— Слушай, представи си го като преквалификация. Дори боговете са принудени да се приспособяват към духа на времето, нали? Твърде вероятно Дядо Прас да е бил нещо коренно различно преди хилядолетия. Логично е. Тогава хората дори не са носели дълги чорапи, за да има в какво да им оставя подаръците! — Гарванът се почеса с крило по човката. — Мда-а-а… Сигурно е бил обичайният зимен демиург. Нали се сещаш… Кръв по снега, за да накарат слънцето да изгрее отново. Започнало се е с жертвоприношения на животни. Погвали са някой едър четинест звяр, за да го усмъртят. Нещо подобно е било. Известно ли ти е, че в планината Овнерог има хора, които убиват някое мушитрънче в чест на Прасоколеда, а после обикалят от къща на къща и пеят за подвига си? Много фолклорно, в пълно съответствие с примитивните митове.
    — Мушитрънче ли?! Това пък защо?
    — Никой не ми е казвал. Ама представи си как навремето някой се запитал: „Що да гоним онуй злобно копеленце орела, дето и човката му яка, и ноктите остри? Що да не утрепем ей туй мушитрънче, дето само писука, пък е колкото орехче?“ Или пък по други места започнала истинската гадост, религията де. Пред празника някой окаяник намира едно специално бобче в паницата си. Всички му се радват: „Мой човек, ти си кралят на празника!“ Само си мълчат, че е най-добре да не почва някоя дебела книга от първата страница, щото скоро той вече препуска по преспите, пък те го гонят със свещените сърпове в ръце. Иначе земята нямало да се пробуди за живот, а снегът нямало да се стопи. Щуротии, разбираш ли… Ама народни. Накрая се пръква някой хитряга и си мисли: „Ей, като гледам, скапаното слънце и без това си изгрява, защо даваме на друидите толкова безплатна кльопачка?“ И докато се опомниш, открива се ново работно място. Ей това им е номерът в живота на боговете. Все измислят как… хм, да останат на трапезата.
    — „Скапаното слънце и без това си изгрява“ — бавно повтори Сюзън. — Откъде знаеш това?
    — От усърдни наблюдения. Случва се всяка сутрин.

...
    — ГОСПОДИН ХЕКСЪТ Е ПРОЯВИЛ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ПРОНИЦАТЕЛНОСТ. ДЯДО ПРАС БЕШЕ… — Смърт млъкна, за да подбере нужните му думи. — ЛИПСВА ДОСТАТЪЧНО СМИСЛЕНО ПОНЯТИЕ В ЧОВЕШКИЯ ЕЗИК. ОТ ЕДНА СТРАНА, МОЖЕМ ДА ГО ОБЯВИМ И ЗА МЪРТЪВ, НО ОТ ДРУГА СТРАНА, НЯМА ДА Е СЪВСЕМ ТОЧНО… ЕДИН БОГ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УБИТ. НЕ И НАПЪЛНО. ДА РЕЧЕМ, ЧЕ БЕШЕ ЖЕСТОКО ОГРАНИЧЕН В СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ.
    — Ех, богове! — поклати глава Ридкъли. — Кому се е приискало да изрита стареца от сцената?
    — ТОЙ ИМА ВРАГОВЕ.
    — Че какво е сторил? Да не е пропуснал някой комин?
    — ВСЯКО СЪЩЕСТВУВАЩО СЪЗДАНИЕ ИМА ВРАГОВЕ.
    — Сериозно? Всяко?!
    — ДА. И ТО МОГЪЩИ ВРАГОВЕ. НО ТОЗИ ПЪТ ТЕ ПРЕКАЛИХА. ВЕЧЕ ИЗПОЛЗВАТ ХОРА ЗА ДЕЯНИЯТА СИ.
    — Ама кои са те?
    — ОНЕЗИ, КОИТО СМЯТАТ, ЧЕ ВСЕЛЕНАТА ТРЯБВА ДА ПРЕДСТАВЛЯВА КУПЧИНА КАМЪНИ, ОБИКАЛЯЩИ ПО СПРЕТНАТИ ОРБИТИ. ЧУВАЛ ЛИ СИ НЯКОЙ ДА СПОМЕНАВА РЕВИЗОРИТЕ?
    — Предполагам, че Ковчежникът може да се е пооплескал, какъвто си е…
    — ГОВОРЯ ТИ НЕ ЗА РЕВИЗОРИ НА ФИНАНСИ, А НА РЕАЛНОСТИ. ТЕ СМЯТАТ ЖИВОТА ЗА ПЕТНО ВЪРХУ ВСЕЛЕНАТА. ЗА ЗАРАЗА. ЗА МРЪСОТИЯ, КОЯТО САМО ИМ РАЗВАЛЯ ХУБАВИЯ РЕД.
    — И какъв трябва да е този ред?
