Митът за десетте мозъчни процента е широко разпространена градска легенда, според която повечето хора използват само 3%, или 10%, или 27%, или някакъв друг произволно избран (малък) процент от мозъка си. Митът погрешно се приписва на гении като Алберт Айнщайн. Като следствие също се приема, че човек може да впрегне неизползвания потенциал на мозъка си и така да увеличи интелекта си.
Макар че факторите за развитието на интелекта могат да се подобрят при подходяща тренировка, популярното схващане, че големи части от мозъка остават неизползвани и могат да се "активират", почива по-скоро върху популярния фолклор, отколкото върху някаква научна основа. Макар че остават множество неясноти (или т.нар. "мистерии") за доста от функциите на мозъка (например памет, съзнание и т.н.), напредналото картографиране на мозъка в днешни дни подсказва, че всички части на мозъка си имат някаква функция.


Произход на мита
Един възможен източник на този мит са теориите за "запасната енергия" на харвардските психолози Уилям Джеймс и Борис Сайдис, които през 90-те на XIX в. тестват теорията при ускореното отглеждане на детето-чудо Уилям Сайдис, опитвайки се да постигнат IQ от 250-300. Уилям Джеймс твърдял на всеослушание, че хората постигат само незначителна част от своя интелектуален потенциал, което за времето си е звучало достатъчно правдоподобно. През 1936 г., американският писател Лоуел Томас обобщава тази идея (в предислова към изданието на Дейл Карнеги със заглавие "Как да си спечелим приятели и да влияем на хората"), като произволно добавя и конкретен процент: "Проф. Уилям Джеймс от Харвард твърдеше, че средностатистическият човек развива само 10% от спящите си мисловни възможности".
През 70-те на XX в., психологът и учител Георги Лозанов предлага метод, наречен "сугестопедия", според който "е вероятно да използваме само 5-10% от мисловния си капацитет". Произходът на този мит също се приписва и на д-р Уайлдър Пенфийлд, американски неврохирург, който е бил първият директор на Монреалския Неврологичен Институт към Университета МакГил.


Според една сродна по произход теория, митът за 10-те процента най-вероятно е възникнал поради едно недоразумение (или погрешно тълкуване) на неврологичните изследвания от края на XIX в. и началото на XX в. Така например, функциите на много райони от мозъка (особено мозъчната кора) са достатъчно сложни, за да бъдат ефектите от евентуално мозъчно увреждане достатъчно тънки за улавяне, което кара мнозина невролози да се чудят за какво точно служат тези райони. Също така е установено, че мозъкът се състои предимно от глиални клетки, които изглежда сякаш изпълняват минимални функции. Д-р Джеймс У. Калат, автор на учебника "Биологична психология", посочва, че невролозите от 30-те са били наясно с наличието на неимоверно голям брой "локални" неврони в мозъка. Недоразумението по въпроса за функцията на локалните неврони може би е довело до мита за 10-те процента. Митът се е разпространил като следствие от идеята, че човек използва само малка част от мозъчните си клетки в определен момент.
Макар и определени части от мозъка да имат широки и многостранни функции, остават доста загадки по въпроса как мозъчните клетки (т.е. невроните и глиалните клетки) работят заедно, за да постигнат сложни действия и порядък. Вероятно най-широкият и мистериозен въпрос е как отделните райони на мозъка си сътрудничат, за да оформят осъзнати мисли. Досега няма данни за наличието на определен център на съзнанието, което кара експертите да заключат, че то е резултат на комплексно колективно невронно действие. Следователно, както е в случая с идеята на Джеймс, че хората имат неизползван когнитивен потенциал, е възможно голяма част от въпросите за мозъка да си остават недостатъчно разяснени.


Данни, оборващи мита
Неврологът Бари Гордън описва този мит като смехотворно погрешен, като добавя, че "ние на практика използваме всяка част от мозъка си, а по-голямата част от мозъка остава активна почти през цялото време". Неврологът Бари Байерстейн обособява седем типа свидетелства, които оборват мита за 10-те процента:
- Изследвания на мозъчни травми. Ако 90% от мозъка обичайно оставаха неизползвани, то едно поражение в тези области не би повлияло особено на дейността на мозъка. Вместо това обаче, почти не съществува област от мозъка, където една травма да не води до загуба на мозъчни способности. Дори минимално увреждане на отделни малки области на мозъка може да има драстичен ефект.
- Мозъчният скенер показва, че без значение какво вършим в момента, мозъкът винаги остава активен. Някои части може да са по-активни в определени моменти, отколкото други, но с изключение на случаите на мозъчно увреждане, няма част от мозъка, която в определен момент въобще да се изключва.
- Мозъкът е изключително гладен консуматор на кислород и хранителни вещества в сравнение с останалите части от тялото. В определени моменти той може да поглъща до 20% от цялата енергия на тялото - което е много повече от всеки друг орган - въпреки че съставлява едва 2% от телесната маса. Ако 90% от него бяха непотребни и неизползваеми, то хората с по-дребни и по-ефективни мозъци щяха да притежават голямо предимство в оцеляването. Ако това беше така, то процесът на естествен подбор би елиминирал енергийно неефективните мозъци (пък били те и по-развити от останалите). Също така е крайно малко вероятно до днешни дни еволюцията да е позволила развитието на един мозък с толкова много непотребна маса.


- Мозъчната томография, особено технологии като позитронната томография (PET) и функционалното магнитно-резонантно картографиране (fMRI) позволяват да се наблюдава дейността на живия мозък в реално време. Тези методи показват, че дори по време на сън, всички части на мозъка показват сходни нива на активност. Единствено в случай на сериозно увреждане, мозъкът има "притихнали" райони.
- Локализация на функциите. Вместо да действа като единна маса, мозъкът има отделни райони за различните видове обработване на информация. Десетилетията на изследване са довели до прецизно картографиране на функциите и напасването им към конкретни райони на мозъка. Досега не са открити райони, които да не изпълняват никакви функции.
- Микроструктурният анализ. При техниката на записване на отделни единици, изследващият вкарва миниатюрен електрод в мозъка, за да наблюдава дейността на отделни клетки. Ако 90% от мозъчните клетки наистина оставаха неизползваеми, то тази техника веднага би разкрила това. Нищо подобно не е установено.
- Нервни разстройства. Мозъчните клетки, които не се използват, проявяват тенденция към дегенерация. Следователно, ако 90% от мозъка оставаше неактивна, една стандартна мозъчна аутопсия би разкрила мащабна дегенерация. Нищо подобно не е установено.
Друг такъв аргумент е, че, предвид историческия риск от детска смърт при раждане, свързана с прекомерно големия размер на мозъка (а оттам и големият размер на черепа при хората), би имало силен натиск от страна на естествения подбор в ущърб на прекомерно големия размер на мозъка - особено ако се използваха само 10% от капацитета му.


Разпространение в популярната култура
Множество книги, филми и къси разкази са изписани в тясна връзка с този мит. Те включват романи като "Тъмните полета", както и съответната му филмова адаптация "Безграничен" (в която присъства твърдението за 20%, вместо обичайните 10%), както и предстоящият за премиера филм "Луси". Всички тези творби изхождат от схващането, че до останалата част от мозъка може да се получи достъп чрез използване на някакво специално лекарство. "Наръчник по оцеляване срещу зомбита" твърди, че хората използват само 5% от мозъка си и това е възможно обяснение за "шестото чувство" при зомбитата.
От друга страна, митът е бил оборен на 27 октомври 2010 г. в поредния епизод от научнопопулярното шоу "Ловци на митове". Двамата водещи използват магнитна енцефалография и fMRI, за да сканират мозъка на човек, който се опитва да разреши трудна мисловна задача, и откриват, че използваният капацитет на мозъка далеч надхвърля легендарните 10%.
Във филма "Полетът на навигатора" (1986) извънземни изследователи установяват, че човеците използват само 10% от мозъците си.
Други творби, които застъпват темата за повишаване интелектуалния капацитет, включват "Мъжът с косачката", разказа "Разбери" на Тед Чианг, а също "За да не забравим" (който всъщност включва и ейдетичната памет - една друга идея, основаваща се на сходни предположения), както и "Фондация и Империя" на Айзък Азимов. Все пак тези творби не твърдят, че човешкият мозък е изначално способен на експоненциален растеж.
Митът за 10-процентния мозъчен капацитет редовно се появява и по популярни реклами и често е цитиран, сякаш е установен и доказан факт, в мас-медиите. Пилотният епизод на сериала "Heroes" включва професор по генетика, който на свой ред препотвърждава този мит, за да намекне за човешкия потенциал за развиване на свръхчовешки възможности. В ТВ сериала "Мъртвата зона", главният герой притежава способността да вижда бъдещето, която се приписва на реактивиране на "заспалата" част от мозъка му (макар и като компенсация за мозъчна травма, която той е претърпял, докато е бил в кома). Това е в очевиден контраст с оригиналната книга, където героят притежава тази способност по рождение и където тя е ограничена именно от претърпяната мозъчна травма.


Някои ню-ейдж фенове разпространяват това поверие, като твърдят, че "неизползваните" 90% от човешкия мозък са способни да проявяват парапсихични способности и могат да бъдат тренирани да използват психокинеза и екстрасензорни възприятия. В действителност обаче не съществуват научно потвърдени свидетелства, които да подкрепят съществуването на подобни способности.
Основната идея на романтичната комедия "Да защитиш живота си" (1991) е, че хората на Земята използват само 3-5% от мозъка си и прекарват времето си на Земята в опити да надвият страховете си. Веднъж след като земляните (наричани "малките мозъци") победят страховете си и се научат да използват по-голяма част от мозъчната си мощ, те ще се извисят на по-високо ниво на съществуване (каквото и да означава това). Иначе душата им ще се прероди и те отново и отново ще бъдат запращани обратно на Земята, за да се пробват пак.

За да определим процента, трябва да познаваме наистина целия мозък и възможностите му.. което за сега освен от някои 'учен' не можем да разберем ;-))
А ако погледнеш даже сега някои ползват 0.001% от възможностите реализирани от другите ;-))
Ima teория, че топлината е проблем..
така че, поразрови се

Ти въобще прочете ли статията, или стигна само до заглавието? ;)

Нещо по-конкретно да имаш да приведеш като довод, освен общи приказки?

В случай, че се чудиш защо коментарът ти не видя бял свят - коментари, съдържащи тролене, лични нападки и обиди към участници в дискусията (включително автора), ще бъдат моментално трити. Ако това положение не ти отърва - много ти здраве.

Да, занимавам се с този проблем от 30 години, от езотеричен поглед.. по скоро ДАОистичен
Виждал съм неща, които още нямат обяснение.. и затова мога да кажа-има мноого още да откриваме от мозъка.
И защо мислиш че не смъм прочел статията, ??
Просто първото твърдение е невярно и от там... следващото също

Общи приказки не важат. Или предлагаш конкретика - или считам, че не разполагаш с нищо.

> И защо мислиш че не смъм прочел статията, ??

Шесто чувство. ;)

"Виждал съм неща, които още нямат обяснение"

tova ne e i ne moje da e dokazatelstvo za nikoe tvardenie

да. но не смятам че сте капацитети за да ви ги кажа... мисля че споменах езотерика.. ;-))
Аз не твърдя глупости, а нещо което съм виждал.
Но щом вашите критерии са """6 чувство"" .. моля.. говорете си..
аз няма да се намесвам.. няма и нужда... и просто да ви дам тема за размисъл и четене:
http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=119404
http://www.hindawi.com/journals/arp/2012/989487/
И това е по-вярното от голословните ви твърдения...

Това "аз знам нещо, ама сте прекалено под нивото ми, за да ви го разкрия" е стар и доста изтъркан трик за отбягване на реален отговор.

Двете статии, които ми пльосна тук, по никакъв начин не адресират темата на сегашния ни разговор.

Можеш да се пробваш пак, но този път вземи си свърши домашното като хората, че към момента въобще не си убедителен.

Както казах в предходен коментар, лични обиди няма да бъдат допускани в секцията с коментарите. Свободен си да продължиш да си плямпаш врели-некипели в личния си блог и да губиш времето на някой друг. Приятен ден.

mani go toia poglejdal li si mu bloga toi opredeleno e seks maniak niakakav