Предупреждение: в долните редове изобилства от спойлери! Не четете, ако още не сте гледали новия епизод на Междузвездни войни!

Вече на всеки е станало ясно, че "Междузвездни войни: Силата се пробужда" е много близко копие на "Нова надежда", първата серия от оригиналната трилогия на поредицата. Толкова близко копие, че "прилики" си е доста слабо казано. Всъщност епизод VII направо краде цели сюжетни линии от епизод IV (както и някои от последващите два), като гарнира всичко това с няколко нови персонажа за цвят.

Гледам, някои анализатори са подминали този факт, като са махнали с лека ръка; други пък са се занимали бегло с него, но в крайна сметка са простили на режисьора. Някои (като Езра Клайн от Vox) даже твърдят, че това е по-скоро предимство, отколкото недостатък; един вид връщане към комиксовия елемент от първоначалната трилогия.

За мен е леко странно, че това не се струва достатъчно голям проблем за повечето критици. Аз по-скоро бих се съгласил с Браян Мърчънт, който казва, че филмът е "предсказуем, твърде зависим от чувството за носталгия у зрителя и препакетиращ стари трепети", което от своя страна е "поражение за основните принципи, които направиха оригиналната трилогия толкова изключителна - а именно страхотното фантастично новаторство и склонността към експериментиране, което промени жанра завинаги".


Наистина, заимстването от успешните предшественици на филма би било хубаво, ако беше направено с мярка. Разбира се, очевидно тези неща са въпрос на лично усещане. Но за мен, с течение на филма "взаимстването" постепенно започва да се натрупва отвъд допустимото и в един момент от сладко и носталгично започва да нагарча и да става банално и дори смехотворно. На даден етап то просто ме откъсна от филма и вече не бях така потопен в него, както в първите минути.

Когато епизодът започна с малкия дроид, запилян из пустинната планета и понесъл диск с информация, жизненоважна за Бунтовниците... ъм, искам да кажа Съпротивата, аз се усетих, че се подсмихвам. За момент си помислих, че новият режисьор Джей Джей Абрамс ни намига, като пуска тази шегичка за вътрешна консумация.

Зарадвах се, когато Рей профуча през пустинята върху летящия си мотоциклет - един широк дискурс към пустинния пейзаж веднага извика спомена за Люк Скайуокър върху неговия летящ мотоциклет на планетата Татуин. Даже ми идваше да изръкопляскам, когато се разкри Хилядолетния сокол. Добре, съвпаденията може и да бяха почнали да стават малко абсурдни, но всичко беше толкова добре направено! Пък и този момент послужи много добре за завръщането на Хан Соло и Чубака. И макар и да бях виждал точно този момент поне няколко пъти в трейлъра преди премиерата, даже замалко да се просълзя от умиление.


Обаче мога със сигурност да посоча точния момент, в който всичко това вече премина към раздразнение. Нашите герои тъкмо бяха се добрали до тайната база на Бунт... ъъъ, искам да кажа Съпротивата. И там се беше събрала познатата пасмина от пилоти, дроиди и генерали - всички се бяха подредили около познатата 3D холограма на едно много познато Супероръжие, което представляваше много позната заплаха за тяхната вече не толкова тайна база.

И тогава Хан Соло каза: "Е, ами, винаги можем да го взривим това нещо!" И аз пак се подсмихнах. Голям майтапчия трябва да е тоя Абрамс, а?

Да, ама не! Оказа се, че Хан си е бил съвсем сериозен. В една-две претупани минути екранно време, добрите решават, че Голямото оръдие има... о, каква изненада... едно мъъъничко слабо местенце - само ако успеят да изпратят точния пилот да го удари, докато екип големи куражлии същевременно обезвреждат защитата на супероръжието!

Ама вие бъзикате ли се? Вече ТРИ пъти лошите построяват супер огромно супер-хипер-мега-оръжие, а добрите откриват някакво слабо местенце в него и изпращат куражлийски екип вътре, за да го обезвреди, заедно със самоубийствена ескадрила, за да го атакува! Ето в този точно момент вече бях ИЗВЪН филма - установих, че по-скоро мисля ЗА филма, отколкото да съм напълно погълнат от него. А това хич не е добре.


И дори и тогава още продължавах да си мисля, че Абрамс просто се майтапи, нещо ни габарка и всеки момент ни подготвя някаква изненада. Ей сегичка всичките ни очаквания ще бъдат преобърнати наопаки, разбити на пух и прах...

Да, ама нито едно очакване не беше даже помръднато. Всичко се разигра по стария изтъркан сценарий. Атака от рояк изтребители. Сблъсък вътре в огромната база. Мелодраматични мигове на разкрит семеен разрив между баща и син, сякаш наблюдаван от зрителя от километър разстояние (голяма част от основните герои буквално си бяха заели места горе из галерията, за да наблюдават какво ще стане). Двубой с лазерни мечове върху зловещ сумрачен мост над зейнала бездна. Рисковано бягство, героично пилотиране и естествено накрая - голямо БУМ! Точно както се случва всеки шибан път.

"Взаимстването" от по-ранните епизоди просто е твърде много. То изобилства. То наднича от всеки елемент от филма. Но от друга страна, историите в тези епизоди поне се предполага да са твърде различни, за да би могъл да се брои епизод VII за "римейк" на епизод IV (очевидно, присъствието на някои герои от оригинала, все още разположени в същата времева линия, но 30 години по-късно, просто изключва подобен момент).

Ами тогава всъщност каква е целта на цялото това копиране? То не внася нищо оригинално и със сигурност не води до очаквания резултат.


В най-добрия случай, копирането на оригиналните Междузвездни войни може и да служи за патерица, но в никакъв случай не бива да се третира като основа. Каквато и да е била мотивацията на Абрамс, за да извърши тази мимикрия, накрая му се е получило мързеливо разказвачество, особено в последната третина на филма. Като се е придържал толкова близо до източника, той основно е разчитал на емоционалната привързаност на зрителя към старите герои и старите ситуации, за да запълни празнотите, зейнали поради недостига му на идеи.

Сцената, където Съпротивата планира атаката си срещу Звездата на см... ъъъ, такова де, Базата Звездоунищожител, е един много добър пример в това отношение. В IV епизод поне се усещаше някаква значимост и тежест на това, което се планираше. Ставаше ясно, макар и бегло да се споменаваше, че неизброими ботианци са били загинали, за да се сдобият с тайната информация за слабото място на Супероръжието.

Сцената с планирането на атаката разчита на колективните спомени на зрителя, за да постигне необходимата дълбочина на посланието си. Сама по себе си, тя не струва почти нищо. Не е изпълнена така, че дори един нов зрител да бъде прикован към историята и да разбере значимостта на начинанието. Взета отделно, тази толкова решителна сцена представлява един сух и сбит, доста претупан преразказ на някаква далечна случка, където едни непознати хора решават как да взривят някакво оръжие с размерите на цяла планета - всичко това им отнема по-малко време, отколкото на организаторите на една средноразрядна конференция би им отнело да настроят микрофоните. Цялата работа граничи с нелепа пародия.

Когато героите се промъкват из коридорите на старата Звезда на смъртта в IV епизод, съвсем ясно се усещаше напрежението във въздуха. Имаше чести стълкновения с имперски войници. Когато Оби-Уан Кеноби се промъкна незабелязано през лабиринта на базата на лошите, за да открие Дарт Вейдър, зрителят усети колко изключителни са джедайските му умения - той се водеше от усещането си за присъствието на злия ситски лорд. В новия епизод обаче Хан, Чубака и Фин просто си куцукат навред из базата и почти веднагически се натъкват на Рей (в една база с размерите на цяла планета!), после залагат експлозиви на десетина носещи колони, лесно се справят с цяла рота елитни стражи по пътя си... Бум, бум, бум! Всички очаквани клишета биват нацелени едно подир друго право в десетката. Почти никакво напрежение не се усеща в цялата работа, всичко изглежда някак насила изтръгнато от стария материал и присадено върху новия.

Вижте този кадър от стария филм. Ето на това му се вика напрегнат момент, нали?


И тук се намесва политиката. Ясно е, че втората трилогия (епизоди I-III) малко попрекалиха с политическите интриги, но пък за сметка на това новият филм почти не загатва за нищо политическо. Ако не се бях зачел из интернет (за щастие - предварително) за предисторията на цялата работа, изобщо нямаше да ми е ясно откъде се взе този Първи ред и за какво се бори. Отломки от старата Империя? Някаква нова Империя? От филма не става ясно. Първият орден е просто някаква зла сила, предвождана от някакъв зъл лидер, който се появява на холограма (също като стария Император) и който разполага с облечени в бяло имперски войници и Супероръжие - с почти никаква предистория или ясна мотивация, освен че просто е зла сила. И толкоз. Какво е Съпротивата и откъде се взе, как е свързана със старата Република? Всичко е една мъгла, почти нищо не е обяснено, освен в началните няколко реда. С всичко това смятам да се занимая в цял отделен постинг - засега стига просто да кажем, че между Първия орден и Империята има приемственост, както и между Съпротивата и старите Бунтовници. Но това се предполага да се подразбира, нали? Все пак всичко останало е изкопирано от старите епизоди - защо не и това?

През по-голямата част от филма, на зрителя всичко това му е безразлично и не е чак толкова голям проблем. Все пак феновете на Междузвездни войни са добре запознати с идеята за големи зли империи, предвождани от зли холограмни гадняри и разполагащи с облечени в бяло имперски войници и с учудващо уязвимо Супероръжие. Всички сме наясно с планирането на изненадващи нападения срещу огромната база на лошите и промъкването през гъмжащи с елитна стража коридори. Всички тези неща вече отдавна са запечатани върху вътрешната страна на черепа ни, те са част от колективната памет на зажаднелия за фантастика зрител; самите ние, зрителите, подсъзнателно запълваме иначе липсващите емоционални подробности. Всичко, което на Абрамс му се налага да стори, е да претопли старата манджа и да ни я поднесе в лъскава и ефектна опаковка, а ние с готовност ще свършим останалото.


В най-добрия случай, "Силата се пробужда" представлява един доста дългичък разширен трейлър. От една страна, нормално е гореописаното позоваване на колективната памет да е основна част от всяко продължение на стара история - всяка творба на изкуството го има този елемент. Със сигурност това е била и идеята на Абрамс с този филм, който представлява миш-маш от стари и нови герои и (предимно стари) повествователни елементи. Всъщност оригиналната трилогия е толкова успешна именно заради смесването на ред жанрове по един новаторски начин.

Обаче за разлика от епизод IV, който черпи от огромно разнообразие от източници, новият филм предимно ползва собствения си стар материал. Разбира се, в тази фамилиарност има и известна доза удобство и мощно носталгично усещане, но пък така се заформя един вид омагьосан кръг - един затворен, консумиращ сам себе си продукт с бегли остатъци от някогашния дух на шеметна иновативност, с който се отличаваше оригиналът.

Мат Иглесиас е прав: ако епизод VIII подкара поредицата в съвсем нова посока, някои от недъзите на този епизод биха били простими. След време епизод VII може да бъде сметнат за един вид преддверие, един разширен трейлър, имащ за цел отново да ни въведе в богатия свят на Междузвездни войни и да разположи новите герои в него. Ако ли пък следващият филм от новата трилогия се окаже поредната предъвкана версия на епизод V ("Империята отвръща на удара"), то "Силата се пробужда" (както и Дисни като цяло) много ще изгубят. (Засега има добри знаци, че това може би няма да се случи).


Опасявам се, че този анализ може би донякъде създава представата, че едва ли не съм тотално разочарован от "Силата се пробужда", но всъщност не съм. Въпреки всичко, филмът е пълен с хубави моменти и с фантастични, добре изиграни нови персонажи. Със сигурност, след като вече го изгледах на кино, ще го гледам още веднъж-дваж и вкъщи. Но нека бъдем реалисти: този филм далеч не е някакъв огромен триумф. По-скоро е посредствено повторение на старата песен на нов глас. И като такъв, ще му сложа една оценка 7.0, при това с големи уговорки.

Вероятно е било неминуемо, че покупката на поредицата от Дисни ще има за резултат един пореден Марвел - т.е. източник на надеждни, задоволяващи моментните потребности на публиката филмчета, които печелят благодарение на славата на оригинала, без да поемат излишни рискове. Но все пак това са Междузвездни войни, по дяволите! И е съвсем нормално почитателите на тази великолепна история да очакваме нещо повече.

откъм всичко. Като почнем от липсата на адекватен продуцент, личи си, че ги няма Спилбърг - Лукас. Филмът е бледо копие на епизод 3. Моят съвет е да не бъде гледан, защото разочарованието е гарантирано на 100%.