Постинг
04.04.2016 09:57 -
Малко за така нареченото спортно сърце
Който спортува, живее по-дълго
Измененията на сърцето се възстановяват след края на активния спорт
Как се променя сърцето при активно спортуващите и дали то е по-различно от нормалното? През 1899 г. Неншен за пръв път използва израза "спортно сърце". По това време той проучва измененията на сърдечния мускул при ски бегачите. Това, което открива, е, че при тях сърдечните размери са увеличени, което е предпоставка за висока работоспособност.
Сега с термина "спортно сърце" се означават морфологичните и функционалните промени, които претърпява сърцето на активните спортисти, за да се приспособи към повишените физически изисквания, и те са видими.
Сърцето претърпява два основни типа промени в зависимост от вида на натоварването, коментират лекарите.
Спортовете може да се разделят на две групи - динамични и статични, припомня доц. Диана Димитрова от Националната спортна академия. Първата група се характеризира с малко, но по-продължително натоварване на големи групи от мускули. Динамични са спортове като тениса, бягането. При статичните спортове организмът е подложен на краткотрайни, но с много по-голямо напрежение съкращения на малки групи мускули. Такива са силовите спортове - борба, вдигане на тежести. Тези два типа на натоварване при атлетите водят до два различни типа изменения на сърдечния мускул.
При динамичните спортове настъпва увеличение на размера на сърдечните кухини и хипертрофия на лявата камерна стена. Статичните спортове обикновено водят до увеличение на дебелината на лявокамерната стена, но не и до промяна на сърдечните обеми. Измененията настъпват през първото тримесечие от началото на интезивното спортно натоварване. След това допълнителни изменения няма, а след преустановяване на спортна дейност сърцето възстановява нормалните си размери. В сила е и генетичният фактор, който също е предпоставка за развитието на спортно сърце.Най-големите изменения на сърцето се наблюдават при колоездачите. При тях обемът на сърцето е с 40% по-голям - ако при тях е 1106 куб. см, при неспортуващите обемът е 790 куб. см.
Повишението на сърдечните размери води до увеличен ударен обем - 180 до 200 ml, а оттам и на минутния сърдечен обем. Компенсаторно се развива физиологична синусова брадикардия - състояние, при което сърдечната честота спада под 60 удара в минута, т.е. сърдечният ритъм при покой спада до 40 - 60 удара в минута (при норма от 60 - 100 удара в минута). За разлика от патологичната брадикардия при спортното сърце сърдечната честота се увеличава пропорционално на натоварването, както е при здрави хора, и не представлява заболяване.Увеличението на сърдечния обем и размери водят до повишаване на плазмения обем, кръвното налягане и кръвотока. Повишават се капилярната плътност в сърдечния мускул и контркатилната му способност. Общо се увеличава ефективността на сърцето. Увеличава се максималната кислородна консумация. При спортисти тя е 2 пъти повече, отколкото при обикновените хора. Докато при нетрениран човек максималната кислородна консумация е 30-35 мл/кг, за спортисти, най-вече при трениращите динамичен спорт, тя е 60-70 мл/кг. При активно спортуващите времето за възстановяване след натоварване е много по-малко, отколкото при обикновените хора. По този начин сърцето се приспособява към големите физически изисквания на организма. При спортно сърце освен физичните промени - в обеми и размери, настъпват и промени в електричната проводимост, които могат да бъдат сметнати за симптоми на заболяване, а всъщност са нормални.
Изследването на спортното сърце е от голямо значение, защото това състояние много често замаскира редица сърдечни заболявания. Измененията на сърцето често остават в т.нар. сива зона и в комбинация с големи физически натоварвания нелекуваните заболявания увеличават риска от внезапна сърдечна смърт.
От 1982 г. в Италия ЕКГ скринингът е задължителен, след като се установява, че над 80% от случаите на хипертрофична кардиомиопатия (патологично увеличение на лявокамерната мускулна маса, при което се затруднява изтласкването на кръв към аортата от сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност или ритъмна смърт) се диагностицират именно по този начин. Разликата със спортното сърце е, че също има увеличение, но то не затруднява сърдечните функции, а тъкмо обратното - подобрява ги.
Изследванията показват, че след прекратяването на активната спортна дейност настъпва обратно развитие. Левокамерната хипертрофия и камерните размери намаляват. Понижават се още и кислородната консумация и работоспособността, което може да бъде свързано и с възрастта. Въпреки това обаче размерите на лявата камера остават по-големи от размерите при неспортуващите. По-голяма се запазва и кислородната консумация по време на натоварване при бившите спортисти в сравнение с неспортуващите. Като цяло продължителността на живота при бивши спортисти е по-голяма, а развитието на сърдечносъдови заболявания е по-ниско. Все още обаче не е известно дали това не е резултат от иначе по-здравословния начин на живот при спортистите.
Българско проучване също показва, че при бивши спортисти и неспортуващи на същата възраст тези изменения са сравними. Доц. Иван Мазнев от Националната спортна академия съобщава, че е направено изследване на 552 бивши спортисти, 440 от тях мъже, прекъснали спорта преди поне 6 години, всички са на 39 години, и е направено сравнение с неспортували мъже на същата възраст. Само при 162 от мъжете има запазени ЕКГ отклонения, докато при 441 от участниците ЕКГ отклоненията са като при неспортувалите хора на 39 години. Това доказва, че спортно сърце имат само активните спортисти, а след преустановяването на заниманията сърдечните стойности постепенно се възстановяват.
"Трябва да се прави разлика между спортното и болното сърце", отбелязва проф. Цветана Кътова от Национална кардиологична болница. Болното сърце се отличава с понижена сърдечна дейност вследствие на патологични и необратими промени на сърцето. При спортното сърце сърдечните изменения са доброкачествени и обратими, а сърдечната функция - нормална.
Измененията на сърцето се възстановяват след края на активния спорт
Как се променя сърцето при активно спортуващите и дали то е по-различно от нормалното? През 1899 г. Неншен за пръв път използва израза "спортно сърце". По това време той проучва измененията на сърдечния мускул при ски бегачите. Това, което открива, е, че при тях сърдечните размери са увеличени, което е предпоставка за висока работоспособност.
Сега с термина "спортно сърце" се означават морфологичните и функционалните промени, които претърпява сърцето на активните спортисти, за да се приспособи към повишените физически изисквания, и те са видими.
Сърцето претърпява два основни типа промени в зависимост от вида на натоварването, коментират лекарите.
Спортовете може да се разделят на две групи - динамични и статични, припомня доц. Диана Димитрова от Националната спортна академия. Първата група се характеризира с малко, но по-продължително натоварване на големи групи от мускули. Динамични са спортове като тениса, бягането. При статичните спортове организмът е подложен на краткотрайни, но с много по-голямо напрежение съкращения на малки групи мускули. Такива са силовите спортове - борба, вдигане на тежести. Тези два типа на натоварване при атлетите водят до два различни типа изменения на сърдечния мускул.
При динамичните спортове настъпва увеличение на размера на сърдечните кухини и хипертрофия на лявата камерна стена. Статичните спортове обикновено водят до увеличение на дебелината на лявокамерната стена, но не и до промяна на сърдечните обеми. Измененията настъпват през първото тримесечие от началото на интезивното спортно натоварване. След това допълнителни изменения няма, а след преустановяване на спортна дейност сърцето възстановява нормалните си размери. В сила е и генетичният фактор, който също е предпоставка за развитието на спортно сърце.Най-големите изменения на сърцето се наблюдават при колоездачите. При тях обемът на сърцето е с 40% по-голям - ако при тях е 1106 куб. см, при неспортуващите обемът е 790 куб. см.
Повишението на сърдечните размери води до увеличен ударен обем - 180 до 200 ml, а оттам и на минутния сърдечен обем. Компенсаторно се развива физиологична синусова брадикардия - състояние, при което сърдечната честота спада под 60 удара в минута, т.е. сърдечният ритъм при покой спада до 40 - 60 удара в минута (при норма от 60 - 100 удара в минута). За разлика от патологичната брадикардия при спортното сърце сърдечната честота се увеличава пропорционално на натоварването, както е при здрави хора, и не представлява заболяване.Увеличението на сърдечния обем и размери водят до повишаване на плазмения обем, кръвното налягане и кръвотока. Повишават се капилярната плътност в сърдечния мускул и контркатилната му способност. Общо се увеличава ефективността на сърцето. Увеличава се максималната кислородна консумация. При спортисти тя е 2 пъти повече, отколкото при обикновените хора. Докато при нетрениран човек максималната кислородна консумация е 30-35 мл/кг, за спортисти, най-вече при трениращите динамичен спорт, тя е 60-70 мл/кг. При активно спортуващите времето за възстановяване след натоварване е много по-малко, отколкото при обикновените хора. По този начин сърцето се приспособява към големите физически изисквания на организма. При спортно сърце освен физичните промени - в обеми и размери, настъпват и промени в електричната проводимост, които могат да бъдат сметнати за симптоми на заболяване, а всъщност са нормални.
Изследването на спортното сърце е от голямо значение, защото това състояние много често замаскира редица сърдечни заболявания. Измененията на сърцето често остават в т.нар. сива зона и в комбинация с големи физически натоварвания нелекуваните заболявания увеличават риска от внезапна сърдечна смърт.
От 1982 г. в Италия ЕКГ скринингът е задължителен, след като се установява, че над 80% от случаите на хипертрофична кардиомиопатия (патологично увеличение на лявокамерната мускулна маса, при което се затруднява изтласкването на кръв към аортата от сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност или ритъмна смърт) се диагностицират именно по този начин. Разликата със спортното сърце е, че също има увеличение, но то не затруднява сърдечните функции, а тъкмо обратното - подобрява ги.
Изследванията показват, че след прекратяването на активната спортна дейност настъпва обратно развитие. Левокамерната хипертрофия и камерните размери намаляват. Понижават се още и кислородната консумация и работоспособността, което може да бъде свързано и с възрастта. Въпреки това обаче размерите на лявата камера остават по-големи от размерите при неспортуващите. По-голяма се запазва и кислородната консумация по време на натоварване при бившите спортисти в сравнение с неспортуващите. Като цяло продължителността на живота при бивши спортисти е по-голяма, а развитието на сърдечносъдови заболявания е по-ниско. Все още обаче не е известно дали това не е резултат от иначе по-здравословния начин на живот при спортистите.
Българско проучване също показва, че при бивши спортисти и неспортуващи на същата възраст тези изменения са сравними. Доц. Иван Мазнев от Националната спортна академия съобщава, че е направено изследване на 552 бивши спортисти, 440 от тях мъже, прекъснали спорта преди поне 6 години, всички са на 39 години, и е направено сравнение с неспортували мъже на същата възраст. Само при 162 от мъжете има запазени ЕКГ отклонения, докато при 441 от участниците ЕКГ отклоненията са като при неспортувалите хора на 39 години. Това доказва, че спортно сърце имат само активните спортисти, а след преустановяването на заниманията сърдечните стойности постепенно се възстановяват.
"Трябва да се прави разлика между спортното и болното сърце", отбелязва проф. Цветана Кътова от Национална кардиологична болница. Болното сърце се отличава с понижена сърдечна дейност вследствие на патологични и необратими промени на сърцето. При спортното сърце сърдечните изменения са доброкачествени и обратими, а сърдечната функция - нормална.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
