Постинг
25.04.2016 11:09 -
Велоразходка по пътя на теснолинейката
Автор: asthfghl
Категория: Туризъм
Прочетен: 2916 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2016 11:23
Прочетен: 2916 Коментари: 0 Гласове:
22
Последна промяна: 25.04.2016 11:23
Пътуването с родопската теснолинейка Септември - Добринище е едно истинско приключение. Усещането е като връщане назад във времето, въпреки доста обновения влаков състав. Евала на Кристиан Ваклинов - младежът от Пазарджик, който успя да извоюва за местните жители и почитателите на пътешествията възстановяването на този толкова живописен ж.п. маршрут.
Този уикенд поднових велосезона. Спуснах се с велосипед по горския път, който върви успоредно на линията от Аврамово до Велинград. Живописният каньон на р. Абланица бе потопен в свежа априлска зеленина и това направи пътешествието изключително приятно, въпреки доста променливото време. Ето малко снимков материал.
Маршрутът с дължина 26 км представлява предимно спускане по трасе с умерен до лек наклон
Теснолинейката винаги е пълна с всякакви чешити, както ще стане ясно по-надолу. На отиване се засякох с цяла тайфа велосипедисти, които отиваха към яз. Батак (през Костандово)
Част от влаковия състав бе със стари вагони - от онези с малките тераски. Повечето обаче бяха модерни мотрисни вагони.
Дължината на целия маршрут от Септември до Добринище е 125 км и той е изпълнен с живописни малки гари като Цепина и разбира се - най-голямата гара - тази на Велинград
Последната ми дестинация с теснолинейката бе гара Аврамово - най-високата на Балканския полуостров (1267 м). Там се изсипа цял вагон изключително шумни и колоритни израелски туристи, които през целия път не спряха с песните и танците си. На Аврамово използваха петте минути престой, за да се поразтъпчат и да направят някоя снимка.
И оттук започна истинската родопска идилия. Тучни зелени пейзажи се заредиха с крайпътни сергии, където местните помакини продават мед, сладко и шарена сол
Село Аврамово е кацнало на баира точно над седловината, откъдето минава влакът. В далечината блестят белите върхове на Рила.
Село Кандови. Това бе единственият труден участък от маршрута ми - стръмните улички са покрити с камънак и урви и на практика селото е недостъпно за нормални автомобили.
Горският път се спуска до дерето на р. Абланица и наклонът намалява. Насам природата е изключително живописна.
Село Абланица със санаториума.
Гледки от поречието на Абланица
Природата се е разбудила за живот
Край прохладата на реката е пълно с отлични места за пикник и лагеруване
В този участък от теснолинейката, линията рисува невероятни осморки и шестици, докато се вие нагоре по стръмнината. Тунелите и мостовете се редуват през няколкостотин метра, а на места влакът минава точно над участък, през който е минал преди минута.
Долното поречие на Абланица, точно преди да се събере с Лепеница и Бистрица, за да образуват заедно Чепинска река
Разклонът за пещерата Лепеница
Лазаровден е. Миналогодишните върбови венци трябва да се пуснат в течаща вода за здраве и късмет.
На горния вход на Велинград откъм пътя за Сърница
Парк Клептуза с естествените езера е притегателно място за туристите и предоставя чудесна възможност за отмора и преглед на придобивките от деня.
Китният Велинград се е превърнал в модерен курорт - спа-хотелите са на всяка крачка, а из центъра на градчето гъмжи от туристи.
Соц-наследството все още наднича иззад всеки ъгъл
На връщане от гара Велинград до Варвара във влака ми правиха компания няколко класа дребосъци, отишли на разходка из планината.
Обратно на гара Септември, където се прави връзката с влака от София за Пловдив
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Този уикенд поднових велосезона. Спуснах се с велосипед по горския път, който върви успоредно на линията от Аврамово до Велинград. Живописният каньон на р. Абланица бе потопен в свежа априлска зеленина и това направи пътешествието изключително приятно, въпреки доста променливото време. Ето малко снимков материал.
Маршрутът с дължина 26 км представлява предимно спускане по трасе с умерен до лек наклон
Теснолинейката винаги е пълна с всякакви чешити, както ще стане ясно по-надолу. На отиване се засякох с цяла тайфа велосипедисти, които отиваха към яз. Батак (през Костандово)
Част от влаковия състав бе със стари вагони - от онези с малките тераски. Повечето обаче бяха модерни мотрисни вагони.
Дължината на целия маршрут от Септември до Добринище е 125 км и той е изпълнен с живописни малки гари като Цепина и разбира се - най-голямата гара - тази на Велинград
Последната ми дестинация с теснолинейката бе гара Аврамово - най-високата на Балканския полуостров (1267 м). Там се изсипа цял вагон изключително шумни и колоритни израелски туристи, които през целия път не спряха с песните и танците си. На Аврамово използваха петте минути престой, за да се поразтъпчат и да направят някоя снимка.
И оттук започна истинската родопска идилия. Тучни зелени пейзажи се заредиха с крайпътни сергии, където местните помакини продават мед, сладко и шарена сол
Село Аврамово е кацнало на баира точно над седловината, откъдето минава влакът. В далечината блестят белите върхове на Рила.
Село Кандови. Това бе единственият труден участък от маршрута ми - стръмните улички са покрити с камънак и урви и на практика селото е недостъпно за нормални автомобили.
Горският път се спуска до дерето на р. Абланица и наклонът намалява. Насам природата е изключително живописна.
Село Абланица със санаториума.
Гледки от поречието на Абланица
Природата се е разбудила за живот
Край прохладата на реката е пълно с отлични места за пикник и лагеруване
В този участък от теснолинейката, линията рисува невероятни осморки и шестици, докато се вие нагоре по стръмнината. Тунелите и мостовете се редуват през няколкостотин метра, а на места влакът минава точно над участък, през който е минал преди минута.
Долното поречие на Абланица, точно преди да се събере с Лепеница и Бистрица, за да образуват заедно Чепинска река
Разклонът за пещерата Лепеница
Лазаровден е. Миналогодишните върбови венци трябва да се пуснат в течаща вода за здраве и късмет.
На горния вход на Велинград откъм пътя за Сърница
Парк Клептуза с естествените езера е притегателно място за туристите и предоставя чудесна възможност за отмора и преглед на придобивките от деня.
Китният Велинград се е превърнал в модерен курорт - спа-хотелите са на всяка крачка, а из центъра на градчето гъмжи от туристи.
Соц-наследството все още наднича иззад всеки ъгъл
На връщане от гара Велинград до Варвара във влака ми правиха компания няколко класа дребосъци, отишли на разходка из планината.
Обратно на гара Септември, където се прави връзката с влака от София за Пловдив
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
СЕРИОЗЕН ПОВОД ЗА РАЗМИСЛЯНЕ НА ТРЪМПИНИ...
Годишна класация Топ-5 за 2016 г.
Седмица на България в щатска детска град...
Годишна класация Топ-5 за 2016 г.
Седмица на България в щатска детска град...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация