Твърде често в музикалните (особено mainstream, но не само) текстове срещаме клиширани и изтъркани теми: за любовта, за "светлия" празник Коледа (сякаш останалите са "тъмни") и т.н. и т.н.

Друго клише е, че метъла и по-"твърдата" музика са екстремни, шумни и грубиянски, лишени от кой знае каква стойност и смисъл.

Опроверженията на това крайно погрешно схващане, най-често изказвано от хора, които хабер си нямат от музиката, за която говорят ("Мани ги тия метъли бе! Само реват"), са безброй. Ето пример: групата Tool. Отличават се не само с уникален подход към сложния ритъм, в който влагат извънредно много мисъл и смисъл, но и текстовете им поставят въпроси, над които си струва да се замислим.

Започваме с два примера. Преводът е мой, макар и малко грубичък и не в стихотворна форма - за жалост мерената реч не ми е специалност, пък и не претендирам като ред съ-блогъри да съм голям "мислител" или "лирик"; затова пък смея да твърдя, че прозата ми е силното място. Затова ще се пробвам в суров текст.

...
Tool: Right In Two

"Точно на две"

Ангели стоят отстрани, озадачени и развеселени. Защо ли Отецът е дал на тези човеци свободна воля? Сега те всички са така объркани. Не знаят ли тези говорящи маймуни, че Раят стига за всички? В тази свещена градина на изобилието, тези тъпи маймуни винаги има какво да делят. Точно на две.

Ангели стоят отстрани, озадачени и развеселени. Отецът ги е дарил с разум, а това ли е, което те избраха? Това е то, което избраха... Един маймуняк убива другия заради парче земя. Тъпи маймуни - дай им палци, а те ще си направят острие. И където видят едно нещо, винаги ще го раделят на две. Точно на две.

Маймунякът убива друг маймуняк заради парче земя. Тъпи маймуни - дай им палци, а те ще си направят тояга и ще пребият брата си. Как въобще оцеляват в такава заблуда е мистерия.

Противно е онова същество, което пилее умението си да вдигне поглед към небето, а съзнава мимолетния си живот тук. И разделя всичко на две. Точно на две.

Бият се заради облаци, заради вятъра, заради небето, за живота, за кръвта, за молитвите, за светлината над тях, заради любов, за слънцето, един с друг, все се бият, бият...

Ангели пак стоят отстрани, стаили търпение и разум. Стоят отстрани и се чудят кога ли този порив към войната ще свърши. Срежи го на две. Точно на две! На две...

...
Tool: Vicarious

"Чужд"

Впивам поглед в телевизора, "щото трагедиите ме вълнуват. С какъвто ще аромат да са в момента. Убита от съпруга си; удавил се в океана; застрелян от собствения си син; а тази пък сложила отрова в чая му. И го целунала за сбогом. Ей това му се вика история! Не ми е забавно, докато някой не умре.

Не ме гледай, все едно съм чудовище. С едното си лице ми се мръщиш, а с другото се взираш като маниак в телевизора. Пулиш се като зомби, докато майка държи детето си и го гледа как умира, с вдигнати ръце към небето и плаче: защо, о, защо? "Щото имам нужда да гледам как всичко умира - от разстояние.

Чрез другите живея аз, докато целият свят умира. И ти имаш нужда от това, не ме лъжи. Защо просто не си го признаем? Защо?

Няма да се спрем, докато не видим как кръвта тече - как смелите и храбрите падат, а писателите на истории се продават. Няма да се спрем, докато не потече кръвта. Искам да гледам как всичко умира, от сигурно далечно разстояние. Чрез другите аз живея, докато целият свят умира. И ти се чувстваш така - защо просто не си го признаеш?

Кръвта вали като дъжд, попива в гроба и в земята. Отчасти вампир, отчасти воин, месояден воайор, взирам се в предавателя и припявам на предсмъртното дрънчене на оръжие. Всичко е лъжа.

Меко казано лековерно е твоето желание да вярваш в ангела в човешките сърца. Отвърни глава от хипарската мъгла и се заслушай! Трябва ли всичко да ти повтарям? Вселената е враждебна. Така безлична. Изяж, за да не бъдеш изяден. Така винаги е било.

Всички се храним с трагедия, тя е като кръвта за вампира. Чрез другите аз живея, докато целият свят умира. По-добре да си ти, отколкото аз.

Скоро ги открих! Винаги ми е било странно, как някой, който "тръби" че не слуша определен стил е много наясно колко безсмислени са текстовете му. С някой изключения публиката на рок/метъл концертите е много по-възпитана от посетителите на "дискотеките" /там май отдавна не пускат диско/ или тълпата чакаща за автобус напр... и т. н.

в заглавието, че пише *груб превод*.
Ако се загледаш в името ми /по скоро nick name/ ще разбереш, че мога да бъда много критична, но се усмихвам на труда ти и на музикалният ти вкус (: поздрави.