Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2011 15:33 - Краят на вечността
Автор: asthfghl Категория: Изкуство   
Прочетен: 8147 Коментари: 19 Гласове:
33

Последна промяна: 31.08.2011 10:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Какво щеше да стане, ако можехме произволно и безпрепятствено да пътуваме напред и назад във времето, до която "точка" от него си пожелаем, и да променяме минали и бъдещи събития така, че да предотвратяваме злини, нещастия и най-общо казано неблагоприятни стечения на обстоятелствата? А ако можехме да изчисляваме кой е най-благоприятният сценарий при дадени обстоятелства и после да го осъществим безпогрешно? Нима това нямаше да доведе до всеобщо благоденствие на човечеството, просперитет, липса на болести, войни, бедност, завист и дори нещастни инциденти? Една перфектна утопия, нали?

А дали наистина е така? Как щеше този неспирен просперитет да се отрази на човечеството като общество? Дали нямаше да закърнее нашето желание да търсим сами нови начини за справяне с трудните обстоятелства, дали нямаше да се "разглезим" и да приемем за даденост вечното щастие и липса на злото? Дали нямаше да се откажем да търсим по-нататъшно развитие, дали нямаше да се затворим вътре в себе си, да спрем да мечтаем, защото вече сме постигнали всичко, да спрем да гледаме нагоре към звездите и с чисто и неподправено любопитство да се питаме: "а какво има там, отвъд"?

Когато се изкачваш по стръмен склон и преодоляваш всевъзможни трудности, мускулите и дробовете ти заякват. Тялото и духът ти се каляват. Свикваш с всякакви изпитания и нищо не може да те изплаши. Даже и краката ти да са целите надрани от тръните, а пръстите ти посинели от безспирното препъване в острите камъни, ти все пак накрая достигаш до върха - по-силен и по-уверен от всякога. А там те чака една невероятна гледка: цял нов хоризонт се разкрива пред теб, а отвъд него - още и още нови върхове, които ти веднага се впускаш да покориш, защото така сме устроени - на едно място просто не можем да стоим.

И така, дори съдбата, или случайността, или Бог, или както там го разбираме, да изпрати на пътя ти и най-сериозния и опасен противник, един натрапник отвън, който е равностоен на теб и който иска да премине през теб на път към своите си цели, ти вече ще си подготвен да му противостоиш и да се защитиш.

А сега да се върнем към предишната утопия. Ако си един самодоволен, с всичко осигурен, но мекушав невежа за обкръжаващия свят, един никому ненужен и за никого значим паразит върху тъканта на Време-Пространството, нима този нашественик не би те прегазил с един скок върху самодоволното ти лице, и не би те затрил завинаги от историята?

И въобще, кой има правото да решава коя от всичките всевъзможни "истории" е най-справедливата, кой сценарий е най-удачният и трябва да се осъществи за сметка на останалите? Кой го е избрал да решава и какви са критериите му? Може би спасяването на максимален брой човешки животи и щастия е най-висшата цел при бърникането в съдбините на човечеството? Но тогава какво да кажем на онези, които ще се наложи да бъдат пожертвани в името на по-голямото "количество щастие" като цяло? Нима те не са от значение? Цялото ли е по-важно или отделният човек? А без отделния човек, какво би представлявало Цялото?

Ето, тези въпроси изникват, докато четеш "Краят на Вечността" от Айзък Азимов. Прочетох я на един дъх, за един следобед. А въпросите не престават. А сред тях, още един, може би най-важният:

Доколко е способна любовта към един-единствен човек да прекатури целия ти свят, да те пречупи, да промени всичко, в което си вярвал, да преобърне всичко и да го насочи към самия теб, навътре, за да се вгледаш в себе си и да се попиташ: "това аз ли съм?" А след това да си готов да унищожиш целия свят и още безброй такива като него, само защото си повярвал, че там някъде отвъд, зад необозримото и недостижимо за теб Бъдеще, в Скритите Векове, когато теб отдавна вече ще те няма, стои скрит ключът към оцеляването на цялото Човечество. Но готов ли ще си да се довериш на тази любов безрезервно и да й повериш съдбата на милиарди в този и безброй други възможни Светове и Времена? И така - до края на Вечността?

Без повече заобикалки, горещо препоръчвам тази книга. Дано да намерите своите отговори.

image


Тагове:   книги,


Гласувай:
33



1. helloworld - прочети
30.08.2011 16:11
и останалите книги от този автор:))))))
цитирай
2. asthfghl - 1.
30.08.2011 16:19
Знам :)

Първата му книга, която бях прочел, е "Гравитационната гибел на Вселената". Наистина, научно-популярна е, а не роман, но ми направи силно впечатление и е може би една от причините да се интересувам толкова много от космология и астрофизика. Доста е изпреварил времето си, а и гледам и до днес продължават да правят холивудски хитове, като взаимстват неговите идеи (Minority Report, Adjustment Bureau).
цитирай
3. darcy - Звучи много добре
30.08.2011 16:29
Ще я потърся в chitanka.info.
цитирай
4. henzelski - Една
30.08.2011 17:54
от любимите ми книги на Азимов!
цитирай
5. bven - Много се четеше Азимов преди години...
30.08.2011 17:54
Хубав избор!:)
цитирай
6. blagovestie - Звучи интригуващо :))
30.08.2011 18:14
http://chitanka.info/text/1123-krajat_na_vechnostta
цитирай
7. mt46 - Преди
30.08.2011 18:49
доста години съм чел и фантастика - в т. ч. и Айзък Азимов...
цитирай
8. asthfghl - 7.
30.08.2011 18:50
Сегашната залага повече на ефектите, отколкото на съдържанието. Но не я съдя - все пак пионерите в жанра са облагодетелствани, че са първи и по онова време полето на идеите е било напълно неразорано :)
цитирай
9. cefulesteven - Великолепна книга е, като почти ...
30.08.2011 19:44
Великолепна книга е, като почти всичко написано от Азик Азимов, но тази е много по-напред от много други, като философия и философстване, а въпросите за причинно - следствените връзки, явяващи се като най-голям стимул на фантастите, са вечни и някак е трудно да се даде, какъвто и да било категоричен отговор и за това е толкова интересно и провокиращо всяко пътешествие във времето. Отговарям ти с голяма охота, защото и аз от месеци насам съм предприел едно. Аз лично съм за ненамесата във времето, не само заради развитието на човек, което наистина би възпряло, не само заради това, че би се обезсмислил гения на много вдъхновени умове, а и защото в крайна сметка, колкото и да е напреднало човечеството, то не е чак толкова безпогрешно, придобие ли власт с която да се намесва в миналото си, за да контролира настоящето си, по-добре да не упражнява тази власт. Защото само ще ограничили в това, което смятаме за добро, ще престанем да го търсим и морала ще деградира за да заприлича на някоя от познатите ни форми на диктатура.

цитирай
10. asthfghl - 9.
30.08.2011 19:56
Това ми напомня за НЛО феномена. Да приемем, че е действителност (което далеч не е със сигурност установено). А не е ли възможно тези т.нар. летящи чинии да не идват от друга планета, а от собственото ни далечно бъдеще? И онези същества вътре не са ли ние самите, но след хиляди векове еволюция? Един вид пътешественици през Времето.

Просто си фантазирам :)
цитирай
11. bizcocho - "Нима това нямаше да доведе до ...
30.08.2011 23:01
"Нима това нямаше да доведе до всеобщо благоденствие" - аз не смятам, че би било благоденствие, по-скоро би се нарушил естествения ход на нещата. От хората, които не мечтаят за машината на времето съм, но нямам против този тип литература, както и филмите :) Едно от децата ми обича да чете фантастика.:)
цитирай
12. asthfghl - 11.
31.08.2011 00:10
Фантастиката предоставя неограничени възможности за създаване на всевъзможни реалности, в които да можеш да развихриш въображението си и съответно да внедриш доста замислящи идеи.
цитирай
13. alexs - Да основателни са въпросите ! ...
31.08.2011 08:59
Да основателни са въпросите !
Нима ни стана по-хубав живота като измислиха e-mail мобилните телефони facebook! Много от фантастиката става реалност. На хората от далечното бъдещето им предстои да се сблъскат с такива проблеми.
цитирай
14. kite333 - Много са сложни тези въпроси.
31.08.2011 09:03
Както и дали няма няколко паралелни реалности,и ако в едната завиеш наляво, а в другата на дясно и от там всичко сценарии се разклонят и размножат ?
Такива едни неща :)
цитирай
15. cefulesteven - Това ми напомня за НЛО феномена. Да ...
31.08.2011 10:00
asthfghl написа:
Това ми напомня за НЛО феномена. Да приемем, че е действителност (което далеч не е със сигурност установено). А не е ли възможно тези т.нар. летящи чинии да не идват от друга планета, а от собственото ни далечно бъдеще? И онези същества вътре не са ли ние самите, но след хиляди векове еволюция? Един вид пътешественици през Времето.

Просто си фантазирам :)


Дори може така да изучават историята. Просто с наблюдения, без правото да се намесят, за да не отнемат волята на времето и хората живели в него, да не им се бъркат в свободния избор, а и да не нарушат сериозно някоя причинно - следствена връзка, така, че да не могат после сами да се родят. :)
цитирай
16. cefulesteven - Както и дали няма няколко паралелни ...
31.08.2011 10:02
kite333 написа:
Както и дали няма няколко паралелни реалности,и ако в едната завиеш наляво, а в другата на дясно и от там всичко сценарии се разклонят и размножат ?
Такива едни неща :)


Като спомена "ляво" и "дясно" се сетих за "Джони и бомбата" на Тери Пратчет. Много е забавна, въпреки това пак предизвиква много размисъл. Та там Тери Пратчет нарича това "ляво и дясно". Крачолите на времето - едното преди промяната, другото след промяната.
цитирай
17. asthfghl - 13.
31.08.2011 10:24
Нима ни стана по-хубав живота като измислиха e-mail мобилните телефони facebook!


Не знам, революциите в Близкия Изток бяха възможни благодарение на социалните мрежи. Хората се организираха и координираха действията си в интернет и така свалиха деспотите си. Това не е ли добре?
цитирай
18. asthfghl - 15.
31.08.2011 10:25
Значи са си научили урока добре. Или може би са прочели Азимов! Или пък Пратчет! :)
цитирай
19. teatarnamechtite - Страхотна книга
31.08.2011 21:27
С годините разбрах, че във фантастиката има повече философия, отколкото в учебник но философия. Така отваря съзнанието, разширява кръгозора, показва ти немислими, но не и невъзможни реалности и идеи!

Много мислих, след като затворих последната страница на Края на вечността - не един въпрос породи. Кое е правилното решение, ако имаш избор? Да моделираш раелността или да оставиш времето да тече в една посока само. Не става ли едностранчива гледната точка за правилно и добро, щом се определя само от кръг, имащи тази власт? Ами ако грешат? Ако пък оставим времето и хората да се развиват без корекции, докъде ще стигнем, като знаем колко сме несъвършени?
Някои открития са случайност, някои грешки са умишлени - как да си вярваме дотолкова? И има ли път по средата - и двата варианта ми се виждат крайни и криещи рискове за човечеството.

Изборът, който прави на финала, правилен ли е, обективен ли е, или е отново човешка слабост (любовта)? Да захвърлиш с лека ръка моделирането на реалности, пътуване във времето - това погледнато от наша гледна точка е огромен напредък (въпреки рисковете).

Друг е въпросът в тези съществуващи и изчезващи реалности доколко хуманно е отношението към човека - частичка без значение в огромен експеримент. Какво остава човек от днешната ни гледна точка в мащабите на Вечността?

И още и още въпроси - звездите ли са ни цел или ни трябват, за да имаме самочувствие на цивилизация и да не изчезнем? И защо да нямаме и двете - моделирана реалност и покоряване на звездите? А и не са ли грешките именно за да има изводи и поуки и съответно развитие, но истинско, а не програмирано и подхвърлено отгоре? Ще се развие ли човек като индивид, ако всичко в живота му е програмирано и сигурно? Мога така до утре...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4280136
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив