Постинг
05.11.2015 11:01 -
Погрешни схващания за Еволюцията
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 2163 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2015 11:07
Прочетен: 2163 Коментари: 0 Гласове:
21
Последна промяна: 05.11.2015 11:07
Продължаваме поредицата за погрешните схващания, в която се стремя да обхвана максимален брой неверни твърдения и вярвания, свързани с науката и обществения живот.
Думата "теория" в словосъчетанието "Теория на еволюцията" не означава преобладаващи съмнения сред научната общност по отношение на валидността на еволюцията. Концепцията за теория и хипотеза има специфично значение в научния контекст. Докато в разговорния език, "теория" е понятие, с което се обозначава произволно предположение или догадка, в науката "теория" е набор от принципи, които обясняват дадено наблюдавано явление с естествени (а не свръхестествени) понятия. Научният факт и теорията не са категорично разделими, а Еволюцията е теория в същия смисъл, както Теорията за микроорганизмите или Теорията за гравитацията.
Еволюцията категорично не се опитва да обясни произхода на живота или произхода и развитието на Вселената. Макар че биологичната еволюция описва процесите, чрез които видовете и другите нива на биологична организация са се развили (и по този начин позволява да се проследи произходът на всички форми на живот назад до общия им прародител), тя не се занимава със самия произход на живота и не се опитва да дава обяснения за произхода и развитието на Вселената и нейните съставни части. Теорията на Еволюцията предимно се занимава с последователните поколения на различните форми на живот и начина, по който те са се развили, след като животът вече е бил налице. Научният модел, който се занимава с произхода на първите организми от органични и неорганични молекули, се нарича абиогенеза. А доминиращата теория за ранното развитие на Вселаната е Теорията за Големия взрив и е предмет на друга една наука - космологията.
Човекът не се е развил от никой подвид шимпанзе. Все пак човекът се е развил от видове, сродни с шимпанзето (така нареченият Pan prior). Двата съвременни вида (шимпанзето и бонобото) са най-близките днес съществуващи роднини на човека, а някои антрополози и приматолози допускат, че човекът не само че е произлязъл от сроден с шимпанзето вид, а в известен смисъл си е подвид шимпанзе. Най-наскорошният общ прародител на човека и другите видове шимпанзета е живял преди около 5-8 млн. години. Останки отпреди 4.4 млн. години на Ardpithecus подсказват, че този прародител е бил сравнително сръчно двуного, което по-скоро е ходело на два крака, отколото на четири, бил е с по-къси крайници от тези на шимпанзето и е имал по-къса муцуна. Противно на представата за шимпанзетата като за "примитивни" животни, те също са еволюирали от времето на това разклоняване на видовете - станали са по-едри, по-агресивни и по-способни катерачи. Заедно с останалите човекоподобни, човеците и шимпанзетата са част от семейството на хоминидите. Тази група се е развила от общ прародител, който е и предтеча и на останалите примати - това се е случило преди около 40 млн. години.
Еволюцията невинаги е прогресия от по-слабо развити към по-развити организми и не е задължително винаги да води до нарастване на сложността. Една популация би могла и да еволюира към опростяване, да постигне по-малък геном и т.н. Все пак, "биологична деволюция" би било погрешен термин.
Противно на твърденията на телеологията, еволюцията не прави "планове" с оглед увеличаване на приспособимостта на видовете за оцеляване. Така например, един погрешен начин за обясняване на еволюцията на жирафа е да се твърди, че вратът на жирафа се е удължил с времето, тъй като той е трябвало да достига високите дървета. Еволюцията не се интересува от нуждите на видовете и съответно не реагира на възникналите нови нужди - тя е процес без определена предварително зададена цел. Просто една сред множество случайни мутации, която е имала за резултат развиването на по-дълъг врат, е имала и много по-голям шанс да донесе ползи на съответния вид, обитаващ съответната среда (в случая - жираф в савана с високи дървета) и така да увеличи шансовете за оцеляване именно на онези представители на вида, у които генът, довел до развиване на по-дълъг врат, е бил доминиращ.
Високите дървета не са причинител на тази мутация, нито пък са довели до увеличаване процента на животните, родени с по-дълги вратове. В случая с жирафа, развиването на дълъг врат може да е било резултат от сексуална селекция (което е поведенчески процес, който не се влияе от околните условия) - т.е. възможно е например по-дългите вратове у жирафите да са се превърнали в сексуална характеристика, даваща предимство на мъжките при едно евентуално състезание по "мерене на вратовете" с цел примамване на по-плодовитите партньорки.
Гореспоменатата заблуда се подхранва от факта, че тя е едно измамно просто и лесно обяснение за хора, които са склонни да приписват някаква умишлено вложена цел в иначе произволно протичащи естествени процеси. Все пак, далеч по-лесно и удобно е да заявим, че "динозаврите може да са развили пера с цел ухажване на потенциалния брачен партньор", отколкото да вложим нюанс и да кажем, че "след появата си, перата може да са били разпознати от динозаврите като положителен белег и предимство при избора на брачен партньор".
Човекът и динозаврите (ако не броим птиците) не са съществували едновременно на Земята. Последният нелетящ динозавър е изчезнал преди 66 млн. години по време на кредно-палеогенното измиране, докато най-ранният вид от семейство Homo (т.е. човекоподобно) се е развил преди 2.3 - 2.4 млн. години. Това поставя празнина от 63 млн. години между последния нелетящ динозавър и най-ранния човек. Все пак, човеците са споделяли едни и същи местообитания с мамутите и саблезъбите котки - животни, които често са изобразявани заедно с хора и динозаври в креационистките издания.
Динозаврите не са изчезнали поради генетичната си неприспособимост към естествено изменящите се условия на световния климат - едно погрешно схващане, което все още се изучава в някои учебници. Всъщност динозаврите са били силно адаптивна и успешна група видове, чието измиране е било причинено от внезапно събитие, което е унищожило и много други групи видове - включително растения, бозайници, океански организми и др. Най-често сочената причина за това масово измиране е рязката катастрофална промяна на световния климат вследствие на удар от астероид в района на Юкатанския полуостров. Също така, не всички динозаври са измрели. Птиците например са се развили от дребни тероподи с оперение през юрския период. И макар че повечето родови линии на динозаврите били прекъснати през кватернера, някои птици са оцелели. Впоследствие, потомците на динозаврите остават част от съвременната фауна.
Бозайниците не са се развили от никоя съвременна група влечуги. Скоро след появата на първите влечуги, те се разделили на два клона - завропсиди и синапсиди. Родовата линия, довела до бозайниците (синапсидите) се е отделила от тази, довела до съвременните влечуги (завропсидите) преди около 320 млн. години, по време на средния каменовъглен период. Едва по-късно (в края на този период, или през ранния перм) са се появили съвременните влечугови групи (лепидозаври, костенурки и крокодили). Самите бозайници, тъй като са били единствените оцелели от синапсидната родова линия, се явяват по-скоро "братовчеди", отколкото "събратя" на съвременните влечуги.
[Още по темата Псевдонауки]
[Политика на модерация]
Думата "теория" в словосъчетанието "Теория на еволюцията" не означава преобладаващи съмнения сред научната общност по отношение на валидността на еволюцията. Концепцията за теория и хипотеза има специфично значение в научния контекст. Докато в разговорния език, "теория" е понятие, с което се обозначава произволно предположение или догадка, в науката "теория" е набор от принципи, които обясняват дадено наблюдавано явление с естествени (а не свръхестествени) понятия. Научният факт и теорията не са категорично разделими, а Еволюцията е теория в същия смисъл, както Теорията за микроорганизмите или Теорията за гравитацията.
Еволюцията категорично не се опитва да обясни произхода на живота или произхода и развитието на Вселената. Макар че биологичната еволюция описва процесите, чрез които видовете и другите нива на биологична организация са се развили (и по този начин позволява да се проследи произходът на всички форми на живот назад до общия им прародител), тя не се занимава със самия произход на живота и не се опитва да дава обяснения за произхода и развитието на Вселената и нейните съставни части. Теорията на Еволюцията предимно се занимава с последователните поколения на различните форми на живот и начина, по който те са се развили, след като животът вече е бил налице. Научният модел, който се занимава с произхода на първите организми от органични и неорганични молекули, се нарича абиогенеза. А доминиращата теория за ранното развитие на Вселаната е Теорията за Големия взрив и е предмет на друга една наука - космологията.
Човекът не се е развил от никой подвид шимпанзе. Все пак човекът се е развил от видове, сродни с шимпанзето (така нареченият Pan prior). Двата съвременни вида (шимпанзето и бонобото) са най-близките днес съществуващи роднини на човека, а някои антрополози и приматолози допускат, че човекът не само че е произлязъл от сроден с шимпанзето вид, а в известен смисъл си е подвид шимпанзе. Най-наскорошният общ прародител на човека и другите видове шимпанзета е живял преди около 5-8 млн. години. Останки отпреди 4.4 млн. години на Ardpithecus подсказват, че този прародител е бил сравнително сръчно двуного, което по-скоро е ходело на два крака, отколото на четири, бил е с по-къси крайници от тези на шимпанзето и е имал по-къса муцуна. Противно на представата за шимпанзетата като за "примитивни" животни, те също са еволюирали от времето на това разклоняване на видовете - станали са по-едри, по-агресивни и по-способни катерачи. Заедно с останалите човекоподобни, човеците и шимпанзетата са част от семейството на хоминидите. Тази група се е развила от общ прародител, който е и предтеча и на останалите примати - това се е случило преди около 40 млн. години.
Еволюцията невинаги е прогресия от по-слабо развити към по-развити организми и не е задължително винаги да води до нарастване на сложността. Една популация би могла и да еволюира към опростяване, да постигне по-малък геном и т.н. Все пак, "биологична деволюция" би било погрешен термин.
Противно на твърденията на телеологията, еволюцията не прави "планове" с оглед увеличаване на приспособимостта на видовете за оцеляване. Така например, един погрешен начин за обясняване на еволюцията на жирафа е да се твърди, че вратът на жирафа се е удължил с времето, тъй като той е трябвало да достига високите дървета. Еволюцията не се интересува от нуждите на видовете и съответно не реагира на възникналите нови нужди - тя е процес без определена предварително зададена цел. Просто една сред множество случайни мутации, която е имала за резултат развиването на по-дълъг врат, е имала и много по-голям шанс да донесе ползи на съответния вид, обитаващ съответната среда (в случая - жираф в савана с високи дървета) и така да увеличи шансовете за оцеляване именно на онези представители на вида, у които генът, довел до развиване на по-дълъг врат, е бил доминиращ.
Високите дървета не са причинител на тази мутация, нито пък са довели до увеличаване процента на животните, родени с по-дълги вратове. В случая с жирафа, развиването на дълъг врат може да е било резултат от сексуална селекция (което е поведенчески процес, който не се влияе от околните условия) - т.е. възможно е например по-дългите вратове у жирафите да са се превърнали в сексуална характеристика, даваща предимство на мъжките при едно евентуално състезание по "мерене на вратовете" с цел примамване на по-плодовитите партньорки.
Гореспоменатата заблуда се подхранва от факта, че тя е едно измамно просто и лесно обяснение за хора, които са склонни да приписват някаква умишлено вложена цел в иначе произволно протичащи естествени процеси. Все пак, далеч по-лесно и удобно е да заявим, че "динозаврите може да са развили пера с цел ухажване на потенциалния брачен партньор", отколкото да вложим нюанс и да кажем, че "след появата си, перата може да са били разпознати от динозаврите като положителен белег и предимство при избора на брачен партньор".
Човекът и динозаврите (ако не броим птиците) не са съществували едновременно на Земята. Последният нелетящ динозавър е изчезнал преди 66 млн. години по време на кредно-палеогенното измиране, докато най-ранният вид от семейство Homo (т.е. човекоподобно) се е развил преди 2.3 - 2.4 млн. години. Това поставя празнина от 63 млн. години между последния нелетящ динозавър и най-ранния човек. Все пак, човеците са споделяли едни и същи местообитания с мамутите и саблезъбите котки - животни, които често са изобразявани заедно с хора и динозаври в креационистките издания.
Динозаврите не са изчезнали поради генетичната си неприспособимост към естествено изменящите се условия на световния климат - едно погрешно схващане, което все още се изучава в някои учебници. Всъщност динозаврите са били силно адаптивна и успешна група видове, чието измиране е било причинено от внезапно събитие, което е унищожило и много други групи видове - включително растения, бозайници, океански организми и др. Най-често сочената причина за това масово измиране е рязката катастрофална промяна на световния климат вследствие на удар от астероид в района на Юкатанския полуостров. Също така, не всички динозаври са измрели. Птиците например са се развили от дребни тероподи с оперение през юрския период. И макар че повечето родови линии на динозаврите били прекъснати през кватернера, някои птици са оцелели. Впоследствие, потомците на динозаврите остават част от съвременната фауна.
Бозайниците не са се развили от никоя съвременна група влечуги. Скоро след появата на първите влечуги, те се разделили на два клона - завропсиди и синапсиди. Родовата линия, довела до бозайниците (синапсидите) се е отделила от тази, довела до съвременните влечуги (завропсидите) преди около 320 млн. години, по време на средния каменовъглен период. Едва по-късно (в края на този период, или през ранния перм) са се появили съвременните влечугови групи (лепидозаври, костенурки и крокодили). Самите бозайници, тъй като са били единствените оцелели от синапсидната родова линия, се явяват по-скоро "братовчеди", отколкото "събратя" на съвременните влечуги.
[Още по темата Псевдонауки]
[Политика на модерация]
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
