Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2014 16:46 - Псевдологика: анекдотичните примери
Автор: asthfghl Категория: Технологии   
Прочетен: 3802 Коментари: 4 Гласове:
21

Последна промяна: 28.04.2014 17:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Кръвопускането отстранява комата. Господин Хенри Клаймър внезапно се отърва от този тревожен симптом по време на една треска, прекарана през 1794 г., след като изгуби 12 унции кръв". -- Бенджамин Ръш, "В защита на кръвопускането като лечение на определени болежки".
"Ако основаваш всичките си твърдения на анекдотични примери, ще ти се струва, че всяко възможно лечение изглежда действа за всяко заболяване". -- Стивън Новела.
image
Анекдотичните примери са практика, при която отделен случай се използва като "доказателство" за потвърждаване на някакво твърдение. Това е един много често използван похват при псевдонауките, където анекдотът (т.е. единичният пример) се разглежда като равностоен на тествания, повтаряем, проверяем научен експеримент, който неизменно води до един и същи предсказуем резултат. С други думи, псевдонаучните шарлатани и техните безропотни поклонници приемат, че само защото нещо "изглежда" е било от полза на някого в един конкретен случай (например "Боби ядеше по три кила ябълки на ден в продължение на година и ракът му изчезна"), значи то би следвало да работи за всеки, във всички случаи, без изключение.
Всъщност отделният (анекдотичен) случай често може и да служи за отправна точка на научно издържаното изследване - но той не може да служи за негова основа. За разлика от научния процес, при псевдонауката той обикновено си остава колкото отправна, толкова и крайна точка (и самоцел), около която гравитира цялата псевдонаучна постановка и в зависимост от която се нагласят всички "свидетелства" и заключения на застъпващия я шарлатанин. Използването на анекдотични примери за достигане до предварително зададен извод е все едно да използваш физическите показатели на играчите от NBA, за да си вадиш заключения за средната височина на американците. В момента, в който пробвате подобен трик в час по Основи на статистиката, можете да сте сигурни, че веднага ще ви врътнат една голяма тлъста двойка в бележника.
Анекдотичните примери често се използват в политиката, журналистиката, интернет блоговете и в много други ситуации и служат за извеждане на общи твърдения, погрешно основавайки се на ограничен брой умишлено подбрани примери, вместо на надеждния статистически метод. Един класически пример е една история, която Роналд Рейгън веднъж разказал за някаква мистериозна жена, която живеела на аванта на гърба на националната система за социално осигуряване, която Рейгън се пробвал да представи като типичен пример за средностатистическия получател на социални помощи в САЩ. Впоследствие, след като някои репортери се сетили да потърсят въпросната жена се оказало, че тя изобщо не съществува, а Рейгън сам си я е измислил. Но дори и този случай да беше действителен, той по никакъв начин не би могъл да служи за извеждане на общи заключения.

image
  Проблеми на метода
Макар че анекдотичните примери (поне когато са действителни, а не изфабрикувани) наистина могат да служат за илюстриране на някакъв довод, те не могат да играят ролята на доказателство. Защото те важат само за отделни индивиди или случки и следователно са податливи на предразсъдъците на тези, които ги използват. Невъзможно е да се каже със сигурност дали отделен случай е представителен за по-голяма група индивиди или събития, тъй като на такова статистически непредставително ниво няма как да се изолират действителните фактори, причинители на съответния феномен.
Така например при животоспасяващите медицински методи на лечение (като хапчета, които облекчават сърдечно-съдовите заболявания и така намаляват смъртността), неминуемо ще се случи да има по няколко смъртни случая, независимо дали въпросното лечение е било предприето или не. Следователно, ако пациент, приел лекарството, все пак почине, няма как да се установи дали той така или иначе е щял да почине и без лекарството - т.е. не може да се докаже дали медицинската намеса е проработила или не, освен ако не се изследва цяла статистически значима и представителна група от пациенти.
image

Регресия към средното ниво
Ако състоянието на пациент, който страда от обрив на кожата, се подобри след употреба на хомеопатичен препарат, това не означава задължително, че конкретно хомеопатията е предизвикала промяната, тъй като това може и да е било изключение от общото правило. Може пациентът така или иначе да е отивал към подобрение, със или без намесата на хомеопатията - например може да е имал алергична реакция или обрив поради запотяване и замърсяване на порите на кожата, или ред други състояния, които са предизвикали обрива и после са отшумяли с отстраняване на причинителя (което няма нищо общо с хомеопатията). Анекдотичният пример не ни разкрива нищо за всичките онези хора, които са имали същия обрив, но не са претърпели подобрение след използване на същия препарат. Затова пък конкретният положителен пример често бива изведен самостоятелно извън контекста на конкретните обстоятелства и избирателно раздухван пред обществеността с цел да бъде погрешно изкаран за представителен.
image

Фалшифициране на резултатите
Можем да споменем и една цяла група случаи, при които въпросните илачи всъщност съдържат активна съставка, която е представяна от шарлатаните като "немедицинска" в списъка със съставки. Например един "хомеопатичен" крем против акне може да съдържа масло от чаено дърво, което по същество има противогъбичен ефект, но не е цитирано като конкретната хомеопатична съставка, а като допълнителен примес.
Още повече, че някои знахари, които правят пари на гърба на хорската доверчивост и продават илачи, понякога ги подправят с истински медицински препарати, за да им придадат желания медицински ефект и така да привлекат още клиенти. Например някои "билкови" лекарства против настинка съдържат парацетамол и антихистамини. При такива случаи подобренията всъщност са предизвикани от лекарството, а не от билката. Но това не пречи на шарлатаните да продължават да лъжат хората.
image

Неправдоподобност
Има анекдотични примери, при които пациент, който е бил болен дълго време и не е бил излекуван от никой конвенционален метод, е почувствал подобрение след прилагане на някакво произволно алтернативно лечение в продължение на няколко дни/седмици/месеци. Например: "В продължение на години прилагах тютюневи тинктури на голям брой мъже и жени и след време болежките в крайниците им започнаха да отминават, за голямо задоволство на пациентите".
Тук се намеква, че подобрението няма как да е било случайност, понеже това е "малко вероятно". Разбира се, тъй като милиони хора по света всеки ден използват алтернативна медицина, един такъв положителен резултат неминуемо би се случил на поне неколцина от тях, дори и вероятността това да се случи на конкретен човек да е изключително ниска. Вероятността определен човек да спечели джакпота от тотото е пренебрежимо ниска, но все някой някога го печели, нали? (Неслучайно има поговорка, че лотарията е за хора, които са слаби по математика). Да не говорим, че повечето хора се разболяват от различни болести повече от 100 пъти през живота си, като всяко заболяване трае поне по няколко дни - и е неминуемо да се случи съвпадение в хода поне на няколко от тези заболявания.
Въпреки че в медицината действително съществуват изследвания с анекдотичен характер, те се третират по-скоро като куриоз и са предмет на забавна кореспонденция между професионалистите, отколкото като надеждно свидетелство, равностойно с истинските научни тестове.
image

Избирателна пристрастност
Присъщият на метода умишлен подбор на истории е основният фактор, поради който широко популяризираните анекдотични примери почти винаги могат да се считат за непредставителни. Хората обикновено обръщат внимание на интригуващия, необичайния и силно въздействащия и емоционален елемент във всяка история и пропускат да забележат обичайното и тривиалното. В края на краищата никой не би си купил вестник, на чиятo заглавна страница се мъдрят заглавия от сорта на "Момиче получава ваксина, избягва всякакви здравословни усложнения и сега е живо и здраво".
Избирателната пристрастност може да има забележителен ефект от гледна точка на PR-а. Да приемем, че 1 милион души (1,000,000) решат да използват даден хомеопатичен препарат, за да се лекуват от рак, вместо да прибегнат до истински лекарства. Нека приемем и че само 0.1% от този 1 млн. пациенти са претърпели спонтанна ремисия (действителното ниво на ремисия за рака на гърдата и карциномата на клетките е по-скоро близо до 20%) и че при първоначалната диагноза на 0.3% от пациентите въобще е отсъствал рак. Това прави общо 0.4% от извадката, или с други думи 4000 души. Това потенциално прави 4000 показания и 4000 лични истории от сорта на "хомеопатията ме спаси от рака", които разбира се ще залеят блогове, социални мрежи, секции с коментари под онлайн статии, телевизионни и радио предавания и ще се предават от уста на уста, като в резултат ще се получи лавина от положителни отзиви, които ще създадат изключително благосклонно впечатление за хомеопатията.
Проблемът в цялата работа е, че останалите 99.6% пациенти така и не са се "избавили" и в края на краищата ще умрат. Така че, макар и да бъдем обилно бомбардирани с положителни истории (които са общо 4000 от 1,000,000), ние вероятно няма да чуем нищо за останалите 996,000 случаи, които са приключили с фатален край. Този брой значително би се увеличил, като вземем предвид, че общият брой на хората, които разчитат на хомеопатията да ги избави от такива тежки заболявания като рака, вместо да "пресекат" заболяването в ранен стадий и да започнат истинско медицинско лечение, което би им увеличило шансовете, всъщност далеч надхвърля 1 милион. Разбира се, горното е само един хипотетичен пример, но той ни дава представа как избирателната пристрастност, присъща на анекдотичния подход, е в състояние да представи една ужасно изкривена картина по отношение на предполагаемата ефикасност на "лека" (ако въобще той има такава).
Дори ако дадено лечение се окаже ефективно, анекдотичните примери продължават да бъдат безполезни, защото много от случаите ще си бъдат резултат от естествено подобрение на състоянието и ще бъде невъзможно да се установи кои точно конкретни случаи недвусмислено сочат към положителен ефект и кои са щастлива случайност. Просто няма начин да се изолира конкретният сигнал сред всичкия този шум само възоснова на отделни отправни точки, подбрани чрез изначално погрешния и подвеждащ подход на избирателната пристрастност.
image

Липса на затвърждаващи свидетелства
Друг един проблем е, че анекдотичните примери обикновено са непълни. Те покриват само периода на самото подобрение и ако нещо се случи впоследствие след публикуването на случая, последващата промяна няма как да бъде отразена.
Типичен случай е този на жена на име Ким Тинкам, която се появила в шоуто на Опра и пламенно пропагандирала така наречената "алкална диета". В шоуто тя твърдяла, че диетата я е излекувала от рак... но само след няколко години починала от рак. Разбира се, нейната нерадостна съдба била разпространена по медиите, само защото тя вече била станала известна. Но в неизброимите случаи, когато анонимни (или не толкова известни) автори на полу-анонимни онлайн истории за предполагаемо "излекувани" болести в края на краищата починат от тези болести, е малко вероятно някой някога да узнае за този факт - просто защото никой уебсайт не би публикувал подобна депресираща история.
За да използвам още един анекдотичен например, по време на едно изследване, след като прекарала известно време в кома, диабетът на една жена напълно изчезнал, без да е претърпявала никакво лечение. При един псевдонаучен анекдотичен подход, това би бил краят на тази история. Само че тъй като това било научно (медицинско) изследване, наблюденията на състоянието на жената продължили и след това. И - изненада! - две години по-късно отново се появила лека форма на диабет (т.е. настъпила спонтанна ремисия). Така че не са никак редки случаите предполагаемо "излекувано" заболяване отново да се завърне и "лекът" да се окаже една илюзия.
image

Силата на анекдота
Неслучайно анекдотичните примери като правило не се приемат за съществено доказателство от науката. Но това не им пречи да доминират начина на разсъждаване на повечето хора. Това е защото, макар и сухите научни факти и статистическите цифри да са далеч по-надеждни, всъщност хората трудно се отъждествяват емоционално с тях. Същевременно, анекдотичните примери предлагат убедителна и силно въздействаща история, която играе по "тънката струна" на едно ключово, индивидуално ниво у човека Когато някой ни разкаже личната си история, това ще ни накара да се замислим: ами че това може да се случи и на мен!

В употреба влизат и други видове предразсъдъци. Дори и най-неправдоподобните анекдоти могат да съдържат висока доза подробности. Именно тези детайли карат хората да се чувстват съпричастни към историята и да си я представят по-образно, по-живо и на по-лично ниво. Историята за някакво безименно малко момиче не би била толкова широко разпространена и дълбоко въздействаща колкото историята за петгодишно момиченце на име Ани от Добрич, което в един чуден пролетен следобед си карало колелото в градинката пред блока... и тогава му се случило нещо.

Предразсъдъците, които карат хората да придават извънредна тежест на анекдотичните примери, водят до особено тежки проблеми в случаите на здравна истерия, които редовно се появяват в съвременното, уж модерно общество. Особено при съпротивата срещу ваксинациите, за която сме говорили тук по-рано: проблемът е там, че при наличието на неопровержими, лесно проверяеми и многократко доказуеми научни данни (които обаче звучат плашещо сложно, скучно и неразбираемо на обикновения редови лаик), отделните силно въздействащи лични истории, емоционално разказани от загрижени родители, обикновено вземат силен превес и неминуемо накланят везните в полза на ирационалната параноя, която се разпространява с бързината на вирусна епидемия.
В такива случаи някои хора, които са на страната на науката, често съветват на такава истерия да се противостои чрез изтъкване на насрещни анекдотични случаи, които също да имат предимството на силното емоционално въздействие. Например, вместо да се изреждат сухи статистики за общия спад на конкретното заболяване след провеждането на ваксинационна кампания, по-добре да се разказват в големи ужасяващи подробности отделни истории за конкретни смъртни случаи, които са настъпили вследствие от отказа от ваксинация и позволяването на иначе напълно предотвратими заболявания да достигнат до най-напреднал и нелечим стадий. Един вид да се воюва срещу истерията със собствена истерия. Но науката като цяло е против подобни манипулативни тактики, защото те са предателство срещу рационализма.
image

Един пример за анекдотичен пример
Прабаба ми цял живот се водеше по анекдотични истории. И доживя до 106 години!
Също така, Жан Калмен, досегашната рекордьорка по дълголетие (доживяла до 122 години) е пушила почти през целия си живот и нищо лошо не й се е случило. Освен нея има и много други столетници, които са заклети пушачи. По логиката на алтернативната медицина, това би следвало да е неопровержимо доказателство, че тютюнопушенето всъщност е много полезно за нашето здраве. Е, сами можете да се сетите що за "доказателство" може да е това.


Тагове:   псевдонаука,


Гласувай:
21



1. vmir - Браво, и аз отдавна пледирам за повече зачитане на статистиката при обсъждане на проблеми.
29.04.2014 08:47
Игнорирането й много лесно може да превърне едно вярно само по себе си наблюдение в користна измама. Наскоро гледах как държавен глава отговаря на въпроса на чуждестранен журналист защо страната му забранява осиновяванията в чужбина - "защото сме чували, че при вас деца са загивали задушени в леки коли, а това за нас е недопустимо" - беше отговорът. Статистиката обаче ми разкри, че в същата държава, където децата не загиват заключени в леки коли, загиват над 1000 деца от тежки криминални насилия над тях.

Всеки нормален може да си направи сам изводите.
цитирай
2. asthfghl - 1.
29.04.2014 09:16
Проблемът е, че емпатията (която е по-скоро емоционално състояние) твърде често направлява преценките и решенията на хората, вместо рационалното мислене, което в крайна сметка води до по-голяма полза за по-голям брой хора. Единичната, индивидуална история ни трогва и ни кара да действаме по един или друг начин, но това е метод за манипулация. А същевременно безбройните анонимни истории остават на заден план и на никого не му пука за тях.
цитирай
3. vmir - 2. asthfghl,
29.04.2014 12:28
Съгласен съм, но изкушението да се използва емпатията за за уж оправдани цели може да е от полза единствено за момента и в близък план, а в средносрочен и дългосрочен нанася сериозни поражения, като например безразличието към безбройните анонимни съвсем конкретни трагедии. Няма кой да научи хората сами да разпознават индикациите на злоупотребите с чувствата им, ако те самите не се опитват да се измъкват от такива опити, без да се самокапсулират или да стават отшелници от реалността, което е другият желан резултат от манипулаторите.
цитирай
4. asthfghl - 3.
29.04.2014 13:42
За капсулиране не знам, По-скоро ми прилича на създаване на масова илюзия и навиране на цялото общество в нея. Има доста филми и книги по тази тема. Шоуто на Труман и Матрицата са първите заглавия, които ми идват наум.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4280822
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив