Постинг
04.11.2015 13:10 -
Погрешни схващания за астрономията
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 1867 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2015 13:10
Прочетен: 1867 Коментари: 0 Гласове:
24
Последна промяна: 04.11.2015 13:10
Продължаваме поредицата за погрешните схващания, в която се стремя да обхвана максимален брой неверни твърдения и вярвания, свързани с науката и обществения живот.
Често се твърди, че Великата китайска стена е единственият обект, дело на човешка ръка, който може да се види от Луната. Това е погрешно. Нито един от астронавтите от програмата Аполо не е докладвал да е виждал каквито и да било конкретни ръкотворни конструкции от Луната. Дори астронавтите, които са в близка орбита около Земята, едва виждат Великата китайска стена. От друга страна, нощните светлини на градовете са лесно различими от орбита откъм тъмната страна на Земята. Астронавтът Джей Апт е цитиран да казва, че "Великата стена е почти незабележима от височина 290 км". Командирът на Международната космическа станция Крис Хедфийлд се опитал да различи стената от космоса, но докладвал, че тя е "прекалено тънка и тъмна на цвят".
Противно на разпространените представи за черните дупки, те всъщност упражняват същите гравитационни ефекти, които би имало всяко друго тяло със сходна маса. Те притеглят само най-близко разположените обекти към себе си, както би направило всяко друго небесно тяло. Ако например заместим Слънцето с черна дупка със същата маса, орбитите на планетите от Слънчевата система биха останали непроменени. Черната дупка би могла да действа подобно на "космическа прахосмукачка" и да засмуква значителни количества материя, но само ако звездата, от която се е пръкнала, вече е била в подобен процес на засмукване на околната материя.
Сезоните не се причиняват от приближаването или отдалечаването на Земята от Слънцето поради елиптичната форма на орбитата й около него. Всъщност Земята е най-отдалечена от Слънцето по време на лятото в северното полукълбо. Сезоните се предизвикват от наклона на земната ос (23.4 градуса). През юли северното полукълбо е наклонено към Слънцето и има по-дълги дни и повече директна слънчева светлина, а през януари е обратното. В южното полукълбо пък положението е точно наопаки.
Не е задължително метеоритите да са горещи при достигане на земната повърхност. Всъщност, много метеорити са покрити с лед. До момента на навлизането им в атмосферата, те са били нагрявани единствено от слънчевата светлина, така че повечето метеори са охладени до температури далеч под точката на замръзване на водата. Интензивната топлина, която се образува по време на преминаването им с висока скорост през горните слоеве на атмосферата, разтапя външните слоеве, но по-голямата част от разтопения материал бива отнесена поради триенето, докато вътрешните слоеве нямат достатъчно време да се нагреят значително. Повечето метеорити преминават през сравнително хладните долни слоеве на атмосферата за няколко минути при скорости, по-ниски от тази на звука, докато накрая ударят повърхността - което им дава достатъчно време отново да се охладят.
Когато метеор или космически апарат навлезе в атмосферата, нагряването при навлизане не се причинява предимно от триенето, а от адиабатичната компресия на въздуха непосредствено пред обекта.
Балансирането на яйце е възможно всеки ден от годината, а не само при пролетното равноденствие. Не съществува връзка между астрономическите феномени и възможността да задържим едно яйце изправено. Традицията да се балансират яйца на определен ден в годината произхожда от Китай, както за пръв път споменава списание Life (1945 г.). Въпреки това, през 1984 г. Франк Гайго прави успешен опит да задържи няколко яйца в продължение на много поредни дни от 27-ми февруари до 3-ти април. Същевременно, той установява, че "някои яйца просто отказват да се задържат прави, било то при равноденствие или не".
Слънцето всъщност има бял цвят, когато се наблюдава от космоса или когато е високо в небето. Когато е ниско на небосклона, атмосферното разпръскване на светлината може да му докара жълт, червен, оранжев или дори розов цвят. Въпреки изначалната белота на Слънцето, повечето хора обикновено си го представят жълто. Причините за това схващане са съвсем друга история.
Като си говорим за Слънцето, то не би могло да съществува вече 4.5 милиарда години, ако енергията му идваше от химическа реакция, както смятат повечето хора. Всъщност Слънцето слива водородни атоми и ги превръща в хелиеви, като това му осигурява достатъчно енергия за живот в продължение на милиарди години (накрая водородът му все пак ще се изчерпа). Тази ядрена реакция отделя много повече енергия от която и да е химическа реакция. По ирония, всички онези, които смятат, че "ядрената енергия е вредна, а слънчевата е добра", явно не са наясно, че Слънцето е най-големият ядрен реактор в радиус от много светлинни години.
Не е вярно, че Луната има "тъмна страна", която винаги остава в сянка. Всъщност коя да е страна на Луната е огряна през половината време, а през останалата половина от времето е в сянка - както е с всяко друго тяло в Слънчевата система. Няма тяло в Слънчевата система, което да има една половина, която да е в постоянен мрак (дори Меркурий, за който се предполагаше, че винаги е обърнат с едната страна към Слънцето). Когато наблюдаваме промяната на лунните фази, ние наблюдаваме смяната на деня с нощ на Луната. Щом лицето на Луната променя степента си на огряване в продължение на един месец, тогава как би могла цяла една половина от Луната да е в постоянна сянка? Разбира се, край полюсите има някои кътчета, където слънчевата светлина никога не огрява дъното на по-дълбоките кратери, но това е друга история, нали?
Лунните фази не се причиняват от сянката на Земята. Когато част от Луната е в сянка, то е защото част от нея не е достъпна за слънчевата светлина и съответно там е нощ. Земята е наполовина наклонена спрямо Слънцето - няма причина и Луната да не е. Вярно, на нея й отнема доста по-дълго да се завърти около Земята и това е нещото, което наблюдаваме, докато следим лунните фази в продължение на един месец - което е именно продължителността на лунния ден. Сянката на Земята наистина понякога преминава през Луната - в случаите на лунно затъмнение. Но това може да се случи само при пълнолуние - т.е. когато Земята може да препречи слънчевата светлина по пътя й към Луната. Това се случва най-много веднъж-дваж в годината.
Прелитането през астероиден пояс не е толкова рисковано, колкото изглежда в някои научнофантастични филми. Всъщност космосът е предимно празно пространство. Обектите в него са много отдалечени помежду си. Ако не бяха, в течение на милиони години, те просто щяха да се сблъскат и скупчат. А впродължение на милиарди години, астероидите в астероидните пояси са останали раздалечени на разстояния, много по-големи от това между Земята и Луната (400 хил. км). Така че ако сме се насочили право към някой астероид, вероятно ще имаме дни и дори седмици, за да измислим някакъв начин да се отклоним. Дори ако летяхме със скоростта на светлината право към Слънцето, щяхме да разполагаме с почти 8 минути, за да променим курса. Не са необходими някакви рефлекси на вманиачен играч на Нинтендо. Все пак астероидите сблъскват ли се помежду си? Разбира се. Но това се случва много рядко, тъй като те са много отдалечени помежду си.
Толкова приближени планети, че почти да ги докоснеш: на някои филми в небето могат да се видят по няколко планети, които са надвиснали заплашително в небето на някоя извънземна планета. Тук има проблем, понеже в космоса големите тела се движат, при това страшно бързо. Твърде приближени планети неминуемо биха се сблъскали доста рано в историята си и това би било ужасно за пазара на недвижими имоти. Често можем да видим някоя фотошопната картинка на Марс, която кара червената планета да изглежда огромна в небето. В действителност, Марс е една от най-разочароващите гледки за любителя-астроном (поради голямата си отдалеченост). На един космически апарат му отнема половин година да стигне от Земята до Марс, привсе огромните скорости, които се развиват от тези апарати.
