Премериха най-тежката черна дупка


Астрономи от университета на Тексас установиха теглото на най-масивната известна черна дупка - огромен "звяр" с маса колкото 6,6 милиарда слънца, съобщи БТА, като се позовава на сайта "Спейс".

Тази огромна маса е най-голямата, получавана за черна дупка с преки измервания.

Свръхмасивната черна дупка е на около 54 милиона светлинни години от Земята. Това може да изглежда далече, но всъщност черната дупка в сърцето на елипсовидната галактика М87 е най-близката до нас от този клас. Като се има пред вид размерът й, тя е най-добрият кандидат за бъдещи изследвания, с които да бъде "видяна" за първи път черна дупка.

По размер черните дупки са две основни категории. Звездните черни дупки са с маса от 10 до 20 пъти колкото Слънцето. Те се образуват от колапса на масивни звезди. Свръхмасивните черни дупки са в центъра на галактикките и масата им е колкото милиони или милиарди слънца. Учените "претеглиха" свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката М87, изследвайки движението на звездите около центъра й.

Доколкото ми е известно, тази галактика е гигантска - над двеста пъти по-масивна от Млечния път, така че е нормално центърът и да е такъв. Освен това там се наблюдава частична експлозия на центъра - стълб от изригваща материя в северозападна посока с диаметър около 470 светлинни години и дължина най-малко 5000 светлнинни години. Разбира се, бе установено, че М 87 е мощен източник на рентгенови лъчи с интензитет от 10 до 100 пъти по голям от този на светлинното излъчване и радиоизлъчването. Това означава, че центърът на галактиката е доста активен, което е малко странно за една черна дупка.

Да, съвсем е очаквано по-големите галактики да имат съответно и по-масивно активно ядро. Най-масивните галактически ядра, които все още имат околен материал за подхранване, поглъщат звезди в изумителни количества и често материалът е толкова много, че не успяват да смогнат да погълнат достатъчно наведнъж и затова супер-загретият материал около хоризонта на събитията (т.е. на "входа" на черната дупка) се йонизира и част от него се изплъзва обратно в пространството. Това поражда и тези свръхмощни стълбове заредени частици и радиация - и ето ти квазер. За наше щастие, наблизо до нас няма подобни катаклизми, иначе при директно попадение от такъв щяхме да сме се изпържили. А и нашият галактически център е сравнително спокоен. За момента.