Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2016 13:44 - Трансформацията на американската демокрация в олигархия
Автор: asthfghl Категория: Политика   
Прочетен: 2195 Коментари: 2 Гласове:
21

Последна промяна: 26.01.2016 22:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
САЩ са най-голямата икономика в света, с най-голям принос (засега) към световните научни постижения, разполага с най-мощната армия и с някои от най-добрите университети в света; Щатите са (все още, поне номинално) демокрация и приемат най-голям брой имигранти в целия свят. Но с времето демократичните устои на Съединените Американски Щати - равенството между гражданите и зачитането на техните човешки права - все повече ерозират. Няма как едно неравенство да служи като устойчива основа в структурата на една държава и няма начин когато то пуска все по-дълбоки корени в обществото, това общество да продължава гордо да претендира, че гражданите му са равноправни. Когато всевъзможни видове неравенство все повече се разрастват и задълбочават, народът губи своята сила и възможности да влияе на политическия процес. Нека разгледаме някои факти в тази насока.

image
  Дискриминация срещу "американската мечта"
В книгите си "Изследване на неравенството", "Развитие на свободата" и "Идея за справедливост", харвардският професор и индийски икономист и философ Амартя Сен свързва неравенството с теорията на способностите - една идея, която е доразвита и от Марта Нусбаум, философ и професор по право и етика към Чикагския университет (книгата й е "Жените и човешкото развитие"). Според тази теория, разполагането с определени способности и ресурси като например набавянето на препитание, дом, здравеопазване, образование и работа, е ключово за определяне качеството на живота на индивида. Тази теория предлага два пределни прага - животът под първия праг се счита за "нечовешки", докато такъв под втория праг е "недобър" живот.

Десетки милиони хора в Америка вече живеят под първия праг. Икономическата пропаст все повече се разширява и лишава милиони от достоен живот. И като стана въпрос за разширяващата се икономическа бездна в САЩ, през 2013 г. президентът Обама отбеляза, че американската средна класа не е регистрирала никакво нарастване на доходите си вече цяло десетилетие и че така наречената "американска мечта" все повече се превръща в мит.

Статистиката сочи, че бездната между средните доходи на най-богтия 1% от американците и останалите 99% е 1 303 198 $ срещу 43 713 $, т.е. грубо казано около 30 към 1. През 1950 г. горният 1% е получавал около 5% от всичките доходи, произвеждани от икономическия растеж. В днешни дни, те получават 95%.

В книгата си "Цената на неравенството", американският икономист и професор от Университета Колумбия Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика през 2001 г., показва, че през последните няколко десетилетия икономическото неравенство се е увеличило драстично. Той показва как 1% от американците притежават 25% от националното богатство. В ред интервюта, Стиглиц защитава тезата, че единственото решение на проблема е възприемането на икономически модел, сходен с този на скандинавските страни - иначе "американската мечта" скоро ще се превърне в мит. В своя статия за Ню Йорк Таймз от 2013 г., Робърт Путнъм, професор по обществени политики към Харвард също заключава, че "американската мечта" вече е мъртва.

image
Демокрация за богатите

Проблемът тук е, че богатите са станали най-могъщата политическа сила в САЩ, а гласовете и мненията на обикновените хора са заглушени и на практика лишени от всякаква роля - сега те са нищо повече от един далечен фон, от който нищо не зависи. Мнозина либерални мислители считат, че парите са враг номер едно на демокрацията - и сегашният развой на процеса на обсебване на политиката от големия капитал (включително и чрез закони, даващи право на практически неограничени анонимни дарения от страна на скрити милиардери и корпорации за кампаниите на отбрани кандидати за високи постове) е поредното свидетелство за това.

В книгата си "Законът на хората" политическият философ Джон Роулс казва, че основаната на конституционна законност демократична държава е основният стожер на свободата, а също и че "откритият обществен дебат трябва отново да бъде направен възможен, да бъде разпознат като основен елемент от демокрацията и да бъде освободен от проклятието на големите пари. Иначе политиката ще бъде доминирана от корпоративните и други организирани интереси, които чрез огромните си финансови ресурси успешно ще изкривяват и манипулират целия процес в своя полза и в ущърб на всички останали".

В подкрепа на аргумента, че парите са враг на демокрацията, Роулс се позовава на една статия на Роналд Дуоркин, "Проклятието на американската политика". Роулс предлага анализ на икономическата пропаст в Щатите и отбелязва, че лобитата на американските корпорации са преобразили Конгреса в център за покупко-продажба на закони:

"Струва си да споменем примера с публичното финансиране на избори и форуми за публична политическа дискусия, без които е малко вероятно да просъществуват смислените и разумни политики. Когато политиците са зависими от своите избиратели от гледна точка получаването на пари за своите изборни кампании. И когато има много небалансирано разпределение на доходите и е налице култура на доминиране на политиката от големите пари, големите капитали предават контрола над политиката на корпоративните икономически гиганти. Тогава защо се учудваме, че сме се оказали в ситуация със законодателни органи, които на практика са купени от лобистите и играят по тяхната свирка, а Конгресът се е превърнал в тържище за законопроекти?"

Обратнопропорционалната връзка между икономическата мощ и демокрацията също може да се разгледа и от друга гледна точка. В книгата си "Да играеш боулинг сам" Путнъм показва как през Втората световна война разширяващата се пропаст между бедни и богати е довела до все по-намаляващо участие на народа в политическия процес на страната. Статистиката е недвусмислена в това отношение.

image
Процентът на хората, които са гласували на изборите за Конгрес през 90-те и през 2000 г. е бил над 39%. Същевременно, под 30% от имащите право на глас са гласували на последните избори за Конгрес, а според някои изследвания този процент е дори под 19%. Избирателната активност на президентски избори по принцип е по-висока, но също недостатъчна. От 63.1% през 1960 г. тя се е смъкнала до 51.4% през 2000 г. С едно изключение - изборите през 2008 г., когато Обама (вероятно предимно поради малко по-разумната си външна политика в сравнение със своя предшественик) успя да покачи този процент до 56.8%.

Тези изводи не са монопол само на ляво настроени анализатори в Щатите. В едно свое есе от 2014 г., озаглавено "Америка в упадък", консервативният политически анализатор Франсис Фукуяма заключава, че процесът, допринесъл най-сериозно за упадъка на американската демокрация, е фрапиращият дисбаланс, който се е получил в разпределението на доходите и оттам - на политическото влияние:

"Либералната демокрация почти винаги се свързва с пазарните икономики, които по начало произвеждат победители и губещи и увеличават това, което Джеймс Мадисън нарича "различни и неравни способи за придобиване на собственост". Този тип икономическо неравенство само по себе си не е нещо лошо, доколкото то стимулира иновациите и растежа и се случва при условия на сравнително равен достъп до икономическата система. Само че той се превръща в сериозен проблем, когато икономическите победители се стремят да преобразуват богатството си в непропорционално голямо политическо влияние. Те могат да постигнат това, като подкупват законодателите и бюрократите, т.е. на основата на транзакции; или пък, което е много по-опасно, чрез подмяна на институционните правила в своя угода. Така например, те могат да блокират всякаква конкуренция на пазарите, които те самите вече са започнали да доминират, като дръпнат чергата към себе си и наклонят игралното поле още по-стръмно в своя полза".

