Постинг
15.09.2016 14:48 -
Велопътешествие по Искърското дефиле - част 2/2
Обиколката на Искърския пролом продължава с гара Елисейна - разположена горе-долу по средата на 70-километровия ми маршрут. Селото е с южно изложение, което обуславя меките зими и красивите слънчеви гледки по това време на годината - особено в ранния следобед, когато склоновете на планината са окъпани в богати есенни багри.
В долния край на Елисейна се намира църквата "Св. Пророк Елисей" (1905 г.), кацнала на едно възвишение досами железопътната линия. На минаване покрай нея имаш чувството, че от влака почти можеш да се пресегнеш и да я докоснеш.
В района между Елисейна и Зверино, Искъра прави поредица широки завои, приема множество ромонливи притоци и ту се разлива в широки вирове, образувани заради присъствието на ВЕЦ-овете, ту се спуска стремглаво през каменливи бързеи. При махалата Зли дол над реката е прехвърлен красив стар мост, от който може да се разгледа широка панорама във всички посоки из цялата долина.
А влаковете все така фучат в двете посоки. Линията София - Варна е доста натоварена. Несъмнено от някоя сенчеста тераса, надвиснала над дефилето, и в днешни дни някой съвременен Дядо Йоцо гледа влаковете.
Селска идилия в Зверино.
Мога да си представя колко тежка задача е било изграждането на шосейните и железопътните трасета в този район - теренът е много пресечен и често се налага сложно съчетаване на мостове, виадукти и тунели.
След Зверино и преди Черепиш реката забавя своя ход, а завоите й стават все по-широки. Тук е рай за рибарите - в този празничен ден те са накацали по двата бряга.
Ето, че най-сетне достигам до известния Черепишки манастир - една от перлите на Искърското дефиле. До него води половинкилометров стръмен път, който се отделя от основното шосе и заобикаля отолу един от многобройните тунели.
Името на манастира е "Успение Богородично" и голяма част от иконите в църквата и от уникалните дърворезби около входовете са посветени именно на този евангелски сюжет. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман. Бил е разрушен при нахлуването на османлиите, а по-късно през 1660 г. е възстановен. Наименованията на много от околностите, свързани с името на Шишман, дават основание да се предполага, че именно по тези места са станали основните стълкновения между неговата войска и завоевателите.
Манастирският комплекс представлява уникален архитектурен ансамбъл, сред който се открояват камбанарията, параклисът горе в скалите и магерницата. Предлагат се и стаи за настаняване.
Църквата "Св. Георги", въпреки многобройните си преустройства, в голяма степен е запазила първоначалния си вид, включително част от стенописите си.
В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея има надпис: „Любимата тераса на Патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир, докато вероятно е седял по тези миндери и е съзерцавал реката, той е написал „Една българка“.
Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“. Сегашните постройки на манастира са от XIX в., а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.
Районът непосредствено на изток от Черепишкия манастир се отличава с Черепишките скали - природна забележителност, която завладява пътника с епичното си обаяние и невероятно многообразие на природни форми.
Тук пътят се вие над главоломни пропасти и описва широки завои сред насечените скатове и урви.
Точно при Лютиброд, в местността Рашов дол, се намира причудливото скално образувание на име Ритлите. Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина. Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. „Ритлите“ са се образували преди около 120 милиона години. Предполога се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море. По-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига (когато и реката се е врязала в планината) са се образували „Ритлите“ в днешния им вид.
При Лютиброд реката най-сетне напуска Стара планина и запълзява лениво през котловините на Предбалкана. Взимам си последно сбогом с чумерещия се зад гърба ми Врачански балкан и се устремявам към последния етап от прехода - Мездра.
Районът на Мездра има богата история, която датира още от праисторическо време и Античността, за което свидетелства наличието на крепости като Калето, разположена на самия вход на града.
С построяването на ж.п. линията София - Горна Оряховица в края на XIX в., Мездра се превръща във важно индустриално и търговско средище. И днес градът е ключова точка в тази част на страната и служи за вход към Северозападна България.
Тук е и моята крайна спирка - предстои ми път с влака обратно към София и преговаряне на местата, през които току-що съм минал. А след това - сънливо завръщане у дома.
Искърското дефиле се оказа един изумителен калейдоскоп от природни красоти, исторически забележителности и тихи, китни селца и градчета. Пътуването край реката бе много ободряващо и зареждащо. Качвам велосипеда в товарния фургон на влака, докато мислено си обещавам скоро пак да се върна по тези места.
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
В долния край на Елисейна се намира църквата "Св. Пророк Елисей" (1905 г.), кацнала на едно възвишение досами железопътната линия. На минаване покрай нея имаш чувството, че от влака почти можеш да се пресегнеш и да я докоснеш.
В района между Елисейна и Зверино, Искъра прави поредица широки завои, приема множество ромонливи притоци и ту се разлива в широки вирове, образувани заради присъствието на ВЕЦ-овете, ту се спуска стремглаво през каменливи бързеи. При махалата Зли дол над реката е прехвърлен красив стар мост, от който може да се разгледа широка панорама във всички посоки из цялата долина.
А влаковете все така фучат в двете посоки. Линията София - Варна е доста натоварена. Несъмнено от някоя сенчеста тераса, надвиснала над дефилето, и в днешни дни някой съвременен Дядо Йоцо гледа влаковете.
Селска идилия в Зверино.
Мога да си представя колко тежка задача е било изграждането на шосейните и железопътните трасета в този район - теренът е много пресечен и често се налага сложно съчетаване на мостове, виадукти и тунели.
След Зверино и преди Черепиш реката забавя своя ход, а завоите й стават все по-широки. Тук е рай за рибарите - в този празничен ден те са накацали по двата бряга.
Ето, че най-сетне достигам до известния Черепишки манастир - една от перлите на Искърското дефиле. До него води половинкилометров стръмен път, който се отделя от основното шосе и заобикаля отолу един от многобройните тунели.
Името на манастира е "Успение Богородично" и голяма част от иконите в църквата и от уникалните дърворезби около входовете са посветени именно на този евангелски сюжет. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман. Бил е разрушен при нахлуването на османлиите, а по-късно през 1660 г. е възстановен. Наименованията на много от околностите, свързани с името на Шишман, дават основание да се предполага, че именно по тези места са станали основните стълкновения между неговата войска и завоевателите.
Манастирският комплекс представлява уникален архитектурен ансамбъл, сред който се открояват камбанарията, параклисът горе в скалите и магерницата. Предлагат се и стаи за настаняване.
Църквата "Св. Георги", въпреки многобройните си преустройства, в голяма степен е запазила първоначалния си вид, включително част от стенописите си.
В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея има надпис: „Любимата тераса на Патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир, докато вероятно е седял по тези миндери и е съзерцавал реката, той е написал „Една българка“.
Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“. Сегашните постройки на манастира са от XIX в., а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.
Районът непосредствено на изток от Черепишкия манастир се отличава с Черепишките скали - природна забележителност, която завладява пътника с епичното си обаяние и невероятно многообразие на природни форми.
Тук пътят се вие над главоломни пропасти и описва широки завои сред насечените скатове и урви.
Точно при Лютиброд, в местността Рашов дол, се намира причудливото скално образувание на име Ритлите. Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина. Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. „Ритлите“ са се образували преди около 120 милиона години. Предполога се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море. По-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига (когато и реката се е врязала в планината) са се образували „Ритлите“ в днешния им вид.
При Лютиброд реката най-сетне напуска Стара планина и запълзява лениво през котловините на Предбалкана. Взимам си последно сбогом с чумерещия се зад гърба ми Врачански балкан и се устремявам към последния етап от прехода - Мездра.
Районът на Мездра има богата история, която датира още от праисторическо време и Античността, за което свидетелства наличието на крепости като Калето, разположена на самия вход на града.
С построяването на ж.п. линията София - Горна Оряховица в края на XIX в., Мездра се превръща във важно индустриално и търговско средище. И днес градът е ключова точка в тази част на страната и служи за вход към Северозападна България.
Тук е и моята крайна спирка - предстои ми път с влака обратно към София и преговаряне на местата, през които току-що съм минал. А след това - сънливо завръщане у дома.
Искърското дефиле се оказа един изумителен калейдоскоп от природни красоти, исторически забележителности и тихи, китни селца и градчета. Пътуването край реката бе много ободряващо и зареждащо. Качвам велосипеда в товарния фургон на влака, докато мислено си обещавам скоро пак да се върна по тези места.
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Следващ постинг
Предишен постинг
Искърското дефиле е едно от любимите ми места в България. Не само защото, като тийнейджър, обикалях по него из пещерите и имах невероятни спомени от това. Наистина има, какво да се види. Напоследък пак започнах да го посещавам. Засега с колело не съм пробвал, макар че в София редовно ползвам велосипед.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация