Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2013 11:16 - По стълбите на немското величие - 2
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3912 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 14.01.2014 17:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 08.09.2013 Тетнанг

Ако Ники Кънчев ме беше питал какво е Тетнанг, щях да заложа на „ квартал в Гуанчжоу“. Че не е в Китай, разбрах може би час, след като си изпих бирата в двора на замъка (проблем в комуникацията).
image

Тетнанг означава „нанга“ (първоначално „ванга“) на Тето – нивата на Тето. Тето бил алемански благородник от осми век. Отсега мисля да подхвана темата, че не е без значение да живееш в градче, чиито корени се губят в осми век и то, градчето, никак да не е забравило това. Първоначално е било в рамките на Франкската империя. През тринайсти век на тетнагска сцена се появяват графовете на Монфорт – един от най-старите горношвабски родове. Междувременно, естествено, селището е било разрушавано от разни недоброжелатели и пак строено.  След това пак било разрушавано, защото Хабсбургите, които започват да ми стават все по-противни, не одобрявали привързаността на Монфортите към Бавария. През петнайсти век крепостта изгаря. През онази изключително гнусна Тридесетгодишна война (в чиято основа пак са Хабсбургите) шведите унищожават следващата построена от Монфортовци крепост. Тази война засилва упадъка на графовете, които през предходните петнайсти и шестнайсти век наливат много пари в изкуството и науката. Както и в разточителен живот. Като добавим и избухналата по време на войната чума, която оставя живи само 150 жители на Тетнанг (11 %), просто е удивително, откъде жителите намират сили да се възродят от пепелищата, вместо да се изселят по по-благодатни краища. Графовете на Монфорт разчистват (предполагам – не лично) руините на крепостта и започват да строят нов замък. В крайна сметка се разоряват до такава степен, че 1780 година си отстъпват земите на Австрия, която пък доста скоро ги дава на Бавария (нищо ново, ако вече знаем съдбата на Линдау). После парижкият договор дава Тетнанг на Вюртемберг, по чиято вина Тетнанг престава да бъде регионален център и отстъпва водещата икономическа роля на Фридрихсхафен. Добре поне, че е бил даден силен тласък на фаворизираното от вюртембергския крал отглеждане на хмел. Знаех си аз, че онези колци, които бях видяла предния ден, не са случайни, макар и да не са толкова важни, колкото са били до близкото минало.

Отбелязвам си, че следващия път трябва непременно да разгледам музея на хмела: http://www.hopfenmuseum-tettnang.de/museum/gebaeuderundgang.html#.
Много обичам такъв тип музеи (като Музея на солта в Поморие), които свидетедлстват за упорития, ежедневен труд на хората. Пък било то и заради едната бира.

Удивително е колко прости, макар и често неприятни, изглеждат нещата в историята, и колко нищо не разбираме от времето, в което живеем.

И така, оказа се, че са ме довели в Тетнанг на Bдhnlesfest  - празник, който се състои всяка втора неделя на септември вече тридесет и седма година. Принципно въобще не би трябвало да става дума за празник. Започнали да го организират, когато била закрита железопътната връзка между Тетнанг и Мекенбойрен, който се намира на 4,5 км. Не виждам нищо радостно в този факт, но ако това е начинът да се преодоляват трудностите – приветствам го. През тази неделя магазините работят от единайсет до четири часа (иначе в неделя не работят) и имат различни намаления, навсякъде по улиците има музиканти и разни други изяви.

Нищо че е септември. Да започнем с традиционното празнично "Майско дърво":
                           image

И като сме на тема дървета, много ми харесва как е оформено около тях :
                     
image

 Тук паркират нашите клиенти:
image

Сгради:
image

image

image

Нали не е нужно непрекъснато да обръщам внимание на цветята?

Това е единствения ден, в който, въпреки драматичните прогнози на всички синоптични сайтове, малко ни поваля. Ама мъничко:
image
 

Музиканти:
image

image

Не е задължително музикантите да са непременно шваби:

image

Носии:

                                            image

                                            image


                                            image

Кънтри-танцьори. 
С азиатка:
image

Без азиатка, но с малко дете:

image

Има и грижи за тялото, естествено. Сладки работи:
image

Пресен кокос:
image

Добре де, почти се шегувам. Основно има наденици и стейкове:

image

Само тук ще отбележа, че месото и колбасите там НЯМАТ НИЩО ОБЩО с тези тук. Не знам как го правят. Дори „Стандарт „Стара планина“ прилича на топка опушена амбалажна хартия, замесена със смрадлива лой, пред всяко едно парче месо, салам, пастет и каквото и да било друго там. Както бях станала почти абсолютна вегетарианка тук (не по убеждение, а от отвращение), така не спрях да поглъщам мръвки там. Не знам как го правят. Обаче много искам да знам!

Разни „ферайни“ (съюзи, обединения) организират продажба на домашно приготвени сладкиши и сладолед (къде ли е местното ХЕИ!). В случая е ферайнът на пожарникарите:

image


image

Акробати (за съжаление вече си тръгваха):
image

Организира се и битпазар на няколко улици, в това число и специален детски битпазар в парка на двореца. За немския битпазар ми се иска да отделя специално място.

Още предния ден посетихме съботния битпазар във Вайнгартен. За мен остава загадка, как можеш да купиш нещо скъпо и прескъпо (тенджера, набор от прибори, дреха, обувки… каквото и да е) и после да го продадеш за 5-10 евро чисто ново или поне видимо чисто ново.

Това са няколко снимки от Вайнгартен, на първата се виждат националните носии на, доколкото разбрах, гилдията на строителите.

image

image

image


На битака в Тетнанг имаше огромно изобилие от вещи. Ние с Росица, като жени, се заплеснахме по порцелана. Изключителни колекционерски комплекти от красива, лека чаша с чинийка и допълнително десертна чинийка се продаваха по пет евро, а като взехме две, ни ги дадоха автоматично по четири евро. По собствена инициатива, без въобще да сме го очаквали. Битаците са явно нещо като национален спорт, а не място за печелене.

                              image

На една маса се продаваше блестящ „златен“ комплект.

image

Жената обяви цена от 12 евро. Росица каза, че това е много скъпо и не беше готова да се пазари. Обаче аз, защото нали ми беше казано, че пазаренето е част от спорта, я насъсквах, съскайки на български, да се включи в играта. И когато продавачката попита усмихнато: „А вие колко бихте дали?“, Росица отсече „Пет евро“. Е ако искате да видите есесовка в действие, предложете на някоя германка на битака цена, по-малка от половината на поисканата. Направо ни направи на ситно накълцани марули. „Как може да ми предлагате такова нещо! Това е абсурдно! Аз ви казвам 12 евро, а вие… вие какво ми казвате? Това на нищо не прилича. Как е възможно!.. Въобще няма за какво да говорим…“ В този смисъл и с усещането за насочен автомат. Аз направо си изкарах акъла, досрамя ме и доста се сконфузих. И казах, че бих взела комплекта за десет евро. Жената засия. От тенджерата под налягане със запушен винтил не остана и следа. Отделно се стресна, че троснатото съскащо на някакъв варварски език създание проговори на немски. Жената се разля в разкази какви безценни чаши имала вкъщи и как удачно ги намерила на не знам си кой битак. Такива едни чаши, дето вътре уж няма нищо, ама като сипеш вода и виждаш на дъното им образ на жена. Намеси се и друг купувач и се почнаха едни разкази за баварския порцелан.

Така се оказах притежател на „златна“ чаша. Трябва да се има предвид, че за мен принципно е важно чашата да е не по-малко от 300 милилитра, тънкостенна, лека, с удобна дръжка, а относно външния вид – да е жълта или синя. 300 милилитра ми е най-окей количеството чай. По-малко не ми стига, повече ми остава. Мисълта ми е, че абсолютно не ми трябваше тази малообемна чаша, нито пък бих посмяла да я размятам из кухнята, където за нула време да й олющим „позлатата“ и направо да я строшим, барабар с чинийките. Нито пък имам витринка, зад която да я скътам. Ама око ненаситно – докарах си я в София. И като хвърлих багажа, захванах се веднага да довърша нещо от уж вече отминалия ремонт. Така че в един момент се образува следният натюрморт:

 image

„На свинче звънче“ не илюстрира достатъчно ясно мисълта ми, че аристокрацията, колкото и да ми е противна, е аристокрация, а плебеите са си плебеи. И всяка жаба трябва да си знае гьола.

Да се върнем на битака.

image

                                 image


Специално ще пусна повечко снимки от това място. За мен беше наслада да видя, че някой се увлича искрено от нещо:

 image

image

image

image

image

image

image


В парка на замъка най-после се докопах до немската бира.
                                    image

В случая е с мая и пшеница и е най-вкусната бира, която някога съм пила. После купихме уж подобна от магазина, но си беше чист спирт. Може би пак с мая и пшеница.

Според мен това са някакви кранове, свързани с бирата.

image


imageimage

Музикантите на сцената бяха маниаци – рок банда от Тетнанг – „Thin Mother“ (http://www.thinmother.de/youtube.html) .Пеят вече 40 години. И пеят наистина от сърце.

Куфееща публика на съответната възраст:

image

И после отидохме да разгледаме една забележителност (допреди това не знаех, че е в програмата ни).

image
Горната снимка е от интернет, а долната е моята и на нея се вижда влакчето (нали помните за повода на празника?)
image

Новият дворец на графовете на Монфорт е започнат в началото на осемнайсти век и то въпреки настъпилия им през шестнайсти век поради стопанска и дипломатическа некадърност упадък (апропо, това бил друг клон на Монфортите, не онзи, който основал династията и укрепил позициите й). На Антон ІІІ не му харесвал старият дворец – твърде скромен и неподобаващ на графското му величие. То си било направо срамота:

 image

Снимката я взех от интернет,  за да се види сградата в цялата й прелест, без сергии, бирарии и кънтри-танцьори.

И така, построил една четирикрилна, квадратна сграда. Това на мен нищо не ми говори, обаче по онова време се строели трикрилни – според бароковата традиция. Ама как да строиш трикрилна сграда, като всички видни фамилии в околността още през миналия век си построили четирикрилни? Да не е нещо по-долен човекът? Пък и Лувърът е проектиран като четирикрилен.

Сградата била вдигната за три години и през 1716 вече били извикани майсторите по вътрешните работи – орнаменти, картини, стенописи, декорации – разбира се най-добрите в района на Бодензее. Нито политически, нито финансово, нито териториално Монтфорт били за пред хора, обаче яростно си отстоявали мястото сред знатните благородници на Горна Швабия. Новият дворец бил именно начинът Антон ІІІ да се наложи в конкуренцията с най-значимите горношвабски домове, които вече си били издигнали значителни сгради. Нямало как да не строи в този бароков век, в който животът се определял от церемониите и етикета. Сетих се, че навремето взех да чета някаква книга по история на средните векове. Стигнах до там, че един от най-големите проблеми на двора бил на колко сантиметра от ресните на килима трябва да се поставят столовете. Четох до там. Някак си веднага се попитах как не ги е срам… От друга страна – всяко време с проблемите си.

Та не можела гордостта на Антон ІІІ да допусне той да се свира в някаква колиба и човекът затънал в дългове от 450000 гулдена. За сведение, един гулден по онова време е имал покупателната способност на около 50 евро днес. Демек, задлъжнял е Антон ІІІ с около 22 500 000 евро днешни пари, което не ми се струва чак толкова много на фона на нашата крадлива действителност. Като задлъжнял толкова много, отстъпил управлението на сина си. Вероятно го е мразел.

С времето били построени и два фонтана – едно да правят приятно на гостите и второ – да служат за резервоари в случай на пожар. Те обаче не помогнали при пожара през 1753 и дворецът пострадал много сериозно. Общо взето останали само повечето от стените до втория етаж. Монфорт задлъжняли с още 300 000 гулдена. Потърсили помощ от крале, князе и всякакви влиятелни велможи от цяла Европа. Австрия,  например, им заела 500 000 гулдена срещу ипотека и така графството изпаднало в дълбока зависимост от Хабсбургите.  Обаче нито строежът спрял, нито разточителния живот на владетелите. Мисля си, че докато си мериш богатството и престижа с околните е по-добре да оставяш след себе си такива невероятни произведения на изкуството, отколкото нищо да не оставяш. Изказвам се много меко и непълно, защото не ми се иска на фона на това великолепие да използвам лоши думи за днешните ни елити.

1780 последният, потънал в дългове и бездетен граф Монфорт предава графството си на Австрия и умира като частно лице. През следващите два века сградата се използва от различни администрации, в това число от Луфтвафе, училищната служба, съдилища и нотариат. Всички те си преустройват и пригаждат помещенията според потребностите си. Едва в средата на миналия век е изградена някаква концепция, според която да се възстанови  съсипаното и да се разшири музейната част.

Така че сега на бел етажа могат да се видят 17 зали, в които тук-таме има и по нещо оригинално, другото е правено според исторически сведения (пак припомням, че съм взимала снимки от интернет и от пътеводители):

 image

 
Освен стаята, превърната в каса на музея, има и една интерактивна стая, в която може да се забавляваш:
image

Стаята на графа:
                        image

 

Първа червена стая
image

Втора червена стая

 image

 Много е важно да се обърне внимание на печките. Аз обожавам печки, основно защото топлят, и любовта ми нараства с наближаването на зимата. За да не се цапат залите, печките са се палели откъм коридора:
                                       image

 Петър проверява. В квартирата им има също печка с вратичка откъм коридора, така че тази система не е никак отмряла.

Трапезарията:

                          image


Това е таванът й:
image

Хитростта да правиш двукраки масички:

image

Първа зелена стая:
image

Втора зелена стая:

image

А сега любимото ми: Зеленият кабинет:

image


                                    image

Заклевам ви да отидете ТУК. Най-отдолу има три панорами, последната е на този кабинет. Непременно я разгледайте.

Още снимки от нета:

image

Ето го фавъна по-отблизо:
image


Не съм много веща в митологията, но и да бях, нямаше да направя такава пластика (орел хапе по корема едно амурче и е грабнал с крак друго)
image
Под зеленото стъкло се виждат нарисуваните върху още мократа (някога) шпакловка цветя. Мрежата отблизо е много груба и неравна, но кой знае това коя по ред реставрация е. Огледалцата придават особено очарование.
Общо взето по всички тавани (и не само там) има пластики - основно амурчета, жени и флорални мотиви. Алегории. Алегориите са все по четири: четири сезона, четири елемента... И най-вече амурчета. Ако ми предложат да живея на място, обсипано с толкова много палави дечица, направо ще откажа.

image

image

Това сърце, пробито със стрела, вдясно долу, ми прилича на взето от приказката "Дядо вади ряпа", както беше илюстрирана в моята детска книжка.

Както и да е. Да продължим по залите:
Княжеската стая:
image

           (Печката! Печката!)
 Кабинетът на вагантите. Ваганти са странстващите по онова време певци, актьори, латернаджии, но също така калайджии (или както се наричат онези, които изкърпват котлите) и пр. Тук вече лъха на рококо и холандски майстори.    

                           image


image

                              image


Това не е баня, а холандският кабинет. Целият е във фаянсови плочки защото порцеланът не им е бил по джоба. Сигурно са си шушукали зад гърба им, че стените им са със евтин фаянс.

image

                                         image


След пожара се оказало по-евтино да направят нова зала, Залата с Бакхус, отколокото да възстановят намиращата се над нея Рицарска зала. 

image


В линка за зеления кабинет има и панорама на тази зала. Ако, докато я "обхождате", не намерите печката, то е защото тя в момента е пред вас - маскирана като бъчва.

При толкова дълго строене нищо чудно, че са я докарали до класицизма.

Ето го и тавана на залата:
                                 image

Това, което не съм хванала, са подвизите на Херкулес, но в ОНЗИ линк има панорама и на тази зала.
Капелата ми хареса много - светла, просторна, евангелска естествено.

image

image

                                           image

image


Докато гледахме капелата във вътрешния двор на двореца пееха акапелно. Понеже обожавам акапелното пеене, крайно се захласнах. Изпълненията бяха на групата F.I.T.A. в рамките на празника. На страницата им има откъси от техни изпълнения - препоръчвам да се чуе. И препоръчвам да не се забравя, че говорим за град с 19 000 жители.

И понеже разказвам всичко под мотото за стълбите на немското величие, ето ги първите стълбища, като започнем от коридорите:

                                 image

                                 image

                                                               image



image

imageimage

image

                   image

Не че няма ръчички, които плачат да бъдат счупени:
image

И още две неща:
Уредничката, която ни разведе из двореца, всъщност е забравих точно каква по професия, но ако я нарека счетоводител ще свърши работа. А това й занимание в музея й е хоби.
Другото е, че този дворец, както и всички други дворци, замъци, музеи и пр. освен интерактивни неща като рисуване, моделиране и игри, предлагат и преобличане в дрехите на епохата и участие във възстановки, барокови танци и др. съобразно възрастта и учебния материал.

image

Та така с този дълъг ден в Тетнанг.




Тагове:   тетнанг,


Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816446
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031