Страховити комети: те горят, когато се доближат до Слънцето! Кометите наистина зрелищно променят външния си вид при доближаване на Слънцето, но те не горят, а просто се топят. Веднага щом кометата се отдалечи достатъчно от Слънцето, тя престава да се топи и отново се превръща в неотличима буца кален лед. Освен ако разбира се не се забие в Слънцето - това се случва средно на две комети месечно.
Астрологията и астрономията не са едно и също нещо. За един човек, скаран с математиката, астрономията може и да изглежда като наука, понеже тя използва сложни математически формули, за да изчислява неща като разположението на планетите и часовите ъгли. Нумерологията също използва математика, но също не е наука. От друга страна, астрономията е наука - не само защото използва математика, а и защото извежда проверяеми хипотези за устройството и начина на развитие на Вселената. След това астрономите тестват тези хипотези на практика. Някои от тях се оказват в съответствие с действителността, но повечето наистина не са. В науката, идеите и хипотезите, които не отговарят на реалните наблюдения, биват отхвърляни. Някои смятат, че това е поставяне на капаци на очите, но всъщност истината е, че ако една хипотеза е на прав път, то непрекъснато трупаните свидетелства неминуемо ще я потвърдят. Някои идеи и хипотези обаче си остават завинаги лишени от проверуеми доказателства - и астрологията е една от тях.
В края на краищата, когато някой проверява дадена идея и въпреки че всеки път резултатите продължават да я опровергават, а той упорито продължава да търси оправдания да настоява на тази идея, то вече не говорим за наука. Също така, когато някой умишлено избягва да подложи дадена идея на проверка, тъй като не желае да рискува тя да се окаже погрешна, тогава също не говорим за наука. Това е вяра. Макар и във вярата да няма нищо лошо, тя не е наука и не следва да се разглежда като наука.
Астрологията е била щателно тествана в продължение на векове (и особено през последния век) и всеки път неизменно се е проваляла. Това, разбира се, не пречи на астролозите да продължават да търсят всевъзможни оправдания за тези провали - но както казах, това вече не е наука. По-скоро можем да говорим за астрологията като за много стара религия, която изисква известни математически познания, за да бъде практикувана. За разлика от това просто да вярваш в нея, както е с повечето други религии. За повече информация по въпроса: ТУК.
[Още по темата Псевдонауки]
[Политика на модерация]
Често се твърди, че Великата китайска стена е единственият обект, дело на човешка ръка, който може да се види от Луната. Това е погрешно. Нито един от астронавтите от програмата Аполо не е докладвал да е виждал каквито и да било конкретни ръкотворни конструкции от Луната. Дори астронавтите, които са в близка орбита около Земята, едва виждат Великата китайска стена. От друга страна, нощните светлини на градовете са лесно различими от орбита откъм тъмната страна на Земята. Астронавтът Джей Апт е цитиран да казва, че "Великата стена е почти незабележима от височина 290 км". Командирът на Международната космическа станция Крис Хедфийлд се опитал да различи стената от космоса, но докладвал, че тя е "прекалено тънка и тъмна на цвят".
Противно на разпространените представи за черните дупки, те всъщност упражняват същите гравитационни ефекти, които би имало всяко друго тяло със сходна маса. Те притеглят само най-близко разположените обекти към себе си, както би направило всяко друго небесно тяло. Ако например заместим Слънцето с черна дупка със същата маса, орбитите на планетите от Слънчевата система биха останали непроменени. Черната дупка би могла да действа подобно на "космическа прахосмукачка" и да засмуква значителни количества материя, но само ако звездата, от която се е пръкнала, вече е била в подобен процес на засмукване на околната материя.
Сезоните не се причиняват от приближаването или отдалечаването на Земята от Слънцето поради елиптичната форма на орбитата й около него. Всъщност Земята е най-отдалечена от Слънцето по време на лятото в северното полукълбо. Сезоните се предизвикват от наклона на земната ос (23.4 градуса). През юли северното полукълбо е наклонено към Слънцето и има по-дълги дни и повече директна слънчева светлина, а през януари е обратното. В южното полукълбо пък положението е точно наопаки.
Не е задължително метеоритите да са горещи при достигане на земната повърхност. Всъщност, много метеорити са покрити с лед. До момента на навлизането им в атмосферата, те са били нагрявани единствено от слънчевата светлина, така че повечето метеори са охладени до температури далеч под точката на замръзване на водата. Интензивната топлина, която се образува по време на преминаването им с висока скорост през горните слоеве на атмосферата, разтапя външните слоеве, но по-голямата част от разтопения материал бива отнесена поради триенето, докато вътрешните слоеве нямат достатъчно време да се нагреят значително. Повечето метеорити преминават през сравнително хладните долни слоеве на атмосферата за няколко минути при скорости, по-ниски от тази на звука, докато накрая ударят повърхността - което им дава достатъчно време отново да се охладят.
Когато метеор или космически апарат навлезе в атмосферата, нагряването при навлизане не се причинява предимно от триенето, а от адиабатичната компресия на въздуха непосредствено пред обекта.
Балансирането на яйце е възможно всеки ден от годината, а не само при пролетното равноденствие. Не съществува връзка между астрономическите феномени и възможността да задържим едно яйце изправено. Традицията да се балансират яйца на определен ден в годината произхожда от Китай, както за пръв път споменава списание Life (1945 г.). Въпреки това, през 1984 г. Франк Гайго прави успешен опит да задържи няколко яйца в продължение на много поредни дни от 27-ми февруари до 3-ти април. Същевременно, той установява, че "някои яйца просто отказват да се задържат прави, било то при равноденствие или не".
Слънцето всъщност има бял цвят, когато се наблюдава от космоса или когато е високо в небето. Когато е ниско на небосклона, атмосферното разпръскване на светлината може да му докара жълт, червен, оранжев или дори розов цвят. Въпреки изначалната белота на Слънцето, повечето хора обикновено си го представят жълто. Причините за това схващане са съвсем друга история.
Като си говорим за Слънцето, то не би могло да съществува вече 4.5 милиарда години, ако енергията му идваше от химическа реакция, както смятат повечето хора. Всъщност Слънцето слива водородни атоми и ги превръща в хелиеви, като това му осигурява достатъчно енергия за живот в продължение на милиарди години (накрая водородът му все пак ще се изчерпа). Тази ядрена реакция отделя много повече енергия от която и да е химическа реакция. По ирония, всички онези, които смятат, че "ядрената енергия е вредна, а слънчевата е добра", явно не са наясно, че Слънцето е най-големият ядрен реактор в радиус от много светлинни години.
Не е вярно, че Луната има "тъмна страна", която винаги остава в сянка. Всъщност коя да е страна на Луната е огряна през половината време, а през останалата половина от времето е в сянка - както е с всяко друго тяло в Слънчевата система. Няма тяло в Слънчевата система, което да има една половина, която да е в постоянен мрак (дори Меркурий, за който се предполагаше, че винаги е обърнат с едната страна към Слънцето). Когато наблюдаваме промяната на лунните фази, ние наблюдаваме смяната на деня с нощ на Луната. Щом лицето на Луната променя степента си на огряване в продължение на един месец, тогава как би могла цяла една половина от Луната да е в постоянна сянка? Разбира се, край полюсите има някои кътчета, където слънчевата светлина никога не огрява дъното на по-дълбоките кратери, но това е друга история, нали?
Лунните фази не се причиняват от сянката на Земята. Когато част от Луната е в сянка, то е защото част от нея не е достъпна за слънчевата светлина и съответно там е нощ. Земята е наполовина наклонена спрямо Слънцето - няма причина и Луната да не е. Вярно, на нея й отнема доста по-дълго да се завърти около Земята и това е нещото, което наблюдаваме, докато следим лунните фази в продължение на един месец - което е именно продължителността на лунния ден. Сянката на Земята наистина понякога преминава през Луната - в случаите на лунно затъмнение. Но това може да се случи само при пълнолуние - т.е. когато Земята може да препречи слънчевата светлина по пътя й към Луната. Това се случва най-много веднъж-дваж в годината.
Прелитането през астероиден пояс не е толкова рисковано, колкото изглежда в някои научнофантастични филми. Всъщност космосът е предимно празно пространство. Обектите в него са много отдалечени помежду си. Ако не бяха, в течение на милиони години, те просто щяха да се сблъскат и скупчат. А впродължение на милиарди години, астероидите в астероидните пояси са останали раздалечени на разстояния, много по-големи от това между Земята и Луната (400 хил. км). Така че ако сме се насочили право към някой астероид, вероятно ще имаме дни и дори седмици, за да измислим някакъв начин да се отклоним. Дори ако летяхме със скоростта на светлината право към Слънцето, щяхме да разполагаме с почти 8 минути, за да променим курса. Не са необходими някакви рефлекси на вманиачен играч на Нинтендо. Все пак астероидите сблъскват ли се помежду си? Разбира се. Но това се случва много рядко, тъй като те са много отдалечени помежду си.
Толкова приближени планети, че почти да ги докоснеш: на някои филми в небето могат да се видят по няколко планети, които са надвиснали заплашително в небето на някоя извънземна планета. Тук има проблем, понеже в космоса големите тела се движат, при това страшно бързо. Твърде приближени планети неминуемо биха се сблъскали доста рано в историята си и това би било ужасно за пазара на недвижими имоти. Често можем да видим някоя фотошопната картинка на Марс, която кара червената планета да изглежда огромна в небето. В действителност, Марс е една от най-разочароващите гледки за любителя-астроном (поради голямата си отдалеченост). На един космически апарат му отнема половин година да стигне от Земята до Марс, привсе огромните скорости, които се развиват от тези апарати.
Страховити комети: те горят, когато се доближат до Слънцето! Кометите наистина зрелищно променят външния си вид при доближаване на Слънцето, но те не горят, а просто се топят. Веднага щом кометата се отдалечи достатъчно от Слънцето, тя престава да се топи и отново се превръща в неотличима буца кален лед. Освен ако разбира се не се забие в Слънцето - това се случва средно на две комети месечно.
Астрологията и астрономията не са едно и също нещо. За един човек, скаран с математиката, астрономията може и да изглежда като наука, понеже тя използва сложни математически формули, за да изчислява неща като разположението на планетите и часовите ъгли. Нумерологията също използва математика, но също не е наука. От друга страна, астрономията е наука - не само защото използва математика, а и защото извежда проверяеми хипотези за устройството и начина на развитие на Вселената. След това астрономите тестват тези хипотези на практика. Някои от тях се оказват в съответствие с действителността, но повечето наистина не са. В науката, идеите и хипотезите, които не отговарят на реалните наблюдения, биват отхвърляни. Някои смятат, че това е поставяне на капаци на очите, но всъщност истината е, че ако една хипотеза е на прав път, то непрекъснато трупаните свидетелства неминуемо ще я потвърдят. Някои идеи и хипотези обаче си остават завинаги лишени от проверуеми доказателства - и астрологията е една от тях.
В края на краищата, когато някой проверява дадена идея и въпреки че всеки път резултатите продължават да я опровергават, а той упорито продължава да търси оправдания да настоява на тази идея, то вече не говорим за наука. Също така, когато някой умишлено избягва да подложи дадена идея на проверка, тъй като не желае да рискува тя да се окаже погрешна, тогава също не говорим за наука. Това е вяра. Макар и във вярата да няма нищо лошо, тя не е наука и не следва да се разглежда като наука.
Астрологията е била щателно тествана в продължение на векове (и особено през последния век) и всеки път неизменно се е проваляла. Това, разбира се, не пречи на астролозите да продължават да търсят всевъзможни оправдания за тези провали - но както казах, това вече не е наука. По-скоро можем да говорим за астрологията като за много стара религия, която изисква известни математически познания, за да бъде практикувана. За разлика от това просто да вярваш в нея, както е с повечето други религии. За повече информация по въпроса: ТУК.
[Още по темата Псевдонауки]
[Политика на модерация]
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация