Постинг
19.10.2015 11:15 -
Велопоход: Траянови врата
Автор: asthfghl
Категория: Туризъм
Прочетен: 2153 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2015 11:23
Прочетен: 2153 Коментари: 0 Гласове:
16
Последна промяна: 19.10.2015 11:23
Този уикенд закрих сезона на дългите вело-пътешествия с еднодневна разходка до Момин проход. Времето вече отива към есенно: над Ихтиманска Средна гора цял ден се стелеха мъгли. Затова пък от върховете над магистрала "Тракия" се откриваха чудесни гледки. И разбира се няма как да пропуснем прочутата крепост Стипон, където Самуил разгромил византийците.
Маршрутът:
[цъкни за увеличаване]
Придвижих се с влак от Пловдив до Костенец, а после се прехвърлих на софийския пътнически влак и слязох на гара Немирово, малко преди Ихтиман. Подобно на много други гари на малки населени места, тази на Мирово (или Немирово) също е в доста окаяно състояние. На перона е поставен барелеф с лика на писателя Добри Немиров, на когото е кръстено близкото село.
На върха на седловината Капията е устроено място за лагеруване и пикник. Оттук при хубаво време се откриват великолепни гледки към Ихтиманската котловина и към Момин проход.
Почетна плоча във възпоменание на знаменитата битка при Траянови врата. На 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км от Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция.
Проходът е наречен по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от III в. Известна е също и като Щипон (Стипон).
В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium).
През IV в. проходът е описан от летописеца Амиан Марцелин. Археологически проучвания установяват, че крепостта е разположена върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха.
Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива.
Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX век.
Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985 г. от проф. Димитрина Джонова. Rазкрита е монументална сграда - гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, направени от камъни и 5 реда плоски тухли.
Двете островърхи кули, които се намират на западната страна, са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка.
При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (VI в.) и Анастасий (VII в). Открити са няколко запазени хромела, и 22 долиума за съхранение на жито и брашно.
Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина, е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта и е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си.
Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X в.), което я прави важна българска твърдина. Оттук са минали три от кръстоносните походи.
В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от турски: kapi - врата и dervent - проход), както и "Маркова капия".
Тази година приключи проект по ОПРР, по който крепостта е консервирана и реставрирана. Изграден е туристически информационен център, изгледна площадка и 2 екопътеки с информационни табели, по които до крепостта може да се стигне по пешеходен маршрут от гр. Момин проход.
Сега през съседния на крепостта хълм е прокопан тунелът "Траянови врата", част от автомагистрала "Тракия". Тунелът се намира на разстояние около 55 километра от София, а най-близкият до него град е Костенец.
Наблизо магистрала "Тракия" се разделя със старото Цариградско шосе. В продължение на много километри няма пряка връзка между двата пътя, а локалните селски и горски пътища минават чрез малки подлези под магистралата.
Първоначално пътят от крепостта Траянови врата към Долно и Горно Вършило върви успоредно на магистралата. След това обаче се налага отклонение по по-стръмни горски пътища, за да се запази посоката към Ветрен.
Изоставен чифлик по планинския маршрут през местността Паланката, където има друга средновековна крепост.
Язовир Голямото дере над Ветрен.
Ветрен се намира между височините на изток от вр. Еледжик. Градът е разположен върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 м) - 4,5 км западно от Ветрен. Той е върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение.
Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разразства. Районът е традиционно винарски.
При избухването на Балканската война в 1912 г. няколко души от Ветрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Следи от епохата на комунизма по пътя от Ветрен към Септември.
Мостът над р. Марица при Септември.
Исторически места в центъра на гр. Септември.
Гара Септември е кръстопътна - тук се прави връзката между основната линия София-Истанбул и теснолинейката за Добринище.
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Маршрутът:
[цъкни за увеличаване]
Придвижих се с влак от Пловдив до Костенец, а после се прехвърлих на софийския пътнически влак и слязох на гара Немирово, малко преди Ихтиман. Подобно на много други гари на малки населени места, тази на Мирово (или Немирово) също е в доста окаяно състояние. На перона е поставен барелеф с лика на писателя Добри Немиров, на когото е кръстено близкото село.
На върха на седловината Капията е устроено място за лагеруване и пикник. Оттук при хубаво време се откриват великолепни гледки към Ихтиманската котловина и към Момин проход.
Почетна плоча във възпоменание на знаменитата битка при Траянови врата. На 17 август 986 г. е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България.
Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км от Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция.
Проходът е наречен по името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост. Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от III в. Известна е също и като Щипон (Стипон).
В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium).
През IV в. проходът е описан от летописеца Амиан Марцелин. Археологически проучвания установяват, че крепостта е разположена върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха.
Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска начело с бъдещия цар Самуил пресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива.
Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до XIX век.
Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985 г. от проф. Димитрина Джонова. Rазкрита е монументална сграда - гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, направени от камъни и 5 реда плоски тухли.
Двете островърхи кули, които се намират на западната страна, са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка.
При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (VI в.) и Анастасий (VII в). Открити са няколко запазени хромела, и 22 долиума за съхранение на жито и брашно.
Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина, е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта и е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си.
Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X в.), което я прави важна българска твърдина. Оттук са минали три от кръстоносните походи.
В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от турски: kapi - врата и dervent - проход), както и "Маркова капия".
Тази година приключи проект по ОПРР, по който крепостта е консервирана и реставрирана. Изграден е туристически информационен център, изгледна площадка и 2 екопътеки с информационни табели, по които до крепостта може да се стигне по пешеходен маршрут от гр. Момин проход.
Сега през съседния на крепостта хълм е прокопан тунелът "Траянови врата", част от автомагистрала "Тракия". Тунелът се намира на разстояние около 55 километра от София, а най-близкият до него град е Костенец.
Наблизо магистрала "Тракия" се разделя със старото Цариградско шосе. В продължение на много километри няма пряка връзка между двата пътя, а локалните селски и горски пътища минават чрез малки подлези под магистралата.
Първоначално пътят от крепостта Траянови врата към Долно и Горно Вършило върви успоредно на магистралата. След това обаче се налага отклонение по по-стръмни горски пътища, за да се запази посоката към Ветрен.
Изоставен чифлик по планинския маршрут през местността Паланката, където има друга средновековна крепост.
Язовир Голямото дере над Ветрен.
Ветрен се намира между височините на изток от вр. Еледжик. Градът е разположен върху двете страни на Селското дере, което започва от седловината Паланката (710 м) - 4,5 км западно от Ветрен. Той е върху северната страна на Селското дере, откъдето има благоприятно югоизточно изложение.
Ветрен е създаден през 1403 г. По времето на османското владичество селото не е много голямо, но постепенно се разразства. Районът е традиционно винарски.
При избухването на Балканската война в 1912 г. няколко души от Ветрен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Следи от епохата на комунизма по пътя от Ветрен към Септември.
Мостът над р. Марица при Септември.
Исторически места в центъра на гр. Септември.
Гара Септември е кръстопътна - тук се прави връзката между основната линия София-Истанбул и теснолинейката за Добринище.
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Интегрирай това!
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Интегрирай това!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация