Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2016 13:55 - Псевдонауката на козметичните компании
Автор: asthfghl Категория: Технологии   
Прочетен: 1811 Коментари: 0 Гласове:
20

Последна промяна: 02.03.2016 14:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
За подмладяващите кремове сме се наслушали на какви ли не абсурдни твърдения: че били поправяли ДНК; че били използвали лечение със стволови клетки и т.н. Кой ще защити потребителя, когато козметичните компании и дерматолозите се сдушат с цел постигане на максимални печалби?

image
В днешно време дори най-непретенциозните по отношение на външния си вид жени на средна възраст полагат някакви що-годе елементарни грижи за лицето си: тук ще мацнат някоя спиралка, там ще се червосат лекинко; пък да не говорим и за неизменния крем. То е свързано колкото със суета, толкова и с личното усещане за комфорт в собствената си кожа. И разбира се, козметичната индустрия винаги е насреща. Миналата година световният пазар на подмладяващи продукти е достигнал рекордните 114 млрд. долара. За сравнение, само някакво си десетилетие по-рано тя е била 1.15 млрд. долара. Очаква се през следващото десетилетие и половина размерът й да се удвои или може би утрои.

Тези кремчета и серумчета за подмладяване на Запад се наричат с разговорното понятие "козмецевтика". И ако в твърденията, нашарени с крещящи букви по етикетите им, имаше поне 1% истина, то цената от 15 долара, че дори и над 100 долара, би била нищожна в сравнение с предполагаемите ефекти от тях. Повечето жени се кълнат във вярност в предпочитаната от тях козметична марка, въпреки откровено съмнителните в научно отношение твърдения, които нейният производител редовно лепи по етикетите и бълва от рекламите. Всъщност тайната е не в науката, а в хитрия маркетинг - т.е. в умението да продаваш куп лъжи, за да задоволиш неутолимата суета на хора, чиято кожа неминуемо започва да остарява с времето, но които пък разполагат с достатъчно излишни средства, с които са готови с охота да се разделят.

Понятието "козмецевтика" е доста старо - за пръв път е употребено през далечната 1984 г. и макар и да няма официален статут, с него се обозначава все по-разрастващият се набор от официално продавани продукти за кожа, за които се твърди, че притежават биологични и медицински качества. На този пазар изобилства от евфемистичен и напълно безсмислен жаргон от сорта на "терапевтична козметика" и "активно лечение". И въпреки че официалните органи за контрол обикновено гледат под лупа всяко фармацевтично и медицинско средство, преди да го допуснат на пазара (включително провежда дълги и педантични лабораторни и клинични тестове с цел установяване на безопасността и ефикасността му), то в козметиката този процес е напълно прескочен. Това донякъде я прави сходна с хомеопатията, която също продава продуктите си без никакви ограничения и без те да бъдат щателно проверявани.

Официалните стандарти по контрол на храните и лекарствата обикновено разграничават лекарство от козметика единствено на основание на предполагаемото им предназначение, обявено от самия производител. За съжаление, начинът на категоризиране не се е променил от десетилетия, въпреки динамично променящите се пазарни реалности. Стига на опаковката на даден продукт да няма твърдения, че той облекчава или лекува някакви заболявания или по друг начин влияе на структурата и физиологията на тялото, той се счита за козметичен и следователно не е задължително да бъде проверяван. На практика козметичните компании винаги се възползват от тази семантична вратичка, за да създават изключително доходоносни пазарни ниши и да продават псевдо-лекарства, които заобикалят всякакъв медицински надзор.

При отсъствието (често умишлено) на смислено законодателство по въпроса, сред подмладяващите продукти изобилства от твърдения за съмнителни и недоказани "активни" съставки, псевдонаучна терминология, че и всякакви откровени лъжи и подвеждащи твърдения. Разбира се, благодарение на опита си, повечето големи производители са достатъчно предпазливи в използването на терминологията при рекламата на продуктите си  - те единствено гарантират "намаляване на бръчките и петната" или, казано още по-завоалирано, "подсилват" производството на втвърдяващия кожата колаген.

image
Някои по-дръзки производители дори твърдят, че продуктите им могат да спрат стараеенето чрез активно поправяне на нарушенията в ДНК структурата или да лекуват бръчки толкова ефективно, че са "по-добри от ботокс" (да не ви пука, че ботоксът е невротоксин). Повечето държавни институции за контрол по принцип стоят встрани от козметичната индустрия и вместо да се занимават с нея, предпочитат да разследват предимно измамническите и понякога наистина твърде опасни хранителни добавки и диети. С други думи, когато става дума за козмецевтиката, потребителят е оставен да се оправя сам.

Това не означава, че няма научно доказани лечения за кожа във фармацевтиката - те обаче в по-голямата си част изискват изрично лекарско предписание. Тези кремове и гелове са легално класифицирани като лекарства (например Ретин-А, Ренова, Рефиса и т.н.) и са преминали през редица научни тестове. Те съдържат добре известни препарати за третиране на бръчки като ретинова киселина (ретиноин) и алфахидрокси-киселини. Някои по-наскоро изследвани съставки като пептидите и антиоксидантите все още са със спорен ефект, но постепенно също навлизат в независимите разработки в тази област. Някои козмецевтични продукти може и да включват тези съставки или техни по-нискоефективни производни, но количествата наистина са нищожни.

Важно е да се отбележи, че кожата е невероятно ефективна естествена бариера - дори срещу опасни патогени. Даже някои естествени съединения, които могат да се срещнат в тялото (като колагена) подлежат на отсяване от това толкова ефективно сито. По тази причина се разработват (и тестват) редица кремове с лекарско предписание, които съдържат активни съставки, способни да проникнат през кожата в достатъчно високи дози, за да окажат някакъв осезаем физиологичен ефект и да доведат до забележими ефекти на клетъчно ниво.

Макар и някакъв ограничен брой активни съставки да са били потвърдени експериментално, козметичните продукти като цяло никога не са били подлагани на щателна научна проверка. Те може да се самоопределят като "клинично изпитани" или "препоръчани от дерматолог", но работата е там, че тези понятия всъщност нямат никаква стандартна дефиниция. И тъй като повечето производители ревностно пазят продуктите си чрез патенти и различни закони, които защитават търговската тайна, няма никакъв начин потребителят да узнае какво всъщност се съдържа в тях и как точно те са били тествани.

С цел да си придадат легитимност в отсъствието на надеждна информация, козметичните фирми хитроумно вербуват предприемачески настроени лекари дерматолози с докторски лицензи, които с охота съдействат на гигантите в разкрасителната индустрия под формата на щатни консултанти и клинични изследователи. Някои от тях дори се изхитряват да създадат собствени продукти, носещи тяхното име. Това, разбира се, представлява крещящ конфликт на интереси и грубо нарушение на всякакви етични кодекси в медицината.

image
От десетилетия между лекарите-бизнесмени и по-съвестните техни колеги тече разгорещен дебат за етичността на практиката лекари да слагат имената си като гарант под продукти за подмладяване, както и на пласирането им в самите лекарски кабинети.

В свое писмо, озаглавено "Ние консултанти ли сме, или търговци?", публикувано в Журнала на Американската Медицинска Асоциация по Дерматология, специалистът дерматолог Ернст Епстейн е доста красноречив: "Всеки дерматолог, който продава козметика, си има своя цена... И тя е неговата почтеност. Нашите пациенти са заливани с реклами, които хвалят специалните качества на всевъзможни овлажнители, нощни кремове, регенератори на клепачи и други магически подмладяващи средства. Всичко това, разбира се, от научна гледна точка е пълна глупост; ние много добре знаем, че макар и едни от тези "козмецевтични" продукти временно да надуват леко кожата повече от някои други, в действителност разликите са незначителни и твърде мимолетни".

Оказва се, че така гръмко прокламираните по рекламите твърдения са чисто и просто маркетингов трик, който разчита на преувеличението и прекомерната доверчивост на потребителите - особено когато видят името на някой лекар да се споменява. И наистина, ефектът от подобен трик е осезаем: според едно проучване, през 2010 г. около 35% от жените са избрали продукти за кожа поради присъствието на словосъчетанието "препоръчано от дерматолог" върху етикета. А над 50% от жените са сметнали, че "клинично изпитаните" продукти гарантирано действат.

image
А дали не е възможно някои от тези продукти наистина да действат и козметичните компании да си спестяват всичките главоболия по търсенето на изпитани научни доказателства за твърденията си, просто защото по закон не са задължени да го правят? Възможно е, но е малко вероятно. Предвид начина, по който тези компании реагират, когато научната състоятелност на рекламните им твърдения бъде поставена на изпитание, по-скоро е второто.

С непрестанно нарастващите цени и разнообразие на тези продукти, непрестанно заливаната с псевдоинформация публика става все по-податлива на манипулации и откровени измами. И макар и регулаторните органи неведнъж да са изпращали предупредителни писма до козметични гиганти като L"Oreal, Avon, Nivea и L"Occitane, ефектът на практика си остава почти нулев.

L"Oreal например е най-голямата козметична корпорация в света, с близо 30 млрд. долара годишни постъпления. Във финансовия си отчет за първото полугодие на 2014 г. L"Oreal докладва за около 450 млн. долара, вложени в развойна работа... и над 4 млрд. долара - за рекламна дейност. Човек би си помислил, че ако такава сериозна компания увеличи инвестициите си за научни изследвания за сметка на рекламата, тя с лекота би се сдобила с реални доказателства, с които да може да увери клиентите си, че нейните козмецевтични продукти наистина действат от медицинска гледна точка, нали? Вместо това, L"Oreal и другите подобни корпорации предпочитат да харчат тези пари за поддържане на цял легион от лобисти, които да натискат законодателните органи да приемат закони, които да имунизират тази индустрия от безпощадната проверка, с която са длъжни да се съобразяват медицинските продукти. Доста удобно, нали?

Все пак на моменти регулаторните органи успяват да извоюват някоя и друга дребна победа. Когато гореспоменатите концерни, които в рекламите си първончално са твърдяли, че продуктите им са способни да променят генетичния състав на кожата, да стимулират производството на колаген и така да блокират процеса на стареене и дори да предизвикват отслабване, регулаторните органи в САЩ са ги заплашили със съдебен иск. Поставили са ги пред избор: или да предоставят надеждни научни доказателства за твърденията си, или да се отрекат от тях и повече да не ги слагат в рекламите си. Познайте кое от двете са избрали корпорациите? Правилно: второто.


[Още по темата Псевдонауки]

[Политика на модерация]


Тагове:   псевдонаука,


Гласувай:
20



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4281727
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив