Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2015 14:26 - За лицемерието и аргумента "и ти също"
Автор: asthfghl Категория: Технологии   
Прочетен: 1886 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 23.03.2015 21:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
"Все пак се налага първо да минеш зад някого, преди да го прободеш в гърба". -- Сър Хъмфри Апълби, из "Да, министре".
Лицемерието е вид подвеждаща тактика, често използвана от неискрени хора с користни цели или от такива, разполагащи с позицията на властта, които нямат никакви угризения да проявяват наглостта да поучават другите, че "трябва да правят това" и "не трябва да правят онова" и че единствено техният критерий за това кое е "правилно" е валиден - а същевременно се преструват, че не вършат същото, за което критикуват другите, докато всъщност го вършат.
Лицемерът е някой, който има претенцията да изповядва определено виждане, принципи или философия, без задължително самият той да се придържа към тях - особено когато твърди, че неговата философия важи за всички останали. Основният принцип, от който се движи лицемерът, е "прави каквото говоря, а не каквото правя". Разбира се, в този смисъл понятието "лицемер" винаги носи негативно значение, тъй като в никое общество и по никои човешки принципи и правила на общуване подмолното поведение не се е считало за нещо положително.
image

Кое НЕ е лицемерие
Тук трябва да правим разлика с препоръката към другите да действат по начин, който противоречи на поведението на изказващия препоръката. Някой може и искрено да смята, че е по-добре да се живее в центъра на града и да желае това за себе си, но поради ред обстоятелства и липса на финансов ресурс да не е в състояние да си го позволи. Това, макар и да не е лицемерие, при определени условия може да бъде опасно, тъй като на препоръчващия очевидно му липсва опит в това, което препоръчва на другите - и може да се окаже, че съветът му далеч не е полезен за тях и после може да съжаляват, че са го послушали.
От друга страна, един (бивш) наркоман, който е изстрадал изчистването си от наркотичната зависимост, би могъл да се счита за достатъчно компетентен да насърчава или критикува другите, които се впускат в това опасно, скъпоструващо и незаконно занимание. Лицемерието не означава "изключителност" или "двоен стандарт", макар и тези подзначения напоследък упорито да се прокрадват в това понятие.

image
Аргументът "и ти също"

На латински: "tu quoque". Това е вид позоваване на лицемерие и е специфична форма на лична атака ("ad hominem"), която се получава, когато приемем, че даден аргумент е погрешен, ако неговият източник все някога се е изказвал или е действал в несъответствие с изказвания от него аргумент. Този риторичен похват се концентрира върху предполагаемото лицемерие на опонента, вместо върху самото естество на неговия аргумент. И така фокусът удобно се измества встрани от самия аргумент.
Как се постига аргумент "и ти също"
1. Човек А изказва твърдение Х относно човек Б. 2. Човек Б отвръща, като казва, че твърдение Х е валидно и за човек А. 3. Следователно, твърдение Х няма стойност и/или е погрешно и човек А е лицемер.
Подобен род аргументация е подвеждащ, тъй като критиката или несъгласието с онзи, който изказва твърдението, не е еднакво приложимо за всички страни - да не говорим пък за самия аргумент. Във всеки случай, ако по същността си аргументът е правилен, то човек А вероятно е лицемер и би трябвало да се причисли към виновните, но това няма никакво отношение към валидността или фактическата правилност на твърдение Х. В крайна сметка чрез тази тактика се цели да се отхвърли аргументът Х, единствено възоснова на личните качества или миналото на човек А, което е тактика за отвличане на вниманието.
Пример №1.
Разговор между двама: А: Вярно ли е, че снощи си посетил публичен дом? Б: Би трябвало добре да знаеш, все пак нали и ти беше там!
Тук фактът, че А също е бил в публичния дом, по никакъв начин не лишава от вина Б (освен ако А не е замъкнал Б насила там). Ако Б лъже, значи той прави жалък опит да се отърве от вината си. Ако Б казва истината, А наистина е голям лицемер, който също трябва да си понесе последствията наравно с Б.
Пример №2.
А: Тук си направил една граматическа грешка в превода си. Б: Да, ама виж го В, и той редовно прави граматически грешки!
Тук имаме едновременно обвинение в лицемерие тип "и той също" и подвеждащ риторичен трик от вида "отвличане на вниманието": щом като В прави грешки, значи грешките на Б са простени. Да не говорим, че твърдението за В може и изобщо да не е вярно, или че грешките, които В прави, са многократно по-малобройни и незначителни от тези на А.
image

