С понятието "чудо" се обозначава нещо, което изглежда странно и необяснимо и което е толкова впечатляващо, че наблюдателят не е наясно как и защо се е случило. Много религии са изпълнени с твърдения за чудеса, които се използват като самодостатъчно доказателство за каквито там религиозни вярвания застъпва съответната конкретна религия. За разлика от тях, науката е възприела доста по-скептичен подход към цялата концепция за чудесата, като предпочита да залага на методологичния натурализъм.
Много от предполагаемите чудеса, за които се говори в Библията, са именно от тази разновидност произволно дефинирани доводи със свръхестествен уклон, като например митичното разделяне на водите на Червено море, връщането на човек на име Лазар от мъртвите или оцеляването сред бушуващите пламъци на огнената фурна.
Нерядко, поредният наивник или просто интелектуално мързелив човек, склонен да вярва безпрекословно на подобни невероятни истории, изказва твърдението, че когато нещо "медицинско" се случи и някой бива изцелен без видима причина или смислено обяснение, то непременно в случилото се има божия промисъл и е настъпило "чудо". Като например внезапното и изумително изцеление от парализа на гръбначния стълб. Докато някои особено силно набожни люде биха веднага заключили, че именно божие чудо ги е спасило от вечна парализа, повечето учени са по-склонни да отдават постижението на дългогодишния напредък в проучването на човешката анатомия и неврология и безспирния напредък на хирургията на гръбначния стълб, спешната медицина, отличните професионални умения на медицинските професионалисти, наличието на адекватно здравно осигуряване, с което конкретният пациент е могъл да си позволи свястно лечение... и да си го кажем съвсем откровено, не на последно място - чист късмет.


Аргументът на чудото
Това е аргумент, който се позовава на предполагаемото съществуване на "висша сила" и който се ползва изключително с показанията на анекдотично подбрани индивидуални случаи, преживели иначе крайно невероятни или редки стечения на обстоятелствата - в повечето случаи след активната намеса на външен фактор (който според техните обяснения е със свръхестествен характер - било то пряко от страна на предполагаемия бог или чрез негови наместници - духове, ангели, светии и др.).
Сред основните критици на този аргумент е Дейвид Хюм, който определя чудото по следния начин: "Чудото е нарушение на природните закони; и тъй като твърдият и неотменен опит е постановил тези закони, доказателството против чудото, поради самото му същество, трябва да е толкова пълно, колкото всеки аргумент, изведен от опита". Хюм предлага споразумение с всеки твърдящ, че е видял чудо: да се претегли вероятността подобно събитие да се случи спрямо вероятността предполагаемият очевидец или да е бил подведен или умишлено да се опитва да ни подведе. Това е и основната причина съгласно принципите на научния метод, анекдотичните примери да не се считат за доказателство.


  Внимавайте какво използвате като аргумент за своята религия
Ако едно божество реши да тества човешката вяра чрез предизвикване на чудеса, тогава логичното последствие от този аргумент е, че всякакви чудеса, особено онези, записани в свещените писания на съответната религия, могат да бъдат довод срещу НЕчудотворни божества. Така че едновременното поддържане на тези две убеждения е само по себе си противоречащо само на себе си. Вместо това, вярващият би могъл да се пробва всъщност да обясни защо на въпросното божество по онова време му се е налагало да предизвиква чудеса, а днес не го прави. Можем да почакаме обяснението с паничка пуканки - много е възможно то доста да се позабави.


Едно по-логично обяснение за чудесата
За тези, които не живеят в свой собствен свят (бил той измислен от самите тях или натрапен от другите посредством примитивни традиции, наслагвани с векове и кодифицирани в някаква старинна книга, написана през късния родовообщинен строй), досега би трябвало да е станало пределно ясно, че с напредването на технологиите и натрупването на знания за устройството и действието на света, както и с последващия от това все по-разпространен скептичен подход на науката към все по-свиващата се територия на необяснимото в модерния свят, предполагаемите "чудеса" стават все по-лесни за опровергаване, т.е. обясняване чрез естествените закони на природата.
Така например спонтанната ремисия на рака постепенно става все по-малко мистериозно явление; неговите механизми са били обстойно изследвани, а статистическата вероятност да се случи ремисия е надлежно документирана и към момента се оценява на около 1 на 100,000, макар че при една още по-прецизна оценка може да се окаже, че честотата на ремисия е доста по-висока при определени типове рак, в частност дребните тумори. В резултат на това, ако някой твърди, че ракът му се е излекувал благодарение на чудотворното въздействие на молитвата, имайте предвид, че най-вероятно тук става въпрос за спонтанен, но напълно естествен процес.
Това дава път на един доста интересен начин за определяне на чудесата възоснова на възможните естествени обяснения за тях. Ако естественото обяснение е по-странно звучащо, по-невероятно изглеждащо и статистически по-малко вероятно от самото чудо, то тогава излиза, че свръхестественото обяснение може и да се счита за по-смисленото. По този критерий, повечето "чудеса" всъщност се оказват доста скучни явления с изненадващо тривиално обяснение.


Внезапното възстановяване от дадено заболяване е достатъчно често срещано събитие (и практически влиза в статистическата вероятност, според която такова явление би могло да се случи някъде на някого, често и след като той е прекарал дълги часове в молитви) и вместо да обръщаме следствието в причина и да твърдим, че монолозите ни към Господ са ни донесли изцеление, далеч по-логично би било да разгледаме вероятността едно достатъчно често случващо се по естествен път събитие да се случи именно на нас - дори ако в случая е действал и немаловажният фактор на положителното психологическо самовнушение (т.е. "плацебо" ефектът), който при доста заболявания действително играе достатъчно значителна роля.
По подобен начин (ако въобще приемем, че всичко с Исус се е случило точно както е описано в Библията), изхранването на пет хиляди души би могло лесно да се обясни с вероятността тези хора сами да са си донесли укрита храна със себе си (явно е била скрита, след като първоначалната проверка на Исусовите ученици не е установила наличието на такива припаси). Ако ли пък възприемем далеч по-логичния и нееднократно потвърден от практиката подход към Библията като към метафорична алегория за далеч по-обхватни поучителни нравствени уроци, то вероятността първите няколко дарени филии хляб и риби като акт на милосърдие да са се оказали достатъчно вдъхновяващ акт, че да се роди цял нов мит.


Веднъж като докажем, че предполагаемите чудеса могат да се обяснят чрез използване на иначе смехотворно простички, правдоподобни и достатъчно вероятни естествени методи и явления, те бързо губят свръхестествения си ореол, тъй като по дефиниция едно чудо трябва да противоречи на всякакви възможни естествени обяснения без изключение, за да бъде считано за такова.
От друга страна, добрите старомодни библейски чудеса като разделянето водите на Червено море например биха могли да покрият този критерий - разбира се ако изключим вероятността едно силно земетресение да образува временен провлак, или силен ураганен вятър да отдръпне достатъчно голяма част от крайбрежните води за достатъчен интервал от време, за да може голяма група хора да минат оттам... и т.н. все разсъждения в същия дух. Е, ако пренебрегнем всичките тези възможни природни явления, то тогава наистина можем да си говорим за едно истинско чудо.

За жалост на вярващите обаче, освен самодостатъчното Писание не съществува нито един друг документ от онази епоха, нито пък геологическо свидетелство от съвремието, което да доказва, че подобно събитие някога се е случвало - не само в конкретно указания регион, ами и където и да било другаде по света, в която и да е епоха. Но разбира се това никога не е представлявало пречка за вярващите да продължават да настояват на своите си дълбоко вкоренени поверия, просто защото така им е било втълпявано от малки и защото го пише в една много стара книга (значи няма начин да не е вярно).

"И се случи чудо"
Тази фраза произхожда от известния комикс на Сидни Харис. Съществуват разнообразни форми на псевдонаука, които се опитват да се самоопределят като все още неутвърдена научна дисциплина или технология, понеже "кой знае" какво би могло да се случи след хиляди години бясно технологично развитие? Можем ли да докажем, че нещо е невъзможно? Със сигурност не можем, нали? Такива примери са криониката, нанороботиката и др. Цялата група свързани с трансхуманизма съвременни науки са пълни с подобни предположения, както и с ред произтичащи от тях псевдонаучни псевдоинженерни дисциплини.


Чудесата и християнството
Когато стане въпрос за вярата в чудеса, християните всъщност имат двойна домашна задача по отношение намирането на доказателство. От една страна, те ще се наложи да демонстрират, че определено конкретно "събитие" е невъзможно да се случи в естествения свят. Гореспоменатият Хюм дори отива дотам, че за него едно чудо трябва задължително да е "нарушение на естествените природни закони". Но цялата работа е в това, че колкото по-малко вероятно е дадено събитие според критериите на природните закони, толкова повече неговите проявления биха могли да се считат за проявление на чудо. Например кой би си позволил да твърди, че едно разцъфващо цвете е чудо, или пък някоя буря с гръмотевици, или пък раждането на бебе? (Макар че често метафорично заявяваме, че раждането на еди кое си бебче е "чудо"... а някога светкавиците също са се считали за божие творение).
Денис Уийвър е водещ на серия документални филми от поредицата "Мистериите на древния свят", където се опитва да демонстрира как е възможно някои от описаните в Библията "чудеса" да се случат по естествен път. В общи линии той изхожда от статистическата вероятност и случайния шанс тези потенциално възможни събития да се проявят в даден момент. Така например той показва как е възможно трима от приятелите на Даниел да са били поставени в горната "охлаждаща" камера на страховитата фурна на Навуходоносор и така да бъдат запазени там непокътнати - т.е. мистериозното им оцеляване сред пламъците изведнъж престава да бъде чудо.


От друга страна, християните ще се наложи да докажат и че предполагаемото събитие наистина се е състояло. И въпреки това, във всички случаи, когато те са били притискани с подобна молба, вярващите са се стремяли да изместят тежестта на доказателството към вторичния източник - с други думи те вече твърдят, че колкото по-чудотворно е било самото събитие, толкова по-малко вероятно е било да се случи. Но така попадат в собствения си логически капан, защото се оказва, че колкото повече твърдят, че нещо е "малко вероятно" да се случи, толкова повече всъщност утвърждават съществуването на вероятност то да се случи по естествен път - следователно то никак не е чудотворно.
Излиза, че единственият (самодостатъчен) начин да се отсъди дали едно чудо се е случило или не е като се разбере дали то отговаря на контролираните установени поверия на конкретната религия или култ (т.е. кой точно Бог го е предизвикал, или последователите на кой Бог са ни втълпили да вярваме, че то се е случило). Например не можем да използваме за отправна точка факта, че някакво чудо се е случило, за да докажем съществуването конкретно на християнския Бог, тъй като за да повярваме на такова твърдение, ще ни се наложи първо да сме повярвали и в правдободобността на съществуването тъкмо на този Бог (освен ако просто не решим сляпо да вярваме на всичко, казано ни от случайни трети лица, само защото ни звучи някак правдоподобно).


Тук се получава една циклична логика: доказателството доказва единствено себе си и нищо извън себе си. По същия начин свидетелските показания в едно криминално дело не са никакви доказателства, освен ако не дойдат от трета, независима и еднакво отделена от ищеца и защитата страна - в противен случай ще разполагаме само с думата на единия срещу тази на другия, както и две коренно различни интерпретации на случилото се. И все пак, как е възможно да вярваме конкретно в християнския или който и да е друг Бог и да заключим, че всяко твърдение за извършени чрез него чудеса е истинно, само защото някак произволно сме решили, че едното следва от другото? Обяснението на необяснимото чрез напълно несвързани с причинно-следствената верига неща като вярата ни или невярата в дадено конкретно божество не решава нищо.
Съвсем нормално и очаквано е християнинът да вярва и защитава християнските чудеса и да отрича и заклеймява чуждите - което важи в пълна сила и за всяка друга религия. Онези събития, явления и твърдения, които не пасват на избраната от него доктрина и насажданите му от детството поверия, следва да бъдат автоматически отхвърлени като ерес. Всичко това е вследствие на социално и културно наслагвани лични убеждения, но това не значи, че то има нещо общо със статистически сравнително редките проявления на иначе напълно естествени явления. Любопитното е, че дори сред самото християнско войнство има немалко разногласия по интерпретацията на едно събитие или друго. Протестантите например не признават появата на Дева Мария във Фатима, Португалия през 1917 г. Защо? Ами защото те не считат, че Мария е това, което католиците например вярват, че тя представлява.


Нашите вярвания и нагласи ни налагат към кое да бъдем скептични и кое да приемаме за чиста монета. И в огромното мнозинство от случаите, тези вярвания и убеждения са наготово насадени и културно напластени, а не оформени и съзнателно възприети вследствие на продължителни, самокритични разсъждения. Те са социално възприети, а не индивидуално избрани. Иначе защо ще се води цялата тази битка в съвременната образователна система за сърцата и умовете на подрастващите? За мнозинството от хората, първият наистина правдоподобно звучащ учител, който ще научи едно дете да вярва в нещо си, е родителят - и в повечето случаи той ще натрапи и втълпи собствените си вярвания и нагласи на своя наследник. И така цялата тази порочна практика на промиване на мозъците бива продължавана до безкрай.
Така че вярата в чудесата скоро няма да изчезне. А с нея сред уж модерното и напредничаво човечество ще продължи да шества суеверието, ирационализмът и оттам - взимането на решения, които в крайна сметка вредят на самото общество.

Най-сетне някой да обобщи... Толкова пъти ми е идвало да напиша нещо подобно... но никога не са ми идвали точните думи. Не случайно блогът ти е в любимите.

Успех :-)

Имам нещо против последния параграф. Струва ми се, че той отрича изобщо вярата. Вярата понякога може да помага. Да кажем, че утре имам интервю за работа. Ако отида с мисълта, че няма да бъда избран, това ще се отрази на представянето ми. Ако пък вярвам, че една висша сила бди над мен, това ще ми повлияе психологически. Това, че висшата сила бди, разбира се, не значи, че не трябва да се подготвя.

Мисля, че могат да се приведат много случаи, в които вярата е помагала. К. Сейгън ("Свят, населен с демони") признава, че това е възможно, макар и много рядко. Моята позиция е, пак повтарям, че вярата в чудеса може да помага- макар и в малко случаи- например тогава, когато дали ще успеем или няма да успеем зависи от психологическото ни спокойствие и нагласа.


Иначе мога да разкажа за една моя суетна вяра, която се породи вследствие на разговор с ясновидка... И какво беше разочарованието ми след това. Вярата в думите на подобни хора Е ОПАСНА, и в този смисъл съм съгласен със статията.

Вярата може да помага, да - вече споменах за плацебо ефекта. Вярата в собствените способности и оптимизмът за положителния изход от дадена ситуация СА полезни, това никой не го отрича.

Когато вярата в свръхестественото бъде представяна като факт обаче, тогава имаме проблем. Особено когато упованието в свръхестествени и като цяло псевдоестествени способи за изцеление препятства адекватното лечение на някакво заболяване или изобщо рационалното занимаване с даден проблем - тогава проблемът може да стане много сериозен.

Книгата на Сейгън между другото я препоръчвам горещо на всеки.

Разкажи за ясновидката де! Вече ми събуди любопитството :)

При теистите, началната отправна точка е съвсем различна. Наскоро имах възможност да прочета мнението на Джон Хик (виден теолог от 20-ти век) за чудесата и той определя физичните закони като генерализации на това, което бихме очаквали да се случи през 99% от времето. Хюм започва със съвсем различна нагласа, че чудесата са нарушения, престъпване отвъд естественото. Въпреки всичко, проблемът на индукцията е негово творение - съгласно формулировката му, никакво количество наблюдения не може да гарантира, че физичните закони ще се манифестират по един и същи начин в бъдеще, защото това може да се знае само на базата на индуктивна генерализация, в противен случай завършваш с кръгови разсъждения. Наред с този аргумент, теистите ползват и друго негово интелектуално отроче, is/ought и претендират, че науката няма какво да каже за това как трябва се държим. Забавно е как един философ с иначе брутални критики към религията е дал толкова много и на двете страни в спора. А че при религиозните се наблюдава поголовен cherry-picking и confirmation bias, спор няма. Една група свещеници наскоро се помоли за моралното освестяване на нашите политици. Е, явно "чудото" не се случи!

...Изтрит коментар на freeoldmen -- поради цинично отношение към темата.

Ясновидката ми даваше кураж да вярвам, че това, което си мечтаех тгава, ще се сбъдне. Вярвах и чаках 5 години. Когато всичко рухна, ми трябваха месеци, за да разбера какво се е случило.

Но лошото е друго. Бях пристрастен към нейните предсказания. Често се обаждах. Един път даже я питах дали ... ще си намеря квартира в София. Вече не й се обаждам. Понеже е семейна приятелка, ходя у тях 2-3 пъти годишно, но никога не разпитвам за бъдещето. И тя не ми казва нищо. Мисля, че е най-добре човек да държи съдбата си в своите ръце.

Напомня ми за един случай - както си седях в офиса, една циганка влиза и ми подава китка здравеци и ми вика, "Бате, дай шъ ти гледам на ръка бе бате, щъ да ти казвам бъдещето!" Аз учтиво й отказах и й обясних, че не желая да знам какво е бъдещето. Тя изглеждаше безкрайно изумена.

Такива ми ти работи.