"Не можем да знаем със сигурност дали Бог или Христос съществуват. Те БИХА МОГЛИ. Но пък и една гигантска рептилна птица БИ МОГЛА да управлява Вселената - кой знае? Можем ли да бъдем СИГУРНИ, че не я управлява? Не можем. Така че е безпредметно въобще да го обсъждаме". -- Г-н Уедърхед от South Park
"Няма да го считам за обида, а по-скоро за комплимент, ако ме наречете агностик. Нямам претенцията да знам със сигурност неща, за които много невежи хора претендират, че са сигурни - ето това е същината на агностицизма". -- Кларънс Дароу, по време на процеса "Скоупс"

Агностицизмът е позицията, че съществуването и същността на бог или боговете са невъзможни за разгадаване. На агностиците често се гледа като на неутрални нехайници както от страна на атеистите, така и от вярващите. Все пак повечето агностици считат, че е интелектуално нечестно и несъстоятелно да се правят каквито и да било твърди заключения в коя да е от двете посоки. Твърде често се бърка идеята на атеизма (т.е. "Бог не съществува") с тази на агностицизма ("не знаем дали Бог съществува"), тъй като атеистът често ясно и настоятелно изразява своята позиция и я поставя в противовес на вярващите, докато агностикът би изказал някакво мнение по въпроса, само ако много силно настояваме.
Понятието "агностицизъм" е въведено за пръв път от английския биолог Томас Хъксли през 1869 г., макар че самата идея е била изразявана и далеч по-отдавна - още от древните гърци през 450 г. пр.н.е. и дори от древните индуси във Ведите, написани между 1700 и 1100 г. пр.н.е.

  Същност на агностицизма
На теория, агностицизмът е съвместим с всяка ценностна система с изключение на догматичните религии. На практика обаче повечето агностици се считат от незапознатите за "безбожници". Агностиците считат, че макар и наистина да няма достатъчно свидетелства за съществуването на бог, да вярваш, че бог не съществува също изисква значително количество сляпа вяра (подобна на религиозната убеденост) без наличието на достатъчно доказателства в нейна подкрепа.
По-просто казано, агностицизмът приема факта, че ни липсват достатъчно познания, за да установим със сигурност дали Бог съществува или не. В известен смисъл той се различава от далеч по-крайния атеизъм по това, че поддържа позиция на осъзнатото незнание, отколкото на претенцията за знание или признанието за липса на вяра. Така че един истински агностик не би могъл да пасне в хипотетичната и изкуствено създадена скала, в която теизмът и атеизмът са двете крайности, тъй като целият този спор за тях е безпредметен, а въпросът за съществуването на Бог никога не може да намери окончателен и абсолютен отговор. Подобно на квантовия мисловен експеримент с котката на Шрьодингер - само дето в този случай въображаемата кутия с котката така и никога не бива отворена.


Все пак повечето агностици всъщност биха могли да се разделят на няколко вида в зависимост от това как техните убеждения действат на практика в реалния свят и дали повече клонят към атеизма или религията. Агностикът може да живее и действа така, сякаш за него Бог не съществува и никоя религия не е права, но все пак да страни от званието "атеист" поради отблъскващо голямата степен на крайна убеденост, която се влага в него. От друга страна, човек пак може да се счита за духовен, но не и задължително религиозен. Или дори поне официално да следва някоя религия, но все пак да се определя като агностик, за да позволи здравословно количество искрено съмнение в истинността на тази религия да присъства в ценностната му система. В този смисъл, агностицизмът е по-честният подход в сравнение с атеизма и теизма.
Логично погледнато, агностицизмът би следвало да е изначалната, първична и най-естествена позиция на човек още от неговото рождение, когато той все още не познава света и не претендира да знае нищо за него. Едва по-късно започват културните и психологически натрупвания под постоянното влияние на окръжаващата го социална среда и така бързо, още в ранното детство, под натиска на околните, се формира или атеист, или религиозна личност. Но когато погледнем честно дълбоко в себе си ще се уверим, че всъщност агностикът никога не е изчезвал - той винаги е бил там, скрит под дълбоките пластове, постоянно наслагвани връз него от обществото.

Агностичен атеизъм
Агностичният атеизъм поддържа позицията, че няма достатъчно доказателства за съществуването на бог или богове, но също и че липсва достатъчно логика за преодоляването на непознаваемостта на съществуването на бог. Агностичните атеисти повече клонят към атеизма като по-вероятната изначална хипотеза - особено от практическа гледна точка. Но и допускат възможността в крайна сметка да грешат. Границата между атеизма и агностичния атеизъм е тънка и невинаги е лесна за разпознаване, макар че агностичните атеисти като цяло се разпознават по това, че са по-толерантни към религиите, отколкото твърдо убедените атеисти. В този смисъл при едно по-близко вглеждане може да се окаже, че голяма част от тези, които се мислят за атеисти, всъщност могат да се окажат и частични агностици, макар и от по-твърдолинейния вид.
Границата между агностичния атеизъм и чистия атеизъм още повече се размива, ако натиснем атеиста и настояваме да представи конкретни подробности за вярванията си. Или по-добре да го кажем ЛИПСАТА на такива. Ясно е, че повечето, ако не и всички атеисти, са всъщност в голяма степен агностични атеисти - тъй като един рационално мислещ човек със сигурност би престанал да бъде абсолютен атеист при една евентуална среща с недвусмислено доказателство за съществуването на Бог, което би отговорило на собствените им стандарти за надеждност. По света има много религиозни фундаменталисти, но е много по-голяма рядкост, ако не и невъзможно, да намериш атеист фундаменталист, който отчаяно би сграбчил убежденията си като удавник сламка дори при вида на ясни и необорими доказателства, че не е прав. И така, ако приемем убеждението "вероятно Бог не съществува; избирам да действам сякаш няма Бог, но съм готов да си променя мнението, ако се наложи", то тогава е просто въпрос на лично предпочитание дали ще избереш да се определиш като "агностичен атеист" или просто "атеист".

  Агностичен теизъм
Има и друг вид агностицизъм, агностичният теизъм, който допуска вярата в бог, но и е наясно с ограниченията на собственото ни познание и несигурността по отношение на конкретните свойства на този бог. Някои теистични агностици са и деисти, т.е. допускат, че Бог е създал Вселената и я е пуснал в действие, но отвъд момента на сътворението създателят е без значение за по-нататъшното й развитие (т.е. задал е първоначалните правила и параметри на Вселената и я е оставил на автопилот). На практика те твърдят, че може и никога да не разберем дали Бог съществува, но това и бездруго няма значение, тъй като Бог или неговата липса не играе никаква роля в делата на Вселената. Вярващите агностици често се определят като "фиделисти" - понятие, въведено от Мартин Гарднър (самият той теист), за да обозначи хората, които са избрали да вярват в Бог, само защото това им носи успокоение, а не поради някакви интелектуални или морални причини.

Силен и слаб агностицизъм
Подобно на всяко друго философско определение, агностицизмът също се дели на така наречените "слаба" и "силна" разновидност:
- Силен агностицизъм. Наричат го още и "твърд", "затворен" или "постоянен". Най-просто казано, според него не съществува начин да отговорим на въпроса "съществува ли Бог". Нещо повече, НИКОГА няма да имаме тази възможност. Любопитното е, че един мироглед, който се опитва да избегне всякакви позиции, произтичащи от сляпата вяра, в действителност използва подобни абсолютни съждения. Ако изведнъж се окаже, че тя е невярна, може да се очаква едно сериозно чесане по главите и търсене на начини впоследствие да се променят правилата и определенията, което би било наистина забавно за наблюдаване. Тук има сходство с убежението на повечето хора, които мислят, че науката трябва да държи гнусната си мутра по-далеч от религиозните им дела, без задължително да имат някаква рационална обосновка за подобно очакване.
- Слаб агностизицъм. Наричат го още "непостоянен" и това би трябвало да ни подсказва в колко мека форма присъства той. Тук водещият принцип е, че въпросът за съществуването на Бог все пак е решим и е възможно на даден етап да се намерят свидетелства, които да дадат окончателен отговор в едната или другата посока. Макар и това да не е същото като твърдата убеденост, че съществуването на Бог е познаваемо, този подход оставя отворена възможността то да бъде познаваемо и потвърдимо. То е все едно да бъдеш агностик СПРЯМО агностицизма.


Някои донякъде подигравателни виждания за агностицизма
- Отношението на атеиста: Агностикът е човек, който е твърде интелигентен, за да вярва в богове, но и твърде страхлив, за да бъде атеист. Едно производно мнение е, че понеже на агностика така или иначе му липсва конкретна вяра в каквито и да е божества, те на практика са си живи атеисти. Едно по-благосклонно мнение на атеистите спрямо агностиците е изказано от Леон Барадат и гласи: "Агностиците са единствените хора, които са достатъчно разумни да не вземат страна по религиозните въпроси".
- Отношението на теиста: Агностикът е човек, който е твърде интелигентен, за да бъде атеистичен кон с капаци, но и твърде страхлив, за да вярва и да се отдаде на Бог. Едно производно мнение е, че понеже агностикът по принцип допуска възможността да повярва в Бог, той е отворен към идеите на религията и не отрича автоматично концепцията за висша сила - т.е. той така или иначе на практика е вярващ.
- Оношението на агностика към останалите: -- Вярващият упорито настоява, че неговият конкретен въображаем приятел съществува. -- Атеистът упорито настоява, че въображаемият приятел (или приятели) на вярващия би трябвало да бъде измерим, ако наистина съществуваше. -- Едно производно мнение е, че вярващите и атеистите трябва да понамалят малко децибелите, понеже някои от нас се опитват да поспят.


Апатеизъм
Очевидно съчетание между "апатия" и "теизъм". Това е позицията, че всеки въпрос за съществуването на някакви там божества е безсмислен и безпредметен и няма никакво отношение към света и живота. Апатеистите дори не си правят труда да се интересуват от обсъждането на каквито и да е твърдения за или против бог. С други думи: "Не ми пука за боговете". Авторът и журналист Джонатан Рауч доста ефектно описва апатеизма като:
"Нежелание да ти пука чак толкова за собствената ти религия и дори още по-силно нежелание да ти пука за религията на другия".

 

най после нещо ново и интересно !
Благодаря !!

Светогледите са много. Може би има Бог (или богове), може би няма. Аз вярвам в Него, някой друг не вярва. Важно е човек да мисли по тези въпроси и да търси техния отговор- активно и с уважение към инакомислещите. Замисляйки се за нашата крехкост и преходност, разбираме колко е важен всеки наш миг тук. Тогава обаче рискуваме и да се изправим лице в лице с бездната, наречена "безкрайност"- това, което ние никога няма да бъдем.

Малко тривиални разсъждения от моя страна, но се опитвам да раздвижа малко диалога, надявам се да има и други коментиращи.

Агностицизмът е принцип на разсъждение, при който се приема, че човешкият разум, изучавайки Вселената винаги ще се сблъсква с непонятни неща и въпросът е има ли предел човешкото познание или има неща , които ще останат винаги невидими за човешкия разум / Бог/. При това се приема, че при положение че човешкия разум има предел на познанието, той винаги ще се нуждае от Вяра. Тоест това е принцип който може да съвмести научното познание с Вярата / в Бог или Висша сила/. Според мен това няма нищо общо с църквите, Адът и Рая и прочие. Това е един философски принцип, който ни доказва, че човек има нужда от Вяра, но под това може да не се разбират конкретни религии.

> При това се приема, че при положение че човешкия разум има предел на познанието, той винаги ще се нуждае от Вяра

Не е задължително. Скептичният подход по принцип води до по-съзидателни резултати, отколкото сляпата ирационална вяра в нещо недоказано.

Както казах, човек пак може да се счита за духовен, но не и задължително религиозен.

Реално съществуват много повече доказателства за наличието на Бог от колкото обратното. Всъщност, в подкрепа на обратното твърдение, няма нито едно доказателство.
Тук има един многто тънък момент. Да се даде точно определение за това що е Бог и какво се разбира под тази дефиниция. Точно това е разликата между атеизъм и религия.
А на твърдението на агностицизма, че човешкият мозък има предел и винаги ще има нужда от вяра с която да обясни непонятните неща, не бих заложил голяма сума. По-точно - никаква. Защото човешкият мозък (микрокосмос), който е материалната проекция на разума, е умалено точно копие на Вселената (макрокосмос).

> Реално съществуват много повече доказателства за наличието на Бог от колкото обратното

В такъв случай, предполагам за някой, който изказва едно толкова абсолютно твърдение, не би било голямо затруднение да цитира някои от тези "доказателства".

Къде са ти доказателствата? Просто като заявяваш, че "има доказателства", ти не създаваш въпросните доказателства.

И как смяташ да бъде доказано едно отрицание? НЕсъществуването на нещо не може да бъде доказано - това е логически трик, известен като Чайника на Ръсел.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%8A%D1%81%D0%B5%D0%BB

> Тук има един многто тънък момент. Да се даде точно определение за това що е Бог и какво се разбира под тази дефиниция. Точно това е разликата между атеизъм и религия.

По-скоро това е разликата между риторичния похват "местене на гол-линията" и същинския рационален подход към дадено твърдение. По твоята логика, всяко нещо, което на теб ти отърва, може да се определи като "Бог" - но това прави аргумента ти твърде хлъзгав.

С други думи, за да може нещо определено да се докаже (наличието на Бог например), първо ще се наложи да се определят ясни параметри какво точно е нещото, което се очаква да доказваме. Всичко отвъд това е нагласена история.

> А на твърдението на агностицизма, че човешкият мозък има предел и винаги ще има нужда от вяра с която да обясни непонятните неща, не бих заложил голяма сума

Този риторичен похват пък се нарича "strawman". Агностицизмът никога не е изказвал това твърдение. Ти току-що му го приписа без никакви основания. Така си създаде удобен изкуствен аргумент, който всъщност въобще не принадлежи на опонента ти, за да можеш след това твърде лесно да го обориш. Само дето опонентът ти никога не е изказвал такъв аргумент - той е изцяло в твоето въображение.

> човешкият мозък (микрокосмос), който е материалната проекция на разума, е умалено точно копие на Вселената (макрокосмос)

Red-herring аргумент. Т.е. похват за отвличане на вниманието чрез мъгляви общи приказки. Ама ти си бил пълен с риторични трикове!

А всъщност готов ли си за водене на ИСТИНСКИ разговор по темата?

В Северна Америка има една много интересна пеперуда. Наричат я "Монарх". Та тази пеперуда, има доста интересна миграция. Ама толкоз интересна, че въпросите са много повече от отговорите. Томно тук е онзи тънък момент за който писах. Атеистът казва - ми това си е природа бе. религиозният - това е божия работа.
Т.е. и двата типа признават едно и също нещо - някой(нещо) е програмирал това поведение, но единият го зове природа, а другият бог.
Само не зная каква е позицията на агностика в случая.
Но не това е интересното в случая. Лично мен и тези като мен ( много сме малко) ме (ни) вълнува въпросът - ЗАЩО? Каква е целта, кому е нужно? Все още не зная, но мога да твърдя със сигурност, че е ситуирано като действие не заради спорта и безцелно.

Предполагам, че с този незначителен пример ти отговорих достатъчно ясно на твоята реплика към мен.
А за истински разговор който може да обогати знанията ми - винаги готов и с най-голямо удоволствие.

често излизат от телата си и посещават Сириус .
Изхождайки от това , аз пък не бих заложил голяма сума , че ще успеете да проведете ИСТИНСКИ разговор , по която и да е тема (с изключение на такава за пътешествия до Сириус , може би).

Когато се говори за вяра в бог (или богове) всеки има някаква изградена представа в съзнанието си , за това как изглежда този бог (или богове) . Оттам идват и затрудненията ни да постигнем съгласие по тези въпроси - просто всеки индивид (или група) имат различни виждания още на основното стъпало .
За един християнин , примерно , бог е капризен старец , който е съществувал неправейки абсолютно нищо , в продължение на безброй еони , а после най-неочаквано решил , че от всичко най-много обича хората и по тоя случай взел , че създал Вселена с над 200 000 000 000 галактики , а в нея една галактика с 400 000 000 000 звезди , а около една от звездите направил планета и доволно я заселил с човеци , животни , растения и съответните болести по всички тях .
Все пак никога не съм отричал възможността да съществуват богове . Представям си разумна раса , която е била на нашето технологично ниво преди един милион години , да речем . Вероятно такава раса в момента ще е постигнала лично безсмъртие и всемогъщество за всеки отделен индивид , принадлежащ към нея . Възможно е дори , представителите й да могат да създават свои собствени вселени . Обаче , ако такива богове съществуват вече , те едва ли ще се занимават с нас - все едно ние да решим да се месим в ежедневието на някоя зелена еуглена .
Така че спокойно мога да се определя като агностик - вярвам , че единственото сигурно е , че няма нищо сигурно :-))

> Ама толкоз интересна, че въпросите са много повече от отговорите

Наличието на въпроси не е доказателство за нищо. Единственото нещо, за което е доказателство, е непълнотата на досегашните ни познания. Оттук правенето на връзка с присъствието на бог е твърде голям логически скок.

Наличието на противоположни мнения по даден въпрос не прави автоматически и двете мнения еднакво валидни. Едното почива на дълго трупани свидетелства, а другото - на сляпа вяра и изсмукани между пръстите митологични истории.

> Само не зная каква е позицията на агностика в случая

Това вече многократко беше обяснено в този пост. Предлагам да го прочетеш отново.

> А за истински разговор който може да обогати знанията ми - винаги готов и с най-голямо удоволствие

Тогава го докажи чрез въздържане от използване на безсмислени риторични трикове от видовете, които обясних по-горе.

Дълго трупаните свидетелства, реално се трупат от не чак толкова дълго. Има-няма-300 години. А това което ти наричаш митологични историй са на малко по-голяма възраст.
Пак повтарям, първом да изясним статута на това нещо наречено Бог и тогава ще стане истински разговор.

Наличието на въпроси наистина не е доказателство за нищо, но отказът от търсене на отговори е показателно за страх от истината.

И така, за да водим истински рразговор, дай да видим защо, аджеба, тази пеперутка прави такива странни преходи.
Ако искаш ще го направим така - аз ще задавам простички въпроси, а ти ще ми отговаряш агностично и след това ще расъждаваме.
DEAL?

> Има-няма-300 години

Което пак е повече от нула. Какъвто е случаят с противоположния аргумент, който вече 2000 години не е съумял да приведе дори ЕДНО смислено доказателство в своя полза.

> първом да изясним статута на това нещо наречено Бог

Целият съм в слух.

> отказът от търсене на отговори е показателно за страх от истината

Понятието "истина" се подмята наоколо прекалено често без покритие. Науката може да е всичко друго, но не и страхлива по отношение на търсенето на отговори. Тя не претендира да има всички отговори на всички въпроси и да е монополист на "истината", каквото и да означава това. Тя е в процес на постоянно търсене, за разлика от религията, която вече отдавна е решила кое е "истина", записала го е в книга и всичко, което е встрани от канона, се счита за "неистина".

Това не е рационален подход към познанието.

Не ти задаваш въпросите. След като имаш претенцията да твърдиш, че си наясно кое е "истината" и след като си застъпник на идеята, че Бог е отговорът на всички въпроси, то задачата да приведеш доказателства за това си твърдение се пада на теб. Не аз трябва да ти върша домашната работа.

Агностичният отговор на въпроса за пеперудката е "все още не разполагаме с достатъчно информация". А не "аз знам истината, а ти - не".

В това е разликата между агностицизма и теизма/атеизма.

Докато не започнеш да цитираш доказателства, аргументът ти остава кух и несъстоятелен. Тъкмо така се предполага да действа един ИСТИНСКИ разговор. Deal?

Вярата се състои в приемане на нещо без доказателство и може да бъде не само вяра в Бога. Днес различни хора вярват или не в извънземен живот, но само ако пребродим Вселената, ще може да установим това със сигурност. Тоест човешкия мозък в момент когато няма достатъчно факти е склонен да приема неща на доверие априори. За това казва - аз вярвам в НЛО, на базата на нечии свидетелства, а други ги отричат.

Да. А агностикът казва "не разполагам с достатъчно информация, за да си съставя мнение". Не е ли това възможно най-честният подход към познанието?

Да, абсолютно !

източниците, от които си "взел" снимките. Нали не си мислиш, че растат безплатно по сървърите?

Много остроумно. Right-click -> Google-search for this image и си готов.

За разлика от теб, когато цитирам нечий чужд текст, надлежно представям и линк към източника, а не го представям за свой собствен.