Фукуяма описва как лобистите купуват конгресмени, за да прокарват закони, които са в полза на корпоративните интереси. По негово мнение, големите пари влизат в политиката през задния вход и създават подкрепа (за лобистите), след което те подкупват конгресмените чрез огромни парични дарения, в замяна на които по-късно изискват отстъпки и услуги:

"Обикновено политиците не възнаграждават директно членовете на семействата си с удобни работни мета; това, което те всъщност правят, е да възприемат пагубно за демокрацията поведение и да извършват постъпки от името на семействата си, да взимат пари от групи по специални интереси и да предлагат услуги на лобисти, за да подсигурят добро бъдеще за роднините си - за да може децата им да се изучат в най-добрите училища и колежи например. Същевременно, реципрочният алтруизъм е широко разпространен във Вашингтон и е основният канал, по който групите по интереси упражняват влияние и контрол върху членове на Конгреса по един съвсем легализиран начин - чрез даване на дарения и най-общо казано очакване на услуги в замяна. Понякога самият законодател е страната, която първа търси подобна замяна, като показва склонност да толерира определена лобистка групировка с очакването, че по-късно по време на мандата си ще получи награда от нея. Често ефектът от групите по интереси и лобистите е не стимулирането на нови политики, а влошаване качеството на вече съществуващите закони".

image
През 2009 г. общо над 13 500 лобисти и групи по интереси са пръснали над 5.3 млрд. долара в опитите си да въздействат на Конгреса, като така на практика са разрушавали доверието в него. Наистина, доверието на хората в Конгреса се е сринало от 42% през 1973 г. до фрапиращите 7% през 2014 г. Фукуяма казва:

"Нито една от двете основни политически партии няма интерес самa да си режe клона и да се лишава от достъп до огромните пари на групите по интереси; а последните пък не желаят една система, в която парите не могат да купят влияние. И така порочният кръг се затваря и все повече се затяга".

Ако погледнем даренията, които лобистките групи от Израел правят по време на изборни кампании за конгресмени и сенатори в САЩ, ще разберем защо Конгресът толкова често работи по-скоро за израелските интереси, отколкото за американските. По време на декемврийското си посещение в Израел, републиканският сенатор Линдзи Греъм е казал на министър-председателя Бенямин Нетаняху, че "Конгресът следва Вашите заръки" по ядрения въпрос с Иран. Надпреварата между Нетаняху и президента Обама за получаване на подкрепа от Конгреса за прокарването или свалянето на ядреното споразумение с Иран води до закономерния въпрос дали Конгресът на САЩ е всъщност американски или израелски.

Друго едно добре познато лоби в САЩ е това на производителите на оръжия. Когато 20 ученици и 7 възрастни са избити от въоръжен мъж в Кънектикът при поредната стрелба със законно притежавано оръжие, президентът закратко опита да ограничи достъпа до оръжия - и се провали. Той открито заяви, че Националната Асоциация на Притежателите на Оръжия (NRA) държи здраво Конгреса в хватката си и затова Конгресът не желае да стори нищо за решаване на проблема. През 2012 г. оръжейното лоби е похарчило 5 млрд. долара, за да попречи на Конгреса да ограничи дори със сантиметър продажбата и достъпа до оръжия. NRA е похарчила 14 млн. долара през 2012 г. по време на междинните избори в опит да подкопае президента. Естествено, това лоби представлява интересите на индустрия с годишни доходи от над 6 млрд. долара.

image
Преходът от демокрация към олигархия

Бившият президент Джими Картър смята, че американската демокрация вече е преобразувана в олигархия. Той критикува решението на Висшия съд в полза на Обединени Граждани, с което той на практика позволява на неограничените капитали да наводнят всички бъдещи избори:

"Това решение подкопава самата същност на това, което е направило Америка велика страна - а именно нейната политическа система. Сега тя е просто една олигархия с неограничени възможности за политически подкупи, които отсега нататък ще бъдат в основата на подбора на всяка номинация за президент и всеки избор на президент. Същото се отнася и за губернаторите, сенаторите и конгресмените. Станахме свидетели на унищожаването на политическата ни система и превръщането й в придатък на големите донори, които искат и очакват, а често и получават услуги, след като веднъж вече са купили изборите. В момента действащите законодатели - демократи и републиканци - гледат на тези неограничени финансови ресурси като на голям източник на ползи за себе си. В края на краищата някой, който вече е заел властова позиция, има много голям интерес да я запази, като се продаде за пари".

В свой анализ за Ню Йорк Таймс Картър пише, че в момента САЩ нарушават поне 10 от общо 30-те члена на Универсалната декларация за човешките права на ООН.

По предварителни преценки, предстоящите президентски избори ще струват безпрецедентните 10 млрд. долара. Освен най-богатият 1%, кой от средната класа (да не говорим за по-бедните) би могъл да очаква да вземе някакво участие и да има ефект върху един толкова скъпоструващ процес? Америка се е превърнала в демокрация за богатите корпоративни династии. Нека разгледаме настоящите кандидати. Бил Клинтън и Хилари Клинтън са натрупали 141 млн. долара през последните 8 години и са платили 43 млн. данъци. Джеб Буш вече е получил 103 млн. за кампанията си (която не върви никак добре обаче). Изборната система е опразнила сцената от всякакви обикновени (т.е. случайни) участници.

Според оценки на Ню Йорк Таймс, шансът на един потомък на щатски губернатор на свой ред да стане губернатор е около 6000 пъти по-голям от този на кой да е обикновен гражданин. А шансът на потомъка на един федерален сенатор също да стане сенатор е 8500 пъти по-голям от този на обикновения гражданин.

image
В книгата си "Възможна ли е демокрацията", известният политически анализатор Роналд Дуоркин обсъжда демокрацията в САЩ и разглежда някои от по-горе изложените факти. Според него един Конгрес, който се ползва с доверието само на 7% от населението, не може да се нарича парламент на демократична държава. Някои биха казали, че хората могат да махнат онези конгресмени, които не им харесват, на следващите избори. Но фактите са, че:

Първо, голямото мнозинство от хората не гласуват на избори за Конгрес.

Второ, дори и да гласуват, те са принудени да избират между демократ и републиканец. Така политическата структура е такава, че властта се поделя между двете партии без никакви други алтернативи - и така десетки милиони хора остават непредставени в политическата система.

Трето, лобистите и групите по интереси упражняват огромно влияние върху тези избори. Самото номиниране на кандидати не може да стане без тяхното одобрение. С някои забележими изключения като Доналд Тръмп, който самият е милиардер и сам финансира кампанията си - което е и причината да си позволява да говори каквото си ще, а Републиканците да са толкова шокирани и в такава паника заради временното му място начело в класациите.

И четвърто, съвсем логично е да спада доверието на хората в един Конгрес, който, вместо да се опитва да се вслушва в проблемите им и истински да отстоява интересите на САЩ, служи на интересите на различни лобисти и заинтересовани групи и на олигархията.

Е... Предвид всичко изложено дотук, дали американската демокрация все още може да се нарече демокрация, или вече не е трансформирана в олигархия?


Тагове:   политика,


Гласувай:
21



1. syrmaepon - Да, така е. Въпросът е да се намерят нови процедури и принципи, които да гарантират това.
26.01.2016 15:14
"откритият обществен дебат трябва отново да бъде направен възможен, да бъде разпознат като основен елемент от демокрацията и да бъде освободен от проклятието на големите пари. "
цитирай
2. darktales - Този риск е известен отдавна. Ли...
26.01.2016 19:59
Този риск е известен отдавна. Либералната демокрация го има заложен в самата си сърцевина. Проблемът е, че тя се създава и утвърждава, често с жертви и големи трудности, от хора, които са добронамерени и порядъчни, а се ползва и от такива, които не са - но няма как да им го забрани, без да наруши собствените си принципи. А когато те самите почнат да нарушават принципите й в своя полза, обикновено вече са недосегаеми поради ред обстоятелства.
Все пак мисля, че американската мечта все още е жива. Наистина можеш с упоритост, способности и шанс да получиш всичко от Америка, без значение дали си роден там или не. Поне всичко в житейски план като отделна личност.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4281737
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив