Вече всички сигурно сме чули за атентатите в Брюксел. И макар и деянието да е наистина ужасяващо, това, което ме изумява дори повече от сляпата омраза на извършителите му, е начинът, по който мнозинството хора реагират, сякаш току-що са зърнали задаващия се край на света.

Всеки път в такива случаи се наслушваме на какви ли не ревове и "предсказания"  от сорта на: "докъде е стигнал тоя свят, как ще се живее занапред в него?", или "вижте, те ни нападат, това е инвазия, вече ни завладяват!", "с Европа е свършено", "със световния мир е свършено"... както и върхът на сладоледа: "никога не сме живели в толкова кървави времена!"

НИЕ лично може и да не сме (всъщност и това последното е съмнително); но толкова бързо ли забравихме, че до не чак толкова отдавна терористичните атаки (при това много по-мощни и кървави) бяха едва ли не ежедневие поне в дузина райони по света, включително и в Европа? Забравихме ли, че хора умираха с десетки всяка седмица в Испания, Северна Ирландия, Палестина, Индия и т.н.; че ред граждански войни (с някой и друг геноцид за цвят) бушуваха в неизброими точки на света, както и войни между съседни треторазредни държави, подклаждани от така наречените Велики сили (като част от Студената война)?

Когато се отърсим от емоционалната първосигнална реакция на момента и зарежем за миг ирационалната истерия, ще осъзнаем, че всъщност светът никога не е бил толкова мирен, колкото е сега. Да, ясно, че когато става въпрос за конкретен атентат и конкретни хора, чийто живот е бил отнет и чиито съдби са били внезапно прекършени, най-естествената реакция е на ужас, отчаяние... и после безсилна ярост (при някои по-социопатски настроени хора - може би злорадство). Човешко е. Но реално погледнато, никакъв Армагедон не се задава. В скоро време не се очертава масово измиране на човешки същества, никакво глобално изтребление.

Да, хората продължават да се избиват взаимно по политически и идеологически причини. И на това краят му не се вижда. И все пак, истеричното кресчендо на непрестанното апокалиптично циврене вече започва да минава всякакви граници. По ирония, във времена, когато човечеството наистина е било на ръба на една трета (и навярно последна) световна война, хората изглежда са били далеч по-твърди и устойчиви в реакциите си. Сегашното изнежване е може би дори по-опасно от самите заплахи за сигурността ни, били те реални, преувеличени или въображаеми.

И все пак няма как да не изпитваме симпатии към жертвите на атентата и в мислите си да не сме заедно с техните близки. И няма как отчаяно да не се надяваме никога ние или нашите близки да не се окажат в тяхното положение. Напълно човешко е.

Но не слушайте истериците. Светът изобщо не е тръгнал да свършва.

от 200 години насам.

Датата постояно се измества.

на гара Буново, по морето и къде да е, това бе повод за мощна антибългарска кампания, за това, че са подтиснати правата на мюсюлманите, че НРБ е тоталитарна страна, че кльоновете трябва да се унищожат, а войската е белег на тирания.

Явно всичко е плод на двуличие и политически интереси, а ние им вярвахме. Язък за страната ни.

Като спомена страната ни, това ми напомня, че и такива фрази често чувам: "накъде отива страната ни!" и "да я закриваме тая държава!" Поредното преувеличение.

Правилно, стига с тези негативни внушения!