"И ти също" в отговор на критика
Най-често срещаният вариант на този риторичен похват е "критикуваш Х, но използваш нещо, в общи линии свързано с Х". Пример:
А: Установено е, че пушенето и пиенето крият сериозен риск за заболяване от рак. Б: Но самият ти редовно пиеш и пушиш! Не си прав!
Фактът, че А е пушач и пияница, не означава, че той не е прав за ефектите от тези пороци. Звучи объркващо, нали? А дали не би било далеч по-добър контра-аргумент да се приеме самото твърдение, че алкохолът и пушенето наистина носят риск от рак, а след това А да се помоли да се отърве от тези навици? Навярно А знае много добре за опасностите от подобни пристрастявания, но е хедонист, на който му липсва инстинкт за самосъхранение, или пък той просто не е достатъчно силен да се отърве от собствената си пристрастеност и затова продължава да й се подчинява. Или пък понеже има самоунищожителни наклонности, той умишлено си попилява здравето. Причините могат да са много, но те нямат никаква пряка връзка с изказания факт и по никакъв начин не го правят невалиден.
Всъщност именно бившите наркомани, алкохолици и пушачи, които с безброй мъки са се отърсили от пристрастеността си, са може би най-компетентните по този въпрос, тъй като изхождат от собствения си горчив опит, когато се опитват да убедят другите да се въздържат от тези самоунищожителни навици. Все пак нали те са живото доказателство за последиците!
image

"И ти също" в отговор на подкрепа
Вторият най-често срещан вариант е аргумент тип "ти твърдиш, че подкрепяш Х, но всъщност не следваш примера му напълно". Пример:
А: Системата на здравеопазване в Румъния е доста по-ефективна от нашата. Б: Като толкова ти харесва там, защо не се преселиш в Румъния?
Този аргумент е погрешен по две причини. Първо, това дали А би се преселил в Румъния или не, по никакъв начин не влияе на валидността на изказаното твърдение. И второ, политиките по здравеопазването в дадена държава съвсем не са единственият фактор при избора на местоживеене. Така например, А може и да не желае да изостави семейството си тук, независимо от далеч по-добрата система на здравеопазване в Румъния. Така че този аргумент не само че е от типа "и ти също", ами действията на А дори не са в разрез с изказаното от него твърдение.
image

Вина по принадлежност
Този риторичен похват доста често се използва в комбинация с аргумента "и ти също" - по начин, който позволява на използващия го да се отърве от необходимостта да доказва, че действията на отсрещния са в разрез с поддържаната от него позиция. В този случай просто се твърди, че действията на някакъв трети човек (или група хора) по някакъв начин са свързани с тези на отсрещния и че тези действия по някакви измислени критерии са в разрез с неговата позиция. Така например, когато някой критикува настоящия ни държавен глава за някаква неискреност или проявен двоен стандарт, обичайният отговор е да се даде за пример неговият предшественик и неговите случаи на проявена неискреност и двоен стандарт - с което дискусията приключва, без първоначалната критика изобщо да е била разгледана по някакъв смислен начин.

Още по темата: Списък с логически грешки


Тагове:   логика,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - Всеки трябва да отговаря за собс...
24.03.2015 09:47
Всеки трябва да отговаря за собствените си действия и да носи съответната отговорност. Обаче често хората се оправдават "и други правят така, защо само аз да нося вина". Христос е казал - който се чувства праведен, нека хвърли камък. Тук се появява една дилема - какво да прави обществото - да наказва когото хване, или никого. Проблемът с политиците е, че използват грешките на противника за да го дисквалифицират, макар че те правят същото. Така информацията е опасно оръжие за манипулация, без да води до оздравяване на обществото. За обществото не е полезен вариантът - ами всички сме грешни, всеки да прави каквото си иска. Обществото трябва да накаже сгрешилия съответно на неговото провинение с възпитателна цел, а също и да може въобще да функционира. Много хора могат да се оплюват, но съдът в крайна сметка е инстанцията който трябва да оповести справедливо решение. У нас наследеното положение от тоталиризма е че всички институции работят в услуга на властта. Никой не смее да и се противопостави и да обяви справедливо решение.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: asthfghl
Категория: Технологии
Прочетен: 4281255
Постинги: 1683
Коментари: 3144
Гласове: 11390
Архив