 1-1=0 Това е абсолютният баланс

Значи да разбирам и че не познаваш законите на термодинамиката и квантовата физика.

> Електратехник съм и имам 4 семестъра в ВМИИ. (загубих интерес)

Личи ти.

> И какво е това НЕШО, ако смея да попитам?

Заповядай, образовай се:

http://asthfghl.blog.bg/technology/2014/01/29/desette-nai-chudati-kosmologichni-teorii.1233051
http://asthfghl.blog.bg/technology/2014/03/20/epohalno-otkrito-e-svidetelstvo-za-kosmicheskata-inflaciia.1249391

> Всъщност това НЕЩО науката го е определила като абсолютното НИЩО

Нямаш си понятие от съвременна наука. Само ми губиш времето. Мисля, че разговорът ни беше дотук. Лека вечер.