Постинг
29.12.2015 10:03 -
Какво би се случило, ако Слънцето изчезне внезапно?
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 1581 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2015 10:04
Прочетен: 1581 Коментари: 0 Гласове:
19
Последна промяна: 29.12.2015 10:04
След като изгледах това интересно интервю с известния астофизик и водещ изследовател в сферата на теорията на суперструните Браян Грийн, си рекох, защо пък да не се занимая малко с въпроса какво би се случило, ако Слънцето изчезне в миг?
Слънцето е около 330 хил. пъти по-масивно от Земята и произвежда толкова енергия, колкото 100 млрд. водородни бомби всяка секунда. Огромната му маса е доминиращият гравитационен фактор в Слънчевата система, който държи всичките осем планети в стабилни елиптични орбити.
Същевременно огромната енергия, която разпръсква нашата звезда, нагрява планетата ни точно толкова, колкото е необходимо на водата да остава в постоянно течно състояние на по-голямата част от повърхността на Земята - което пък от своя страна е решаващо за зараждането и поддържането на живот - поне в познатата на нас форма.
Но какво би се случило, ако в миг изгубим Слънцето? Какво бихме почувствали и видели, ако внезапно и най-неочаквано то престане да съществува? Въпросът може и да звучи глуповато, но всъщност отговорът може да се разглежда като много важна проверка на теорията на относителността на Айнщайн.
Първо, да разгледаме скоростта на гравитацията. Преди Айнщайн да се занимае с този проблем, учените са подозирали (но без да имат преки доказателства), че гравитацията действа мигновено. Ако това бе вярно, то тогава първото нещо, което щеше да се случи, ако Слънцето изведнъж изчезне, щеше да бъде промяната в поведението на Земята и останалите планети. Всички те просто биха се разлетели из космоса. В Слънчевата система би настъпил пълен и необратим хаос.
От друга страна, светлината не се движи мигновено. На нея й отнема около 8 мин. да достигне от Слънцето до Земята. Следователно, ние все още бихме виждали нашата звезда да грее в небето в продължение на още около 8 мин., след като тя всъщност е изчезнала.
Значи ако скоростта на светлината е постоянна, а гравитацията действа мигновено, първо щяхме да усетим липсата на Слънцето, още преди да сме я видели с очите си.
Само че Айнщайн съвсем ясно демонстрира в своята Обща теория на относителността, която представя през 1915 г., че силата на гравитацията не действа мигновено. Всъщност тя също се движи със скоростта на светлината - нито по-бързо, нито по-бавно. В такъв случай ако Слънцето внезапно изчезне, ние бихме останали в неведение за това в продължение на още 8 минути, преди неминуемият апокалипсис да е настъпил.
Разбира се, дори тогава ние няма да бъдем погълнати от пълен мрак. Звездите ще продължат да си светят, а електричеството ще продължи да работи, така че градовете ще си останат осветени толкова дълго, колкото биха ни позволили наличните енергийни ресурси. Дори съседните планети ще останат видими за кратко време.
Така например, когато Юпитер е в най-близката си точка спрямо Земята, той е на около 33 светлинни минути разстояние, което означава, че ще продължим да виждаме газовия гигант в продължение на още около час - т.е. времето, което би отнело на остатъчната слънчева светлина да достигне Юпитер и да се отрази обратно към Земята.
Но след 8 минути, едно нещо на Земята несъмнено ще проскърца и застине, както обяснява Майкъл Стивънс, основател на популярния канал в Youtube на име Vsauce. Без слънчева светлина, фотосинтезата (процесът, чрез който всички растения се хранят) би престанала още в секундата, в която слънчевата светлина напусне небосклона.
Повечето дребни растения биха измрели за броени дни, но това не е най-големият проблем. Средната температура на повърхността на Земята ще падне до 0"С още през първата седмица, а после ще стигне -100"С още към края на първата година.
Същевременно, океаните на Земята ще изстиват бързо и накрая ще замръзнат, като така ще превърнат нашата планета в леден свят. Но също както става с езерата през зимата, само горният слой ще замръзне, оставяйки течен океан дълбоко под себе си. Ако някакви човеци все още са оцелели дотогава, единственото им убежище биха били зоните около горещите геотермални отвори по океанското дъно. Те излъчват топлина, която струи от течното ядро на Земята. Несъмнено, животът край океанското дъно не би бил никак лесен.
Подобен живот би бил ужасно мрачен и самотен и е доста трудно да предвидим дали човечеството би оцеляло още дълго при такива условия. От друга страна, животните, които поначало си живеят около тези топли отвори, биха оцелели още милиарди години, дори Слънцето да го няма. Това е така, защото тези животни не се нуждаят от слъчевата светлина, за да живеят. Вместо това, те набавят нужната си храна и енергия от топлината, която се просмуква от земните недра.
Макар че по-голямата част от живота на планетата ни би измрял без Слънцето, тези организми, привлечени от геотермалната енергия, биха продължили да процъфтяват още милиарди години, без дори да забележат липсата на нашата звезда. Интересно, но такъв леден свят с течен океан под повърхността поразително би напомнял на някои луни на Юпитер, за които астробиолозите подозират, че биха могли да поддържат извънземни микроби.
Добре, ами после накъде? В момента Земята се движи из космоса с поразителните 108 хил. км/ч. Ако Слънцето изчезне, неговото гравитационно привличане също би престанало - но това не би променило скоростта на Земята ни най-малко.
За да разберем защо се получава така, да си представим един камък, завързан в единия край на въже, което въртим бързо над главата си. После в един миг внезапно да пуснем въжето. Камъкът отлита по права линия надалеч от нас - също както Земята би отлетяла по права линия надалеч от онази точка в пространството, където доскоро е присъствало Слънцето.
Стига да не се сблъска с други планети, астероиди или комети, на нашата планета би й отнело само около 377 хил. часа (43 хил. години), за да прекоси разстоянието от 4.3 светлинни години, което ни дели от най-близката съседна звезда - Алфа Кентавър. А след 1 млрд. години тя ще е пропътувала 100 хил. светлинни години - което е дължината на цялата ни галактика, Млечният път.
Кой би могъл да каже със сигурност, че мъничката ни планета не би била примъкната и впримчена в орбита около някоя друга звезда, или пък черна дупка? Млечният път включва грубо казано около 100 млрд. звезди и може би около милиард черни дупки. Какъвто и да е крайният резултат, бъдещето на Земята след едно такова хипотетично изчезване на Слънцето би било едно изумително приключение из космоса. Нас може и да ни няма, за да станем свидетели, но това не означава, че то няма да се случи.
Няколко полезни видеоклипа по темата:
Слънцето е около 330 хил. пъти по-масивно от Земята и произвежда толкова енергия, колкото 100 млрд. водородни бомби всяка секунда. Огромната му маса е доминиращият гравитационен фактор в Слънчевата система, който държи всичките осем планети в стабилни елиптични орбити.
Същевременно огромната енергия, която разпръсква нашата звезда, нагрява планетата ни точно толкова, колкото е необходимо на водата да остава в постоянно течно състояние на по-голямата част от повърхността на Земята - което пък от своя страна е решаващо за зараждането и поддържането на живот - поне в познатата на нас форма.
Но какво би се случило, ако в миг изгубим Слънцето? Какво бихме почувствали и видели, ако внезапно и най-неочаквано то престане да съществува? Въпросът може и да звучи глуповато, но всъщност отговорът може да се разглежда като много важна проверка на теорията на относителността на Айнщайн.
Първо, да разгледаме скоростта на гравитацията. Преди Айнщайн да се занимае с този проблем, учените са подозирали (но без да имат преки доказателства), че гравитацията действа мигновено. Ако това бе вярно, то тогава първото нещо, което щеше да се случи, ако Слънцето изведнъж изчезне, щеше да бъде промяната в поведението на Земята и останалите планети. Всички те просто биха се разлетели из космоса. В Слънчевата система би настъпил пълен и необратим хаос.
От друга страна, светлината не се движи мигновено. На нея й отнема около 8 мин. да достигне от Слънцето до Земята. Следователно, ние все още бихме виждали нашата звезда да грее в небето в продължение на още около 8 мин., след като тя всъщност е изчезнала.
Значи ако скоростта на светлината е постоянна, а гравитацията действа мигновено, първо щяхме да усетим липсата на Слънцето, още преди да сме я видели с очите си.
Само че Айнщайн съвсем ясно демонстрира в своята Обща теория на относителността, която представя през 1915 г., че силата на гравитацията не действа мигновено. Всъщност тя също се движи със скоростта на светлината - нито по-бързо, нито по-бавно. В такъв случай ако Слънцето внезапно изчезне, ние бихме останали в неведение за това в продължение на още 8 минути, преди неминуемият апокалипсис да е настъпил.
Разбира се, дори тогава ние няма да бъдем погълнати от пълен мрак. Звездите ще продължат да си светят, а електричеството ще продължи да работи, така че градовете ще си останат осветени толкова дълго, колкото биха ни позволили наличните енергийни ресурси. Дори съседните планети ще останат видими за кратко време.
Така например, когато Юпитер е в най-близката си точка спрямо Земята, той е на около 33 светлинни минути разстояние, което означава, че ще продължим да виждаме газовия гигант в продължение на още около час - т.е. времето, което би отнело на остатъчната слънчева светлина да достигне Юпитер и да се отрази обратно към Земята.
Но след 8 минути, едно нещо на Земята несъмнено ще проскърца и застине, както обяснява Майкъл Стивънс, основател на популярния канал в Youtube на име Vsauce. Без слънчева светлина, фотосинтезата (процесът, чрез който всички растения се хранят) би престанала още в секундата, в която слънчевата светлина напусне небосклона.
Повечето дребни растения биха измрели за броени дни, но това не е най-големият проблем. Средната температура на повърхността на Земята ще падне до 0"С още през първата седмица, а после ще стигне -100"С още към края на първата година.
Същевременно, океаните на Земята ще изстиват бързо и накрая ще замръзнат, като така ще превърнат нашата планета в леден свят. Но също както става с езерата през зимата, само горният слой ще замръзне, оставяйки течен океан дълбоко под себе си. Ако някакви човеци все още са оцелели дотогава, единственото им убежище биха били зоните около горещите геотермални отвори по океанското дъно. Те излъчват топлина, която струи от течното ядро на Земята. Несъмнено, животът край океанското дъно не би бил никак лесен.
Подобен живот би бил ужасно мрачен и самотен и е доста трудно да предвидим дали човечеството би оцеляло още дълго при такива условия. От друга страна, животните, които поначало си живеят около тези топли отвори, биха оцелели още милиарди години, дори Слънцето да го няма. Това е така, защото тези животни не се нуждаят от слъчевата светлина, за да живеят. Вместо това, те набавят нужната си храна и енергия от топлината, която се просмуква от земните недра.
Макар че по-голямата част от живота на планетата ни би измрял без Слънцето, тези организми, привлечени от геотермалната енергия, биха продължили да процъфтяват още милиарди години, без дори да забележат липсата на нашата звезда. Интересно, но такъв леден свят с течен океан под повърхността поразително би напомнял на някои луни на Юпитер, за които астробиолозите подозират, че биха могли да поддържат извънземни микроби.
Добре, ами после накъде? В момента Земята се движи из космоса с поразителните 108 хил. км/ч. Ако Слънцето изчезне, неговото гравитационно привличане също би престанало - но това не би променило скоростта на Земята ни най-малко.
За да разберем защо се получава така, да си представим един камък, завързан в единия край на въже, което въртим бързо над главата си. После в един миг внезапно да пуснем въжето. Камъкът отлита по права линия надалеч от нас - също както Земята би отлетяла по права линия надалеч от онази точка в пространството, където доскоро е присъствало Слънцето.
Стига да не се сблъска с други планети, астероиди или комети, на нашата планета би й отнело само около 377 хил. часа (43 хил. години), за да прекоси разстоянието от 4.3 светлинни години, което ни дели от най-близката съседна звезда - Алфа Кентавър. А след 1 млрд. години тя ще е пропътувала 100 хил. светлинни години - което е дължината на цялата ни галактика, Млечният път.
Кой би могъл да каже със сигурност, че мъничката ни планета не би била примъкната и впримчена в орбита около някоя друга звезда, или пък черна дупка? Млечният път включва грубо казано около 100 млрд. звезди и може би около милиард черни дупки. Какъвто и да е крайният резултат, бъдещето на Земята след едно такова хипотетично изчезване на Слънцето би било едно изумително приключение из космоса. Нас може и да ни няма, за да станем свидетели, но това не означава, че то няма да се случи.
Няколко полезни видеоклипа по темата:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация