От доста време гледам ръгби и смея да твърдя, че разликата с футбола е от небето до земята.

Първият извод, който се набива на очи е, че за разлика от футболистите, ръгбистите като правило са супер готини, спокойни, и което е най-важното, етични типове :)

Звучи странно и анти-интуитивно, нали? Може би - за тези, които не са изгледали и минутка от този спорт и които, като видят някакви грамадански мъжаги, очакват як кьотек. Е, сбъркали сте адреса!

Накратко: ръгбито няма нищо общо с просташкия футбол. Неслучайно има една английска поговорка: "Ръгбито е груба игра за джентълмени, а футболът - красива игра за грубияни".

Вярно - там играят големи мускули и големи скорости. Играта си е силова и на моменти брутална (е, не толкова остро брутална както американския футбол, който за мнозина е едно комерсиално извращение на оригинала). Но някак "меко" брутална, в смисъл много силова и бърза, но без остри влизания. Влизания тип "торпила" са немислими. Всичко опира до надделяване над силата и скоростта и тактиката на противника, замисълът не е да му откъснеш главата (затова и няма нужда от предпазна броня и каски както е в NFL, където сблъсъците и контузиите са смразяващи кръвта). Единственото предпазно средство (за някои играчи, по желание) е гумичката в устата.

Целта на защитника в ръгбито е да свали на земята противника по възможно най-бързия и убедителен начин, като същевременно позволи на своите моментално да установят числено превъзходство в зоната на топката, за да успеят да я откраднат. Затова и няма да видим някой да се изстреля като снаряд в гърдите на някого и да му изкара въздуха, нито пък да го препъне с крак. Забранени са ударите с ръка по противника, като особено строго се наказват тези под кръста и над нивото на раменете. А поради правилото, че нямаш право на подаване напред (освен чрез подритване с крак) следва и това, че се налага отборна и умна игра - за разлика от американския футбол, където единствено куотърбекът използва акъла си, за да подаде на някого напред, а противниците са готови да обезглавят всеки, получил топката. В ръгбито всичко се случва много плавно и атаките (и съответно защитите) се развиват някак естествено, подобно на вълни, което създава едно приятно усещане за хармонично преливане от защита в атака и обратно. А най-зрелищни са внезапните откъсвания на най-скоростните играчи и неочакваните пробиви през противниковия защитен вал.

Погледнете и ръгби публиката ако щете. Дори и публиката им е друга. На футболния стадион може и да е забранено пиенето, но хулиганите пак си вилнеят. А на ръгби мач даже е позволено да пиеш биричка, но всички са весели и никога не се е чувало ръгби фен да нагруби нещо някого, камо ли да чупи седалки и да хвърля димки по противниковата агитка. Всъщност много често феновете на двата отбора са смесени по трибуните и не можеш да определиш коя агитка в кой сектор е.

А играчите? Един ръгби играч, който си позволи да спъне или удари шамар на противник, веднага е аут.

Не че няма кипящи страсти в този спорт. Където има здравеняци, има и страсти, даже още повече от на моменти мудния и скучноват футбол. Тук играта е много по-интензивна. Не можеш да се разхождаш по терена със скръстени ръце - всички бягат с всичка сила почти постоянно. Скоростите са невероятни, което, при тези килограми, е трудно за обяснение. А ако стоиш на едно място, няма никаква полза от теб и те сменят, защото си мислят, че си се уморил. И надали ще те пуснат в другия мач, ако не демонстрираш върхова форма на следващата тренировка.

А ролята на съдията? Той е майка и баща. В него е хлябът и ножът. Първо правило в ръгбито: Със съдията НЕ се спори. Точка! Той постоянно говори на играчите като даскал на малки деца - поучава ги, убеждава ги, обяснява ситуациите - а всичко се чува в микрофона и зрителите знаят какви са взаимоотношенията на терена. Съдията постоянно обяснява решенията си. Никой не си и помисля да оспорва нещо или да гъкне дори - веднага си аут! И когато съдията нещо се съмнява за някое отсъждане - обажда се на онези с камерите и те за секунди проверяват на повторение и решението е стопроцентово. Няма пет-шест, всичко е точно и ясно. Няма спорове. Можем много да се поучим от тази система...

Спречквания се случват много, много рядко - и ако все пак се случат, после по пресата ги правят на 2 с"тинки за това. Никой не смее да наруши етичния кодекс на играта - иначе е аут веднага и за дълго. Да нарушиш кодекса е равносилно на опозоряване. Както днес си герой, при грубо погазване на кодекса, утре можеш да станеш низвергнат.

В ръгбито има определена култура и етика, която се насажда от най-ранна възраст. Неща като расизъм по трибуните и на терена, негативно отношение към противниковия отбор, няма симулации на терена и опити да се излъже съдията, няма освирквания, псувни към съдиите, корупция в управлението на клубовете, нагласени мачове, изстъпления на хулигани и/или охрана - са немислими. Един ръгби мач се счита за празник на целия град - домакин, а не място за изкарване на комплекси.

Ръгбито може и да не е чак толкова комерсиализирана и широко популярна игра като футбола, но където се играе, то е страст и начин на живот. Както всеки друг масов спорт, между другото. Но разликите с футбола във и извън терена са повече от очебийни, въпреки всичките усилия на ФИФА, ФАФА и ФУФА да "наложи" определена култура в Цар Футбол. Е, не става така. Когато си имаш работа с простаци, и играта ти е просташка.

Така че, тази наглед груба и брутална игра, когато се вгледаме по-отблизо, излиза, че е нещо много по-различно от това, което сме очаквали. В известен смисъл ръгбито е футбола такъв, какъвто може би е бил някога, в зората си - когато се е играел от джентълмени - мечтатели и романтици-идеалисти. И какъвто само можем да си мечтаем да бъде днес.

Някои места, от които може да се следи ръгби:

Super-15 League
Six Nations Cup