    — ТОЗИ, КОЙТО ОСИГУРЯВА ЕФЕКТИВНО ФУНКЦИОНИРАЩА ВСЕЛЕНА.
    — Хм, аз пък си мислех, че тя функционира заради нас… Всъщност за да го има Професора по приложна антропика, но и ние се облажваме покрай него. — Архиканцлерът се почеса по брадата. — И аз щях да ръководя един идеално функциониращ Университет, ако не ми се мотаеха разни студенти в краката.
    — ИМЕННО.
    — Значи искат да се отърват от нас?
    — ИСКАТ ДА БЪДЕТЕ ПО-МАЛКО СКЛОННИ КЪМ… ОХ, ЗАБРАВИХ ДУМАТА. ДЯДО ПРАС Е СИМВОЛ НА ТОВА ВАШЕ СВОЙСТВО. МОЖЕ БИ СКЛОННОСТТА КЪМ НЕИСТИНИ? — Смърт щракна с пръсти и ехото отскочи от стените. — ИЛИ Е ПО-ПРАВИЛНО ДА ГИ НАРЕКА „ОБНАДЕЖДАВАЩИ ЛЪЖИ“?
    — Неистини ли? — промърмори Ридкъли. — Че аз съм честен, колкото е дълъг денят! Добре де, какво пък толкоз казах тоя път?
    Пондър го дърпаше за робата. Зашепна настойчиво в ухото му. Архиканцлерът се прокашля от неудобство.
    — Току-що ми беше напомнено, че днес всъщност е най-късият ден в годината. Това обаче изобщо не поставя под съмнение моята позиция, макар да благодаря на колегата си за неоценимия му принос и неизменната готовност да поправя моите дребни, но внасящи известни затруднения грешки. Все пак продължавам да твърдя, че аз имам забележителното качество да се придържам към истината. Изявленията ми пред Съвета на магьосниците не би трябвало да се включват в сметката.
    — ИМАХ ПРЕДВИД ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. ХМ… ТОЕСТ НАВИКА ВИ ДА УВЕРЯВАТЕ ВСЕЛЕНАТА, ЧЕ ТЯ НЕ Е ТОЧНО ТОВА, КОЕТО ВСЪЩНОСТ Е.
    — Сега ме оплете напълно — врътна глава Архиканцлерът. — Впрочем тъй и не разбрах защо ти вършиш неговата работа.
    — НЯКОЙ ТРЯБВА ДА Я СВЪРШИ. НЕВЕРОЯТНО ВАЖНО Е ДА БЪДЕ ВИДЯН И ДА ПОВЯРВАТ В НЕГО. ПРЕДИ ИЗГРЕВ ТРЯБВА ДА СЕ НАТРУПА ДОСТАТЪЧНО СИЛНА ВЯРА В ДЯДО ПРАС.
    — Защо?
    — ЗА ДА СЕ ИЗДИГНЕ СЛЪНЦЕТО В НЕБЕТО.

...
    Дядо Прас кимна на Смърт с признанието, което един майстор занаятчия дължи на друг. После кимна и на Сюзън. Тя не знаеше дали е получила благодарност. По-скоро беше жест на одобрение за свястно свършената неотложна работа.
    Той цъкна с език и шейната се плъзна по снега
    — Слушала съм — разсеяно промърмори Сюзън, — че представата за червено-белите одежди на Дядо Прас се е наложила не много отдавна.
    — НЕ Е ВЯРНО. ХОРАТА СА СИ Я ПРИПОМНИЛИ.
    Шейната беше малко петънце на отсрещния склон.
    — Е, не знам за неговите дрехи, но с моята рокля е свършено. Иска ми се да те попитам от чиста любознателност… Сигурен ли беше, че ще оцелея?
    — БЯХ НАПЪЛНО УБЕДЕН В ТОВА.
    — О, колко ми олекна…
    — ЩЕ ТЕ ОТВЕДА ОБРАТНО — предложи Смърт след краткото мълчание.
    — Благодаря. А сега… Кажи ми, моля те…
    — КАКВО ЩЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ, АКО ТИ НЕ ГО БЕШЕ СПАСИЛА?
    — Да! Слънцето щеше да си изгрее въпреки всичко, нали?
    — НЕ.
    — Не ме занасяй. Нима очакваш от мен да повярвам и в това? Говорим си за астрономически факти.
    — СЛЪНЦЕТО НЯМАШЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕ В НЕБЕТО.
    — Дядо, тази нощ ми се стори твърде дълга! Изтощена съм, имам нужда от гореща вана! Не ми се слушат глупости!
    — ПОВЯРВАЙ МИ. СЛЪНЦЕТО НЯМАШЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕ В НЕБЕТО.
    — Я гледай ти… А какво щеше да има на негово място?
    — ЕДНО НАЙ-ПОШЛО КЪЛБО ОТ ПЛАМТЯЩ ГАЗ ЩЕШЕ ДА ОСВЕТИ ТАЗИ ЗЕМЯ...